Р Е Ш Е Н И Е
№………/………..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1566 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по повод депозирани въззивна жалба с вх. № 42192/11.06.19 от В.З.М., чрез
особен представител адв. А.Х. – ВАК, въззивна жалба с вх. № 45002/20.06.19 от Т.З.М.,
чрез особен представител адв. С.Д. – ВАК и въззивна жалба с вх. №
48874/03.07.19 от В.В. Качева, чрез адв. Р.В. – ВАК срещу Решение №
2489/05.06.2019 год., постановено по гр. дело № 16760/2019 год. по описа на
РС-Варна, с което, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД – противоречие със
закона, е прогласена за нищожна сделката, материализирана в точка втора от НА,
за покупко–продажба на недвижим имот № 24/31.01.2008, нотариално дело № 16/2008
на нотариус с район на действие ВРС, с която В. и Т. М. са учредили в полза на В.М.
право на ползване върху закупения от учредителите по точка първа на нотариалния
акт имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Бенковски, община Аврен,
област Варна, за който е отреден УПИ № II – 72, от квартал 9 по плана на
селото, целия с площ 620 кв.м., при граници – улица, улица УПИ III – 71 и УПИ №
1 – 69, заедно с построената в същия жилищна сграда – къща на два етажа с РЗП
185 кв.м. по иск на държавата, чрез МРРБ.
Във въззивна жалба с вх. № 42192/11.06.2019 от В.З.М., чрез особен
представител адв. А.Х. – ВАК се
твърди, че липсата на разрешение на районния съд само формално нарушава закона,
което не води до нищожност на учреденото право на ползване, тъй като то е в
интерес на децата. Сочи се, че липсата на разрешение води до унищожаемост, на
основание чл. 27 от ЗЗД и тъй като предявеният от държавата иск е за нищожност,
то той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Иска се отмяна на обжалваното решение, като неправилно.
Подаден е отговор от държавата,
чрез МРРБ, който надлежно упълномощил областният управител на област Варна да
представлява държавата по делото, които от своя страна е упълномощил Н.И. –
старши експерт в дирекция „АКРРДС“ при областна администрация Варна, в който се
твърди, че процесната сделка е безвъзмездна, ограничава обема на правото на
собственост и следователно не е в интерес на децата.
Иска се потвърждаване на обжалваното
решение.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа
жалбата.
Във въззивна жалба с вх. № 45002/20.06.2019 от Т.З.М., чрез особен
представител адв. С.Д. – ВАК се твърди, че с обжалваното
решение неправилно е уважен предявеният иск, тъй като към този момент носител
на правото на ползване е В.М., поради което Т.М. не е пасивно материалноправно
легитимирана и следователно искът е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен. Сочи се, че липсата на разрешение води до унищожаемост, на
основание чл. 27 от ЗЗД и тъй като предявеният от държавата иск е за нищожност,
то той следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изтъква се, че съдът е
нарушил диспозитивното начало и принципа за равенство като е уважил предявения
иск на основание чл. 73 ал. 3 от СК от 1985 (отм.), а не на предявеното от
ищеца основание по чл. 73 ал. 2 от СК от 1985 (отм.).
Иска се отмяна на обжалваното решение, като неправилно.
В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
Подаден е от държавата,
чрез МРРБ, който надлежно упълномощил областният управител на област Варна да
представлява държавата по делото, които от своя страна е упълномощил Н.И. –
старши експерт в дирекция „АКРРДС“ при областна администрация Варна, с който се
иска потвърждаване на обжалваното решение и в който се излагат идентични
съображения с тези, изложени в посочения по-горе отговор.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивна жалба с вх. № 48874/03.07.2019 от В.В. Качева, чрез адв. Р.В.
– ВАК, се твърди, че
първоинстанционният съд е бил сезиран с твърдение за нищожност, на
основание чл. 73 ал. 2 от СК (отм.), а той е уважил иска на основание чл. 73
ал. 3 от СК (отм.), като по този начин се е произнесъл по иск, с който не е бил
сезиран.
Иска
се отмяна на обжалваното решение, като неправилно.
Претендират се разноски.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа
жалбата.
Подаден е отговор от държавата,
чрез МРРБ, който надлежно упълномощил областният управител на област Варна да
представлява държавата по делото, които от своя страна е упълномощил Н.И. –
старши експерт в дирекция „АКРРДС“ при областна администрация Варна, с който се
иска потвърждаване на обжалваното решение и в който се излагат идентични
съображения с тези, изложени в другите два отговора.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа
отговорите.
Относно предмета на исковата претенция ищецът
излага, че с вписано на 26.06.2016 г. влязло в законна сила решение по гр. д. №
2454/2011 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл.28, във връзка с
чл.9 и чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от В.З.М. и Т.З.М., ненавършили пълнолетие
деца на проверяваното лице, в полза на Държавата е отнето дворно място,
находящо се в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, за който е отреден УПИ
№ II- 72 , от квартал 9 по плана на селото, целият с площ 620 кв. м. при
граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в същия
жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м.
Поддържа се, че ответниците В. и Т. М. са били непълнолетни към момента на
закупуване на имота по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 24/31.01.2008г., т. I, per. № 586, нотариално дело № 16/2008 г., поради
което са придобили имуществото чрез тяхната майка и законен представител - В.В.К..
Сочи, че с т. 2 на същия нотариален акт В.В.К., от името на дъщерите си В. и Т.
М., учредява безсрочно право на ползване на имота за себе си и тогавашния си
съпруг - Здравко Минев, който с нотариално заверена декларация, вписана на
30.09.2011 г., се отказва от запазеното с правото на ползване. Ищецът твърди,
че при учредяване на правото на ползване не е изпълнено условието на приложимия
чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.), доколкото към нотариалното дело не е
приложено разрешение от районен съдия по местонахождението на имота за
извършването на сделката, отнасяща се до имущество на ненавършили пълнолетие
деца. По тези съображения поддържа, че сделката обективирана в т.2 на процесния
нотариален акт е нищожна, поради
противоречие на закона. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иска за прогласяване на нейната нищожност с обстоятелството, че към настоящия
момент е собственик на имота, но правото на ползване на В.К. е налично и пречи
на собственика да ползва изцяло имота си. По изложените съображения моли искът
да бъде уважен. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата В.В.К., чрез адв. Р.В., е подала писмен отговор, с който оспорва
предявеният иск като недопустим, доколкото ищецът се позовава на частична
нищожност, каквото понятие сочи, че правната доктрина не познава. Поддържа, че
предявеният иск е и неоснователен, тъй като правата на ищеца са
непротивопоставими на правата на ответницата, тъй като произтичат от съдебно
решение вписано след извършване на атакуваната сделка. На следващо място
излага, че в конкретния случай не е било необходимо предварително разрешение от
районен съдия за учредяване на процесното право на ползване, доколкото тази
сделка не представлява акт на разпореждане или обременяване на имота с тежест
по смисъла на чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.), а освен това е извършена в
интерес на децата. Поддържа, че процесната сделка всъщност представлява договор
в полза на трето лице, който договор до приемането на правата, прехвърлени му с
него от третото лице е в латентно състояние. По изложените аргументи се моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата В.З.М., чрез адв. А.Х., е подала писмен отговор. Оспорва
предявеният иск като недопустим, доколкото ищецът се позовава на частична
нищожност, а българското право не познава частична форма на недействителност на
правните сделки. Оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че в случая
предварителното разрешение губи своя смисъл доколкото по силата на процесния
нотариален акт, непълнолетните тогава ответници са придобили недвижим имот,
което безспорно защитава техните законни права и интереси, а обстоятелството,
че техните родители са запазили за себе
си право на ползване и обитаване на имота не представлява акт на разпореждане
или обременяване на имота с тежест. В заключение моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата Т.З.М., чрез назначения ѝ от съда особен представител адв. С.Д.,
е подала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
ответницата не е носител на спорното материално право, поради което исковата
претенция неправилно е насочена към нея. На следващо място поддържа, че
преценката дали е налице интерес за децата по смисъла на чл. 73, ал.1 от СК от
1985 (отм.) е предоставена на техните родители. Сочи, че извършването без
разрешение от съда на разпоредителните актове посочени в чл.73 ал.2 от СК от
1985 (отм.), какъвто е и процесният, води до унищожаемост на сделката по
смисъла на чл. 27 от ЗЗД, а не до нейната нищожност. Наред с това към момента
ответницата Т.З.М. е дееспособно лице, респективно потвърдила е валидността на
извършеното действие по учредяването на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване на процесния недвижим имот. Аргументира неоснователността
на исковете и с обстоятелството, че ищецът не е бил страна по сделката, която
не е била оспорена от страните, участвали в нея. Оспорва и ищецът да се
собственик на процесния имот. В заключение моли за отхвърляне на предявения
иск.
Като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът, приема
за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 24/31.01.2008 г. на нотариус с М. Д., район на действие ВРС, се
установява, че В. и Т. М., представлявани от своята майка и законен
представител В.М., са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ № II - 72 , от кв. 2 по плана на селото, целият с площ 620 кв. м. при
граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ № I - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с
разгърната застроена площ 185 кв. м. От същия нотариален акт се установява, че В.
и Т. М. към момента на договора са били малолетни и че са учредили безвъзмездно
и пожизнено право на ползване върху процесния имот в полза на майка си. От
представеното по делото влязло в законна сила решение по гражданско дело № 2454/2011
г. на ВОС, на основание чл. 28, във връзка с чл. 9 и чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД
(отм.) от В. и Т. М., ненавършили пълнолетие деца на проверяваното лице, в
полза на Държавата е отнет процесният недвижим имот.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
Правният интерес се извежда от
твърденията на ищеца, изтъкнати в исковата молба. Той сочи, че въз основа на
влязло в сила решение е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот, но последния е обременен с учредено в полза на В.М. право на
ползване, което е противопоставимо на ищеца и му пречи да упражнява правата си
на собственик в пълен обем. Посоченото поражда правен интерес за ищеца от
предявяване на иск за прогласяване на нищожност на сделката за учредяване право
на ползване, тъй като ако този иск бъде уважен, ограничението на правото му на
собственост ще бъде отречено. Така наведените твърдения и доказателствата по
делото, установяващи тези твърдения, са достатъчно основание, за да бъде приет
предявеният иск за допустим.
Действителността на договорите се
преценява съобразно действащия към момента на сключването им закон. Договора, с
който е учредено в полза на В.М. ограничено вещно право на ползване от
малолетните към този момент В. и Т. М., е сключен през 2008 г., а към този
момент действащ е бил отменения понастоящем Семеен кодекс, приет с ДВ. бр. 41
от 28 Май 1985 г. Според чл. 73 ал. 3 от СК (отм.) дарение, отказ от права,
даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство
от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Тази разпоредба означава, че всяка
безвъзмездна сделка на разпореждане, каквото е и процесното безвъзмездното
учредяване право на ползване върху недвижим имот, от ненавършили пълнолетие
деца са нищожни.
Неоснователен е доводът, че
процесната сделка за безвъзмездно учредяване право на ползване е в интерес на
децата. В чл. 73 от СК (отм.) са предвидени специални правила за
недействителност на сделките, извършени от непълнолетни деца именно, за да бъде
гарантиран в по-голяма степен интереса на последните, а всяко безвъзмездно
действие на разпореждане с имущество на непълнолетно дете нарушава тези правила
и следователно нарушава интереса на детето, с чието имущество е извършено
разпореждане.
Неоснователен е доводът за липса на
разрешение на районния съд за извършване на процесната сделка за учредяване
право на ползване, тъй като то касае случаите на възмездно разпореждане с
имущества на ненавършили пълнолетие деца, какъвто не е настоящия.
Неоснователни са и доводите, че
основанието за нищожност не е пряко изводимо от процесния договор и че в
исковата молба няма наведени твърдения за нищожност поради извършено
безвъзмездно действие на разпореждане с имущество на ненавършили пълнолетие
деца. Видно от исковата молба е, че ищецът е навел твърдения, че процесния
договор е извършен безвъзмездно, че липсва разрешение от районен съд и е
поискал прогласяването на нищожност на договора. Съдът извършва квалификация на
заявените пред него искови претенции, като в преценката си не е обвързан от
правната оценка направена от ищеца в исковата молба. В конкретния случай ищецът
е навел твърдения за безвъзмездно учредяване право на ползване върху недвижим
имот, извършено от непълнолетни деца и е поискал прогласяване на нищожност на
тази сделка. При така наведените твърдения правно ирелевантно се явява
обстоятелството дали районния съд е дал разрешение или не, поради което съдът
не го взема предвид при решаване на делото.
Неоснователен е и доводът, че Т.М.
не е пасивно легитимирана по предявения иск, тъй като титуляр на правото на
ползване е нейната майка В.М.. Когато се предявява иск за нищожност на договор,
страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са
участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се
прогласява нищожността трябва да бъде еднакво спрямо всички – Определение №
632/20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5812/2013 г., I г. о. на ВКС. Т.М. като страна
по договора, чиято нищожност се иска с предявения иск, притежава качеството
задължителен другар, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по този
иск.
Предвид изложеното договорът,
материализиран в т. 2 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
24/31.01.2008 г. на нотариус с М. Д., район на действие ВРС, с който В. и Т. М.
– малолетни към този момент, са учредили в полза на своята майка В.М.,
пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот,
представляващ УПИ № 2 - 72 , от кв. 2 по плана на селото, целият с площ 620 кв.
м. при граници: улица, улица УПИ 3 - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в
същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м.,
следва да бъде обявен за нищожен поради противоречие със закона, на основание
чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 73 ал. 3 пр. 1 от СК от 1985
(отм.).
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото В.З.М., ЕГН
**********, Т.З.М., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН ********** следва да бъдат
осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, да заплатят солидарно на
Държавата, чрез МРРБ, сумата от 300, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществената процесуална защита по трите жалби.
Воден от посоченото по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2489/05.06.2019 г., по
гражданско дело № 16760/2019 г. по описа на РС-Варна, с което е уважен
предявеният от държавата, чрез МРРБ срещу В.З.М., ЕГН **********, Т.З.М., ЕГН **********,
В.В.К., ЕГН ********** и трите от гр. Аксаково, ж. к. „Самолета“ № 8 Б, иск с
правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 73 ал. 3 пр. 1 от СК от 1985 (отм.) и е прогласен за нищожен, поради противоречие със закона,
договорът,
материализиран в т. 2 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
24/31.01.2008 г. на нотариус с М. Д., район на действие ВРС, с който В. и Т. М.
– малолетни към този момент, са учредили в полза на своята майка В.М.,
пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот
представляващ УПИ № II - 72 , от кв. 2
по плана на селото, целият с площ 620 кв. м. при граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ № I - 69, заедно с построената в същия жилищна
сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1, във
връзка с ал. 8 от ГПК, В.З.М., ЕГН **********, Т.З.М., ЕГН **********,
В.В.К., ЕГН ********** и трите от гр. Аксаково, ж. к.
„Самолета“ № 8 Б, да заплатят солидарно на Държавата, чрез МРРБ, сумата от 300,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..…
Членове:
1….……..………;
2………….……..