Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен,  09. 10. 2019 год.

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното  заседание на двадесети   септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА     при секретаря Наталия  НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията СВЕТЛА ЗАМФИРОВА  гр.  д.  №  3073 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

Искове с правно основание чл.  242, чл.  245, чл. 224 от КТ.

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от  В.Л.К., ЕГН **********,*** против ***,  с която е предявен иск  с правно основание чл. 242, чл. 245, ал.2, чл. 224, ал. 1 от КТ.

           В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва исковата претенция.

ИЩЕЦ  - В.  Л.  К.  –  явява се лично и с адв.  В.  И. *** с пълномощно, поддържат исковата молба.

ОТВЕТНИК - ***– не се явява, явява се адв. А.Д. *** с пълномощно, поддържа отговора на  исковата молба.

          Въз основа на доказателствата по делото, съдът прави следните изводи:

Безспорно е, че между страните е имало трудово правоотношение по трудов договор ***г,  въз основа на който ищецът  е работил при ответника като ***.

Безспорно е, че със заповед ***г.  трудовият договор е бил прекратен, като заповедта й е връчена на е връчена на ***г.

С предявения иск, по който е образувано настоящото дело, ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение за м. март  2018 г.  /510лв./  и за м. април 2018г. /510 лв./, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода  01. 01. 2016 г.  до  ***г. общо  в  paзмер  на  1420 лв, мораторна лихва от датата на изискуемостта на сумите за ТВ до датата на подаване на исковата молба - общо в размер на 40 лв.

Нито една от претендираните суми не е дължима, т. к.  същите са надлежно изплатени на ищеца при прекратяване  трудовото му правоотношение.

 Ищецът твърди, че през м. април 2018 г.  е прекратил трудовото си правоотношение с ответника, „т. к. работодателят не ми изплащаше трудовото възнаграждение". Посоченото твърдение е невярно. Видно е от приложената  Молба /собственоръчно изписана от ищеца/ с вх. ***г, че последният е поискал прекратяване  трудовият му договор ..поради лични причини", а не поради неизплащане на трудовото му възнаграждение.

Невярно е и второто твърдение, че ТВ на ищеца е 414 лв. вместо 510 лв. Видно от Допълнително споразумение  ***г. /ПОДПИСАНО ОТ ИЩЕЦА/ е, че считано от 01. 01. 2018 г. основното ТВ на ищеца е 510 лв.

Неверни са и твърденията, че работодателят дължи на ищеца изплащане на посочените по - горе суми - ТВ и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

 Съдът приема за безспорно установена  следната фактическата обстановка:

Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е възникнало на база сключен между страните Трудов договор  ***г.

На  ***г. ищецът е депозирал собственоръчно изписана Молба с вх. ***г, с която е поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено „поради лични причини".

Именно, уважавайки желанието на ищеца, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, видно от Заповед ***г. Заповедта, заедно със Справка от НАП по чл. 62,ал.5 от КТ са връчени на лицето на ***г. в присъствието на свидетели, но лицето е отказало да подпише заповедта.

От правна страна съдът намира за установено следното:

По делото са представени надлежни писмени и гласни доказателства, които безспорно установяват твърдяния от ответника факт, а именно - че при прекратяване  трудовото правоотношение на ищеца на последния са му изплатени всички дължими суми, което той е удостоверил с подписа си върху съответните счетоводни документи. Ето защо,  предявеният иск се явява формално недопустим поради липса на правен интерес у ищеца за водене на правен спор с посочения петитум.

По същество - предявеният иск е изцяло неоснователен.

Относно претендираните суми:

Видно е от Ведомост за  м. март 2018 г, че ищецът лично е удостоверил с подписа си, че е получил трудовото си възнаграждение за м. март  2018 г.  в размер на 395,75 лв.

На ***г.   с РКО на ищеца са изплатени в брой както следва: с  РКО РЗ  № 4 / ***г.    - сумата от 374, 92 лв. - ТВ за м.април 2018г, с  РКО РЗ № 5 / 03. 04. 2018 г.  - сумата от 1200 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от  KT за  2016,  2017 г. и до ***г. /като изплатените суми за ТВ са чиста сума за получаване след приспадане на законоустановените удръжки/ Т.е. - към момента на прекратяване  трудовото правоотношение,  на ищеца са му изплатени в брой всички дължими суми, предмет на настоящия иск, който факт се установява от представените писмени доказателства, всички подписани от ищеца.

В съдебно заседание ищецът е  оспорил представените писмени доказателства, поради което е назначена съдебнографологическа експертиза. В заключението си ВЛ категорично е установило, че всички подписи - във ведомостите и в 2 броя РКО са положени от ищеца. Заключението е прието и от двете страни, не е оспорено и следва да бъде кредитирано. То по категоричен начин установява не само истиността на представените писмени доказателства, но и факта, че ищецът се опитва да получи втори път суми, които вече е получил, твърдейки пред съда неверни факти.

Относно размера  на претендираните суми - по делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, с която ВЛ, след като е извършило проверка в счетоводната документация на ответника, заключава, че „исковите суми, поискани от ищеца, са изплатени по счетоводни документи", като е дало подробна информация за всяка една от сумите, като категоричния извод на ВЛ е, че всички претендирани суми са изплатени по ведомост или с РК Ордери. / в тази връзка   не следва да се кредитира заключените досежно „допълнително трудово възнаграждение" – най - малко поради факта, че в трудовия договор на ищеца няма договорено такова и няма начин работодателя да се обременява допълнително, като със съдебно решение му се вменяват нови параметри на трудовия договор. Трудовият договор е двустранна сделка и съда не може да я допълва, още повече след като същата е прекратила вече действието си. Ето защо,  този параметър е ирелевантен.

За установяване на факта, че на ищеца са заплатени всички суми на посочените в документите дати, което той е удостоверил с подписа си, са разпитани по делото и двама свидетели на ответника - очевидци на изложените обстоятелства. В с.з. на 20.09.2019г. свидетелят *** е  заявил  пред съда, че е бил очевидец на ***г. как в офиса на ответника ищецът е получил заплатата си „видях, че броеше някакви пари, На него му брои ***парите", след което ищецът е подписал „повече от един" документа - „Подписа ордери, дето е получил възнаграждението.". Страните са се разделили в добри отношения / „всичко редовно ли е?", „да", „редовно и доволен?", „доволен"/.без никакви реплики от името на В. за неполучени или дължими суми

Според  свидетеля  ***- счетоводител на ответника:

На ***г, по обяд  в офиса на „***" , управителката на фирмата е изплатила на ищеца трудовото възнаграждение с РКО. „Той /ищецът/ си преброи парите, подписа се на ордера и така си получи заплатата.  Впоследствие се оказа, че не всичко му е платено и трябваше да му изплатим допълнително възнаграждение за неползван отпуск. Аз проверих в досието дали има подавани молби, съответно нямаше молби и се наложи да му изплатим това възнаграждение. Това стана същия ден става, с втори РКО.... Съответно той се подписа и преброи парите..";„ С единия ордер си получи заплатата, подписа си го и сия получи. Преброи си я. С втория ордер си получи възнаграждението за неползвана за отпуск, който също се подписа пред нас и си го получи. Не е имал претенции. Питахме го нали, нещо друго има ли, което да му се дължи, той каза „не, нямам претенции, всичко е точно".  Т.е.  и двамата свидетели като очевидци дават абсолютно точни и кореспондиращи си показания, че при прекратяване на ТПО на ищеца последния е получил и трудовото си възнаграждение, и обезщетенията си, подписал е съответните документи, след което е заявил, че „всичко е точно" и той няма никакви претенции към фирмата. И тази фактическа обстановка напълно съответства на представените по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля на ищеца ***Л.  ***.  На поставения въпрос „Показанията, които дадохте, за себе си ли говорите или говорите за ищеца." свидетелят отговори : „ За себе си". Освен това свидетелят изрично е заявил, че не е бил свидетел,  когато ищецът е напуснал и че няма никаква представа какво се е случило. Следователно, лицето няма качество на свидетел, който да е възприел каквито и да било релевантни за делото факти и обстоятелства, а показанията му „по принцип" са абсолютно тенденциозни и ирелевантни .

Опитът на ищеца да търси лична облага, твърдейки неистини пред съда се установява и от представената по делото Епикриза от 06.05.2018г., с която се прави опит да се внуши, че за периода 02. 05. - 06. 05. 2018г. ищецът  е бил на лечение в ***, Вътрешно отделение. По делото е представено Удостоверение изх. ***г, издадено от Управителя на ***, от което е видно, че на името на ищеца за посоченият период няма издадена епикриза; епикризата, представена от ищеца, не съществува в регистъра на болничното заведение, няма издадено направление за хоспитализация от личния лекар и болницата няма отчетена такава клинична пътека. Въпреки, че на ищеца са безспорно известни тези обстоятелства, а именно - факта, че отразеното в епикризата е невярно, по реда на чл. 176 от ГПК последният отново е потвърдил  пред съда неистини, а именно - че за посочения период е бил на лечение в ***. В случая липсата на каквото и да било съответствие между обясненията на ищеца и удостовереното от Директора на *** в Удостоверението си до съда на база официалните книги в болницата /което е безспорно вярната фактическа обстановка/, води до категоричен и недвусмислен извод относно характеристичните данни, целта на ищеца и начините му на постигането и.

С оглед гореизложеното и съгласно заключението и на ВЛ,  по безспорен начин в хода на делото е доказана недължимостта на претендираните суми  /главници/  поради своевременното им изплащане от ответника, което обуславя неоснователността и на претенциите за мораторни лихви. Съдът счита, че следва да постанови съдебен акт, с който да отхвърли  изцяло предявените искове като неоснователни като погасени чрез плащане в законоустановения срок  към датата на прекратяване  трудовото правоотношение на ищеца.

При този изход на делото, ищецът следва да заплати на РС - Плевен държавна такса върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице .

                   Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове  по чл. 242, чл. 245, ал.2, чл. 224, ал. 1 от КТ, от  В.  Л.К., ЕГН **********,***,  против *** ***,  ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,  офис ***,  съдебен адрес ***. ***, чрез адв. А.Д., като неоснователни.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,   В.  Л.К., ЕГН **********,***,  да заплати в полза на ПлРС направените деловодни разноски за държавна такса  в размер на 50 лв. и за възнаграждение  за вещо лице в размер на 100 лв.  

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския  ОС  в двуседмичен  срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: