№ 95
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200303 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000193 от 16.03.2021 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Ловеч е наложено на СТ. СТ. Ш. от гр.Ловеч,
административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер
на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез адвокат С.Г. от
АК Ловеч го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че в АУАН и НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като и в двете е отразено, че нарушението е
извършено на улиците „Цачо Шишков“ и „Княз Имеретински“, като по този начин не става
ясно къде точно е било действително извършено.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Ш. се явява лично.
Представлява се от адвокат Ст.Г. от ЛАК, който пледира за отмяна изцяло на обжалваното
НП, като незаконосъобразно издадено. Поддържа изложеното в жалбата възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, като излага доводи за
категорична неяснота на коя улица в гр.Ловеч е било установено нарушението. Изтъква, че
така изписано мястото на нарушението не следва да се приема като техническа грешка, тъй
като се касае за съществен реквизит от постановлението. Счита, че само този пропуск е
достатъчен да обоснове отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
1
издадено. По-нататък в пледоарията си се позовава на заключението на вещото лице по
назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза, като акцентира на
обстоятелството, че с управлявания от жалбоподателя вид, модел и марка автомобил, който е
със задвижване на предните колела, не е възможно да се осъществи т.нар. „дрифтинг“. С
оглед на това счита, че вмененото на С.Ш. нарушение е несъставомерно. Претендира да
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Навели са и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Св.
Люб. Д., Хр. В. Ил., М. Р. Д. и П. К. И. и от заключението на вещото лица по назначената и
изслушана съдебно-автотехническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 26.02.2021 г. свидетелят С.Д. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч съставил на жалбоподателя СТ. СТ. Ш. от гр.Ловеч АУАН № 341779 /л.13/, за
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС
използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, е не в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В обстоятелствената част на акта
свидетелят Д. посочил, че на 26.02.2021 г., в 04:15 часа в гр.Ловеч, на ул.„Цачо Шишков“,
като водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео 156“ с рег № ОВ **** ВТ, по ул.„Княз
Имеритински“, с посока на движение към ул.„Д-р Съйко Съев“, управлява собствения си лек
автомобил ************ с регистрационен номер ОВ **** ВТ като не използвал пътя
отворен за обществено ползване по предназначение и извършвал демонстративен дрифтинг,
поднасяйки колата в съседни пътни ленти и форсирал автомобилния двигател.
Сведението за нарушението и обстоятелствата при извършването му
актосъставителят Д. получил от свидетелите Х.И. и М.Д. – служители в РУ на МВР Ловеч,
които твърдят, че са движели със служебния автомобил по ул.„Д-р Съйко Съев“ към ул.
„Княз Имеретински“, когато на кръстовището между двете забелязали лекия автомобил
„************“ с рег.№ ** **** **. Автомобилът излизал от ул.„Княз Имеретински“ и
завивайки по ул.„Д-р Съйко Съев“ поднесъл, след които продължил да се движи надолу по
улицата. Достигайки до следващото кръстовище завил по ул.„Цачо Шишков“, като на това
кръстовище автомобилът отново поднесъл. Малко след това, на ул.„Цачо Шишков“ лекият
автомобил *********** бил спрян със светлинен и звуков сигнал за проверка. При
проверката установили, че водач на автомобила е жалбоподателя С.Ш. от гр.Ловеч. Тогава
двамата свидетели извикали колегата си от „Пътна полиция“ – свидетеля Д., който на място
съставил посочения по-горе АУАН, в който И. и Д. били посочени, като свидетели -
очевидци.
По така съставеният му акт жалбоподателят Ш. не е вписал възражения. Подписал
2
акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Ш. представил писмено възражение
до началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.12/. В същото жалбоподателят
възразил, че не става ясно от обстоятелствата посочени в съставения му АУАН, на коя улица
в гр.Ловеч е било извършено нарушението. Видно от поставената върху възражението
резолюция от началника на сектор ПП Ловеч е била възложена проверка на обстоятелствата
по съставения АУАН. Проверката приключила с доклад на полицейски инспектор от сектор
ПП /л.14-15/, с който се предлагало подаденото от С.Ш. възражение да не бъде уважено, тъй
като е неоснователно и се издаде наказателно постановление, в което се посочи
действителното място на извършване на нарушението.
Въз основа на съставения от свидетеля Д. АУАН било издадено обжалваното в
настоящето производство наказателно постановление № 21-0906-000193, като описаната в
акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, включително и мястото на
извършване на нарушението. Наказващият орган също квалифицирал действията на С.Ш.
като нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и му наложил предвидените
чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП санкции глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че именно жалбоподателят
Ш. е управлявал лекия автомобил „************” с рег.№ ** **** ** на 26.02.2021 г., около
04:15 часа в гр.Ловеч, по улиците „Княз Имеретински“, „Д-р Съйко Съев“ и „Цачо Шишков“
– факт, който той не отрича, а и се потвърждава от свидетелските показания по делото,
включително и от посочения от него свидетел П. И..
На жалбоподателя Ш. е вменено извършването на нарушение на разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, която забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, различни от тези за които са основно предназначени,
а именно : за превоз на хора и товари. Законът не въвежда лимитативно изброяване на това
какви действия на водачите на МПС по пътищата отворени за обществено ползване следва
да се считат за ползване с други цели, но от съдържанието на обжалваното НП е видно, че
Ш. е санкциониран за това, че е извършил действия по демонстративен дрифтинг,
поднасяйки автомобила в съседни пътни ленти, като форсирал автомобилния двигател. В
ЗДвП не се съдържа легална дефиниция за понятието „дрифт”, но в практиката на
съдилищата при подобни случаи, вкл. и на настоящия съдебен състав, за такова действие се
3
приема умишленото форсиране на двигателя с подаването на повече газ, с едновременно
превъртане на задвижващите колела, като ефекта от това е усукване около предницата,
т.нар. и придобил гражданственост термин „дрифт”. Важен момент е да се отбележи, че този
ефект се получава при автомобили със задвижващи задни колела. В обсъждания случай,
видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
управляваният от жалбоподателя Ш. лек автомобил марка ***********, модел 156 е бил с
колесна формула 4х2, т.е. с предни двигателни колела. Основният въпрос, на който е
следвало да отговори вещото лице по експертизата е бил дали е възможно автомобил с
такива технически данни относно задвижващите колела, при задействане на ръчната
спирачка да осъществи т.нар. „дрифт“. В т.2 от заключението експерта е дал дефиниция на
техниката на шофиране „дрифт“, като подробно и със съответната схема е описал начинът
на осъществяването , както и какви би следвало да са техническите данни на
автомобилите, за да може да бъде осъществена. Крайният извод е, че техниката на шофиране
„дрифт“, на сух път (какъвто е бил към момента на описаното нарушение, съгласно
показанията на свидетелите Х.И. и М.Д.) може да бъде осъществена само от автомобили със
задно предаване и със значителна мощност на двигателя или също мощни автомобили с
колесна формула 4х4 /два двигателни моста/, като през цялото време на осъществяване на
„дрифт“-а е необходимо поддържането на висока и постоянна скорост. Експерта е
категоричен, че тази техника на шофиране се изпълнява без употребата на ръчна спирачка и
за процесния автомобил ***********, модел 156 това е невъзможно, тъй като е с предни
задвижващи колела. Посочил е, че ако на въпросният автомобил бъде задействана в
движение ръчната спирачка, при едновременно рязко свиване на волана наляво или надясно,
задната му част се отмества съответно наляво или надясно, тъй като автомобилът се завърта
около вертикалната си ос, като водещите колела (предните) се насочват по траекторията на
завоя и задните се стремят да заемат същата посока, което постигат не чрез изминаване на
дъгата на завоя, по която се движат предните, а се преместват чрез странично плъзгане.
Според вещото лице, подобна техника на шофиране категорично не е „дрифт“, в смисъла на
това понятие.
Ето защо, по така изложените съображения, съдът намира, че описаната в
обстоятелствената част на обжалваното НП техника на шофиране от страна на
жалбоподателя Ш., като „дрифтинг“, не е била обективно осъществена, поради техническите
характеристики на управлявания от него автомобил, тъй като същият е с предни
задвижващи колела. Разбира се, въведената с разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана
не се изчерпва и не се отнася само за т.нар. „дрифт“, а нарушаването може да се изразява и
с редица други действия на водачите на МПС, които са несвойствени и неприсъщи за
ползването на улиците и пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка,
констатациите на вещото лице кореспондират с заявеното от свидетелите И. и Д., които са
очевидци на случилото се. И двамата сочат, че навлизайки в кръстовището образувано от
улиците „Княз Имеретински“ и „Д-р Съйко Съев“ автомобилът на жалбоподателя се е
поднесъл, като същото поднасяне се е получило и малко след това, при навлизане в
кръстовището, образувано от улиците „Д-р Съйко Съев“ и „Цачо Шишков“. Такова
4
поднасяне може да се получи, както с навлизане в кръстовището с по-висока, несъобразена
скорост и по-рязко навиване на волана на автомобила, така и със задействане на ръчната
спирачка при автомобили със задвижващи предни колела, в какъвто смисъл са разясненията
и на вещото лице. Разликата е, че в първият случай занасянето може да е неумишлено, т.е. да
е вследствие на недостатъчно добра преценка на пътната обстановка от водача или
неопитност, докато във втория случай е умишлено, тъй като водача преднамерено задейства
ръчната спирачка, целейки ефекта на завъртане на автомобила наляво или надясно около
вертикалната му ос. Изхождайки от тези принципни положения, съдът счита, че безспорната
установеност на мястото на извършване на нарушението в обсъждания казус е от
съществено значение и в този смисъл възраженията и доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя са основателни. Значението на този елемент от
фактическата обстановка се проявява в няколко насоки.
На първо място – както се посочи по-горе в изложението, свидетелите – очевидци И.
и Д. сочат за еднократно занасяне на автомобила, на две отделни места – кръстовищата
между улиците „Княз Имеретински“ и „Д-р Съйко Съев“ в гр.Ловеч и съответно между „Д-р
Съйко Съев“ и „Цачо Шишков“. Макар и тези действия да са били извършени през
непродължителен период от време, то изхождайки от данните получени от цитираните
свидетелски показания, се навежда извод за извършени две отделни нарушения на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН, за всяко от тях
следва да се наложи самостоятелно наказание. С обжалваното НП обаче е наложена една
санкция по чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП, като по този начин не става ясно кое от двете
нарушения е санкционирано от наказващия орган. Това безспорно е процесуално нарушение
и то от категорията на съществените такива, тъй като е нарушено правото на защита на
наказаното лице, с оглед възможността същото да узнае какво точно нарушение му е
вменено, с всичките му съставомерни признаци, вкл. и мястото на извършване на
нарушението и съответно да организира адекватно защитата си.
На следващо място – макар и елемент от обективната страна на вмененото
нарушение, безспорната установеност на мястото му на извършване касае и доказването на
субективната страна на деянието. Това е така, тъй като нарушението на разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП може да се извърши само с пряк умисъл. Както се посочи по-горе,
очевидците сочат само за еднократни поднасяния на автомобила, но на различни места.
Неясното посочване в НП на конкретното място на извършване на нарушението препятства
да се изследва въпросът умишлено ли е било това поднасяне или в следствие на невнимание
на водача, като се има предвид и че в обстоятелствената част на НП е посочено, че
поднасянето е било съпроводено и с форсиране на двигателя на автомобила. Последното
обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на
свидетелите – очевидци, в т.ч. и свидетелката П. И..
При така установените данни по делото, съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя Ш. нарушение на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП не се установява по
категоричен и несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
5
Същевременно, наказателното постановление е било издадено и при допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещо
противоречиво и неясно посочване на мястото на извършване на нарушението.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена ОД на МВР Ловеч (в чиято структура е сектор „Пътна полиция“),
представлявана от директора, да му заплати направените по делото разноски, част от които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 300 лева,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 1621 от 22.03.2021 г. /л.5/
и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от
ЗАНН). Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките на
определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Като направени и признати по делото разноски, на
жалбоподателя Ш. следва да бъде присъдена и сумата от 122,70 лева, представляваща внесен
и изплатен на вещото лице депозит за изготвяне на съдебно-автотехническата експертиза.
Или общо на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски в
размер на 422,70 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000193 от 16.03.2021
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Ловеч , с което са
наложени на СТ. СТ. Ш. от гр.Ловеч, ул.***************** ЕГН : **********,
административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер
на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на СТ. СТ.
Ш. от гр.Ловеч, с горните данни, сумата 422,70 /четиристотин двадесет и два лв. и 70 ст. /
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7