мотиви към
присъда по НОХД № 3128 / 2016 г. по описа на Софийски градски съд,
НО, 6 състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу М.Ц.И. за това, че за периода от 13.03.2009 г. до 14.04.2009 г., в гр.
София, в качеството й на управител на търговско дружество “К.К.” ЕООД, в
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, избегнала установяване и плащане на
данъчно задължение в особено големи размери на търговско дружество “К.К.” ЕООД,
а именно на данъчно задължение в общ размер на 132873,20 ( сто тридесет и две
хиляди осемстотин седемдесет и три лева и двадесет стотинки ) лева, като :
- потвърдила неистина в подадени и подписани, пред ТД на НАП - гр.
София, Офис “К.С.”, справки - декларации по чл.125, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност ( ЗДДС ), която неистина се състояла в невярно
отразен общ размер на данъчната основа на извършените покупки с право на
приспадане на данъчен кредит и в невярно отразен общ размер на данъчната основа
на извършените продажби, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева
ставка, за които не е начислено ДДС,
- използвала документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред органите по приходите, а именно използвала дневници за покупки
за данъчни периоди - месец февруари 2009 г. и месец март 2009 г., в които
невярно били отразени извършените покупки от търговско дружество “К.К.” ЕООД за
същите данъчни периоди, с право на приспадане на данъчен кредит,
- използвала документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред органите по приходите, а именно използвала дневници за продажби
за данъчни периоди - месец февруари 2009 г. и месец март 2009 г., в които
невярно били отразени извършените продажби от търговско дружество “К.К.” ЕООД
за същите данъчни периоди, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева
ставка, за които не е начислено ДДС,
- използвала неистински документи при представяне на информация пред
органите по приходите, а именно във връзка с извършваща се процедура за
възстановяване по ЗДДС е използвала пред Р.А.М., инспектор по приходите при НАП
следните неистински документи : Протокол за приемане и предаване от 09.03.2009
г. по фактура № 3 / 09.03.2009 г., Протокол за приемане и предаване от
20.03.2009 г. по фактура № 4 / 20.03.2009 г., Договор за наем на недвижим имот
от 05.02.2009 г. между А. И.М., в качеството на управител на търговско
дружество “М.3“ ЕООД и М.Ц.И., в качеството на управител на търговско дружество
„К.К.“ ЕООД, фактура
№ 34 / 05.03.2009 г., фактура № 35 / 06.03.2009 г., фактура № 37 /
09.03.2009 г., фактура № 40 / 19.03.2009 г., фактура №41/20.03.2009 г., фактура
№ 40 / 06.03.2009 г., фактура № 41/19.03.2009 г., международна товарителница №
37 / 09.03.2009 г., международна товарителница № 41 / 20.03.2009 г., Договор за
покупко продажба №014/Е/05.03.2009 г.,
- приспаднала неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28864,00 ( двадесет
и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева ) лева,
- получила неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28 864, 00 ( двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет
и четири лева ) лева,
- не е начислила данък в общ размер на 75 145,20 лева ( седемдесет и пет
хиляди и сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки ), като невярно е
отразила в дневника за продажби доставки на стоки на търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, декларирани като
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление са били извършени, както следва :
1. На 13.03.2009 г., в гр. София, в качеството й на управител на
търговско дружество “К.К.” ЕООД, избегнала плащане на данъчно задължение в
особено големи размери на фирма “К.К.” ЕООД, а именно на данъчно задължение в
размер на 65 961,20 лева ( шестдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и един
лев и двадесет стотинки ), като :
- потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. София, Офис “К.С.”,
справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №2202 - 0995472 /
13.03.2009 г., която неистина се състояла в невярно отразена обща стойност на
данъчна основа за извършени покупки през данъчен период 01.02.2009 г. - 31.02.2009
г., с право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 864,00 ( двадесет и
осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева ) лева, а именно на покупки с
данъчна основа на обща стойност - 144 320,00 ( сто четиридесет и четири хиляди
триста и двадесет лева ) лева и в невярно отразени извършени продажби на стоки,
декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, за които не е
начислено ДДС в размер на 37 097,20 ( тридесет и седем хиляди и деветдесет и
седем лева и двадесет стотинки ) лева, с данъчна основа на обща стойност 190
486,00 ( сто и деветдесет хиляди четиристотин осемдесет и шест ) лева,
- използвала документ с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите, а именно използвала дневник за покупки за данъчен
период месец 01.02.2009 г. - 31.02.2009 г., в който невярно били отразени
извършените покупки от търговско дружество “К.К.” ЕООД за същия данъчен период,
с право на приспадане на данъчен кредит, по фактури с номера № 36 / 13.02.2009
г. и № 39 / 23.02.2009 г., с посочен издател ( доставчик ) - търговско
дружество “Ф. Т.” ЕООД, каквито фактури в действителност не са били издавани,
респ. каквито покупки в действителност не са били извършвани от търговско
дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала документ с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите, а именно използвала дневник за продажби за данъчен
период месец 01.02.2009 г. - 31.02.2009 г., в който невярно били отразени
извършените продажби от търговско дружество “К.К.” ЕООД, за същия данъчен
период, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, за които
не е начислено ДДС, по фактури с номера : № 1 / 16.02.2009 г. и № 2 /
25.02.2009 г., с посочен получател - търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.”
ООД, каквито фактури са неистински, респ. каквито продажби в действителност не
са били извършвани от търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- приспаднала неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28864,00 (
двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева ) лева,
- не е начислила данък в размер на 37 097,20 ( тридесет и седем хиляди и
деветдесет и седем лева и двадесет стотинки ) лева, като невярно е отразила в
дневника за продажби доставки на стоки на търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К,
Ф.Т.” ООД, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка;
2. На 14.04.2009 г., в гр. София, в качеството й на управител на
дружество “К.К.” ЕООД, избегнала установяване на данъчно задължение в особено
големи размери на фирма “К.К.” ЕООД, а именно на данъчно задължение в размер на
66 912,00 ( шестдесет и шест хиляди и деветстотин и дванадесет ) лева, като:
- потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП - гр. София, Офис “К.С.”,
справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №2202 – 1001047 /
14.04.2009 г., която неистина се състояла в невярно отразена обща стойност на
данъчна основа за извършени покупки през данъчен период 01.03.2009 г. -
31.03.2009 г., с право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 864,00 (
двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири ) лева, а именно на
покупки с данъчна основа на обща стойност - 144 320,00 ( сто четиридесет и
четири хиляди триста и двадесет лева ) лева и в невярно отразени извършени
продажби на стоки, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка,
за които не е начислено ДДС в размер на 38 048,00 ( тридесет и осем хиляди и
четиридесет и осем) лева, с данъчна основа на обща стойност 190 240, 00 (сто и
деветдесет хиляди двеста и четиридесет лева ) лева,
- използвала документ с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите, а именно използвала дневник за покупки за данъчен
период месец 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., в който невярно били отразени
извършените покупки от търговско дружество “К.К.” ЕООД за същия данъчен период,
с право на приспадане на данъчен кредит, по фактури с номера - № 40 /
06.03.2009 г. и № 41 / 09.03.2009 г., с посочен издател ( доставчик ) -
търговско дружество “Ф. Т.” ЕООД, каквито фактури в действителност не са били
издавани, респ. каквито покупки в действителност не са били извършвани от
търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала документ с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите, а именно използвала дневник за продажби за данъчен
период месец 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., в който невярно били отразени
извършените продажби от търговско дружество “К.К.” ЕООД за същия данъчен
период, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, за които
не е начислено ДДС, по фактури с номера № 3 / 09.03.2009 г. и № 4 / 20.03.2009
г., с посочен получател - търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, каквито
фактури са неистински, респ. каквито продажби в действителност не са били
извършвани от търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала неистински документи при представяне на информация пред
органите по приходите, а именно във връзка с извършваща се процедура за възстановяване
по ЗДДС е използвала пред Р.А.М., инспектор по приходите при НАП, следните
неистински документи : протокол за приемане и предаване от 09.03.2009 г. по
фактура № 3 / 09.03.2009 г.; протокол за приемане и предаване от 20.03.2009 г.
по фактура № 4 / 20.03.2009 г.; договор за наем на недвижим имот от 05.02.2009
г. между А. И.М., в качеството на управител на търговско дружество “М.3“ ЕООД и
М.Ц.И., в качеството на управител на търговско
дружество “К.К.“ ЕООД; фактура № 34 / 05.03.2009 г.; фактура № 35 / 06.03.2009 г.;
фактура № 37 / 09.03.2009 г.; фактура № 40 / 19.03.2009 г.; фактура №41 / 20.03.2009 г.; фактура № 40 / 06.03.2009 г.; фактура № 41 / 19.03.2009
г.; международна товарителница № 37 / 09.03.2009 г.; международна товарителница
№ 41 / 20.03.2009 г.; договор за покупко- продажба №014/Е/05.03.2009г. и
- получила неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28 864,00 (
двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева ) лева;
- не е начислила данък в размер на 38 048,00 ( тридесет и осем хиляди и
четиридесет и осем лева ) лева, като невярно е отразила в дневника за продажби
доставки на стоки на търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, декларирани
като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка – престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа обвинението и счита, че подсъдимата М.Ц.И.
следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.255, ал.3
във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Сочи, че на 13.03.2009 г. , като
управител и данъчно задължено лице на „К.К.“ ЕООД, подс. М.И. ***,
справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с която е избегнала за дружеството
плащането на данъчно задължение по ЗДДС, за месец февруари 2009 г., в размер на
37097,20 лева, като в справката-декларация е заявена невярна обща стойност на
данъчната основа за извършени покупки от дружеството, които в действителност не
били осъществени, с право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, в размер на
28 864,00 лева. В декларацията невярно били отразени продажби на стоки
декларирани като вътрешно общностни доставки с нулева ставка. Сочи, че укриването
на ДДС подсъдимата М.И. е осъществила, като към справката-декларация бил
представен пред НАП дневник за покупки, представляващ документ с невярно
съдържание, тъй като в него били отразени покупки от „К.К.“ ЕООД с доставчик търговско
дружество “Ф. Т.“ ЕООД, по фактури № 36 / 13.02.2009 г. и фактура
№39/23.02.2009 г. Тези покупки не били извършени през инкриминирания период. Сочи,
че подсъдимата М.И. е представила към справката-декларация и дневник за
продажби, който представлява документ с невярно съдържание, като в него за данъчния период били отразени
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка по фактура № 2 / 25.02.2009 г., с
посочен получател „М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.“ ООД, каквито продажби в действителност не
са били извършвани от „К.К.“ ЕООД. Сочи, че по този начин подсъдимата е
приспаднала за данъчния период, месец 02.2009 г., данъчен кредит общо 28 864,00
лева и не е начислила ДДС в размер общо 37 097,20 лева, като общо за данъчния
период е избегнала възстановяването и плащането на данъчни задължения за „К.К.“
ЕООД в размер на 65 961,20 лева.
Представителят на прокуратурата излага,
че на 14.04.2009 г. като управител и данъчно задължено лице на „К.К.“ ЕООД, подсъдимата
М.И. ***, справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с която е избегнала за
дружеството плащането на данъчно задължение по ЗДДС за месец март 2009 г., в
размер на 38 048,00 лева. В справката-декларация била заявена невярна обща
стойност на данъчната основа за извършени покупки от дружеството, които в
действителност не били осъществени, с право на приспадане на данъчен кредит по
ЗДДС, в размер на 28 864,00 лева. Сочи, че в декларацията невярно били отразени
продажби на стоки по фактури с № 40 / 06.03.2009 г. и № 41 / 09.03.2009 г. с
посочен доставчик „Ф. Т.“ ЕООД, каквито покупки в действителност не са били
извършени от „К.К.“ ЕООД. Също така подсъдимата е използвала не истински
документи при извършваща се процедура за възстановяване по ЗДДС, като е
използвала пред Р. Мъжгалова, инспектор по приходите в НАП, неистински
документи, а именно протоколи за приемане и предаване по фактури, договор за
наем на недвижим имот от 05.02.2009 г. между А.М., в качеството си на управител
на „М.3“ ЕООД и „К.К.“ ЕООД, фактури, международна товарителница и договор за
покупко-продажба № 014 - Е от 05.03.2009 г., като така подсъдимата е получила
не следващ се данъчен кредит в размер на 28864,00 лева и не е начислила данък в
размер на 38 048,00 лева, като отразила в дневника за продажби доставки на
стоки от „М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.“ ООД, декларирани като вътрешнообщностни доставки с
нулева ставка, които не били извършени.
По този начин подсъдимата общо за данъчния период е избегнала
възстановяването и плащането на данъчни задължения за „К.К.“ ЕООД в размер на
66 912,00 лева.
Прокурорът сочи, че от доказателствата
по делото се установява, че декларираните покупки и продажби не са реално
извършени сделки, а чрез използването на документи с невярно съдържание и не
истински такива дневниците за покупки и продажби, фактурите, международна
товарителница, договор за наем и други, подсъдимата чрез потвърждаване на
неистина в справките-декларации по ЗДДС пред ТД НАП, в периода 13.03.2009 г. до
14.04.2009 г. е избегнала възстановяване и плащане на данъчно задължение за „К.К.“
ЕООД в общ размер на 132873,20 лева, като е потвърдила неистина в подадени и
подписани пред НАП гр.София, Офис К.С., справки-декларации, която се състояла в
невярно отразен общ размер на данъчната основа на извършените покупки, с право
на приспадане на данъчен кредит и в невярно отразен общ размер на данъчната
основа на извършените продажби, декларирани като вътрешни общности доставки с
нулева ставка, за които не е начислено ДДС.
Сочи, че подсъдимата използвала е
документи с невярно съдържание - дневниците за покупки за данъчни периоди
февруари 2009 г. и март 2009 г., в които невярно били отразени извършените
покупки от „К.К.“ ЕООД, с право на приспадане на данъчен кредит. Сочи, че подсъдимата
използвала документи с невярно съдържание, дневниците за продажби за данъчни
периоди февруари 2009г. и март 2009г., в които невярно били отразени
извършените продажби от „К.К.“ ЕООД, декларирани като вътрешни общности с
нулева ставка, за които не е начислено ДДС. Сочи, че подсъдимата използвала неистински
документи във връзка с извършващата се процедура за възстановяване по ЗДДС пред
НАП и е приспаднала и получила неследващ
се данъчен кредит в общ размер на 28 864,00 лева, както и не е начислила данък
в общ размер на 75 145,20 лева, като невярно е отразила в дневника за продажби
и доставки, декларирани като вътрешни общности, с нулева ставка.
Прокурорът сочи, че осъществените от
подсъдимата М.И. деяния, за данъчните периоди февруари и март 2009 г., са
осъществени в условията на продължаваното данъчно престъпление по чл.26, ал.1
от НК. Подсъдимата М.И. е избегнала възстановяването и плащането на данъчните
задължения, чрез три от формите на изпълнителното деяние - потвърдила е
неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС, дневниците за покупки и
продажби, изискуеми по ЗДДС, използвала е документ с невярно съдържание и
неистински документи при представяне на информация пред органите по приходите и
е приспаднала не следващ се данъчен кредит.
Сочи, че подсъдимата е извършила деянието
виновно, при пряк умисъл, като е знаела какво е съдържанието на подадените
декларации и, че в тях и в дневниците за продажби по ЗДДС, не са отразени
реално извършени сделки, на което тя е едноличен собственик и управител в
инкриминирания период и, че по този начин се укрива начисляването на дължимия
ДДС. С декларирането на неверните обстоятелства подсъдимата е целяла избягване
плащането на задълженията в особено големи размери към републиканския бюджет,
които престъпен резултат е бил и постигнат. Тя е имала представа за всички
обективни елементи от състава на извършеното от нея престъпление. Съзнавала е
обществено опасния характер на деянието си. Предвиждала е обществено опасните
му последици и е желала настъпването им
При определяне на наказателната
отговорност на подсъдимата М.И., прокурорът сочи като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, а като отегчаващи размера на укритите и
неплатени данъци, като общият размер на избегнатото плащане на данъчното
задължение по ЗДДС, надвишава с повече от десет пъти минималния праг на данъци,
в особено големи размери, установено в чл.93, т.14 от НК. С оглед това, прокурора
предлага налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година,
чието изпълнение да бъде отложено по чл.66 от НК за три години.
Защитата на подсъдимия М.Ц.И. – адв. С.
моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като намира, че обвинението не
е доказано. Сочи, че подс. М.И. е работила като помощник готвач, а в момента
като сервитьорка и не е свързана по никакъв начин със счетоводните закони и
счетоводство, поради което тя не може да осъществи тези деяния. Сочи, че по
делото е установено, че нито един от свидетелите не е работил с М. И..
Сочи, че обвинението по чл.255, ал.3 от НК представлява сложен фактически състав. От една страна лицето, което го
осъществя, трябва да има висока счетоводна култура, да познава закона за ДДС и
всички свързани с него счетоводни закони, които подсъдимата не познава. Сочи,
че ако наистина данъчните служби и държавата са ощетени, държавата трябва да си
търси парите по общия граждански ред, но тя не го е направила.
Сочи, че от изпълнената съдебна поръчка
от Кипър се установило, че лицето М.И. не познава Ф.С. и не се е срещала с
него. Сочи, че тя не познава и унгарския търговец и никога не е ходила в
Унгария. Независимо от това прокуратурата е приела, че тя лично е осъществила с
пряк умисъл тези две сделки, с които е избегнато ДДС и данъчен кредит. Тя не е
могла да осъществи тези сделки, поради липса на специализирано и профилирано
образование, действието било извършено от друго лице Д.Н., по чието указание тя
е открила цялата фирма. Сочи, че при подаване на инкриминираните декларации,
2009г., подс. М.И. не е имала анимус, че извършва престъпление, не е осъзнавала,
че тези декларации са неверни. Освен това защитата сочи, се подс. М.И. не е
усвоила средства под никаква форма, а дори и да има извършено данъчно
престъпление, тя е била „бушон“, а облагата е отишла в трети лица.
Защитата сочи, че вещото лице е от
състава на МВР, което потвърди, че подписа бил на М.И.. Сочи, че вещите лица,
които са обвързани пряко със системата на МВР имат интерес.
Алтернативно, защитата моли за
съобразяване на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на размера на наказанието,
тъй като е неосъждана и са изминали десет години от деянието, което само по
себе си е санкция и задължение за съда да отрази това обстоятелство.
Подсъдимата М.Ц.И. в правото си на лична
защита се присъединява към казаното от защитника си. В предоставената й
последна дума подсъдимата М.Ц.И. моли за
справедлива присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимата М.Ц.И. е родена на *** ***,
българка, с българско гражданство, със средно образование, разведена,
неосъждана, живуща ***, с ЕГН **********.
Търговско дружество „К.К.“ ЕООД било
регистрирано като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на
02.06.2008 г. Същото разполагало и с регистрирация по ЗДДС. Едноличен
собственик на капитала и управител на търговско дружество „К.К.“ ЕООД била подсъдимата
М.Ц.И..
Въз основа на регистрацията на
дружеството по ЗДДС, при всяка сключена сделка с дружеството, за последното
възниквало задължение да се преведе дължимия ДДС върху стойността на
доставката, което ДДС на свой ред доставчикът следвало да внесе в държавния
бюджет. По този начин, за всяка сделките, по която търговското дружество било
доставчик, последното придобивало правото на данъчен кредит, който да се
приспадне от дължимия от дружеството данък по сделките.
Самият ред за установяване размера на
данъчния кредит се определял от данъчните органи по приходите, като се правил
баланс между заплатения от търговското дружество данък ( ДДС ) от сделки, в
които дружество било доставчик, и същият
се приспадал от заплатения от същото дружество данък ( ДДС ) по сделките и по
които дружеството било купувач на стоки и услуги. Условието да се извърши
приспадане на изплатеното от търговско дружество на ДДС, било да бъде подадена съответна (
ежемесечна ) справка - декларация, в която дружеството трябвало да попълни и
представи пред данъчната администрация в законоустановения срок. В
посочената справка – декларация на
дружеството трябвало да бъдат декларирани
всички сключените сделки през посочения данъчен период, включително с
отразяване в нея на реалната ( действителната ) облагаема основа.
През 2008 г. подс. М.Ц.И. не развивала
конкретна търговска дейност с регистрираното от нея търговско дружество „К.К.“
ЕООД, поради което до месец януари 2009 г., включително, били подавани “нулеви“
справки - декларации по ЗДДС.
I. На 13.03.2009 г., пред ТД на НАП - гр.
София, Офис “К.С.”, подс. М.И. подала за търговско дружество „К.К.“ ЕООД справка
– декларация с № 2202 – 0995472 / 13.03.2009 г. за данъчния период 01.02.2009
г. - 28.02.2009 г., ведно с дневници за продажби и покупки и VIES декларации.
В дневника за покупки били декларирани
фактури с номера № 36 / 13.02.2009 г. и № 39 / 23.02.2009 г. за доставки на
чинии с издател търговско дружество “Ф.Т.” ЕООД. В дневника за покупки били
декларирани и посочени фактури с номера № 25 / 05.02.2009 г., № 27 / 13.02.2009
г., № 29 / 16.02.2009 г. и № 33 / 25.02.2009 г. за наем и транспорт, с посочен
издател търговско дружество “М.3” ЕООД.
Фактурите с издател “М.3” ЕООД били
отразени като “опростени“ и по тях не бил начислен ДДС с право на данъчен
кредит. Фактурите с посочен издател търговско дружество “Ф.Т.” ЕООД били
отразени като “данъчни“, предоставящи право на пълен данъчен кредит. Последните
от своя страна били декларирани като такива и в справка-декларация и дневник за
покупки и продажби на “Ф.Т.” ЕООД за същия период.
В дневника за продажби на търговско дружество „К.К.“ ЕООД през същия този период били декларирани фактури № 1 / 16.02.2009 г. и № 2 / 25.02.2009 г. за продажба
на комплект чинии с получател „М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД - Унгария. Продажбите били декларирани в справката декларация с нулева ставка на ДДС като вътрешнообщностната
доставка
( ВОД ) към страна-членка на ЕС и не бил начислен ДДС.
В резултатът на така депозирана
справката - декларация за посочения период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г., подс.
М.И. посочила в справката – декларация наличието на ДДС за възстановяване в
полза на търговско дружество „К.К.“ ЕООД, който бил в размер на 28 864,00 лева.
II. На 14.04.2009 г., пред ТД на
НАП - гр. София, Офис “К.С.”, подс. М.И. подала за търговско дружество „К.К.“
ЕООД справка – декларация с № 2202 – 1001047 / 14.04.2009 г. за данъчния период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., ведно с дневници за продажби и покупки и
VIES декларации.
В приложения дневник за покупки били
декларирани фактури № 40 / 06.03.2009 г. и № 41 / 19.03.2009 г. за доставка на
чинии с посочен издател търговско дружество “Ф.Т.” ЕООД, както и фактури с
номер № 34 / 05.03.2009 г., № 35 / 06.03.2009 г., № 37 / 09.03.2009 г., № 40 /
19.03.2009 г. и № 41 / 20.03.2009 г. за наем и транспорт с посочен издател
търговско дружество “М.3” ЕООД.
Фактурите с посочен издател търговско
дружество “М.3” ЕООД били отразени като “опростени“ и по тях не се начислявал
ДДС с право на данъчен кредит. Фактурите с посочен издател “Ф. Т.” ЕООД обаче били
отразени като “данъчни“, с което предоставяли право на пълен данъчен кредит. По
този начин последните били декларирарни и в справката – декларация и дневника
за покупки и продажби на търговско дружество „Ф.Т.” ЕООД.
В приложения дневник за продажби към
справката – декларация на търговско дружество „К.К.“ ЕООД били декларирани
фактури с номера № 3/09.03.2009 г. и № 4 / 30.03.2009 г. за продажба на
комплект чинии с получател “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария.
Продажбите са декларирани с нулева ставка на ДДС като вътрешнообщностна
доставка ( ВОД ) към страна - членка на ЕС и не бил начислен ДДС.
В резултатът на така депозирана
справката - декларация за посочения период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., подс.
М.И. посочила наличието на ДДС за възстановяване в полза на търговско дружество
„К.К.“ ЕООД, който бил в размер на 28 864,00 лева.
Въз основа на така подадената справка –
декларация за данъчния период 01.03.2009 г. - 30.03.2009 г., от данъчните
органи бил издаден акт за прихващане и възстановяване на ДДС с № 900965 /
12.05.2006 г., като по сметка на
търговско дружество „К.К.“ ЕООД в “И.А.Б.” АД била преведена парична сума в
размер на 28 864,00 лева. За основание било посочено, че сумата е
предназначена за възстановяване преведен ДДС. Паричната сума била изтеглена на
11.06.2009 г. лично от подс. М.Ц.И., в
качеството й на собственик и управител на търговско дружество „К.К.“ ЕООД.
В резултат на така подадените справки –
декларации, от данъчната администрация било инициирана проверка, в резултат на
което било установено, че изготвените две групи фактури, които били включени в
справките – декларации за посочените два периода били неистински документи, като
на същите само бил придаден вид, че са издадени от управителите на търговските
дружества “М.3” ЕООД, “Ф.Т.” ЕООД и “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария.
Вътрешнообщностната ( ВОД ) доставка на
стоки се определя по реда на чл.7, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче не били спазени
условията за ВОД.
При извършената данъчна ревизия, лично от
подс. М.Ц.И., в качеството й на
собственик и управител на търговско дружество „К.К.“ ЕООД били изискани, но не
били представени посочените фактури за данъчния период 01.02.2009 г. -
28.02.2009 г., като от страна на подс. М.И. бил представен единствено договор
за наем на недвижим имот между търговските дружества “М.3” ЕООД и „К.К.“ ЕООД.
За данъчния период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г. подс. М.И. представила единствено
копия на посочените в справката – декларация фактури и копия на две складови
разписки.
Това обстоятелство наложило извършването
на съответна обстойна проверка от данъчната администрация. В резултат на проверката
била извършена данъчна ревизия, която била за периода от 30.07.2008 г. до
28.02.2009 г., резултатите от която били обективирани в ревизионен акт №
********** / 25.09.2009 г. и установяващи данъчни задължения за търговско
дружество „К.К.“ ЕООД в размер на 40 640,51 лева.
При извършените насрещни проверки от
данъчните служители в търговските дружества “Ф.Т.” ЕООД и “М.3” ЕООД, които
били посочени в двете справки – декларации като контрагенти на търговско
дружество „К.К.“ ЕООД за посочените сделки било установено, че правото на пълен
данъчен кредит бил упражнен без основание, тъй като не са били налични реално
получени доставки. Допълнително било установено, че отразените в Дневника за
продажби размери на данъчни основи по фактури № 1 / 16.02.2009 г. и № 2 / 25.02.2009
г., общо в размер на 190 486,00 лева, не са били от осъществени
вътрешнообщностни доставки ( ВОД ) по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС. Вместо
това било установено, че декларираната сума от 190 486, 00 лева представлявала
сумата от извършена доставка на друг контрагент, реализиран от търговско
дружество “Ф. Т.” ЕООД, за които не е бил издаден първичен или друг счетоводен документ.
Впоследствие, в хода на извършените
данъчни проверки и данъчна ревизия било установено, че подс. М.И., в качеството
й на управител и едноличен собственик на търговско дружество “К.К.” ЕООД, подавайки
на 13.03.2009 г. справка – декларация № 2202 – 0995472 / 13.03.2009 г. по ЗДДС е
отразила обща стойност на данъчната основа за извършени покупки през данъчния
период за месец февруари 2009 г. в размер на 144 320, 00 лева, с право на
възстановяване на данъчен кредит в размер на 28 864 лева. В посочената справка
– декларация подс. М.И. отразила и извършени продажби на стоки, декларирани
като ВОД с нулева ставка, за които не е начислен ДДС, в размер на 37 097,20
лева, с данъчна основа на обща стойност 190486,00 лева, като по този начин подсъдимата
избегнала плащане на данъчно задължение в размер на 65 961,20 лева.
Било установено също така, че за
постигане на този данъчен резултат през този данъчен период, подс. М.И. е
използвала документ с невярно съдържание,
а именно дневник за покупки за месец февруари 2009 г., в който са отразени
покупки на комплекти чинии с доставчик търговско дружество “Ф. Т.” ЕООД и
купувач “К.К.” ЕООД по фактури № 36 / 13.02.2009 г. и № 39 / 23.02.2009 г., с
право на данъчен кредит. Установено било, че такива сделки реално не са били
реализирани, както и фактури в действителност не са били издавани от посочения
издател на фактурите ( доставчика ). В дневника за покупки за този данъчен
период невярно били отразени и сделките между “К.К.” ЕООД и “Ф. Т.” ЕООД по
фактури № 36 / 13.02.2009 г. и № 39 / 23.02.2009 г. с право на данъчен кредит, тъй
като такива сделки реално не са били реализирани, както и фактури в
действителност на са били издавани от посочения издател на фактурите (
доставчика ).
Установено било, че подс. М.И.
използвала дневник за продажби за данъчен период месец февруари 2009 г., в
който невярно била отразила сделки - продажби от “К.К.” ЕООД с посочен
получател “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария, по фактури № 1 / 16.02.2009
г. и № 2 / 25.02.2009 г., декларирани като ВОД с нулева ставка, за които не е
начислен данък добавена стойност, като такива сделки реално не са били
реализирани, както и фактури в действителност на са били издавани от посочения
издател на фактурите.
Въз основа на подадената справка –
декларация № 2202 – 0995472 / 13.03.2009 г. за данъчен период месец февруари 2009
г. с невярно декларирани данъчни основи и дължим ДДС, подс. М.И. приспаднала
неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28 864,00 лева.
Впоследствие, в хода на извършените
данъчни проверки и данъчна ревизия било установено, че подс. М.И., в качеството
й на управител и едноличен собственик на търговско дружество “К.К.” ЕООД,
подавайки на 14.04.2009 г. справка – декларация № 2202-1001047 / 14.04.2009 г.
по ЗДДС е отразила обща стойност на данъчната основа за извършени покупки през
данъчен период месец март 2009 г. в размер на 144 320,00 лева, с право на
възстановяване на данъчен кредит в размер на 28864,00 лева. В посочената
справка – декларация подс. М.И. отразила и извършени продажби на стоки,
декларирани като ВОД с нулева ставка, за които не е начислен ДДС в размер на 38
048,00 лева, с данъчна основа на обща стойност 190240,00 лева, като по този подсъдимата
отново избегнала плащане на данъчно задължение в размер на 66 912,00 лева.
Било установено също така, че за
постигане на този данъчен резултат през този данъчен период, подс. М.И. е
използвала документ с невярно
съдържание, а именно дневник за покупки за данъчния период месец
февруари 2009 г., в който са отразени покупки на комплекти чинии с доставчик “Ф.
Т.” ЕООД и купувач “К.К.” ЕООД по фактури № 36 / 13.02.2009 г. и № 39 / 23.02.2009
г., с право на данъчен кредит, като такива сделки реално не са били
реализирани, както и фактури в действителност на са били издавани от посочения
издател на фактурите ( доставчика). В дневника за покупки за този данъчен
период невярно били отразени и сделките между “К.К.” ЕООД и “Ф. Т.” ЕООД по
фактури № 40 / 06.03.2009 г. и № 41 / 09.03.2009 г., с право на данъчен кредит,
като такива сделки реално не са били реализирани, както и фактури в
действителност на са били издавани от посочения издател на фактурите ( доставчика
).
Установено било, че подс. М.И.
използвала дневник за продажби за данъчен период месец март 2009 г., в който
невярно била отразила сделки - продажби от “К.К.” ЕООД с посочен получател М.Ф.ЕС
С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария по фактури № 3 / 09.03.2009 г. и № 4 / 20.03.2009
г., декларирани като ВОД с нулева ставка, за които не е начислен ДДС, като
такива сделки реално не са били реализирани, както и фактури в действителност
на са били издавани от посочения издател на фактурите.
Въз основа на подадената справка –
декларация № 2202 – 1001047 / 14.04.2009 г. за данъчен период месец март 2009
г., с невярно декларирани данъчни основи
и дължим ДДС, подс. М.И. приспаднала неследващ се данъчен кредит, в общ размер
на 28 864,00 лева.
Предвид на така извършените констатации,
данъчните органи сигнализирали органите на МВР и прокуратурата, като от
последните с постановление от 31.03.2010 г. било образувано настоящото
наказателно производство с оглед данни за извършени престъпления по чл.256 от НК.
В последствие по делото била изготвена
комплексна съдебно – счетоводна експертиза ( т.4, л.28– л.56 от досъдебното
производство ), от която било установено, че посочените две справки –
декларации за ДДС, били подадени при липсата на съответни доказателства за
извършени плащания между дружествата и без да е установено прехвърлянето на
стоки и услуги, поради което не били налице предпоставките за неговото
признаване по реда на ЗДДС. Съпоставяйки установените счетоводни данни за
сделки през месец февруари 2009 г. и
месец март 2009 г. на търговско дружество “К.К.” ЕООД било установено, че се
касае за съставяне и деклариране на документи за сделки, по които няма реално
движение на стоки при насрещните контрагенти.
В допълнение била изготвена графична
експертиза ( т.4, л.7 – л.16 от досъдебното производство ), в която била
изследвана идентичността на подписите на подс. М.И. и от която е видно, че
подписите в графите “предал” за управител на „К.К.“ ЕООД в справка – декларация
№ 22021001047 / 14.04.2009 г. и придружаващите ги дневници за покупки и
продажби, протоколите за предаването им в ТД на НАП, протоколът за приемане на
VIES декларация и самата декларация са положени от подс. М.И..
В хода на разследването била изготвена графична
експертиза ( т.4, л.20 – л.26 от досъдебното производство ) на приложените по
делото копия на фактури и договори по декларираните в справките – декларации
сделки на търговско дружество „К.К.“ ЕООД, от която било установено, че
подписите за управител били положени от подс. М.Ц.И., а подписите за управител
на търговските дружества “М.3” ЕООД, “Ф.Т.” ЕООД и “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД –
Република Унгария не били положени, съответно от А. И.М. и Ф.С..
В хода на разследването, по досъдебното
производство били събрани значителен обем доказателства, като било установено,
че търговските дружества “М.3” ЕООД, “Ф.Т.” ЕООД и “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД –
Република Унгария не са имали бизнес отношения с търговско дружество „К.К.“
ЕООД и не са били издавани фактури на това дружество, както и че не са
подписвали каквито и да било документи за и във връзка с това дружество.
Впоследствие, с договор за продажба на
търговско дружество от 10.08.2009 г., подс. М.И. продала търговско дружество „К.К.“
ЕООД на свид. К.В.Б., като същевременно наименованието на дружеството било
променено на търговско дружество “С.К.” ЕООД.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни доказателства - показанията на
свидетелите А.И.М., Е.И.Г., Р.А.М., М.П.Б., Е.Л.Л., В.М.М., Д.Д.Н. и К.В.Б., дадени
в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Ф.С., дадени в резултат
на изпълнена международна съдебна поръчка от компетентния орган на Република
Кипър ( л.192 – л.235 от съдебното дело ); показанията на свидетелите Е.Л.Л., В.М.М.
и К.В.Б., дадени на досъдебно производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5
във вр. с ал.1, т.5 от НПК; писмени доказателства : съдържащи се по досъдебното производство - Том 1 :
Ревизионен акт №**********/25.09.2009 г. ( л.50 – л.63 ) с приложения (
л.64 – л.78 ), декларация до НАП, Офис „К.С.“ от М.И. ( л.83 ), акт за
прихващане или възстановяване № 900965 / 12.05.2009 г. ( л.85 – л.89 ), договор
за покупко – продажба от 05.03.2009 г. ( л.90 – л.92 ), международна
товарителница ( л.93 ), договор за наем на недвижим имот ( л.94 – л.95 ),
протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС с приложения : справки –
декларации, дневници за продажбите и покупките (л.96- л.113 ), фактури за
извършените доставки от „К.К.“ ЕООД, „М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД и „Ф. Т.“ ЕООД (
л.114 – л.116, л.118 – л.119, л.125-л.126 и л.128 ), складова разписка ( л.117,
л.123 ), сметки на транзакции ( л.120 – л.121 ), протокол за приемане и
предаване ( л.123 и л.127 ), оборотна ведомост ( л.124 ), товарителница ( л.129
), актове от ТД на НАП, Офис „К.С.“ за възлагане и извършване на проверка (
л.130 – л.136 ); Том 2 : писмено съгласие за разкриване на данъчна тайна (л.6),
протокол за вземане на образци ( л.13 );
Том 2 : определение от 24.09.2010 г. по дело № 6952 / 2010 г. на АССГ ( л.5 ), писмо
с изх.
№ 05 24-00-1729 / 21.10.2010 г. на ТД на НАП – София град с приложения за
търговско дружество „М.3“ ЕООД ( л.7 – л.9 ), писмо с изх. № 16 24-00-1455 / 21.10.2010
г. на ТД на НАП – София град с приложения за търговско дружество „Ф. Т.“ ЕООД (
л.10 – л.18 ),
писмо с изх. № 1902 / 22.10.2010 г. на ТД на НАП – София – Офис фронт Своге
с приложения под опис за търговско дружество „С.К.“ ЕООД, включващо ревизонен
акт, ревизионен доклад, справки декларации и др. ( л.19 – л.176 ), писмо с изх. № 36-01-68
/ 11.04.2014 г. на ТД на НАП – София с приложение (л.181 – л.182 ); Том 4 : писмо с изх. № 11-02-1116 /
28.04.2010 г. на Агенцията по вписванията с приложения за актуално състояние за
търговски дружества „М.3“ ЕООД , „Ф. Т.“ ЕООД и „С.К.“ ЕООД, писмо с изх. №
0408 - 179 от 30.09.2010 г. на Агенцията „Митници“ – Митница гр. Варна ( л.94
), писмо от 14.12.2010 г. на Агенцията „Митници“ – ЦМУ ( л.96 ), писма на „А.Б.И.“
АД ( л.105 – л.106, л.136 – л.137, л.169, л.172 ); съдържащи се по съдебното дело : писмо с изх. № 11-00-2121 /
19.10.2018 г. на Агенцията по вписванията с приложения ( л.268 – л.277 от
съдебното дело ) и справка за съдимост; доказателствени
способи : заключение от графична експертиза (
т.4, л.7 – л.16 от досъдебното производство ); заключение от графична експертиза ( т.4, л.20 – л.26
от досъдебното производство ); заключение от съдебно – счетоводна експертиза (
т.4, л.28– л.56 от досъдебното производство ); заключение от графична експертиза
( т.4, л.59 от досъдебното производство); заключение от графична експертиза ( т.4, л.165 – л.166
от досъдебното производство); заключение от съдебно – счетоводна експертиза ( т.4, л.204 – л.210 от
досъдебното производство ).
Съдът не можа да изгради изводите си
възоснова на показанията на свид. Л.Г.И., доколкото същата като родител ( майка
) на подс. М.И. се възползва от възможността си да откаже да свидетелства по
настоящото дело.
Гласните доказателствени средства са
логични, последователни и пресъздават обстоятелства от значение за предмета на
доказване. Не са налице основания за дискредитирането им, тъй като
кореспондират с останалите събрани и приложени по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Ф.С., доколкото същите са последователни, логични, дадени от
незаинтересовано от изхода на делото лице. Свидетелят Ф.С. е категоричен, че
никога не е имал търговски взаимоотношения, както с търговско дружество „К.К.“
ЕООД, така и с подсъдимата М.Ц.И. и не познава последната като посочва, че в
случая се касае за злоупотреба с данни на управляваното от него дружество.
Следва да се отбележи, че така изложената от свид. Ф.С. информация намира пълно
потвърждение в многобройната писмена документация, приобщена по делото.
Сходни на показанията на свидетеля Ф.С.
са и тези на свид. А.М., който пресъздава обстоятелствата свързани с
неправомерното използване на данни на фирмата му и издадените в тази връзка
множество фактури. Същият е абсолютно категоричен относно липсата на каквато и
да е дейност или каквито и да е търговски взаимоотношения на търговско
дружество „М.3“ ЕООД с управляваното от привлеченото към наказателна
отговорност лице дружество „К.К.“ ЕООД като посочва, че управляваното от него
дружество никога не е извършвало търговска дейност. В случая е нужно да се
отбележи, че изложеното от този свидетел кореспондира напълно с това от
свидетеля Ф.С., въпреки че двамата не са в отношения помежду си, поради което
настоящият съдебен състав достигна до позитивен извод за достоверност на
показанията му.
Показанията на обсъдените по-горе лица
кореспондират в пълна степен с дневниците за продажби на управляваните от тях
дружества, видно от които липсва отразяване на описаните във фактурите стоки и
услуги.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля К.Б., включително и приобщените по надлежния процесуален ред,
предвиден в чл. 281 от НПК. Посоченото лице свидетелства за начина на
придобиване на търговско дружество „К.К.“ ЕООД, уточнявайки, че никога не е
извършвала търговска дейност с последното. Свидетелят К.Б. категорично отрича
да е имала взаимоотношения с подс. М.И., както и с дружествата “М.3” ЕООД, “Ф.Т.”
ЕООД и “М.Ф.ЕС С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария. Поради пълната
кореспонденция на изложеното от него с писмените доказателства, а и с
гласните доказателствени източници настоящият съдебен състав кредитира
показанията на този свидетел изцяло.
Показанията на Е.Г., Р.М., М.Б. и В.М.
не са източник на конкретна информация, включително и такава, разкриваща факти
от значение за делото, свързани с изготвянето, предоставянето и използването на
счетоводни документи с невярно съдържания. Съдът възприема за достоверни показанията
на свидетелите Е.Г., Р.М., М.Б. и В.М., които като служители в данъчната
администрация са взели участие при приема и обработването на документите, а
впоследствие и при извършване на проверки и направаните констатации.
Свидетелите Р.М. и В.М. свидетелстват за
механизма на осчетоводяване на счетоводните документи, като същевременно
твърдят, че лично подс. М.И. им е предоставила инкриминираните справки –
декларации за обработка, като ги е подала с приложенията, включително и копията
от процесните фактури. Последното се подкрепя и от резултатите на изготвените
по делото графологични експертизи
В хода на разпита си пред съда,
свидетелите Е.Г. и М.Б. споделят, че въз основа на така предоставените от
подсъдимата справки – декларации за инкриминираните два периода и преписи от
фактури, са извършили проверка на данъчните декларации, което впоследствие
обективирали със съответен акт в НАП. Показанията на тези свидетели Е.Г. и М.Б.
се потвърждават от счетоводната документация по делото и ССчЕ, доколкото касаят
оформянето на счетоводството. От показанията на посочените свидетели се
съдържат единствено сведения за осъществената от лицата документална и
фактическа данъчна проверка в съвместен екип, която е имала задачата да
установи верността на декларираните в справките - декларации обстоятелства като
основание за ползване на данъчен кредит от търговските дружества, което от своя
страна е довело и до сезирането на компетентните полицейски органи. Поради
всичко изложено настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на
посочената свидетели с доверие.
На твърденията от страна на защитата, че
подсъдимата М.И. не е била съпричастна към изготвянето и подаване на
инкриминираните справки-декларации, като свид. Д.Н. е казвал на подсъдимата какви
действия да извършва или какви документи да подпише, се противопоставят изцяло показанията
на двамата свидетели Е.Л. и Н.М., който твърдят, че никога не са осъществявали
подобни действия в тази насока. Посочените свидетели Е.Л. и Н.М. отричат изобщо
да са възприели факти от значение за делото и да са присъствали на случай, за
който да са взели някакво участие в „К.К.“ ЕООД, още повече това да е било
свързано по някакъв начин с дейността на подсъдимото лице към посочения период
от време. Съдът не може да постави под съмнение показанията на двамата свидетели,
дадени в хода на съдебното следствие, че се познават единствено визуално, но не
са имали никакви отношения с подсъдимата М.И.. Тези показания освен логични и
последователни, са и напълно съответстващи на останалите събрани по делото гласни
доказателства, доколкото от подсъдимото лице не бяха дадени обяснения в
твърдяната насока, както и заключенията от изготвените графологични експертизи.
При изграждане на своите фактически
изводи настоящият съдебен състав намира за нужно да обсъди приложените по
делото инкриминирани фактури. Съдът счита за безусловно доказано, че
процесните фактури са неистински - не са
издавани от търговците, посочени в тях, като това обстоятелство е установено
несъмнено от разпитаните свидетели – Ф.С.
и А.М., които са абсолютно категорични за липсата на търговски
взаимоотношения с подсъдимата М.И. и в частност с управляваното от нея
дружество „К.К.“ ЕООД. Това обстоятелство на следващо място намира подкрепа и в
писмените доказателства, тъй като се констатира несъотвествие в данните на
търговците в справките - декларации, посочени като издатели на фактурите.
Съдът изгради своите фактически изводи и върху
приложените по делото справки - декларации № 2202 – 0995472 / 13.03.2009 г. за
данъчния период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г. и № 2202 – 1001047 / 14.04.2009
г. за данъчния период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., ведно с дневници за
продажби и покупки и VIES декларации.
Съдът кредитира и приложените по делото
дневници на продажби на търговските дружества “М.3” ЕООД, “Ф.Т.” ЕООД и “М.Ф.ЕС
С.К. Ф.Т.” ООД – Република Унгария, видно от които в същите не са налице
отразявания на процесните фактури.
От съществено значение за установяване обективната
истина по делото са заключенията по съдебно - счетоводната експертиза. В хода
на досъдебното производство са изготвени две отделни съдебно - счетоводни
експертизи, която съдът кредитира, тъй като същата е извършена от вещо лице с
необходимите знания и опит, като не възниква съмнение относно нейната
обоснованост.
Съгласно заключението на изпълнената в
досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза ( т.4, л.28– л.56 от
досъдебното производство ) се установява, че установените счетоводни данни за
сделки през месеците февруари и март 2009 г. на търговско дружество „К.К.“ ЕООД
касаят съставяне и деклариране на документи, във връзка с които няма реално
движение на стоки. Декларираните покупки с право на данъчен кредит формират
такъв за месец февруари в размер на 28 864,00 лева. Декларирайки фактури за
продажби като ВОД, дружеството се е възползвало от възможността за
неначисляване на ДДС по реда на чл.113, ал.9 от ЗДДС. Така за месец февруари
2009 г. и за месец март 2009 г. от търговско дружество “К.К.” ЕООД е деклариран
резултатът ДДС за възстановяване в размер на данъчния кредит по покупките за
съответния период или общо 57 728,00 лева. По този начин, с неправомерно
съставените и отразени данъчни документи е завишено правото на данъчен кредит и
неправомерно намален размера на данъчното задължение за ДДС на фирмата към
бюджета на Държавата. Според вещото лице анализираните от експертизата първични
счетоводни документи не отразяват реално извършени стопански операции по
доставка на стоки и услуги. Тези данъчни фактури се явяват документи с невярно
съдържание, поради това, че отразените в тях доставки на стоки и услуги не са
извършвани.
Съдът кредитира като компетентно
изготвено и заключението на съдебно – счетоводната експертиза ( т.4, л.204 –
л.210 от досъдебното производство ), която дава заключение за осчетоводяването
в счетоводните документи на търговско дружество “К.К.” ЕООД на получената от “И.А.Б.”
АД парична сума от 28 864,00 лева за възстановяване на ДДС.
Съдът кредитира като компетентно
изготвени и заключенията на изготвените по делото 4 бр. графични експертизи (
т.4, л.7 – л.16, л.20 – л.26, л.59 и л.165 – л.166 от досъдебното
производство). Що се отнася до оспорените от страна на защитата заключения на
така изготвените в хода на досъдебното производство графични експертизи,
твърдейки че същите са били извършени от заинтересовани от изхода на делото лица,
тъй като експертите се явяват служители в МВР, съдът намери същото за
неоснователно. Органът на досъдебното производство е спазил процесуалните
изисквания при назначаването на процесните графични експертизи, като експертите
са определени от ръководителя на РУП на
МВР – гр. Своге или 09 РУП - СДВР съобразно специалните знания, които
притежават и с оглед въпросите, чийто отговор се търси. Липсват твърдените
данни, че експертите са имали личен интерес, тъй като са били “обвързани пряко
със системата на МВР“, което сочело на заинтересованост и предубеденост и на експертите,
а всички техни експертизи да бъдат “априори приети за неверни“.
Обстоятелството, че едно вещо лице е работило в системата на МВР не може да
доведе до извода, че е предубедено, доколкото същото не се е намирало в лично
качество със страните по делото, а освен това експертът съгласно чл.291 от НК
носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Ето защо съдът
кредитира заключенията на изготвените по делото 4 бр. графични експертизи като
обективно и компетентно изготвени.
Съдът обоснова изводите си и въз основа
на писмените доказателства, приложени по делото и описани по - горе, като изготвени
по предвидения в НПК ред.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна :
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна, че подсъдимата М.Ц.И. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с
ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На първо място, подс. М.Ц.И. като
едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество “К.К.”
ЕООД, извършващо независима икономическа дейност, е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. По силата
на чл.125, ал.1 във вр. с чл.87 от ЗДДС, тя е носител на задължението
ежемесечно да подава справки - декларации, в които да декларира дължимия данък,
като подава и отчетните регистри, изискуеми по чл.124 от ЗДДС - дневник за
покупки и дневник за продажби. Установено е, че подс. М.И. е представила пред
данъчните органи справка - декларация с № 2202 – 0995472 / 13.03.2009 г. и
справка - декларация с № 2202 – 1001047 / 14.04.2009 г., в които е потвърдила
неистина, която се състояла в невярно отразен общ размер на данъчната основа на
извършените покупки с право на приспадане на данъчен кредит и в невярно отразен
общ размер на данъчната основа на извършените продажби, декларирани като
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, за които не е начислено ДДС.
На второ място, подс. М.И. е използвала
документи с невярно съдържание :
- при представяне на информация пред
органите по приходите – отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе
цитираните справки – декларации по ЗДДС за данъчния период, а именно използвала
дневници за покупки за данъчни периоди - месец февруари 2009 г. и месец март
2009 г., в които невярно били отразени извършените покупки от търговско
дружество “К.К.” ЕООД за същите данъчни периоди, с право на приспадане на
данъчен кредит;
- при представяне на информация пред
органите по приходите, а именно използвала дневници за продажби за данъчни
периоди - месец февруари 2009 г. и месец март 2009 г., в които невярно били
отразени извършените продажби от търговско дружество “К.К.” ЕООД за същите
данъчни периоди, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка,
за които не е начислено ДДС.
На трето място, подсъдимата е използвала
неистински документи при представяне на информация пред органите по приходите,
а именно във връзка с извършваща се процедура за възстановяване по ЗДДС е
използвала пред Р.А.М., инспектор по приходите при НАП неистински документи :
Протокол за приемане и предаване от 09.03.2009 г. по фактура № 3 / 09.03.2009
г., Протокол за приемане и предаване от 20.03.2009 г. по фактура № 4 /
20.03.2009 г., Договор за наем на недвижим имот от 05.02.2009 г. между А. И.М.,
в качеството на управител на търговско дружество “М.3“ ЕООД и М.Ц.И., в
качеството на управител на търговско дружество „К.К.“ ЕООД,
фактура № 34 / 05.03.2009 г.,
фактура № 35 / 06.03.2009 г., фактура № 37 / 09.03.2009 г., фактура № 40 /
19.03.2009 г., фактура №41/20.03.2009 г., фактура № 40 / 06.03.2009 г., фактура
№ 41/19.03.2009 г., международна товарителница № 37 / 09.03.2009 г.,
международна товарителница № 41 / 20.03.2009 г. и Договор за покупко - продажба
№014 / Е / 05.03.2009 г.
На четвърто място, подс. М.И. приспаднала
неследващ се данъчен кредит, в общ размер на 28 864,00 лева и получила неследващ се данъчен кредит, в
общ размер на 28 864, 00 лева.
На следващо място, подс. М.И. не е
начислила данък в общ размер на 75145,20 лева, като невярно е отразила в
дневника за продажби доставки на стоки на търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, декларирани като
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление са били извършени, както следва :
1. На 13.03.2009 г., в гр. София, в
качеството й на управител на търговско дружество “К.К.” ЕООД, избегнала плащане
на данъчно задължение в особено големи размери на фирма “К.К.” ЕООД, а именно
на данъчно задължение в размер на 65 961,20 лева ( шестдесет и пет хиляди
деветстотин шестдесет и един лев и двадесет стотинки ), като :
- потвърдила неистина в подадена пред ТД
на НАП - гр. София, Офис “К.С.”, справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС,
с вх. №2202 - 0995472 / 13.03.2009 г., която неистина се състояла в невярно
отразена обща стойност на данъчна основа за извършени покупки през данъчен
период 01.02.2009 г. - 31.02.2009 г., с право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 28 864,00 ( двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева
) лева, а именно на покупки с данъчна основа на обща стойност - 144 320,00 (
сто четиридесет и четири хиляди триста и двадесет лева ) лева и в невярно
отразени извършени продажби на стоки, декларирани като вътрешнообщностни
доставки с нулева ставка, за които не е начислено ДДС в размер на 37 097,20 (
тридесет и седем хиляди и деветдесет и седем лева и двадесет стотинки ) лева, с
данъчна основа на обща стойност 190 486,00 ( сто и деветдесет хиляди
четиристотин осемдесет и шест ) лева,
- използвала документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, а именно
използвала дневник за покупки за данъчен период месец 01.02.2009 г. -
31.02.2009 г., в който невярно били отразени извършените покупки от търговско
дружество “К.К.” ЕООД за същия данъчен период, с право на приспадане на данъчен
кредит, по фактури с номера № 36 / 13.02.2009 г. и № 39 / 23.02.2009 г., с
посочен издател ( доставчик ) - търговско дружество “Ф. Т.” ЕООД, каквито
фактури в действителност не са били издавани, респ. каквито покупки в
действителност не са били извършвани от търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, а именно
използвала дневник за продажби за данъчен период месец 01.02.2009 г. -
31.02.2009 г., в който невярно били отразени извършените продажби от търговско
дружество “К.К.” ЕООД, за същия данъчен период, декларирани като
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, за които не е начислено ДДС, по
фактури с номера : № 1 / 16.02.2009 г. и № 2 / 25.02.2009 г., с посочен получател
- търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, каквито фактури са неистински,
респ. каквито продажби в действителност не са били извършвани от търговско
дружество “К.К.” ЕООД,
- приспаднала неследващ се данъчен
кредит, в общ размер на 28864,00 ( двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет
и четири лева ) лева,
- не е начислила данък в размер на 37
097,20 ( тридесет и седем хиляди и деветдесет и седем лева и двадесет стотинки
) лева, като невярно е отразила в дневника за продажби доставки на стоки на
търговско дружество “М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, декларирани като вътрешнообщностни
доставки с нулева ставка;
2. На 14.04.2009 г., в гр. София, в
качеството й на управител на дружество “К.К.” ЕООД, избегнала установяване на
данъчно задължение в особено големи размери на фирма “К.К.” ЕООД, а именно на
данъчно задължение в размер на 66 912,00 ( шестдесет и шест хиляди и
деветстотин и дванадесет ) лева, като:
- потвърдила неистина в подадена пред ТД
на НАП - гр. София, Офис “К.С.”, справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС,
с вх. №2202 – 1001047 / 14.04.2009 г., която неистина се състояла в невярно
отразена обща стойност на данъчна основа за извършени покупки през данъчен
период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., с право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 28 864,00 ( двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и четири )
лева, а именно на покупки с данъчна основа на обща стойност - 144 320,00 ( сто
четиридесет и четири хиляди триста и двадесет лева ) лева и в невярно отразени
извършени продажби на стоки, декларирани като вътрешнообщностни доставки с
нулева ставка, за които не е начислено ДДС в размер на 38 048,00 ( тридесет и
осем хиляди и четиридесет и осем) лева, с данъчна основа на обща стойност 190
240, 00 (сто и деветдесет хиляди двеста и четиридесет лева ) лева,
- използвала документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, а именно
използвала дневник за покупки за данъчен период месец 01.03.2009 г. - 31.03.2009
г., в който невярно били отразени извършените покупки от търговско дружество “К.К.”
ЕООД за същия данъчен период, с право на приспадане на данъчен кредит, по
фактури с номера - № 40 / 06.03.2009 г. и № 41 / 09.03.2009 г., с посочен
издател ( доставчик ) - търговско дружество “Ф. Т.” ЕООД, каквито фактури в
действителност не са били издавани, респ. каквито покупки в действителност не
са били извършвани от търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала документ с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите, а именно използвала
дневник за продажби за данъчен период месец 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., в
който невярно били отразени извършените продажби от търговско дружество “К.К.”
ЕООД за същия данъчен период, декларирани като вътрешнообщностни доставки с
нулева ставка, за които не е начислено ДДС, по фактури с номера № 3 /
09.03.2009 г. и № 4 / 20.03.2009 г., с посочен получател - търговско дружество
“М.Ф.ЕС С.К, Ф.Т.” ООД, каквито фактури са неистински, респ. каквито продажби в
действителност не са били извършвани от търговско дружество “К.К.” ЕООД,
- използвала неистински документи при
представяне на информация пред органите по приходите, а именно във връзка с
извършваща се процедура за възстановяване по ЗДДС е използвала пред Р.А.М.,
инспектор по приходите при НАП, следните неистински документи : протокол за
приемане и предаване от 09.03.2009 г. по фактура № 3 / 09.03.2009 г.; протокол
за приемане и предаване от 20.03.2009 г. по фактура № 4 / 20.03.2009 г.;
договор за наем на недвижим имот от 05.02.2009 г. между А. И.М., в качеството
на управител на търговско дружество “М.3“ ЕООД и М.Ц.И., в качеството на управител на
търговско дружество “К.К.“ ЕООД;
фактура № 34 / 05.03.2009 г.; фактура №
35 / 06.03.2009 г.; фактура № 37 / 09.03.2009 г.; фактура № 40 / 19.03.2009 г.;
фактура №41 / 20.03.2009 г.; фактура № 40 / 06.03.2009 г.; фактура № 41 /
19.03.2009 г.; международна товарителница № 37 / 09.03.2009 г.; международна
товарителница № 41 / 20.03.2009 г.; договор за покупко- продажба
№014/Е/05.03.2009г. и
- получила неследващ се данъчен кредит,
в общ размер на 28 864,00 ( двадесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и
четири лева ) лева;
- не е начислила данък в размер на 38
048,00 ( тридесет и осем хиляди и четиридесет и осем лева ) лева, като невярно
е отразила в дневника за продажби доставки на стоки на търговско дружество “М.Ф.ЕС
С.К, Ф.Т.” ООД, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева ставка.
Така от обективна страна са били
осъществени три форми на изпълнителното деяние - потвърждаване на неистина в
подадена справка-декларация, използване на счетоводен документ с невярно съдържание
и неистински документи, и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Укритото
данъчно задължения надхвърля 12 000,00 лева и съгласно чл.94, т.14 от НК
представлява особено големи размери.
Коректно е да се отбележи, че е налице
съвкупност от доказателства, които са в подкрепа на обвинителната теза. На
първо място това са показанията свидетелите Ф.С. и А.М.. Свидетелите Ф.С. и А.М.
са категорични, че нямат отношение към сделките, които са отразени в инкриминираните
данъчни документи. От дневниците за продажби на търговските дружества “М.Ф.ЕС
С.К, Ф.Т.” ООД, “Ф. Т.” ЕООД и “М.3“ ЕООД се установява, че последните не са
отразили така извършените сделки, а от самите приложени фактури се констатират
несъответствия между отразеното в тях и действителните данни на търговците
посочени като издатели на фактурите. Отделно от това несъмнено се доказва, че
именно подсъдимата М.И. е контролирала изцяло дейността на търговско дружество „К.К.“
ЕООД, включително и подаването на всички документи. В подкрепа на последното се
явяват и заключенията от изготвените по делото графични експертизи.
В резултат на събраните по делото
доказателствени материали може да се направи категорична оценка по хронология,
съдържание и последици на фактическите действия на подс. М.И. във връзка с
дейността на представляваното от нея дружество, с цел извличане на
законоуредени облаги. Именно подс. М.И. е
представила всички справки - декларации, свързани с дейността на фирмата в
данъчните органи. На подс. М.И. й е било известно, че представените или
посочени от нея фактури, отразяват фиктивни ( реално неосъществени ) сделки.
При такива категорични доказателства е несъмнено, че
декларираната търговска дейност е била нереална. Документално са били
симулирани сделки, включени в съответните справки декларации за да докажат
несъществуващо право на данъчен кредит, който да бъде приспаднат от дължимия
ДДС. По същество подсъдимата М.И. е целяла избягване на заплащане на данъчни
задължения към бюджета на държавата.
Касае
до две данъчни задължения, всяко за съответен данъчен период, а именно месец
феруари 2009 г. и месец март 2009 г. Данъчен период по смисъла на ЗДДС е
периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да
подаде справка - декларация с резултата за този данъчен период. Данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец
( чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗДДС ). Касае до две деяния, които
поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК. Последното мотивира съда да
приеме, че престъпната дейност на подсъдимата М.И. Игнатов следва да се
квалифицира като продължавана такава с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба, в конкретния случай,
деянията на подсъдимата М.И., осъществяващи поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време ( два
последователни данъчни периода ), при една и съща обстановка, при еднородна
форма на вината - пряк умисъл, като и двете деяния, от обективна и субективна
страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи
като продължение на другото, поради което деянията на подсъдимата М.И. се
определят като едно продължавано престъпление и следва да намери приложение
именно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. В този смисъл
съдът счита, че приложението на чл.26 от НК се е явява и по - благоприятна за
подсъдимото лице.
От субективна страна подсъдимата М.И. е
действала умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имала намерение да
избегне плащането на данъчни задължения, съзнавала е общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
искала те да настъпят. Подсъдимата е съзнавала, че избягва плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като чрез използване на документи с
невярно съдържание е приспаднал неследващ се данъчен кредит, като е искал
настъпването на престъпния резултат.
Относно наказанието. За престъплението
по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК, извършено от подсъдимата М.И. са
предвидени наказания “Лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация
на част или цялото имущество на дееца.
При определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващо
обстоятелството, че размерът на данъчното задължение надхвърля повече от два
пъти установения критерий за големи размери. Смекчаващи отговорността
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, затрудненото материално
положение и фактът, че от момента на извършване на деянието са изминали десет
години, през което време подсъдимата М.И. не е имала друго неправомерно
поведение.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
се явява прекомерната продължителност на настоящото наказателно производство.
Същото е било образувано на 31.03.2010 г. ( а пред настоящия съдебен състав
делото е било образувано едва на 11.07.2016 г. ), което се явява период от над девет
години. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, по делото са
били проведени над петнадесет съдебни заседания, като преимуществено развитието
на наказателното производство не е било забавяно по причина на подсъдимото
лице. Съдът счита, че така отчетеното смекчаващо отговорността обстоятелство се
явява и с изключителен характер, поради което прецени, че в случая и най -
лекото предвидено наказание за престъплението по чл.255, ал.3 от НК се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице.
С оглед на това, съдът счете, че са налице основания за определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради това и на основание
чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и
т.7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът намери, че по отношение на подс. М.И.
следва да определи наказание под предвидения от закона минмум за наказанието
”Лишаване от свобода”, като законосъобразно и съответно на извършеното се явява
наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът намери, че така определеното наказание
“Лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са
формалните изисквания по чл.66, ал.1 от НК, тъй като наказанието е
до три години лишаване от свобода, подс. М.И. е неосъждана и за постигане
целите по чл.36 от НК не се налага изолирането й от
обществото. С оглед на този фактически състав съдът отложи изпълнението на
общото наказание за изпитателен срок от три години. При определяне на неговия
размер съдът отново прецени релевантните за отговорността на подсъдимото лице обстоятелства
и счете, че този срок ще реализира целите на генералната и индивидуалната
превенция.
На основание
чл.55, ал.3 от НК Съдът намери, че в случая не следва да наложи и кумулативно
предвиденото с наказанието “Лишаване от свобода“ наказание “Конфискация“.
Относно разноските. С оглед изхода на
делото съдът намери, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на подс. М.И., на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ към СГС: