Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 659
гр. Пловдив, 02.03.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание на втори февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12981 по
описа за 2015
година на ПРС, ІІ – ри граждански състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правна квалификация
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то, във вр. с
чл. 88, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД предявен от „17Н” ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Асеновград, ул.
„Капитан Андреев” № 13 против Р.В.И., ЕГН: **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на
11.12.2013 г. ответникът получил от ищеца сума в размер на 7 520 лв., за
което бил подписал разходен касов ордер. Сумата му била предоставена за
закупуване и доставка на лекотоварен бус *** – производство 2006г. и лек
автомобил /ВАН/ *** – производство 2005г. Тъй като Р.И. не доставил
автомобилите, нито върнал парите в
продължение на повече от четири месеца, то ищецът му изпратил нотариална покана,
като му дал срок, след който ще счита
договора за развален. Нотариалната покана била връчена на 10.05.2014 г., като
срокът за изпълнение изтекъл на 15.05.2014 г. Ищецът твърди, че ответника не
изпълнил задълженията и към настоящия момент. С оглед неизпълнението било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
което било уважено. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от
длъжника, което обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Въз основа на гореизложените
твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да постанови Решение, с което да
признае за установено в отношенията му с ответника, че последният му дължи
сумата от 7 520 лв. – главница, подлежаща на връщане поради отпадане на
основанието за плащането й, а именно: поради разваляне на договор за поръчка от
11.12.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 16.06.2014 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена Заповед № 6101 от 17.06.2014 г. по ч.гр.д. № 9338 по описа за
2014 г. на ПРС, ХV-ти състав. Претендират се и разноски в заповедното
производство, направените по гр.д. № 14269/2014г. по описа на ПРС ІХ – ти гр.
състав и в настоящото исково
производство, за които е представен списък. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на дружеството ищец – адв. А.Б. в депозирана писмена
защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от
ответната страна – Р.В.И., чрез пълномощника му – адв. А.А. е постъпил писмен
отговор, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се в
отговора, че между страните не са налице облигационни отношения, като ответника
оспорва получаването на сумата от 7520 лева, като твърди също, че нито е
получавал, нито е разписвал РКО, приложен към исковата молба, поради което моли
съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
От показанията на св. М.Т. и
приетите по делото писмени доказателства – Разходен касов ордер от 11.12.2013г.
и Нотариална покана се установява, че ищцовото дружество е поръчало на
ответника да закупи и достави лекотоварен бус *** – производство 2006г. и
лек автомобил /ВАН/ *** – производство 2005г. За закупуване на автомобилите
ищецът заплатил на ответника сумата от 7520 лева, за което е съставен и
подписан от ответника разходен касов ордер от 11.12.2013г.
От показанията на св. Т. /дадени
непосредствено пред съда в съдебно заседание, проведено на 07.04.2016г. се
установи, че един от служителите в ищцовото дружество довел ответника Р.В. и
същия поел задължение да закупи микробус „***“ и ван „***“, внос от Англия,
които били необходими за производството на фирмата. Договорили се за сумата от
7520 лева, която му предали и В. подписал РКО в негово присъствие, както и в
присъствието на управителя г-жа С. Т. и Я.Ч.. Преди подписване на ордера В. си
предоставил и личната карта за попълването му.
Съдът изцяло кредитира показанията
на св. Т., тъй като същият възпроизведе непосредствените си впечатления досежно
възприетите от него факти, показанията му кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства и заключението на приетата тройна съдебно – графологична
експертиза и са неоспорени от страните.
Основният спор по делото се
концентрира относно въпроса подписал ли е ответника Р.И. приетия по делото РКО,
доколкото същият оспорва авторството му и респективно – получил ли е процесната
сума.
В тази връзка по делото са
изготвени заключения на единична, тройна съдебно – графологична и допълнителна
експертизи.
В извършената от вещото лице ***
съдебно – почеркова експертиза, същият дава заключение, че подписът за „получил
сумата“ в Разходен касов ордер от 11.12.2013г. е несравним с подписите на
лицето Р.В. и не може да се даде заключение дали този подпис е изпълнен или не
от това лице, както и че не се установяват устойчиви, рядко срещани общи и
частни признаци, които да водят до извода за т.н. „бягство от подпис“ –
„автоподлог“. За да достигне до този извод, вещото лице е използвало
сравнителен материал от подписите на лицето на електронен носител от сектор
„БДС“ – ОДМВР гр. Пловдив, както и представените от същия и приложени на л. 58
– 59 и 74 от делото подписи, които е подложил на визуално изследване,
изследване с лупа и микроскоп.
От заключението на приетата по
делото тройна съдебно- почеркова експертиза № ***, извършена от вещите лица ***,
*** и *** се установява, че подписът за „получил сумата“ в Разходен касов ордер
от 11.12.2013г. е изпълнен от лицето Р.В.И.. За да достигнат до този извод,
трите вещи лица са изследвали освен сравнителния материал, предоставен от лицето
и този на електронен носител от сектор „БДС“, още и подписите на лицето в
пълномощните, приложени в кориците на приложеното към настоящото дело въззивно
гр. дело. Вещите лица подробно обясняват в заключението си, че лицето Р.И. има
два начина подписване. При сравнително изследване между инкриминираният подпис
и подписите на лицето /при установеният му втори начин на подписване, положен в
пълномощното, с което ответника е упълномощил адв. Ч. да го представлява пред
ПОС/ се установяват съвпадения по общи и частни признаци – еднаква
транскрипция, еднакъв тип параф, еднаква посока на започване на подписите –
отдолу на горе, еднаква форма на движение при изписване на първия елемент от
подписите – дъговидна, еднаква форма на движение при изписване на парафа –
ъгловидна, наличие на ъгловидно – дъговиден елемент, непосредствено преди
изписване на парафа, еднаква отдалеченост от линията на писане при изпълнение
на парафа, които дават основание на вещите лица до достигнат до изложения по –
горе категоричен извод.
До идентично заключение вещите
лица достигат и в допълнителната задача, при изследване на приложените по
всички дела пълномощни.
Съдът кредитира и гради изводи
именно въз основа заключенията на тройната и допълнителна съдебно – почеркова
експертизи, а не въз основа на единичната такава, тъй като на първо място
единичната е оспорена, приетата последваща е извършена от три вещи лица, които
отговарят пълно, ясно и еднопосочно на поставените въпроси, още
повече, че при извършване на експертизата са използвали целия обем от наличен
по делото сравнителен материал, за разлика от единичната експертиза, при която
вещото лице е подложило на анализ единствено сравнителния материал, предоставен
от ответника и този на електронен носител от сектор „Български документи за
самоличност“.
По тези съображения и като взе
предвид обсъденото по – горе заключение съдът стигна до извод, че проведеното
от ответника оспорване авторството на приетия РКО не бе успешно и следователно
установен се явява в процеса факта, че именно той е положил подпис в графата
„получил сумата“.
От приложената в кориците на
заповедното производство нотариална покана, редовно връчена на ответника по
реда на чл. 47 от ГПК се установява, че предоставения от ищеца срок за
изпълнение е изтекъл на 13.05.2014г., след който договорът за поръчка следва да
се счита развален три дни по – късно – на 15.05.2015. Ответника не твърди, нито
установи в процеса да е изпълнил задължението си за закупуване и доставка на
поръчаните му автомобили, поради което и дължи връщане на получената на
отпаднало основание сума в размер на 7520 лева, за която е издадена Заповед за
изпълнение № 6101 от 17.06.2014г. по ч.гр.д. № 9338/2014г. по описа на ПРС, ХV
– ти гр. състав.
По тези съображения предявеният
установителен иск е доказан по основание и размер и същият следва изцяло да се
уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е
уважен изцяло. В тях се включват направените по настоящото дело разноски в
размер на 132 лева, от които – 125 лева внесени депозити за вещи лица и 7 лева
за издаване на удостоверение, направените по гр.д. № 14269/2014г. по описа на
ПРС, ІХ – ти гр. състав разноски в размер на общо 350,40 лева, от които –
заплатено адв. възнаграждение в размер на 200 лева и внесена ДТ в размер на
150,40 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 880,40 лева, от които –
внесена ДТ в размер на 150,40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 730
лева, за присъждане на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника Р.В.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** дължи на ищеца „17Н“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Асеновград, ул. „Капитан Андреев“ № 13 сумата от 7 520
лв. /седем хиляди петстотин и двадесет лева/– главница, подлежаща на
връщане поради отпадане на основанието за плащането й, а именно: поради
разваляне на договор за поръчка от 11.12.2013 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 16.06.2014 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 6101 от 17.06.2014
г. по ч.гр.д. № 9338 по описа за 2014 г. на ПРС, ХV-ти състав
ОСЪЖДА Р.В.И. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца „17Н“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.
„Капитан Андреев“ № 13 сумата от 132
лева /сто тридесет и два лева/,
представляваща направени по настоящото дело разноски, от които – 125 лева
внесени депозити за вещи лица и 7 лева за издаване на удостоверение,
направените по гр.д. № 14269/2014г. по описа на ПРС, ІХ – ти гр. състав
разноски в размер на общо 350,40 лева
/триста и петдесет лева и четиридесет стотинки/, от които – заплатено адв.
възнаграждение в размер на 200 лева и внесена ДТ в размер на 150,40 лева, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на общо 880,40 лева
/осемстотин и осемдесет лева и четиридесет стотинки/, от които – внесена ДТ в
размер на 150,40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала
РС