Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,
28.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К.
като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4085 по описа за 2015
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба против Й.Г.Б. с ЕГН ********** ***
ищецът „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Ястребец“№23Б, представлявано от изпълнителния
директор Георги Беловски твърди, че на 01.07.2015г е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по делото за
сумата от 20.26 лв., от които 16.18 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода месец 11.2012г – м.11.2012г и 4.08
лв. законна лихва за забава от 01.01.2013г до 09.06.2015г . Твърди се, че е
било образувано ч.гр.д.№2512/2015г по описа на ПРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за горните суми. Твърди се ,че в срока по чл.414 от ГПК от ответника е постъпило възражение срещу заповедта, което е обосновало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент
№5, находящ се в град София, ж.к.“Западен парк“ бл.106, вх.А за периода
м.11.2012г –м.11.2012г. Твърди се, че ответницата като собственик на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.190 от ДР
на Закона за енергетиката. Съгласно пар.1т.2а/ нова ДВ бр.54 от 2012 в сила от
17.07.2012г „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди
е физическо лице- собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление , климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно
чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ЕАД на потребители за битови нужди в град София , които се
изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските отношения между потребителите
на топлинна енергия и дружеството , правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване , отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ
и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в град София,
одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г, в сила от
13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ЕАД на потребителите за битови нужди в град София одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к“24 часа“ и в-к „19 минути“ в
сила от 14.03.2014г. В раздел VII от ОУ“Заплащане на топлинна енергия“
чл.32, ал.1, / чл.33 от ОУ-02/03.02.2014г/ е определен редът и срокът , по
които купувачите на топлинна енергия / в това число и ответник/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия , а именно- 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размер , посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най
късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази
сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху
задължението. Твърди се, че с приетите Общи условия с Решение
№ОУ-02/03.02.2014г на ДКЕВР в сила от
12.03.2014г са регламентирани освен права , така и задължения на битовите клиенти , а именно в чл.33, ал.1
от ОУ „ Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача“. В
предвид цитираната разпоредба ищцовото дружество са отоплителен сезон 2014г
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително /
месеци, касаещи процесния период/ в присъствието на нотариус като са съставени констативни протоколи ,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължимите суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез
официална уеб –страница на „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът видно от
приложеното извлечение от сметки за абонатен №293051 е използвал доставяната от
дружеството ищец топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от
ЗЕЕЕ/ чл.139б от ЗЕ/ сградата – етажна собственост , в която се намира топлоснабдения
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ЕООД. Въз основа на чл.139 от Закона
за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски . след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата , извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –„Техем сървисис“ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.71 от Наредба №2 от 28.05.2004г за топлоснабдяване / обн. В ДВ бр.68 от
03.08.2004г./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г за топлоснабдяване/ обн в ДВ
бр.34 от 24.04.2007г/ За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки във връзка с които и съгласно общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай , че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане , то тя се добавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай ,че резултатът от изравнителната сметка е
сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения
като се започне от най –старото. Моли се съда да постанови решение, с което да
зе признае за установено по отношение на ответника , че съществува вземане на
ищеца за сумата от 20.26 лв., от които 16.18 лв. главница , представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода месец 11.2012г –месец 11.2012г и 4
.08 лв. законна лихва за забава от 01.01.2013г до 09.06.2015г , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
да окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и
в исковото производство разноски.
С
исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като
трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ЕООД със седалище и
адрес на управление град София ул.“Проф. Г.Павлов“№3- дружеството , обосновавайки правния си интерес от
привличането с твърдението , че това дружество извършва дялово разпределение на
топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се ,че ищеца има сключен договор при
общи условия с Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна
собственост. През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за
процесния имот по данни предоставени от „Техем сървисис“ЕООД . Съгласно чл.14
от тези общите условия търговецът
разпределя потребената топлинна енергия между потребителите на сградата по
правилата на наредбата за топлоснабдяване , а също така определя и дяловете за
отчетен период за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на
чл.7, ал.1,т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за ищеца да предава ежемесечно
на търговеца данни за количеството на топлинна енергия за разпределение и
съответно да изготвя данъчни фактури , както и дебитни и кредити известия по
данни на търговеца.За ищеца съществува правен интерес от привличане на това
трето лице помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск
поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия ищецът
може да заведе регресен иск срещу третото лице помагач, което ще бъде обвързано
от мотивите на съдебното решение. Съдът е конституирал като трето лице помагач
на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Поддържа се, че се
касае за периодични плащания, които се погасяват с изтичането на тригодишна
давност,която в настоящия случай е
настъпила. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за изправност на
уредините , чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за
процесния период. Твърди се ,че ищецът не е изпълнил свое договорно задължение
да поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Така се
възпрепятства възможността да бъдат точно измерени доставените количества
топлинна енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника. Навежда се довод, че приспадането и
добавянето на суми от изравнителни сметки
към други фактури може да става
само с изрично съгласие на потребителя на топлинна енергия. В тази връзка
ищецът трябва да представи документ за съгласие от страна на ответника за
приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към други фактури.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител . От същото е
постъпило писмена молба, с която поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично. Поддържа единствено възражението
за изтекла погасителна давност.
В
съдебно заседание третото лице – помагач „Техем сървисис“ЕООД не изплаща
представител и не изразява становище по иска.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически
твърдения , след като съобрази доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване
разпоредбите на чл.235 от ГПК при за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д.№2512/2015г по описа
на ПРС , че със заявление вх.№3042162 от 01.07.2015г,/ съдържащото по
прекратеното ч.гр.д.№38191/2015г по описа на СРС/ ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед№1367/24.08.2015г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Й.Г.Б. / ответник
по настоящото дело/ да заплати на заявителя „ ищец в настоящото производство/
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 16.18 лв. съставляваща главница за потребена
топлинна енергия, мораторна лихва от 4.08 лв.
за периода от 01.01.2013г до 09.06.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.07.2015г до
окончателното и изплащане. В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е постъпило
възражение срещу заповедта. Заповедният
съд е разпордил на заявителя да предяви иск за вземането си и в срока по чл.415
от ГПК заявителят е предявил настоящия
иск.
Ищцовото
дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/
за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия
за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази
насока, съдържащи се на лист 29 и 30 от досието на делото както следва: Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ЕАД на клиенти в град София, приети с Решение по т.1 от Протокол №53 от
28.03.2013г на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
Решение №ОУ-02/03.02.2014г на ДКЕВР на основание чл.150, ал.1 от Закона за
енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на
топлинна енергия между „ Топлофикация София „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия ,
присъединени към топлопреносната мрежа
на територията на град София. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане
на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и
и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно
чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от
продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период ,
определено на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача според ал.2 на чл.33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ в 30
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Установява
се , че по силата на договор / виж лист 26-28 от делото/, сключен между
ищцовото дружество от една страна в качеството на възложител и от друга „Техем сървисис“ЕООД качеството на изпълнител третото лице помагач се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите
в сгради етажна собственост / СЕС/ или в
сграда с повече от един потребител в
град София при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, а ищцовото дружество се е задължило
да заплаща извършваната услуга съгласно ценораспис приложение 2 въз основа на
броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение.
Установява
се от представените в тази насока писмени доказателства , че с решение на Общото събрание на етажната
собственост на бл.106, вх.А ж.к.“Западен
парк“, град София , където се намира и процесния топлоснабден имота, а именно
апартамент №5/ факт, по който не се спори/, взето с протокол от 26.08.2002г,
етажните собственици в качеството си на потребители на топлинна енергия са
упълномощили Михаил Благоев, Елена Миланова и Лидия И. да сключат договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ЕООД, състояща се в извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки съгласно системата Хайцтех. Видно от данните в тази насока на това общо
събрание са присъствали 14 /
измежду които и ответницата Й.Б./ от
общо 24 собственици. По силата на това упълномощаване на 17.09.2002г е сключен
договор под №358-1 между етажните собственици в качеството на възложители и
„Техем сървисис“ЕООД в качеството на изпълнител с предмет : доставка и монтаж
на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода съгласно системата Хайцтех
за разпределение на разходите за топлинна енергия , включително издаване на
обща и индивидуални сметки.
Не
е спорно по делото, че ответницата е
била собственик на процесния имот към процесния момент като видно от нотариален
акт №72, том IVрег.№4117,
дело №502 /2012г по описа на нотариус Антоанета Любенова с рег.№386 по регистъра на НК на 21.11.2012г
същата е продала собствения си имот, а именно апартамент №5 , находящ се в град
София , район Красна поляна, ж.к.Западен парк“в жилищна сграда – блок №106,
вх.А, ет.2.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно
–техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. За да формира
констатациите си вещото лице е извършило проверка на следните документи : фактура на абонатен
номер 293051 за периода 01.112012г – 31.12.2012г , дебитно известие №**********/31.07.2013г
от изравнение за периода от 01.07.2012г до 30.06.2012г включително, кредитно
известие №**********/31.07.2013г от изравнение за периода от 01.07.2012г до
31.12.2012г включително , справка за показанията на топломера в абонатната
станция, свидетелство за проверка и протокол за подмяна на топломер тип Multical 66С фабр.№4019467, индивидуална
справка за отопление и топла вода за периода 05.2012 до 12.2012г. Вещото лице е
установило, че ежемесечните отчети по общия топломер на в СЕС на адрес град
София ж.к.“Западен парк“№106, вх.А за процесния период 01.11.2012г
-30.11.2012г е както следва : отчетена
топлоенергия от общия топломер 18 848 кВтч, отчетени загуби в Абонатната
станция -202 кВтч, енергия за разпределение 18 848 кВтч- 202кВтч равно на
18 646 кВтч. Вещото лице заключава, че извършеното разпределение на
топлинна енергия през процесния период от страна на „Техем сървисис“ЕООД, е в съответствие с действащата нормативна
уредба, а именно – методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия , Наредба №16-334/26.04.2007г по ежемесечни
отчети на общия топломер , както и в съответствие с цените , определение с
Решение на ДКЕВР за процесния период 01.05.2012г до 30.11.2012г. От индивидуалната справка за отопление и топла
вода за абонатен номер 293051 на топлинния счетоводител „Техем сървисис“ЕООД вещото лице е установило, че е
изготвено дебитно известие №**********/31.07.2013т за изравнение за периода от
01.05.2012г до 30.06.2012г. като
основание за това е топлинна енергия за подгряване на вода – количество 145.609
кВтч на стойност 15.27 с ДДС , която сума ответницата е следвало да заплати
на ищцовото дружество. Издадено е кредитно известие №**********/31.07.2013г за изравнение за периода от 01.07.2012г до
31.12.2012г. като основанието е топлинна
енергия за отопление – количество 9.564 кВтч на стойност 1.03 лв. с ДДС, която
сума ищцовото дружество е следвало да приспадне от задълженията на ответницата.
Вещото лице е установило ,че за периода 01.11.2012г до 31.11.2012г на обекта на ответницата е доставена 0.5800
МВтч топлоенергия на стойност 2.04 лв., като стойността на изразходваната
топлоенергия е изчислена съобразно действащата методика за дялово разпределение
и по цени съгласно Решение на ДКЕВР в сила за процесния период. Вещото лице
заключава, че за периода 01.11.2012г до 30.11.2012г дължимата сума от
ответницата за абонатен номер №293051 за топлоснабден обект, находящ се в град
София, ж.к.“Западен парк“№106, вх.А, ап.5 е
формирана както следва: от сбора на двете суми 2.04+15.27 лв се извади 1.03 лв. или общо
дължимата сума е 16.28 лв. Според вещото
лице количеството топлинна енергия за блок 106, вх.А в ж.к.“Западен парк“ за
периода от 15.06.2012г до 22.04.2013г е отчитана ежемесечно по показанията на
топломер тип Multical 66С фабр.№4019467, на който е
извършена последваща проверка съгласно БДС ЕИ1434 от Лаборатория към „Аква билдинг-сървис“ЕООД,
която е издала свидетелство за проверка №12-01-93-4 от 25.01.2012г. със
заключение“ съответства на одобрения тип“. Периодичността на последваща проверка на този вид топломери е
две години. Процесният топломер е
проверен на 25.01.2012г и е годен до 2014г съгласно Заповед №А-441 от 13.10.2011г
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Вещото лице заключава, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба: Методиката на дялово
разпределение на топлинна енергия, Наредба 16-334/26.04.2007г за ежемесечните
отчети на общия топломер и цени
,определени с решение на ДКЕВР за
периода 01.05.2012г до 30.11.2012г. Заключава, че технологичните разходи /
загуби/ за абонатната станция на СЕС за процесния период 01.11.2012г до
30.11.2012г са в размер на 202 кВтч и са
отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ЕАД . Обобщава , че общият
топломер, монтиран в абонатната станция на бл.106, вх.А,ж.к.“Западен парк“ град
София е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и е бил годен през процесния период от 01.11.2012г до 30.11.2012г. Вещото лице
обобщава, че размерът на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния
перидо месец ноември 2012г е както следва:1/ изравняване за минали периоди от
неплатени фактури на обща стойност 2.04 лв., сума за топлинна енергия за отопление
-0.00 лв., сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация -0.04 лв.,
сума за топлинна енергия за БГВ-2.01 лв., сума за мощност -0.00 лв. 2/
изравняване за периода 01.07.2012г
-21.11.2012г / смяна на собствеността 14.14 лв. / 15.27 лв.-1.03 лв.=14.14лв.
Общо дължима сума е както следва 2.04лв.+14.14 лв.= 16.28 лв.
Въз основа
на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК- положителен
установителен иск.
По
допустимостта на иска:
Искът е
допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното
производство, след подадено в срок от
длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По основателността на иска:
Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
В
доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе да установи
релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че
между него и ответника съществува договорна обвързаност по силата на Закона за
енергетиката, че е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е
доставил услугата, както и че
претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени
са в съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и
подзаконова нормативна уредба. Следва да установи, че претендираните парични
вземания са изискуеми.
Тук е
момента да се посочи, че между страните
не съществува спор, а и този правно значим
факт се установи по делото, че между ищцовото дружество и ответницата е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия през
процесния период. Съгласно чл.150, ал.1
от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие / в
конкретния случай „Топлофикация София“ЕАД/ се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР ,което в настоящия
случай е налице.Общите условия влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един цетрален и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия ,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. При
условие , че липсват твърдения и доказателства
ответницата изрично да е възразила по Общите условия, предложени от
ищцовото дружество, съдът приеме, че същите я обвързват.
Според
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката , която
действа в процесния момент, а и към настоящия , всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условия и ред одобрени в
съответствие с наредба по чл.36, ал.3 от
този закон. Според тази нормативна уредба
фактът на притежаване на собствен апартамент , находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост
е достатъчен, за да направи собственика потребител на топлинна енергия
за битови нужди. По делото между страните няма спор, а и този факт се установи
от обсъдените по –горе писмени доказателства, че ответницата в процесния период -месец ноември 2012г е
била собственик на недвижим имот, апартамент, находящ се в град София ж.к.“Западен парк“ бл.106, Вх.А,
както и че този апартамент се намира в сграда , включена към централизирано
топлоснабдяване- отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация София“ЕАД . Същата е потребител на топлинна енергия.
Установи се, че ищцовото дружество е изправна
страна по създадената договорна връзка.
Доставял е топлинна енергия през процесния период. Неоснователно се яви
възражението на ответника, че доставеното количество топлинна енергия е било
неправилно измерено . Кредитираното експертно мнение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от ответника, е категорично , че измервателния уред, отчитащ
количеството потребена топлинна енергия в
топлоснабдения обект, собственост на ответницата е премивал всички изискуеми проверки и е
технически изправен.
Вещото
лице установи също така, че дължимата сума за топлинна енергия за процесния
имот е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката и е в размер на 16.28 лв. / в рамките на заявената искова
претенция/. По делото липсват твърдения и доказателства тази сума да е платена
от ответницата.
Установи
се от съвкупния анализ на доказателствените материали, че ответникът не е
заплатил стойността на фактурираната сума за месец ноември 2012г., чиято
изискуемост с оглед обсъдените в тази част Общи условия, е настъпила , считано от 31.12.2012г.
Тук е
момента да се обсъди възражението на ответника, че вземанията на ищеца предмет
на настоящото дело са погасени по давност. Според нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за
периодични плащания и вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г по тълк.д.№3/2011г
ОСГТК на ВКС понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл.111б.“в“ от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи , имащи единен правопораждащ факт , чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми , без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на това тълкувателно решение
изрично е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества , съдържат изброените признаци на понятието , поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се
прилага тригодишната давност.
В
контекста на така изложеното следва да се отговори на въпроса дали вземането на
ищцовото дружество за сумата от 16.18
лв. , представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за месец за периода 01.11.2012г до 30.11.2012г. е
погасено по давност. Тригодишната
погасителна давност за това вземане е започнала да тече, считано от 31.12.2012г /
датата на неговата изискуемост/ и не е
изтекла към 01.07.2015г. / датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ето защо
съдът счита, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По
претенцията за законна лихва за забава съдът намира следното:
Един неизправен длъжник , който е допуснал
забава и не заплаща в срок свое изискуемо парично задължение към кредитора винаги дължи обезщетение в размер на законната лихва по силата на
законовото правило по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Установи се, че ответницата не е заплатила изискуемоот парично вземане в
размер на 16.18 лв. Същата е изпаднала в
забава , считано от 01.01.2013г./ който
начален момент съвпада със заявения от кредитора / ищцовото дружество/ начален
момент. Като краен период на тази си претенция ищцовото дружество е посочило
09.06.2015г, доста преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, което е негова дискреция.
Вземането за лихва за забава също не е
погасено по давност по изложените по-горе съображения. Към 01.07.2015г
тригодишния давностен срок за това вземане не е изтекъл. Това
също е дължимо като размера му е
4.08 л. за периода от 01.01.2013г до 09.06.2015г и който размер изчислен по правилата на чл.162 от ГПК е в
рамките на заявената претенция.
Воден от горното
предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на
ответницата , че за ищеца съществува вземане по Заповед№1367 от 24.08.2015г по
ч.гр.д.№2512/2015г. по описа на ПРС за следните
суми: главница в размер на 16.18 лв. за
потребена топлинна енергия , лихва за
забава в размер на 4.08 лв. за периода от 01.01.2013г до 09.06.2015г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
01.07.2015г до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 475 лв.
разноски в настоящото исково производство. С оглед изхода на делото ищецът има
право на разноски и в заповедното производство, но искане за присъждането им не
е направено нито с исковата молба, нито в хода на устните състезания.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Й.Г.Б. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“№23Б, представлявано от
изпълнителния директор Георги Беловски по Заповед№1367 от 24.08.2015г за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2512/2015 по
описа на ПРС, за следните суми: главница
в размер на 16.18 лв. / шестнадесет лева
и 18 стотинки/ за потребена топлинна
енергия , лихва за забава в размер на 4.08 лв. за периода от 01.01.2013г до
09.06.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 01.07.2015г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.Г.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация- София“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“№23Б,
представлявано от изпълнителния директор Георги Беловски сумата от 475
лв. разноски в настоящото производство.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ЕАД , ЕИК *********, а именно – „Техем сървисис“ЕООД с ЕИК
*********
Решението е
неокончателно и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :