РЕШЕНИЕ
№ 2055
Гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
административно дело № 1741/2022 година по
описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118 ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на А.Ф.У. *** срещу Решение №2153-15-195/10.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-253/19.05.2022 на А.Ф. срещу Разпореждане №**********/ Протокол №2140-15-65/26.01.2022г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив. Наведени са
основания, с които се оспорват изводите на органа във връзка с приложението на чл. 68, ал. 3 КСО, свързани с преценката за наличие на предпоставките за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли да се отмени на обжалваното решение и да се постанови друго такова,
с което да се признае трудовия стаж за ОСВ и да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от НОИ. Претендира разноски по делото. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител
адв. Ценева, като поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства.
По същество на спора счита, че жалбата е основателна, не са налице
предпоставките за постановеният отказ и моли същият да бъде отменен, а
преписката върната на административният орган със задължителни указания за
прилагане на закона.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, редовно
призован, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата като
неоснователна. По същество излага подробни съображения в представеното по
делото становище за законосъобразност на оспорвания административен акт. Иска
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и
съобразно събраните в производството писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със
заявление вх. № 2113-15-2127/29.05.2019г. А.Ф.У. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО. Към заявлението са приложени следните документи за стаж: Удостоверение УП-13
№5506-15-3395/10.10.2017г.; Удостоверение УП-15 №5506-15-3397-1/11.10.2017г.;
Трудова книжка № 310/1976; Удостоверение за раждане №883/28.11.1972;
Удостоверение за раждане №0751/20.08.1976г.. В хода на административното производство по зачитане на осигурителния
стаж е възникнала необходимостта от изясняване на трудовия стаж на заявителя за
периода 27.03.1989г. – 01.05.1989г., положен в Тютюнев комбинат – гр.
Асеновград, отразен в представената по производството трудова книжка, както и
за осигурителен стаж с начална дата 01.01.1975, положен в АПК „Д. Благоев“ гр.
Асеновград. Възникналата необходимост била с оглед на обстоятелството, че в колона 7 на трудовата книжка има направена
корекция на датата на прекратяване на трудовия договор, като същата не е заверена
по надлежния ред. В тази връзка с писмо изх. № 2113-15-2127#3/04.07.2019г. е изискано от отдел ООА при ТП на НОИ – Пловдив да бъде
извършена проверка в разплащателните ведомости на осигурителя АПК „Димитър
Благоев“ гр. Асеновград за съответствие с данните в трудова книжка № 310/1976,
като при установени различия да бъде издадено удостоверение образец УП-13 с
осигурителния стаж на жалбоподателката положен за периода 01.01.1975г. –
31.12.1988г.. С отговор № 1042-15-1309#2/18.07.2019г. е
посочено, че липсват доказателства за осигурителен стаж, положен от А.Ф.У., за
периодите 01.1975г. до 12.1984г. и от 01.12.1988г. до 31.12.1988г.. Като
причина за това е посочено, че в предоставените за осигурителя АПК „Димитър
Благоев“ -Асеновград документи, липсва информация за отработени дни и получен
осигурителен доход, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. В тази връзка са
издадени Удостоверение обр. УП-13 с №1042-15-1309#1/18.07.2019г. и с
№1042-15-1309#4/03.09.2019г. с периоди за осигуряване от 01.01.1985г. до
31.07.1987г. с продължителност 01г. 07 месеца и 10 дни; от 01.08.1987г. до
31.12.1987г. с продължителност 05 месеца; от 01.01.1988г. до 31.10.1988г. с
продължителност 03 месеца и 16 дни; от 01.11.1988г. до 31.11.1988г. с
продължителност 09 дни. Затова на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, за заявителя е
зачетен осигурителен стаж за период от 09.10.1972г. до 09.10.1973г. с
продължителност 1 година и от 30.06.1976г. до 30.08.1977г. с продължителност 1
година и 02 месеца. Отделно, при преценка правото на пенсия на У., от страна на
осигурителните органи не е зачетен осигурителен стаж с продължителност 01 месец
и 05 дни, положен в периода 27.03.1989г. – 01.05.1989г., при осигурител „Асеновград
– Табак“ АД /в ликвидация/, на длъжност „събирачка на пакети“. Съгласно писмо
№20/23.07.2017г. на посоченият осигурителя, А.Ф.У. фигурира в списъчния състав
на цех „Пълначен“, смяна „А“, но в разплащателните ведомости няма данни за
отработени дни и осигурителен стаж, поради което били анулирани данните в
трудова книжка №310/1976г. за периода. На базата на тези констатации е издадено
Разпореждане №53010744672 /Протокол №2140-15-704/27.09.2019г., с който на
основание чл. 68, ал. 3 и чл. 84 от КСО на У. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за
придобит действителен осигурителен стаж – най-малко 15 години. Административният
акт не е бил обжалван и е влязъл в сила.
При направена констатация от осигурителните органи,
че в представената трудова книжка /колона 7/ е налице корекция на датата на
прекратяване на трудовия договор и липсва заверка по надлежния ред, били
сезирани органите на прокуратурата, за което е образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 316, вр. 308, ал.1 от НК, приключило с Постановление за
прекратяване, в което е посочено като основание липса на данни за извършено
престъпление. В тази връзка със заявление вх. №2113-15-4003/27.09.2021 г. и вх.
№2116-15-4089/27.09.2021г. А.У. отново е
поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 КСО, ведно с отпускане на добавка по чл. 84 от КСО. Към
заявлението е приложена единствено трудова книжка № 310/1976г.. Въз основа на
проверката и документите за осигурителния стаж на заявителя, с Разпореждане №**********
/Протокол №2140-15-65/26.01.2022г./ на Ръководител на ПО при ТП на НОИ –
Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
добавка по чл. 84 от КСО. Прието е от органа по пенсиониране, че липсват
доказателства за положен действителен осигурителен стаж от 15 години. Основание
за този негов извод било отново незачитане осигурителния стаж в АПК „Димитър
Благоев“ гр. Асеновград /ЗК „Станимака“/ за периода от м.01.1975г. до м.12.1984г.
и от м.11.1988г. до м.12.1988г.. Позовал се на обстоятелството, че липсва
информация за отработени дни и получен осигурителен доход в разплащателните
ведомости на осигурителя в "Обединен осигурителен архив" при ТП на
НОИ – Пловдив. Недоволен, жалбоподателят го обжалвал по административен ред,
като с процесното Решение №2153-15-195/10.06.2022г. на Директор на ТП на НОИ –
Пловдив е оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-253/19.05.2022г.. В мотивите
си горестоящият административен орган изцяло е
възприел направените в обжалваното Разпореждане констатации. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 16.06.2022г. с обратна разписка, който инициирал и
настоящото съдебно производство. В хода на производството по негова инициатива
са изяснявани съотносими към непризнатият осигурителен стаж факти чрез показанията на свидетелите Х.Р.Ф., Ф.М.Ф. и Р.М.Ш.. От изложените от тях
обстоятелства се установява, че
жалбоподателя е работил като работник в ТКЗС „Октомври“, преобразувало
се в АПК „Димитър Благоев“ – Асеновград. Изложените от свидетелите факти кореспондират
с отбелязания в Трудова книжка № 310/1976г. действителен осигурителен стаж, положен в периода м.01.1975 г. до м.12.1988г. на длъжност „растениевъд“.
При така установената
фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и съобрази
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя
е основателна поради следните за това съображения:
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Обжалваното Решение № 2153-15-195/10.06.2022г. е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ, в чиито
правомощия съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО е
произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ/отпускане на пенсии.
Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за отказ да се отпусне лична
пенсия за ОСВ, ведно с добавка по чл. 84 от КСО също е постановено от
материално и териториално компетентен орган по чл. 98, ал. 1 от КСО –
ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ. Обжалваното решение е мотивирано
и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания, като
липсват съществени пороци на проведеното административно производство, които да
са основание за прогласяване на неговата нищожност.
При преценка на
обжалваното решение съобразно приложението на материалния закон, същото се
явява незаконосъобразно. Не е спорно по делото, че
в случая не са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1 КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя към датата на подаване на
заявлението. Спорът между страните е по изпълнението на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението –
27.09.2021г., жалбоподателката е отговаряла на едно от обективните изисквания - да има необходимата
навършена възраст. Спорът
между страните е формиран по въпроса относно това, дали У. има минималния необходим
осигурителен стаж, определен в разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, като това се отнася до посоченият в трудовата
книжка стаж за периода м. януари 1975 г. до м. декември 1988 г., положен в АПК „Димитър Благоев“-Асеновград и осигурителен стаж в
периода 27.03.1989г. – 01.05.1989г., при осигурител „Асеновград – Табак“ АД /в
ликвидация/, на длъжност „събирачка на пакети“. Изключвайки тези спорни
осигурителни периоди, от органите по пенсиониране е бил признат действителен осигурителен
стаж само в размер на 03г 06м и 03дни, който не е достатъчен съобразно изисквания
по чл. 68, ал. 3 КСО.
Спорният период 01.01.1975г. - 31.12.1988г. е отбелязан ненадлежно в приложената трудовата
книжка на длъжност „растениевъд“ при осигурител АПК „Димитър Благоев“ – гр. Асеновград, като липсват законови основания същият да бъде изключен при преценката по чл. 68,
ал.3 от КСО за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя. Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е приета
с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обнародвана е в ДВ, бр. 102/03.12.1993г., като
нейните норми нямат обратно действие по отношение на факти и правоотношения,
приключили преди влизането й в сила. За периода 1975 – 1988г. са били в сила
изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки /ПМС №149/20.03.1953
г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. - "Известия",
бр. 74/1960г./. Представената трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5
от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата
наредба - заверено е от ръководителя на предприятието/ респ. упълномощено от
него длъжностно лице/ и е подпечатано със служебния печат. При спазване на чл.6,
§.2, б."в" от Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж /обн.ДВ,бр.20/12.03.1968г./, продължителността на
придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор
е отбелязана на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и
думи и е подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин, да засегне
двете страници. Освен това трудовата книжка е оформена съгласно изискването на
чл. 6, §.1 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен
придобитият трудов стаж, са вписани трите имена на работника и на същите
страници долу е поставен печатът на предприятието по начин да засегне двете
страници. Така на основание чл. 347 КТ от 1986 г. и на основание чл. 1 от
Наредбата за трудовите книжки, които нормативни актове са действалипо отношение
на непризнатия от пенсионния орган период м.01.1975г. до м.12.1988г., редовно
оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея
обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на длъжност
„растениевъд“ в АПК „Димитър Благоев“ – гр. Асеновград. При липса на
изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка
служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на
трудовия/осигурителния стаж.
Към изложеното следва да се добави, че по отношение
на приетото от ответника зачеркване в трудовата книжка, с влязло в сила
Постановление на РП – Пловдив е установено, че извършената поправка на една
цифра в трудовата книжка, не доказва облагодетелстване на жалбоподателя. Посочено
е, че така извършената поправка не е в полза, а в ущърб на У., тъй като
редуцира осигурителния стаж към неговото намаляване, а не увеличаване. В мотивите
си наблюдаващият прокурор е направил и извод, че реалната причина за отказа на
НОИ да признае на лицето определен времеви период за пенсия за осигурителен
стаж и възраст е с оглед на непълното съхраняване на данни относно извършваната
дейност от осигурителя, а не подари вписани неверни обстоятелства по отношение
на осигурителния стаж е трудовата книжка на У.. В подкрепа на
това са и събраните гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Х.Р.Ф.,
Ф.М.Ф.и Р.М.Ш., които като обективни, логични, последователни и взаимодопълващи
съдът кредитира изцяло. С
тях безспорно се установи полаганият осигурителен стаж от заявителя на длъжност
растениевъд в посоченият осигурител- АПК „Димитър Благоев“-Асеновград. С оглед на
тези изяснени обстоятелства, посоченият от жалбоподателя период от м.01.1975г. до м.12.1984г. и от м.11.1988г. до м.12.1988г. във връзка са
представената трудова книжка следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж. Ето защо, след като към датата на подаване на заявлението
жалбоподателя има навършени 68г. 08м. 20д., липсват основания да
не бъде признат общо положения от нея осигурителен стаж. Положеният от нея осигурителен стаж съобразно
представената трудова книжка без превръщане се явява в действителен размер от 15г 08м 03 дни, което отговора на изискванията на чл.68 ал.3 КСО.
На следващо място необоснован се явява и извода на
административният орган относно непризнаването на осигурителния стаж на
заявителя, положен в периода 27.03.1989г. – 01.05.1989г., при осигурител „Асеновград
– Табак“ АД /в ликвидация/, на длъжност „събирачка на пакети“. По отношение на
него също не е направена надлежна и компетентна проверка. Неговото отбелязване
в трудовата книжка е станало по съответният действащ за периода правов ред и
липсват основания същият да бъде изключен при преценката на пенсионните органи
за наличие на основанията по чл.68 ал.3 КСО. Спорните в тази връзка обстоятелства следва да бъдат действително проверени и преценени при предстоящото
последващо разглеждане на преписката от административния орган.
Ето защо съдът счита, че
обжалваният административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение
на материалния закон, касаещ неправомерно непризнаване на прослуженото от
жалбоподателя време в периода от.01.1975г. до 12.1984г. и от 11.1988г. до
12.1988г., както и в периода 27.03.1989г. – 01.05.1989г., във връзка с представената по делото трудова книжка, което е основание
обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и
предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в
размер на 300 (триста) лева, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от
25.09.2022г.. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната и заинтересованата страна, тъй като същото е под установения минимум, определен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Ф.У. ***, Решение №2153-15-195/10.06.2022г.
на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-253/19.05.2022 на А.Ф. срещу Разпореждане №**********/ Протокол
№2140-15-65/26.01.2022г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив за постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ на осн.
чл.68 ал.3от КСО и добавка по чл 84 от КСО.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. №2113-15-4003/27.09.2021г. и вх. №2116-15-4089/27.09.2021г., подадено от А.Ф.У. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и
добавка по чл. 84 от КСО при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - гр.Пловдив да заплати на А.Ф.У.,***, сумата от 300.00 /триста/лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по
реда на АПК.
СЪДИЯ: