№ 1619
гр. В., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110115225 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Ц."ООД, ЕИК***** със
седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул. „В. Л."№6, представлявано от управителя П. Й.
П. срещу „Е. С." АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.",
В. ТАУЪРС - Е, бул. „В. В." № 258, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9383,49лева,
получена от ответника без основание и претендирана като цена достъп средно/ниско
напрежение в размер на 1939,39лева и цена пренос ниско напрежение в размер на
7444,10лева за периода от 01.07.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление с.М. С., общ.
В. Т., колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -
05.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на обект
-месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес в с. М. С., общ. В. Т., по повод на
който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и мрежови
услуги. За мрежовите услуги били издавани фактури, съответно заплащани в предвидения в
закона срок. Ищецът твърди, че е изградил и е собственик на присъединителните
съоръжения /трафопост тип „Б"-1 х 400кVA, електропроводно отклонение 20 kV и кабелно
захранване ниско напрежение - 1 кв.. Въз основа на писмо от 30.06.1999г. и становище от
03.10.2000г. за място на присъединяване на неговите съоръжения към мрежата на ответника
било определено мястото на прикачване на електропроводно отклонение „ВТП" към
електропроводно отклонение с. М. С. за електропровод 20 kV „Пушево" до ТП № 3 с. М. С.,
с диспечерско наименование -„Ц.". При посочения начин на свързване между въздушната
електропроводна линия на ищеца и енергийните съоръжения на доставчика нямало
електрически уредби на ответното дружество и липсвало енергия, която да се транспортира
през разпределителната мрежа на доставчика, т.е. липсвал достъп съгласно законовата
дефиниция за достъп. Цена за достъп до разпределителната мрежа била дължима при
ползване на такъв достъп. Ищецът поддържа, че още през 1999г. и 2000г. правилно била
определена границата на собственост, но неправилно било определено мястото на
1
измерване - същото следвало да бъде определено на границата на собственост, която била
на мястото за прикачване на електропроводното отклонение, собственост на ищеца за
„ВТП" към електропроводно отклонение с. М. С. за Електропровод 20 kV „Пушево". На
това място следвало да се монтира и средството за търговско измерване /СТИ/, което да
изчита и измерва потребената в обекта на ищеца ел. енергия. СТИ неправилно било
разположено в ТП №3 „Ц.", собственост на ищеца. Тъй като извършеното от ответника
измерване на потребените количества ел. енергия било неправомерно, извършено в
противоречие с нормативните изисквания, то ищецът нямал задължение да заплаща
начислените му от ответника цени за пренос ниско напрежение и за достъп средно/ниско
напрежение. Енергията реално се пренасяла през собствено на ищеца съоръжение.
Доставяната от ответника ел. енергия се трансформирала от средно напрежение на ниско
напрежение в ТП №3 „Ц.", собственост на ищеца. Ищецът моли за уважаване на
предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна.
Излага, че между страните съществуват облигационни отношения по договори за достъп до
ЕРМ и за пренос на ел. енергия през ЕРМ за процесния обект и че в тяхно изпълнение е
предоставил на ищеца договорените мрежови услуги, доколкото обектът му е присъединен
към ЕРМ и в него е потребявана ел. енергия. В тази връзка ответникът възразява, че
съществува правно основание за заплащане респ. получаване на процесиите суми.
Ответникът изтъква, че съгласно чл.29 от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ в сила
от 26.07.2013г. ищецът дължи заплащане на процесните мрежови услуги и че само
производителите на ел. енергия, какъвто той не е, са освободени от заплащане на цена за
пренос. Ответникът възразява, че дължимостта на цената за достъп средно/ниско
напрежение не е обвързана от мястото на монтиране на СТИ. Оспорва твърденията на
ищеца за неправилно мерене на потребената от него ел. енергия и излага подробни
съображения за липсата на идентичност между правните понятия „граница на имота на
клиента" и „граница на собственост на ел. съоръженията", като уточнява, че първото
понятие има отношение към мястото на измерване, а второто - към мястото на
присъединяване към съответната мрежа. Обектът на ищеца се електрозахранвал от
подстанция (ПС) „Дълга Лъка", през въздушен електропровод (ВЕЛ) „Пушево" 20 kV
(средно напрежение) и трафопост (ТП) ТП № 3 „Ц.". ВЕЛ „Пушево" бил присъединен към
(ПС) „Дълга Лъка", в която ел. енергията се трансформира от такава с високо напрежение в
такава със средно напрежение. През ВЕЛ „Пушево" се пренасяла ел. енергия до обектите на
клиентите присъединени към него. Клон на ВЕЛ „Пушево" преминавал в близост до ТП № 3
„Ц.", за да електрозахрани точките, чрез които достига ел. енергия до клиентите в с. М. С..
Към ВЕЛ „Пушево" било свързано друго електропроводно отклонение, чрез което ел.
енергията от ВЕЛ „Пушево" достигала до ТП №3 „Ц." и до обекта на ищеца. Подстанция
(ПС) „Дълга Лъка" и въздушен електропровод (ВЕЛ) „Пушево" 20 kV били собственост на
ответника. Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа на
ответника и получавал електрозахранване от тази мрежа. През процесния период ответникът
предоставял на ищеца мрежови услуги „достъп" и „пренос" до и през своята собствена
електроразпределителна мрежа, към която обектът на ищеца е присъединен, с което
ответникът престирал, а ищецът получил в цялост изпълнение и по двата договора за
мрежови услуги, а ищецът дължал насрещната престация за услугите изразяваща се в
заплащане на тяхната цена. Ответникът възразява, че в случая правилата за мерене на ел.
енергия уредени в ПИКЕЕ от 2004г. /отм./ и в ПИКЕЕ от 2013г. /отм./ са неприложими, тъй
като тези подзаконови нормативни актове са приети след присъединяването на ищцовия
обект към ЕРМ и не им е придадено обратно действие. Оспорва ищецът да е собственик на
електропроводното отклонение и трафопост ТЗ. Моли за отхвърляне на иска, а в условията
2
на евентуалност моли за уважаването му само за разликата между цената на пренос ниско
напрежение и цената за пренос средно напрежение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват от
процесуалните си представители, които поддържат исковата молба и отговора и доразвиват
аргументите си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот ****, вписан в Служба по
вписванията гр. В. Т. с вх.рег.№818/12.03.2004г., ищецът е собственик на поземлен имот с
площ от 2534кв.м, представляващ парцел IX от масив 50 по парцеларния план на стопанския
двор на с.М. С., област В. Т., район „Овцеферма", при граници: парцел VIII, масив 50,
парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот: производствен обект,
представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 1250 кв.м.,
както и трафопост със застроена площ от 9 кв.м.
По делото е приобщено писмо с изх. №52-00-П-104/30.06.1999г. на
„Електроснабдяване" - район В. Т., с което е разрешено ел. захранване на обекта на ищеца
„Кланичен пункт и колбасарски цех" в с. М. С., като ищецът е уведомен, че за целта следва
за негови сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV.
Посочва се още, че въздушното захранване на предвидения за изграждане ВТП следва да
стане посредством въздушно електропроводно отклонение от ел. проводното отклонение за
с. М. С. на ел. 20 KV „Пушево", а за граница на собствеността да се счита мястото на
прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП" към електропроводното
отклонение с. М. С. на ел. 20 KV „Пушево".
В становище с изх.№356/ 03.10.2000г. за условията за присъединяване на обект към
ел. мрежа, подписано от управителя на „Електроразпределение - Горна Оряховица" ЕАД
отново е посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е
потребителят „Ц." ООД гр. В. Т., а за граница на собствеността да се счита мястото на
прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП" към електропроводното
отклонение с. М. С. на ел. 20 KV „Пушево".
С разрешение за ползване №49/19.02.2003г. на началник РДНСК В. Т. е разрешено
ползването на строеж „Външно ел. захранване -монтаж ТП, електропроводно отклонение 20
KV, кабели НН - 1 KV" към строеж „Кланица и колбасарски цех" в с.М. С., общ. В. Т. с
инвеститор „Ц." ООД.
На 23.10.2013г. между страните са сключени договор за достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на ответника и договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа собственост на ответника.
Предмет на единия договор е предоставянето на достъп до разпределителната мрежа, а на
другия предоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа на ответника на
количество ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка.
Страните са уговорили, че „достъп" е правото за използване на преносната и/или
разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия определени в
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните
мрежи. В договора за пренос е посочено, че консумираната активна електрическа енергия се
измерва със средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване,
определени в съответствие с действащото законодателство.
По делото са приети издадените от ответника процесии фактури, в които върху
количествата активна електрическа енергия по действащите цени, е начислена цена за
достъп и пренос, установени с решение на ДКЕВР, съответно КЕВР, както следва: по
3
фактура №**********/07.08.2018г. – 3119,35лв./с ДДС/, от която за пренос ниско
напрежение – 1624,78 лева /без ДДС/ и 423,30лева за достъп средно/ниско напрежение;
фактура №**********/07.09.2018г.- 2887,09лв./ с ДДС/ от която за пренос ниско напрежение
– 1504,15 лева /без ДДС/ и 391,88лева за достъп средно/ниско напрежение; фактура
№**********/08.10.2018г.- 2824,45лв./ с ДДС/ от която за пренос ниско напрежение –
14071,81 лева /без ДДС/ и 383,45лева за достъп средно/ниско напрежение; фактура
№**********/07.11.2018г.- 2783,05лв./ с ДДС/ от която за пренос ниско напрежение –
1458,04лева /без ДДС/ и 379,85лева за достъп средно/ниско напрежение;фактура
№********** от 07.12.2018 г. – 2783,05 лева /с ДДС/, от която за пренос ниско напрежение
– 1458,04лева /без ДДС/ и 379,85 лева за достъп средно/ниско напрежение.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, е обявено за безспорно между страните, че
в периода от 01.07.2018г. до 30.11.2018г., обекта на потребление на ищцовото дружество,
находящ се в с.М. С., общ. В. Т., колбасарски цех, отчитан по клиентски номер **********
и абонатен номер 05262066 е бил електрозахранван и в него са получени и консумирани
количества ел. енергия посочени в процесните фактури; заплащането от ищеца в полза на
ответника на сумата в общ размер на 9383,49лева., претендирани от ответника като цена
достъп средно/ниско напрежение в размер на 1939,39лева и цена пренос ниско напрежение в
размер на 7444,10лева за периода от 01.07.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление
с.М. С., общ. В. Т., колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен
номер 05262066.;
Спорът между страните е относно наличието на основание за ответника да получи
сумите по издадените фактури, т.е. дали ответното дружество е предоставило на ищеца
услуги „достъп средно/ниско напрежение" и „пренос ниско напрежение".
По делото са ангажирани специални знания посредством назначените от съда
първоначална СТЕ, /оспорена изцяло от ответното дружество/ и респ. повторна такава.
Съдът кредитира заключението на повторната СТЕ, изготвена от инж. Б.П., доколкото
намира същото за по – обективно и пълно, отговорило в пълнота на поставените въпроси и
неоспорено от страните, като не кредитира експертизата единствено по отношение
отговорите на ВЛ, засягащи същността на спора, обективирани в заключението му по т.4.2 и
4.5.
Според експертът процесния обект на потребление се захранва с направено
прикачване на ел.проводно отклонение от ЖР Стълб № 10 на ВЕЛ „Пушево" 20kV към ТП-3
- Ц.. От ТП-3 -Ц. след трансформиране на напрежение от 20 kV на 0.4 kV, на процесния
обект на потребление се подава напрежение със стойност до 400 V. През процесния период -
01.07.2018г. до 30.11.2018г., средствата за търговско измерване са били поставени в
трансформаторното електрическо табло от страната на ниско напрежение в тафопост,
находящ се в границите на имота на ищеца. Обекта на ищеца е изграден в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж №63 от 20.02.2000г., издадено от Главния
архитект на община В. Т.. Същият е в експлоатация след разрешение за ползване
№49/19.02.2003г. на Дирекция За Национален Строителен Контрол. В обекта на
потребление „Кланичен пункт и колбасарски цех" находящ се в с. М. С. на ищеца може да
бъде използвано само ниско напрежение до 400 волта. Технически не е възможно
ползването на средно напрежение от 10kV до 35kV. Границата на собственостна
ел.съоръженията е мястото на прикачването на отклонението на въздушна линия за ТП-3 -
Ц. към ВЕЛ „Пушево" 20 kV, а това е именно присъединяването към ЖР Стълб № 10.
Отклонението за въздушната линия е изпълнено с проводник АС-50 съпротивлението на
който е 1.260 п/км.
По делото е изготвена и СЧЕ, заключението по което, като неоспорено от страните,
съдът кредитира, като компетентно и обективно, отговорило в пълнота на поставените
въпроси. От същото се установява, че общият размер на фактурираната от ответника такса
4
„пренос ниско напрежение“ за процесния период е на обща стойност 8932,92лева с ДДС, а за
„пренос средно напрежение“ – 3188,40лева с ДДС. Разликата между изчислената такса
„пренос" по цена за средно напрежение и заплатената от ищеца такса „пренос" на ниско
напрежение по процесиите фактури, е в размер на 5744,54 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че в точката на
стълб №10 ВЕЛ Пушево, е свързано електропроводното отклонение, чрез което ел.
енергията достига до трафопост ТП -3 „Ц.“ и от там до обекта на ищеца. СТИ, отчитащо
ел.енергията, доставяна на ищеца до 23.07.2020г./ включително за процесния период/ се е
намирало па границата на собственост на имота на ищеца, а именно в трафопоста,
собственост па ищеца ТП 3, като е отчитал потребяваната ел. енергия на ниво средно
напрежение. На 23.07.2020, СТИ е демонтиран от трафопоста и е монтиран в ново табло,
поставено на стълб №10 ВЕЛ Пушево. Доколкото присъединяването на „Центомес'" ООД
към електроразпределителната мрежа на ответното дружество е извършено в периода 1999-
2000г., то отношенията между страните следва да се уредят съобразно действалите към онзи
момент нормативни актове, а именно Закона за енергетиката и енергийната ефективност от
16.07.1999г. и приетата въз основа на него Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, приета с ПМС №
76/09.05.2000г. /обн.Д В бр.34/2000г./ В тази връзка е и издаденото в полза па ищеца
Разрешение № 49/19.02.2003г. за ползване на строеж на строеж „Външно ел. захранване -
монтаж ТП, електропроводно отклонение 20 KV, кабели НН - 1 KV" към строеж „Кланица и
колбасарски цех" в с.М. С., общ. В. Т..
Съгласно чл.28 ал.1 т.З от действалата Наредба за присъединяване, при
присъединяване на електропроводни линии - собственост на електроенергийно предприятие,
към електр.уредба на потребителя, когато измерването на ел.енергия се извършва чрез
токови трансформатори, независимо от нивото на напрежение, при въздушен електропровод
и открита уредба, границата на собственост са клемите за присъединяване на проводниците
от най-близкия до уредбата стълб към съоръженията на уредбата. Според чл.30 ал.1 и ал.4
когато електрическата енергия се измерва чрез токови трансформатори, СТИ и
управляващите тарифите устройства, собственост на електроенергийното предприятие,
следва да бъдат разположени така че да позволяват на потребителя достъп за контрол и
отчитане на измерените величини ал.1 и ал.4 .
Налага се извод, че границата на собствеността на съоръженията правилно е била
определена към онзи момент, като тя е съвпадала е мястото на присъединяване на ЕПО
20KV-собственост на ищцовото дружество към ЕПО със същото напрежение. Монтажът на
СТИ на различно място, а именно в ТП № 3 е било с цел даване на възможност на
потребителя да отчита на ниво ниско напрежение, което е съответствало на цитираната по –
горе разпоредба от Наредбата.
Впоследствие и при действието на Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, страните са сключили договори от 06.11.2013г. за достъп и за пренос
на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на „Енерго Про Мрежи"АД. Съгласно така скл.
договори измерването ще се извършва със СТИ, поставени на границата на собственост на
ел.съоръжения. Към датата на сключване на договорите от 2013г. границата на собственост
на ел.съоръжения при присъединяване е останала същата, а мястото на измерване /също
останало непроменено/, е било правилно определено - чрез поставяне на СТИ, което се
монтира в електр.уредба на потребителя до или па границата па имота му, съгл.ал.4 на чл.29
от Наредбата.
По делото не е спорно, че ищецът е ползвал ел. енергия, респ. че в качеството си на
клиент несъмнено е използвал както преносната, така и разпределителната мрежа, поради
което и дължи цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно
5
напрежение.
Съобразно чл.28 и чл.29 от ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги /като цена за пренос, достъп, и друга/
като цената се определя върху фактурираните количества активна ел.енергия в съответствие
със СТИ. и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11 т. 1, 2 и 3 ПТЕЕ. по утвърдените от
Комисията цени. които суми крайният снабдител събира и заплаща на оператора на ЕРПМ.
Предвид което и ЕРП се явява титуляр на вземането за мрежови услуги, като е делегирал
правото си на събирането му от крайните клиенти на дружеството - краен доставчик по
силата на договор, съгл.чл.14 ал.З ПТЕЕ./ Липсва възможност за освобождаване на краен
клиент от задължението да заплаща разходите по поддържане на разпределителната мрежа,
след като фактически получава доставката си чрез нея. Действително в обекта на
потребителя се консумира ел. енергия само на ниво „ниско" напрежение, като за целта
доставяната ел. енергия на нови „средно" е била преобразувана чрез трафопоста, изграден от
ищеца, но по делото липсват твърдения или доказателства последният да е поискал
договаряне на друго място, позволяващо отчитане на потребената ел. енергия на ниво ниско
напрежение преди м.юли 2020г. Ето защо до този момент операторът на ЕРП мрежа
правилно е остойностявало консумираната ел.енергия по посочените във фактурата цени при
данни, че консумираната в обекта на ищеца ел.енергия, необходима за функционирането на
месопреработвателното предприятие, с само с ниско напрежение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
следвала бъде отхвърлен като неосновател. Ответното дружество не дължи връщане на
получената сума, тъй като същата е била дължима от ищеца съобразно изложените по-горе
мотиви.
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
за платено юк. възнаграждение, платен депозит за СТЕ – 600лева и за СЧЕ-200лева. По
отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 300лева, съгласно чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1100лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц." ООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление: гр.В. Т., ул. „В. Л." №6, представлявано от управителя П. Й. срещу „Е. С." АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В." № 258, В. Тауърс - Е, иск за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9383,49лева, получена от
ответника без основание и претендирана като цена достъп средно/ниско напрежение в
размер на 1939,39лева и цена пренос ниско напрежение в размер на 7444,10лева за периода
от 01.07.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление с.М. С., общ. В. Т., колбасарски цех,
отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 05.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ц." ООД, ЕИК***** да заплати на „Е. С." АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В. В." № 258, В. Тауърс - Е сумата от 1100лева,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7