№ 170
гр. Разград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20223300100123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.439 ГПК.
Предявен е иск от А. Ф. А. за приемане за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс“ЕООД, че ищецът не дължи сумата 41 811,94лв., представляваща главница, ведно
със законна лихва от 23.05.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 10 057,69лв.,
представляваща договорна лихва за периода 20.01.2011г.-22.05.2012г.; сумата 152,27лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочени главници от 20.01.2011г. до 22.05.2012г.;
сумата 1040,44лв. за деловодни разноски и сумата 1164,26лв. за адв.възнаграждение, поради
изтекла погасителна давност. Ищецът твърди, че на 30.05.2012г. е издаден изпълнителен
лист за посочените суми с взискател „ОББ“АД, по образувано гр.д. № 797/2012г. на РРС въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение. Образувано е изп.д. № 423/2012г., по
което последното изпълнително действие е извършено на 24.08.2016г. Изпълнителното
производство е било прекратено на 25.03.2021г. На 11.03.2022г. е образувано ново изп.д. №
20227620400218 въз основа на същия изпълнителен лист с взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД,
който се явява кредитор в резултат на сключен договор за цесия с „ОББ“АД. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от упълномощения адвокат.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД, представляван от
управителите Р.М.-Т. и Т.В., не е подал писмен отговор. След проведеното съдебно
заседание е постъпила молба от ответника, в която същият изразява становище за
неоснователност на иска. Счита, че в хода на изп.производство длъжникът е признал
задължението чрез съгласието му доброволно да прави вноски, а признанието на
задължението прекъсва давността. Като отделен аргумент посочва, че първото
изп.производство е прекратено на 25.03.2021г. и към датата на образуване на второто дело
давността не е изтекла.
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: изп.д. № 20127620400423 е образувано на
28.06.2012г. по подадена молба от „ОББ“АД против А. А., с приложен изпълнителен лист от
30.05.2012г., издаден в заповедно производство по гр.д. № 797/2012г. на РС Разград. Няма
данни срещу заповедта да е подадено възражение и доколкото ищецът не твърди подобен
факт, съдът приема, че при липсата на подадено възражение е създаден стабилитет на
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Издаденият изпълнителен лист е за
осъждането на А. А. да заплати на „ОББ“АД сумата 41 811,94лв., представляваща главница,
ведно със законна лихва от 23.05.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 10 057,69лв.,
представляваща договорна лихва за периода 20.01.2011г.-22.05.2012г.; сумата 152,27лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочени главници от 20.01.2011г. до 22.05.2012г.;
сумата 1040,44лв. за деловодни разноски и сумата 1164,26лв. за адвокатско възнаграждение.
В хода на образуваното изпълнително производство са поискани и предприети
различни действия по принудителното изпълнение. В периода от 6.10.2015г. до 24.08.2016г.
длъжникът А. А. лично или чрез трето лице е погасявал периодично и частично своето
задължение към банката.
След 24.08.2016г. няма извършени нови плащания. Взискателят обаче не е
бездействал. С молба от 27.04г.2017г. „ОББ“АД е поискал от ЧСИ да извърши справка за
наличие на банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху тях. Такъв запор е
наложен върху сметките на А. А. в „ОББ“АД, съобщения за което са връчени на длъжника и
банката на 3.05.2017г. Впоследствие, ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е подал молба на
27.06.2018г. за конституирането му като взискател в изп.производство с прилагане на
доказателства за прехвърляне на вземането на „ОББ“АД към „ЕОС Матрикс“ЕООД. С молба
от 6.02.2019г. последният е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в НАП за
регистрирани и непрекратени трудови договори на А. А. и да наложи запор върху трудовото
му възнаграждение. След извършена справка ЧСИ е установил, че трудовите
правоотношения на длъжника са прекратени.
С постановление от 5.03.2021г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д. №
20127620400423, тъй като е приел, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Изп.д. № 20227620400218 е образувано на 11.03.2022г. във връзка с постъпила в
същия ден молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД с прилагане на издадения по гр.д. № 797/2012г.
на РРС изпълнителен лист, както и доказателства за извършена цесия на вземането между
„ОББ“АД и взискателя. В молбата е направено искане за извършване на справка за
наличните банкови сметки на длъжника А. А. и налагане на запор върху тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: искът е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на факти, настъпили
след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
2
По същество и предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело е образувано
през 2012 г., първият въпрос, на който следва да се отговори, е дали тече погасителна
давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и дали
дадените в т. 10 от същото разяснения намират приложение по отношение последиците на
давността по това принудително изпълнение, или приложение намира ППВС №3/1980г.
На съда е известно образуваното т.д. № № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, в което следва
да се даде отговор на въпроса от кой момент поражда действие обявяването за изгубило сила
ППВС № 3/18.11.1980г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. Тъй като все още няма постановено тълкувателно
решение по въпроса, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съдържаща се
в решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1609/19 г. на ВКС, III г. о., решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о., съобразно която ВКС приема, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления, даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е
имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможна промяна след издаването
на първоначалния тълкувателен акт в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, би могла да доведе до неприложимост
на вече даденото тълкуване и до несъответствие с действителния смисъл на закона. В тези
случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент спира да се
прилага и предшестващият тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното правоотношение и са породили правните си последици, то тези
последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им.
С оглед изложеното, за заварените като висящи от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителна давност не тече. Ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент започва да тече нова погасителна
3
давност. След датата 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността, защото ТР № 2/2015г. тълкува по нов начин прекъсването на погасителната
давност и нейното ново начало.
В конкретния случай, при прилагане на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., с образуване на
изпълнителното дело с молбата от 28.06.2012г., давността за вземането е спряла да тече за
длъжника. Ищецът твърди и от събраните доказателства се установява, че последното
изпълнително действие, изразяващо се в извършване на частично плащане от негова страна,
е на 24.08.2016г. Следователно, до 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, няма предпоставки за настъпване на перемция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, която
да е от значение за разрешаването на настоящия правен спор.
За изпълнителните действия след 26.06.2015г. следва да се има предвид тълкуването,
съдържащо се в т.10 на ТР № 2/2015г. Така според съдържащите се там задължителни
указания, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т. 8
ГПК, какъвто е настоящият случай, новият срок на погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника,
че началният момент на давността следва да се отчита от 25.03.2021г. – момента на
прекратяване на изп.д. № 20127620400423.
Последното частично плащане от длъжника е направено на 24.08.2016г. След това
обаче са отправени две искания от взискателите – с молба от 27.04г.2017г. „ОББ“АД е
поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника и да наложи
запор върху тях и такъв запор е наложен върху сметките на А. А. в „ОББ“АД на 3.05.2017г.
Впоследствие, ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е подал молба на 6.02.2019г. с искане
съдебният изпълнител да извърши справка в НАП за регистрирани и непрекратени трудови
договори на А. А. и да наложи запор върху трудовото му възнаграждение. Тези данни сочат,
че взискателите не са бездействали, а са инициирали извършване на изпълнителни действия
след спирането на плащанията от длъжника. Съобразно задължителните указания в т. 10 от
ТР № 2/2015г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие във връзка със съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ е годно да прекъсне давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, а предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение прекъсва давността по изричната разпоредба на закона.
Съобразно установените в хода на съдебното дирене факти, към 11.03.2022г. – датата
на образуване на изп. № 20227620400218 и на поисканото от взискателя предприемане на
нови изпълнителни действия, не е изтекъл петгодишен период от време, считано от всяко от
правнозначимите действия на взискателите след спиране на пащанията от длъжника – нито
от 3.05.2017г., когато е наложен запор на банкови сметки, нито от 6.02.2019г., когато е
направено искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А. А..
Горното означава, че не е налице хипотезата начл. 110 от ЗЗД. В тази насока следва
4
да се отбележи, че след стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение, давността за
погасяване на всички вземания е петгодишна, по аргумент от чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй
катовлизането й в сила замества съдебното решение като изпълнително основание.
При така обсъдените доводи, предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на А. Ф. А. ЕГН ********** от с.Каменар, ул.“Рожен“ № 15, за
приемане за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петров – Казанджията“ № 6, представляван от управителите Р.М.-Т. и Т.В., че ищецът не
дължи сумата 41 811,94лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от
23.05.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 10 057,69лв., представляваща договорна
лихва за периода 20.01.2011г.-22.05.2012г.; сумата 152,27лв., представляваща наказателна
лихва за просрочени главници от 20.01.2011г. до 22.05.2012г.; сумата 1040,44лв. за
деловодни разноски и сумата 1164,26лв. за адв.възнаграждение, поради изтекла погасителна
давност, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5