Определение по дело №51851/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7548
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20221110151851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7548
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110151851 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕООД,
чрез адв. Д. К., срещу Д. С. Я., с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2680,56 лева –
частично от 19680,56 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-
R-023785 от 13.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2461,99 лева – частично от
6461,99 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 13.07.2015 г.
до 07.12.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2015 г. между „***************” АД и
ответника бил сключен договор за банков кредит № 000LD-R-023785, по силата на който на
Д. Я. бил предоставен кредит в размер на 20000 лева, преведен по открита разплащателна
сметка с титуляр ответника. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума в
срок до 28.06.2025 г. на 120 анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Кредитополучателят погасил част от задълженията си, след
което преустановил обслужването на кредита. На 19.12.2019 г. с Договор за цесия № 2 към
Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. „***************” АД прехвърлила на
„*********“ ЕАД вземането си към ответника по процесния договор за кредит. От своя
страна с Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 11.12.2020 г. „*********“
ЕАД прехвърлило на ищеца същото вземане към Д. Я.. В изпълнение на императивната
разпоредба на чл. 99 ЗЗД пълномощник на цедента изпратил до кредитополучателя
уведомление за извършените цесии. Същото обаче било върнато с отбелязване „непотърсен“.
1
След цесиите ответникът не бил извършвал никакви плащания по процесния договор за
кредит. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2022 г. по ч. гр. д. № 34085 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. С. Я. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата. Ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място възразява, че
ищецът не установявал активната си процесуална легитимация, тъй като ответникът не бил
уведомен за извършените цесии, нито за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Възразява, че не бил усвоявал отпуснатата сума по процесния договор за банков кредит.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Към настоящия момент няма права, които се признават от страните, и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между „***************” АД и
ответника, възникнало въз основа на договор за банков кредит № 000LD-R-023785 от
13.07.2015 г., което е съществувало през процесния период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
4. извършените прехвърляния на процесните вземания, качеството си на цесионер и
съобщаването на ответника от цедента за всяко от прехвърлянията, респ. упълномощаването
на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;
5. настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2680,56 лева – частично от
19680,56 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-023785 от
13.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 2461,99 лева – частично от 6461,99 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 13.07.2015 г. до 07.12.2018
г.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между „***************” АД и
ответника, възникнало въз основа на договор за банков кредит № 000LD-R-023785 от
13.07.2015 г., което е съществувало през процесния период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
4. извършените прехвърляния на процесните вземания, качеството си на цесионер и
съобщаването на ответника от цедента за всяко от прехвърлянията, респ. упълномощаването
на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;
5. настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
3
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 34085 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.04.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4