Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 25.10.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осми октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10641 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от М.К.А. ***“АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в
размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, по повод възникнало на 03,02,2017год. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху тази сума от 22,06,2017год. до окончателното
изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 03,02,2017год., около 19:00 часа, на главен път II-13, км. 51+350, в
посока от гр. Бяла Слатина към гр. Враца, А.М.И., управляваща лек автомобил, с
марка „Опел Зафира“, с рег. № *******, движейки се с несъобразена скорост,
предприела неправилна маневра – отклоняване наляво за преминаване в друга пътна
лента и причинила удар с движещия се по тази лента правомерно лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № *******, в който е пътувала ищцата. Вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие
ищцата претърпяла телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на А.М.И. е застрахована при ответното дружество. Поддържа да е
предявена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, получена от
ответника на 22,03,2017год., по която е постановен отказ за изплащане на обезщетението.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД“Б.И.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е налице осъществено
противоправно деяние от застраховано при ответника лице. Оспорва да се
причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Релевира възражение
за съпричиняване/без уточнение/. При условията на евентуалност оспорва
претендираното обезщетение като прекомерно.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 03,02,2017год.,
около 19,00часа, между МПС лек автомобил,
с марка „Фолксваген
голф, с ДКН *******, управляван от Г.Ц.А.и лек автомобил Опел Зафира, с ДКН *******,
управляван от А.М.И., при който ищцата пътник в лек автомобил Фолксваген е
получила телесни увреждания.
Съставен е констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, рег. №
2094/06,02,2017год. За причина за ПТП е посочено нарушение на правилата за движение от страна
на водача И..
Видно от справка на ИЦ към ГФ към датата на застрахователното събитие МПС ******* има валидна застраховка
Гражданска отговорност, със срок на З.покритие от 12,08,2016год. до
11,08,2017год., покриващ деликтната
отговорност за водача на лек автомобил Опел Зафира за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се
установява механизмът на ПТП, а именно: пътнотранспортното произшествие е настъпило на Път ІІ-1,3 между гр. Бяла Слатина и с. Борован, в
района на км. 51+350 , на прав пътен участък. Път II - 13 се състои
от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в тъмната част
от денонощието с добра метеорологична видимост.
Лек автомобил „Фолксваген” се движил по Път II - 13 в
дясната пътна лента с посока от гр. Бяла Слатина към гр. Враца. В същото време
лек автомобил Опел се е движил по Път ІІ-13,
но в пътната лента за насрещно движение на лек автомобил Фолксваген, в противоположната посока. Преди
да се разминат двата автомобила, водачът на лек автомобил „Опел“ е отклонил
автомобила на ляво, чрез завъртате на кормилното колело на ляво. В следващия
момент е навлязъл в пътната лента, по
която се е движил срещу него лек автомобил „Фолксваген“, достигайки с предната
си част на около 1 м от левия край на платното за движение в неговата посока и
е реализирано процесното произшествие. Лек автомобил „Фолксваген“ с предната си
дясна част челно в зоната на преден десен фар, е ударил лек автомобил Опел в
страничната му дясна част в зоната на заден десен калник и задна дясна врата.
Причина за произшествието са субективните действия на
водача на лек автомобил Опел с органите
за управление на автомобила отклонил
управлявания от него автомобил на ляво за посоката му на движение, което е
довело до навлизане на МПС в лентата за насрещно движение, в която се е движил лек автомобил
Фолксваген. Процесния лек автомобил Фолксваген е бил оборудван с предпазни
колани за всички места на пътниците, вкл. предна дясна седалка.
От изслушаното
по делото заключение на съдебномедицИ.ка експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
-Травма на нервните коренчета в
лумбалния отдел на гръбначния стълб с леко ограничена дорзална флексия на дясно
ходило /лека пареза на малкопищялния нерв в дясно/;
-Контузия на дясно коляно с болка
по анамнестични данни при прегледа от невролог. За тези оплаквания няма правени
рентгенови снимки на коляното и последващи травмата прегледи при ортопед
травматолог;
Описаните травматични
увреждания при ищцата са в причинно-следствена връзка с процесното транспортно
произшествие. След ПТП М.К.А. е прегледана в спешен център в гр.Враца, при
което са констатирани палпаторна болка в лумбалния отдел на гръбначния стълб и
в дясна коленна става, неубедителни данни за ограничена дорзална флексия с
десен глезен, положителен симптом на Ласег в дясно/растежен феномен при
радикулни болки/. Назначено е лечение и контролен преглед на 06.02.17г. От края
на месец февруари 2017год. болките се възобновили, поради което ищцата постъпила на лечение в
неврологично отделение на МБАЛ -Бяла Слатина за периода от
06.03.2017г.-13.03.2017г. Диагностицирана е при извършена рентгенография със
средно степенна остеохондроза, електромиография/ЕМГ/- периферно нервно
увреждане на нервус перонеус декстра/десен малкопищялен нерв/. От проведеното
лечение настъпило подобрение в болевата симптоматика, но парезата на дясно
ходило персистирала. Предприетото лечение било първоначално амбулаторно, а при рецидива
в края на февруари е проведено и комплексно болнично лечение с режим на легло и
медикаменти като при изписване парезата на ходилото е персистирала.
При извършената компютърна
томография на главен мозък през месец
май 2017год. са установени двустранно в областта на путамен/подкорово ядро в
мозъка/, малки добре отграничени зони с течноеквивалентна плътност и размер до
8 мм./съдови промени/, които нямат причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие от 03.02.2017г.
По данни от извършения преглед на
ищцата на 26.09.2018г., е констатиран изразен вертебрален синдром в лумбалния
отдел на гръбначния стълб-
изгладена лордоза, силно ограничени и
болезнени движения в отдела-навеждане
встрани/дясно ляво и назад/, констатирана е намалена мускулна сила за дорзална флексия на дясно
ходило. Изложено е заключение на вещото
лице съществуващите промени преди травмата в поясния отдел на гръбначния стълб
на ищцата /средна степен на остеохондроза/, да са отключили оплаквания от
наличните преди нея възрастови остеохондротични изменения. Неповлияващата се от
медикаментозно лечение пареза на десния малкопищялен нерв изисква провеждане на
високоспециализирано невроизобразително изследване/компютърна томография или
ядрено-магнитен резонанс/ за уточняване етиологичната причина за парезата. Ето
защо се излага извод възстановителния процес относно увредата на лумбосакралните
коренчета при ищцата да не е приключил.
По отношение на контузията на дясна коленна става възстановителния период е приключил,
констатирано и при личен преглед на пострадалата. Изложено е становище ищцата
да е била с поставен предпазен колан, а ползването му е ирелевантно относно
получените увреждания от извиване на торса и удар на коляното във вратата на
автомобила. При липса на поставен колан ищцата би получила увреждания в
областта на главата, гръдния кош и корема.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Г.Ц.А., ценени по реда
на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно З.правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил Опел Зафира, с ДКН *******, който противоправно
предприела отклонение на автомобила в ляво като навлязъл в лентата за насрещно
движение, с което нарушил правилата за движение по пътищата –чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДВП и причинил травматични увреди на ищцата.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното З.дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на З.покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 30000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб с леко ограничена дорзална флексия на дясно ходило /лека пареза на малкопищялния нерв в дясно/ и контузия на дясно коляно с болка по анамнестични данни при прегледа от невролог. Съдът съобрази проведеното лечение в амбулаторни и болнични условия, обстоятелството, че за период от около 2 месеца пострадалата се е нуждаела от грижи в ежедневието при извършване на обичайни битови дейности, възрастта на пострадалата - 48г. към датата на ПТП/ активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/. Следва да бъде отчетен и констатирания дефицит/ лека пареза на малкопищялния нерв в дясно, фактът, че към приключване на устните състезания по делото, възстановителния период относно травмата в лумбалния отдел не е приключил/ т.е. от датата на ПТП-03,02,2017год. до 08,10,2018год. в рамките на 1година и 8месеца/-наблюдават се затруднения при навеждане напред, наляво, надясно. Посочената травма следва да бъде отчетена за определяне на обезщетението, тъй като въпреки, че симптоматиката се е развила на базата на съществували преди ПТП дегенеративни промени –средностепенна остеохондроза, то пряка причина за проява на ограниченията в движенията е процесното произшествие. Съдът не взема предвид останалите заявени с исковата молба увреждания, доколкото не се установи пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Вероятността за възстановяване, с оглед необходимостта от провеждане на допълнителни неврологични изследвания относно изясняване на причината за неповлияване от медикаментозното лечение и евентуални търпени в бъдеще вреди е основание за бъдеща претенция за неимуществени вреди. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване и на страх при пътуване. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване. От една
страна същото е неконкретизирано, а дори да се приеме същото да е обосновано с
непоставяне на колан/ с оглед поставени задачи към САТЕ/, то същото е
неоснователно. Видно от заключението на съдебномедицИ.ката експертиза
получените увреди в лумбалната област и коляното биха могли да бъдат получени и
при поставен предпазен колан. Ето защо не е налице основание за приложение на
чл.51, ал.2 от ГПК.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. По
делото няма данни кога е заведена щета при ответното дружество / с оглед
твърдения за получаване на покана за доброволно уреждане на спора на
22,03,2017год./, но с оглед писмо
изх.№2371/10,04,2017год. на ЗД Б.И. АД адресирано до ОД на МВР Враца, е видно
към посочената дата застрахователят да е уведомен за процесната щета. Ето защо
и съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и лихвата е дължима от 11,07,2017год.
до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1200,00лв.
–държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат
разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 215,00лв. от общо 430,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1340,00лв., от общо 2680,00лв.,
от които 350,00лв.-в.л. и 2330лв.-адв.хонорар. Възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з., поради което и с
оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ определя адв.хонорар
в размер на 2330,00лв.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Й.Д. не се
присъжда адв.хонорар, тъй като въпреки заявеното в списък по чл.80 от ГПК по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е
видно дали адв.възнаграждение е по реда на чл.38 от Задв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на М.К.
А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 30000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 03,02,2017год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 11,07,2017год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 30000лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер
на 1200,00лв – държавна такса.
ОСЪЖДА Застрахователно д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на М.К.
А., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, партер, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 215,00лв
- разноски по делото.
ОСЪЖДА М.К. А., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер да заплати на Застрахователно д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1340,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: