Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 546/03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и трети ноември ,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело №395/2020г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.118 ,ал.1 и ал.3 от КСО,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.А.Й. *** против Решение №Ц 2153-11-23 от 12.08.2020г.
на директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено
Разпореждане№2140-11-181/10.06.2020г. на началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана,с което му е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б,ал.2 КСО. В жалбата си изтъква доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на Директора на ТП на
НОИ-Монтана ,като претендира ,че има 15г. при условията на ІІ категория труд и
следва да му бъде отпусната пенсия по реда на чл.69б,ал.2 от КСО. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Ответната страна-Директора на ТП на НОИ-Монтана,чрез
юрк.К. в съдебно заседание иска да се отхвърли жалбата и да се потвърди
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Монтана ,като правилно и
законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт, доводите на страните и представените писмени
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима,като подадена от
легитимирано лице и в срок. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.08.2020г./видно
от известие за доставяне на л.6/,а жалбата срещу същото е депозирана чрез
административния орган до съда на 28.08.2020г./видно от вх.№Ц-1054-11-47/28.08.2020г.по
описа на ТП на НОИ-Монтана /,т.е. е подадена в срока по чл.118,ал.1 от КСО,от
легитимирано лице-адресат на акта ,за който акта е неблагоприятен ,поради което
е допустима за разглеждане. По съществото си жалбата е неоснователна,като доводите
на съда в този смисъл са следните:
От фактическа страна по делото е
установено,че по заявление вх. № 2113-11-404 от 27.05.2020 г./л.20/ до Директор на ТП на НОИ- Монтана, оспорващият
е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е
приложил три броя трудови книжки
и военна книжка№031531. Декларира, че не
получава друга пенсия и няма осигурителен стаж ,придобит в друга държава.
С Разпореждане №
2140-11-181 от 10.06.2020 г. /л.12/на Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ- Монтана, на оспорващия е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст,на основание чл.69б,ал.2 КСО,т.к. няма изискуемия осигурителен стаж 15г.
при условията на ІІ категория труд,а има общ осигурителен стаж от І и ІІ
категория 10г. 3месеца и 15 дни.
С жалба, вх.№Ц 1012-11-26/14.07.2020г. разпореждането е обжалвано от оспорващия пред директора на
ТП на НОИ-Монтана ,който с Решение №Ц 2153-11-23 от 12.08.2020г. го е потвърдил.
Доказателствата са
писмени,изслушано е заключение на вещо лице.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Решение №Ц 2153-11-23 от 12.08.2020г. на директора на ТП
на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено Разпореждане№2140-11-181/10.06.2020г. на
началник на отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ-Монтана,с което на оспорващия е отказана лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст ,на основание чл.69б,ал.2 КСО,т.к.няма 15 г. осигурителен стаж при условията на ІІ
категория труд,и неговата
законосъобразност.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на акта при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК , съдът констатира следното. Решението на Директора на ТП на НОИ-Монтана е правилно и законосъобразно.Същото е издадено от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО във вр. с чл.117,ал.1,т.2,б“а“ от КСО,в кръга на правомощията му по закон и е мотивирано,при спазване разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 АПК във вр. с чл.118,ал.3 от КСО. Спазени са и процесуалните правила при издаването му.
За съответствието на акта с материалния закон
съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза,изготвена от вещото лице П*** П.Х.-икономист,дадена обективно и безпристрастно от
вещото лице и неоспорена от страните.
Основният спор по делото е има ли право на пенсия жалбоподателя на основание
чл.69б,ал.2 КСО към момента на подаване
на заявлението до ТП на НОИ-Монтана ,респ. към момента на издаване на оспорения
акт и следва ли да му бъде отпусната такава.Видно от експертизата на вещото лице П*** Х. същата е определила
трудовия му стаж по данни от приложените от жалбоподателя към заявлението 3
броя трудовите книжки и една военна ,и по данни от представените по делото
удостоверения УП-2 и УП-3 ,изследвана е длъжността и категорията труд за
спорните периоди,като вещото лице е заключило ,че оспорващия не отговаря на
условията на чл.69б,ал.2 КСО .Установило е ,че към датата на подаване на
заявлението жалбоподателя има 02г.,02м. и 17дни от І
категория;08години,00месеца и 28дни от ІІ категория, и 20години,03месеца и 17
дни от ІІІ категория,като констатациите на вещото лице се припокриват с тези на
пенсионния орган.Има и навършени 63г.11месеца и 23 дни,към датата на
заявлението ,а към датата на издаване на оспорения акт 64г.01м.10дни и стаж при условията на І и ІІ категория общо 10г.03м.
и 15 дни ,приравнени съгласно чл.104,ал.2 КСО на 34г.01м. и 00дни ,като сбора
от осигурителния му стаж и възраст е 98т.,т.е няма е необходимите 100т. по
чл.69б,ал.2,т.1 от КСО.
В чл. 40, ал. 1 от НПОС/посл.
редакция/ е предвидено, че „ осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, а според ал. 3 на същия член /бр.74/2020г., в сила от 1.01.2020 г./,
документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат
данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а
трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява
вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в
книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в
изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в
изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или
осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в
изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от
съдържанието на чл.
40, ал. 1 и ал.
3 НПОС. /в. т. см. е трайно установената практика на ВАС -Р. по а. д. №
2325/2017 г. на ВАС; Решение по адм. д. № 580/2014 г., VI о., ; Р. по а. д. №
6681/2016г на ВАС; Р. по адм. д. № 12586/2017 г. на ВАС; Решение № 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8922/2019 г., VI о /.
В случая изчисленията са правени
на основата на приложените към заявлението 3 бр. трудови книжки и една
военна,както и от удостоверенията по образец УП-2 и УП-3.,издадени на база
изплащателни ведомости,намиращи се в архива.
Първият спорен в жалбата период е от 03.09.1979г.до 16.01.1980г.,отразен в УП-3№69/15.05.2019г.,когато
оспорващия е бил „ученик-ватман“ в Столичен Е*** “ЕАД,гр.София с осигурителен
стаж 00г. 04м.и 13дни, приет от
пенсионния орган за ІІІ категория ,потвърдено в експертизата от вещото лице ,с мотива,че не се обхваща от
записа на т.6 ПКТП/отм/.
Вторият спорен
период е от 16.01.1980г. до 01.12.1981г.,когато жалбоподателя е работил като „ватман“
и „шлосер МПС“ в СД“Гр.транспорт-Е*** “,стажа отразен в ТК№3579 и удостоверение
УП-3 ,изх.№69/15.05.2019г.,приет за І и ІІ категория ,съгласно описа на вещото
лице на л.35 от делото. В УП-3,изх.№69/15.05.2019г., издадено от „Столичен Е***
“ЕАД изрично е записано ,че длъжността „ватман“ е І категория по т.6 ПКТП/отм./
,а „шлосер МПС“ –ІІ категория, съгласно т.53б от ПКТП/отм./,така както го е
определил и пенсионния орган.
Третият спорен
период е от 01.12.1981г.до 08.02.1984г.в МЗ“З*** “-В*** ,където е работил като „пресьор“,
„м-р бригадир“ , „технолог“,за период от 02г.02м.и 07дни ,отразен в
ТК№3579,приет от пенсионния орган за ІІІ категория,потвърдено от вещото лице в
експертизата.Съдът не приема възраженията на оспорващия ,че за този период е
работил като майстор бригадир по байцването и електролиза и коректор на химични
разтвори ,доколкото не е представил никакви доказателства за тези длъжности-трудови
договори,допълнителни споразумения към тях ,длъжностна и производствена
характеристика,разплащателни ведомости и др.,при което тези негови твърдения са
недоказани .В този смисъл, претенциите му този стаж да му бъде признат за І или
ІІ категория са неоснователни.
Четвъртият спорен период в жалбата се отнася за времето
от 15.05.1975г.-19.06.1975г.-00г.01м.и04м. ,работил като „товарач“ в „Х*** “,
гр.В*** признат от пенсионния орган за ІІ категория ,и от 04.09.1975г. до
25.09.1975г. работил като „пресьор“ ,признат от пенсионния орган за І
категория,като в жалбата сочи, че стажа му в „Х*** “, гр.В*** е 2г.,8месеца и 6 дни,видно
от ТК№3579.Видно от изчисленията на вещото лице ,съгласно описа на трудовия
стаж на лицето ,стажа на длъжността „товарач“ е отразен правилно от
пенсионния орган като00г. 01м. и 04д. –ІІ категория ,определен на база
УП-3№180/20.05.2019г.,издадено от „В*** “АД ,съгласно т.42 от ПКТП/отм./ ,издадено
на база изплащателни ведомости ,с приоритет пред данните по трудова книжка/.Правилно
е отразен и стажа на длъжността“пресьор“ по т.66ж от ПКТП/отм./като І
категория.
Последният спорен
период е ,когато лицето е отбивало военна служба-в периода
25.09.1975г.-01.11.1977г. Претендира да му бъде признат този стаж като ІІ
категория ,но съгласно чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за
този вид стаж се дължат вноски от републиканския бюджет и същият се признава за
ІІІ категория.В този смисъл възраженията му в насока признаване на този стаж за
ІІ категория са неоснователни.
В заключение ,
съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице ,като дадено обективно ,
безпристрастно и компетентно,при което се налага извода за законосъобразност на
решението на директора на ТП на ОИ-Монтана.От доказателствата по делото стана
ясно ,че лицето не отговаря на
изискванията на чл.69б,ал.2 КСО за осигурителен стаж 15 г. при условията на ІІ
категория труд ,при което няма основание пенсионния орган да му отпусне пенсия
за осигурителен стаж и възраст на това основание.Като е отказал отпускането и
,същият е постановил решението си в унисон с приложимия материален и
процесуален закон и целта на закона.Съгласно чл.69б ,ал.2 КСО Лицата, които са работили 15 години
при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са
възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8
месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100
за мъжете;2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца
за жените до достигане на 60-годишна възраст.
При липса на първото условие,към датата
на подаване на заявлението ,респ. към датата на издаване на оспорения акт
,безпредметно е да се обсъждат останалите показатели за възраст и 100 точки сбор
от осигурителен стаж и възраст.
Следователно
изводът е ,че към датата на подаване на заявлението и издаване на оспореното
Решение ,лицето няма 15г. при условията на ІІ категория труд, така както
изисква разпоредбата на чл.69б ,ал.2 КСО ,а има 10 г. 03 м.и 15 д.,общо І и ІІ категория труд /Ікат-02г.02м.17дни
и ІІ категория-08г. 00м.28дни/ т.е. не отговоря на условията на чл. 69б, ал. 2
от КСО,при което жалбата му срещу Решението се явява неоснователна.Не се доказаха
твърденията на оспорващия ,посредством експертизата на вещото лице досежно факта ,че е работил в МК“А*** С*** “,с.
З*** като майстор бригадир по байцване и електролиза и пресьор в Акумулаторен
завод-Монтана ,поради липса на доказателства ,вкл.непредставяне на такива след
издаденото съдебно удостоверение от съда .Неоснователни са и възраженията
досежно стажа му в ГБС-ИС АД ЛОТ 2 с. Долни Цибър за времето от
01.08.2006г.-12.03.2008г., когато е работил като ел. монтьор, признат за ІІІ
категория ,съгласно описа на вещото лице в експертизата ,както и ползването на
обезщетение по чл.222 КТ за периода 12.03.2008г.-11.04.2008г.,зачетено като ІІІ
категория.След като констатациите на пенсионния орган се потвърждават от
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-икономическа
експертиза ,неоспорена от страните и приета от съда ,изводът е за правилност и
законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Монтана,като
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Предвид
гореизложеното ,решението на Директора на ТП на НОИ- Монтана, като издадено от компетентен орган,в
установената форма и при спазване на административно-производствените правила и
материалния закон и съобразено с целта
на закона , се явява законосъобразно и следва да се потвърди.Жалбата, като неоснователна
,следва да се отхвърли.
При своевременно направено искане
за разноски от ответника /юрисконсултско възнаграждение/ ,същото му се следва с
оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.3 от АПК.Същото се определя от
съда на 100лв., на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от
НЗПП.Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и депозита по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
Водим от гореизложеното,административния
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.Й. *** против Решение №Ц
2153-11-23 от 12.08.2020г. на директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е
потвърдено Разпореждане№2140-11-181/10.06.2020г. на началник на отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана,с което
му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.69б,ал.2 КСО,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.А.Й. ***
да заплати на ТП на
НОИ-Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА Д.А.Й. *** да заплати по сметка на АС-Монтана депозит за
назначената служебно съдебно-икономическа експертиза в размер на 200/двеста/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: