РЕШЕНИЕ
гр. София, 15 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10914 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекс на застраховането – КЗ /отм./.
Ищците Н.М.М. и Н.Д.Р. твърдят, че
на 26/10/2015 год. при ПТП, реализирано на път ПП-1-6 в землището на
с.Осетеново, обл.Стара Загора починал Д.Р. О. – баща на Н.Р. и син на Н.М..
Произшествието било причинено от И.Х.С., който управлявал колесен трактор
Булгар МТЗ 80 без регистрационни табели (номер на рама 2836), с прикачена и
теглена от него извънгабаритна нерегистрирана сеялка, без застраховка
Гражданска отговорност. Пострадалият управлявал мотоциклет, с който настигнал
бавно движещият се трактор и се блъснал в извънгабаритната сеялка, тъй като по
трактора и сеялката липсвали светлоотразителни знаци, липсвал фар на кабината
на трактора, нямало и задни светлини. Внезапната смърт на техния близък,
причинила на ищците мъка и страдания, те изпаднали в силен шок и не можели да
преодолеят случилото се и до сега. Ищците и пострадалият имали близки и
безконфликтни отношения. Пострадалият живеел със своята майка в едно
домакинство и бил нейна опора. Смъртта му причинила на ищците огромна морална
вреда, която не била обезщетена. Ето защо ищците молят съда да осъди ответника
да им заплати сумата по 200 000 лева за всеки един ищец, заедно със законна
лихва от датата на исковата молба. Претендират и направените по делото
разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва предявените
искове. Твърди, че поради непредставяне на влязла в сила присъда на
наказателния съд, не е могъл да прецени основателността на претенцията на
ищците до изтичане на 3 месечния срок от сезирането му. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, поради управление
на мотоциклета с превишена скорост, със скорост, несъобразена с пътните
условия, при намалена видимост, управление на мотоциклета с висока концентрация
на алкохол в кръвта и поради управление на мотоциклета без нужната
правоспособност и без поставена каска. Ответникът намира за завишен размера на
претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за лихва от датата на завеждане
на исковата молба, като твърди, че в предвидения в закона тримесечен срок се е
произнесъл по извънсъдебната претенция на ищците – с писмо от 15/6/2017 год.,
поради което и това бил най-ранният момент, от който следвало да дължи лихва.
Третото лице помагач на страната на
ответника – И.Х.С. не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с влязла в сила на 19/2/2018 год. присъда по нохд № 12/2017
год. на Старозагорски окръжен съд, И.Х.С. е признат за виновен в това, че на 26/10/2015
год. в землището на с.Осеново, при управление на колесен трактор без
регистрационни табели (номер на рама 2836 и номер на двигател 852931), с
прикачена сеялка, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.34 ал.2,
чл.72, чл.101 ал.1 вр.ал.3 т.8, чл.139 ал.1 т.1 и т.2 вр.ал.3, чл.131 и чл.140
ал.6 от ЗДвП и чл.16 ал.1 от Наредба № 15 от 7/4/2008 год. за реда за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и на правила от
Наредба № 11/2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Р. О..
Към момента на настъпване на
произшествието Д. Р.О.е имал концентрация на алкохол в кръвта от 2.49 промила.
Д. Р.О.е баща на Н.Д. Реджеб и син
на Н.М.М..
На 24/3/2017 год. Н.Р. и Н.М. са
предявили извънсъдебна претенция към Г.Ф., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на техния родственик от
ПТП на 26/10/2015 год. Към искането е била приложена невлязлата в сила присъда
на наказателния съд, удостоверение за наследници, констативен протокол за ПТП.
С писмо от 15/6/2017 год., Г.Ф.е информирал Н.Р. и Н.М.,
че отказва изплащане на обезщетение, поради липса на влязла в сила присъда,
копие от експертизи, изготвени в досъдебното производство, банкови сметки на
молителите.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че в момента на удара мотоциклетът се е движил в
лявата част на дясната пътна лента, а тракторът се е движил плътно в дясно,
като левият габарит на сеялката е попадала в лентата за насрещно движение.
Скоростта на трактора била 20 км/час, а на мотоциклета била около 70-80-
км/час. При тази скорост на мотоциклета опасната зона за спирането му била
около 84 метра. Мотоциклетистът не е могъл да види трактора и да спре, ако се е
движил с включени къси светлини, а ако се е движил с включени дълги светлини
той е могъл да види трактора и да спре, преди да го застигне.
Свидетелят С.Г.П. заявява, че бил
изпреварен от мотоциклетиста около един километър и половина преди мястото на
произшествието, след което се движил след мотоциклета до настъпване на удара.
Направило му впечатление, че мотоциклетистът бил без поставена каска и други
предпазители, както и че управлявал превозното си средство с висока скорост –
самият свидетел се движил с около 90 км/час и бил изпреварен с видимо по-висока
скорост.
Свидетелят М.Р. О. - брат на
починалия, син на ищцата Н.М. и чичо на ищцата Н.Р., заявява, че майка му се
поболяла след смъртта на Д.. От този момент здравословното й състояние се
влошило значително, като преди смъртта на Д. тя нямала никакви здравословни
проблеми. Двамата живеели заедно и починалият помагал на майка си, двамата били
все заедно. Тя от своя страна не можела да се съвземе след смъртта на сина си,
не можела да повярва, че е загубила сина си и плачела непрекъснато. Починалият
поддържал добри отношения и с дъщеря си Н.Р., която живеела в Турция. Двамата
се посещавали взаимно на около два месеца. Н. се обаждала често по телефона. Тя
също не можела да повярва, че е загубила баща си и плачела непрекъснато.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата експертиза,
приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността
на Г.Ф.да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно произшествие,
следва да бъде осъществен следният фактически състав: причиняване на
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания или смърт, дължащи се на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република България
и причинено от водач на моторно превозно средство, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от
отменения КЗ).
Посоченият фактически състав, водещ
до възникване на отговорността на ответника в случая е осъществен.
Наличието на противоправно поведение
на водача на МПС колесен трактор с прикачена сеялка, вината на водача и
настъпилата смърт на пострадалото лице, вследствие от противоправното поведение
на водача на МПС, съдът приема за доказани от влязлата в сила присъда на
наказателния съд, която се ползва със задължителна сила за настоящия съд,
съгласно чл.300 от ГПК.
В резултат от произшествието, е
настъпила смъртта на Д.Р. – баща на ищцата Н.Р. и син на ищцата Н.М., от което
двете ищци са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални изживявания и страдание от загубата на близкия човек. Настъпването
на тези вреди се доказва от събраните гласни доказателства. Въз основа на
свидетелските показания, съдът приема, че ищцата Н.М. е приела тежко загубата
на сина си, а загубата не била преодоляна от нея и до днес. Ищцата Н.Р. също приела
тежко загубата на баща си. Двамата не живеели заедно, но поддържали непрекъснат
контакт, посещавали се взаимно.
При
това положение, както и предвид обстоятелството, че деликтът е причинен от
водач на МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност, за Г.Ф.възниква
задължение за обезщетяване на вредите от произшествието.
Направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно. Пострадалият Д.Р. е
управлявал МПС – мотоциклет след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата норма, установена в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Доказва се,
от събраните гласни доказателства, той
да е управлявал мотоциклета и без предпазна каска, в нарушение на задължението
си по чл.137 е от ЗДвП. Въз основа на събраните гласни доказателства, съдът
приема, че пострадалият е допуснал нарушение и на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изискващ
от него да избере такава скорост на управление на МПС, която да му позволи да
спре при всяко предвидимо препятствие на пътя. Произшествието е настъпило на
здрачаване (както свидетелят П. установява), което означава, че видимостта е
била намалена. Скоростта на управление на мотоциклета е била такава, че би
позволила на пострадалия да възприеме превозното средство, движещо се пред
него, при използване на дълги светлини. По делото не се доказва с какви
светлини е бил управляван мотоциклета. Доказва се обаче, че тракторът е бил
възприет от пострадалия в последния възможен момент (свидетелят П. заявява, че
първо той е видял трактора и е натиснал спирачки и едва след това движещия се
пред него мотоциклет е предприел спиране, но е било твърде късно). Въз основа
на всичко това, съдът приема, че скоростта на движение не е позволила на
мотоциклетиста да реагира на намиращо се на пътя ППС, така че да избегне
произшествието. Това поведение на пострадалия следва да бъде отчетено от съда
при отчитане на причините за настъпване на произшествието, като с особена
тежест следва да бъде оценено управлението на МПС с висока концентрация на
алкохол в кръвта. Така съдът определя 60 % съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
По размера на обезщетението: Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52
от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди,
доказания интензитет на страданията на всяка една от двете ищци и доказания
начин, по който всяка от тях е приела смъртта на своя близък човек. Съдът
съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може
да бъде преодоляна и добрите отношения между ищцата М. и сина й и между ищцата Р.
и баща й. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред
и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение. На следващо
място съдът съобразява и периода, в който е настъпило произшествието и икономическия
и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй като размерът на обезщетението
следва да отговаря на изискването за адекватност не само на претърпяната
загуба, но и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на
вредите. По отношение ищцата Н.Р. съдът взема предвид, че тя е създала свое
семейство в чужда държава, като факт, който създава по-благоприятни условия за
понасяне на болката от загубата на близък човек. Като се вземат предвид
посочените обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 150 000 лева за
ищцата М. и 100 000 лева за ищцата Р. отговаря на принципа на
справедливост и е от естество да компенсира претърпените от всяка от тях вреди.
Тези обезщетения следва да бъдат намалени, с оглед приетия от съда процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Така, на ищцата
Н.М. следва да бъде присъдена сумата от 60 000 лева, а на ищцата Н.Р. следва да
бъде присъдена сумата 40 000 лева. Исковете до пълния предявен размер от по 200
000 лева за всяка една от ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В полза на ищците трябва да се присъди и законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
исковата молба (съгласно претенцията) до окончателното изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от заплащане на държавна
такса по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 4000 лева.
Ответникът следва да заплати в полза
на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение, тъй като
адвокатската защита е била предоставена безвъзмездно. С оглед уважената част от
иска размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 3530 лева.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 400 лева. Юрисконсултското
възнаграждение съдът определя на сумата 100 лева, като взема предвид фактическата
и правна сложност на делото, фактът, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, което не е наложило полагане на усилия за процесуална защита
по-големи от обичайните за този вид дела. Ето защо ищците следва да заплатят на
ответника сумата 125 лева за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстад ********, с адрес *** да
заплати на Н.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 4, адв.И.Й., на
основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (отм.), сумата 60 000 лева, а на Н.Д.Р., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 4, адв.И.Й., на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (отм.), сумата 40 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д.Р. О., настъпила в
резултат от ПТП от 26/10/2015 год., настъпило в землището на с.Осеново,
общ.Стара Загора, заедно със законната лихва от 25/08/2017 год. до
окончателното изплащане на всяка една от главниците, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (отм.) до пълните предявени размери
от по 200 000 лева за всяка една ищца.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН ********** и Н.Д.Р., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, офис 4, адв.И.Й. да заплатят на Г.Ф., Булстад ********,
с адрес ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 125 лева за разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстад ********, с адрес ***
да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК 4000
лева за държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстад ********, с адрес ***
да заплати на адвокат И.Й., вписан в САК, с адрес ***, офис 4, адв.И.Й., на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата 3530 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника - И.Х.С..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: