Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на
девети
февруари две хиляди
двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
Д. МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 2605/2022г. по описа на Административен съд
– Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Образувано е по касационна жалба от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Д. срещу Решение № 1314/04.10.2022г., постановено по НАХД № 2488/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 596547/622424/31.08.2021г. на Заместник-директора на ТД на НАП – Варна,
с което на дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Закона за статистиката
на вътресъюзната търговия със стоки /ЗСВТС/, на основание чл. 17, ал. 1 от
същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500лв. Жалбоподателят счита решението на въззивната инстанция за неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано по съображения, изложени в касационната жалба.
Твърди, че неправилно съдът е приел, че е неприложим институтът на маловажния
случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението се явява първо по ред на
дружеството, както и че фискът не е понесъл загуби от извършването му. Твърди,
че компетентният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства, касаещи
вмененото нарушение. Поради изложеното, моли съда да отмени решението на
Районен съд – Варна, както и потвърденото с него НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се представлява, в молба
/л.20 от преписката/ се поддържа изложеното в жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответната страна –
Заместник-директора на ТД на НАП – Варна, редовно призован, представлява се от
ст. юриск. Д.Ф.. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я
отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли
претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъде присъдено
в минимален размер.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд –
Варна, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страни
следното:
Касационната жалба, по
която е образувано настоящото производство, е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл.
348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК, касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговите
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Производството пред
Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Е.Б.“ ЕООД против НП №
596547/622424/31.08.2021г. на Заместник-директора на ТД на НАП – Варна.
За да постанови
решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна
следното:
На 21.07.2021г.
инспектор по приходите В. Т. извършила проверка в информационните масиви на НАП
– Варна и установила, че „Е.Б.“ ЕООД
не е
изпълнило задължението си да подаде Интрастат декларация поток пристигания по
ЗСВТС за референтен период 01.06.2021г. – 30.06.2021г. в срок до 14.07.2021г. в
териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП – Варна, съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС.
Изпратена била
покана на 13.07.2021г. на електронен адрес на дружеството, с която се известява
същото, че крайният срок за подаване на Интрастат изтича на следващия ден, а
именно – 14.07.2021г.Дължимата декларация не била подадена, след което
14-дневният срок за входирането й изтекъл.
На 06.08.2021г.
св. Т. съставила акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ срещу „Е.Б.“ ЕООД, гр.Д., за нарушение на чл.
11, ал. 1 от ЗСВТС. АУАН бил съставен в отсъствие на
нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Писмени възражения срещу него не
постъпили.
Въз основа на
материалите по преписката, на 31.08.2021г. Зам.-директорът на ТД на НАП – Варна
издал процесното НП, с което наложил на касатора административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от
ЗСВТС.
За да потвърди
НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Извел е
извод, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна на
НП.
Така
постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 7
от ЗСВТС задължени лица за подаване на декларации по системата „Интрастат“ –
интрастат оператори, са лицата, регистрирани по Закона за данък върху
добавената стойност, които осъществяват вътресъюзна търговия със стоки в
годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3, ал.
1, т. 1, поотделно - за вътресъюзен износ и вътресъюзен внос. Правилен е
изводът на първостепенния съд, че наказаното дружество се явява
Интрастат-оператор, регистриран по ЗДДС.
Районният съд е
изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените
изводи от състава се споделят изцяло от касационната инстанция, както и от
събраните по делото доказателства. Вмененото на касатора нарушение е извършено
чрез бездействие, същото е формално и е ирелевантно дали се касае за забава от
един или повече дни, като срокът е императивен, а не инструктивен. В този
смисъл, правилно е определена и датата на извършване на нарушението, което
недвусмислено се потвърждава от АУАН и НП. Задължението за подаване на декларация
по чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС за референтен период 01.06.2021г. – 30.06.2021г. е с
краен срок до 14.07.2021г. в процесния случай. Неподавайки декларацията в
указания срок, дружеството-касатор е нарушило изискванията на чл. 11, ал. 1 от
ЗСВТС. Видно от данните по делото, декларация не е била подадена и след
съставяне на НП.
По отношение на
наложената имуществена санкция законодателят е предвидил наказание с
имуществена санкция в размер от 500лв. до 5 000лв. Настоящото деяние не се
отличава със значително по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на такива нарушения. Въпреки формалния му характер,
законодателят очевидно е възприел обществената опасност на тези нарушения като
относително висока, за което свидетелстват високите стойности на максималния
размер на предвиденото наказание. В разглеждания смисъл, настоящият касационен
състав не намира деянието за маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, а споделя преценката на наказващия
орган при издаване на наказателното постановление. Правилно и законосъобразно е
определен и размерът на имуществената санкция от 500 лева, който е минимално
предвиденият от законодателя. Наведените в касационната жалба възражения и
твърдения останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха
ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият
касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от
касатора касационни основания за незаконосъобразност на оспореното решение.
От процесуалния
представител на ответната страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл.
144 от АПК, следва на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв., която следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1314/04.10.2022г., постановено по
НАХД № 2488/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Д., кв. „Р. Д.“ – Стопански двор, представлявано от
управителя П. И. Т. да заплати на ТД на НАП - Варна
сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.