№ 1168
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. Б. В. срещу
Софийски районен съд. Ищецът твърди, че е страна по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и
състав на СРС по предявен от него срещу „ДСК“ ЕАД иск за установяване, че
учреденото от него поръчителство по договор за кредит от 15.12.2006 г. е погасено.
Твърди, че на 10.02.2015 г. делото е обявено за решаване, но към датата на исковата
молба – седем години по- късно, такова не е постановено.
Твърди, че като поръчител от трудовото му възнаграждение са удържани суми за
задълженията по договор за кредит от 15.12.2006 г., а междувременно е получавал
множество телефонни обаждания от дружества цесионери (в периода от 2014 г. до 2018
г. от „ОТП факторинг България“, а от 2020 г. от „ЕОС матрикс“).
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 2000,00 лева (сбор от удържаните суми от
трудовите му възнаграждения – по 100,00 лева месечно в периода от м. февруари 2014
г. до м. септември 2015 г.), поради необосновано забавяне на решението по гр. д. №
17031/2014 г., 50-и състав на СРС и 3500,00 лева неимуществени вреди поради
необосновано забавяне на решението по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС,
тъй като в периода от обявяване на делото за решаване търпи тормоз от служители на
„ОТП факторинг България“ и „ЕОС матрикс“.
Претендира се законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага
правното си становище за отговорността по ЗОДОВ, посочвайки предпоставките при
която тя се реализира. Акцентира, че при предявен иск за нерешаване на дело в разумен
срок следва да се изследват причините за това според конкретните обстоятелства.
Сочи, че СРС е един от най натоварените съдилища в страната. Твърди, че конкретните
1
вреди, причинени на ищеца са трети за спора лица. Намира претенцията за
неимуществени вреди за завишена с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.
По предявения иск за имуществени вреди излага възможните изходи, като
посочва, че при евентуалното отхвърляне на предявените от него искове, сумите
събрани по принудителен ред са дължими, а при уважаване на иска му то той би могъл
да иска тяхното възстановяване.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява. Поддържа искът
за неимуществени вреди и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК увеличава същия до размер
от 4500,00 лева, което искане е уважено от съда. Оттегля иска си за имуществени
вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ - нарушаване на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок и за претърпени от ищеца
имуществени вреди. Изявлението на ищеца, че оттегля иска си за имуществени вреди
по правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК десезира съда от разглеждане на спора по същество,
поради което производството следва да бъде прекратено в тази част.
За да възникне отговорността на ответника по предявения иск ищецът следва да
установи единствено, че е че е страна по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС, а
ответникът следва да установи, че производството по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и
състав на СРС е протекло, разгледано и решено в разумен срок.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съдът следва да съобрази общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В
решение № 66/2.04.2015 г по гр. д. № 5813/2014 г на III Г. О. е посочено, че
механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е да
се установи продължителността на релевантния период и след това се преценява дали
този период е разумен. В ал. 2 са посочени примерни критерии, които съдът взема
предвид: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните
органи.
Съгласно чл. 6 § 1 изр. 1 от ЕКПЧОС всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК съдът обявява решението си с мотивите най-късно в
едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
Налице е установена практика на ВКС - решение № 210/ 15.06.2015 г. по гр. д. №
3053/ 2014 г., ІІІ г. о., ВКС, определение № 567 от 7.12.2018 г. по к. ч. гр. д. №
4519/2018 г., ІV г. о. на ВКС и др., в които ВКС приема, че предявяването на иск с
2
правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение на вреди поради
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящо
производство е допустимо без проведена административна процедура по глава ІІІа
ЗСВ съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
В конкретния случай не се спори, че ищецът е страна по гр. д. № 17031/2014 г.,
50-и състав на СРС. Същия е поръчител по договор за кредит от 15.12.2006 г. с
кредитополучател М.Д. и кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на тук посоченото
съдебно производство.
Важно е да се посочи, че предметът на гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС
се установява единствено от твърденията на ищеца и представените от него писмени
доказателства, тъй като ответникът не представя такива въпреки разпределената му
доказателствена тежест и служебно изисканите документи под страх от санкцията по
чл. 161 ГПК, чиито последици са му указани. Защитната теза се изразява в разяснения
относно твърдяната ноторната висока натовареност на СРС и оспорване размера на
претенцията за неимуществени вреди като прекомерна.
Съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е изцяло
основателен и следва да се уважи. Това е така, защото настоящият казус разкрива
отлики в сравнение със другите дела за отговорност на държавата за нарушаване на
правото за разглеждане на делото в разумен срок. Съдът, боравейки с наличните данни,
намира че производството по разглеждане на гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на
СРС (явно образувано през 2014 г.) е без нарушаване на разумния за това срок,
доколкото е обявено за решаване на 10.02.2015 г. Същевременно обаче
законоустановения едномесечен срок по чл. 235, ал. 5 ГПК за решаване е фрапантно
неспазен. Налице е забавяне от шест години и единадесет месеца към датата на
предявяване на иска, предмет на настоящото производтво. В случая не се установява
фактическа и правна сложност по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС
(установителен иск след проведено заповедно производство на основание договор за
поръчителство към друг такъв за кредит), а и същата е ирелевантна, тъй като се касае
за забавяне в произнасянето с акт по същество.
Ето защо съдът приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на
предявения иск. Установява се и другата – претърпените от ищеца вреди. В тази
насока за показанията на разпитания по делото свидетел, който е посочил, че години
наред ищецът е притесняван от различни кредитори за погасяване на вземането, което
е надлежно оспорено още през 2014 г., но произнасяне от единствения компетентен
орган – съдът, няма.
Макар и това, за което свидетелят излага своите възприятия да е причинено от
трети за спора лица, неминуемо забавянето на постановяване на съдебен акт е реагент,
допринесъл за това. Също така, преценявайки в съвкупност събраните по делото
доказателства, както и обстоятелството, че при забавено правосъдие обичайните вреди
се презюмират и не е необходимо негативните изживявания да се доказват конкретно,
настоящият съд приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял стрес и
негативни емоции в пряка причинна връзка с продължилото и продължаващо извън
разумния срок производство по гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС.
Настоящият състав приема, че сумата в размер на 4500,00 лева е достатъчна да
овъзмезди ищеца за установената забава от постановяване на съдебен акт за периода от
16.03.2015 г. до 11.02.2022 г. Страните по делото разполагат с правна възможност да
предявят нов иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за останалия период до произнасяне, в
случай, че не е налице такова и в бъдеще.
По разноските:
3
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани и заявени в размер на 220,00
лева за ДТ и 726,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност по делото намира същото за
основателно като определя адвокатско възнаграждение в размер на 654,00 лева с ДДС
съобразно размера на иска и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към датата на договора за правна защита,
което следва да бъде присъдено.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕИК831462482 да заплати на А. Б. В., ЕГН **********, ************** сума в
размер на 4500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска –
11.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. д. № 17031/2014 г., 50-и състав на СРС в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за периода от 16.03.2015 г. до 11.02.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по предявения от А.
Б. В. срещу СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД иск за имуществени вреди за сума в размер
на 2000,00 лева (сбор от удържаните суми от трудовите му възнаграждения – по 100,00
лева месечно в периода от м. февруари 2014 г. до м. септември 2015 г.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД да
заплати на А. Б. В. сумата от 874,00 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е прекратено
в едноседмичен срок пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4