№ 140
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600205 по описа за 2022 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С определение от 21.02.2022 год. по НЧД № 3827/21 год. на СГС,НО,15 състав,на основание
чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения Б. Т. П. е определено едно общо най-тежко
наказание по осъжданията му по НОХД № 16602/16 год. по описа на СРС,НОХД №
17943/16 год. по описа на СРС,НОХД № 7894/17 год. по описа на същия съд и НОХД №
20229/16 год. по описа на СРС в размер на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от
ЗИНЗС.
На основание чл.25,ал.2 от НК е зачетена изтърпяната част от наказанията по тези
осъждания,както и на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил
задържан под стража по делата,включени в групата.
На основание чл.25,ал.1 от НК е определено и едно общо най-тежко наказание по
осъжданията му по НОХД № 5045/18 год. на СРС,по НОХД № 3174/19 год. по описа на
същия съд и по НОХД № 3911/19 год. по описа на СГС в размер на пет години лишаване от
свобода,което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година или е определено общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг
режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС, към което,на
основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.3 от НК, е присъединено наказанието глоба в размер
1
на 2000 лв.,наложено по НОХД № 3911/19 год. на СГС.
На основание чл.25,ал.2 от НК също е зачетена изтърпяната част от наказанията по тези
осъждания,както и на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил
задържан под стража по делата,включени в тази група.
В срока за обжалване е постъпила бланкетна въззивна жалба от служебния защитник на
осъдения в частта,с която общото наказание по втората група е увеличено на основание
чл.24 от НК и се прави искане да не се прилага цитираната разпоредба,както и режимът на
изтърпяване на наказанията да бъде определен на общ.
В съдебно заседание преупълномощеният служебен защитник поддържа подадената жалба
със съображения,че осъденият се е поправил,упражнява труд на трудов договор,млад човек е
и е осъзнал грешките си,а и самият размер на наказанието лишаване от свобода,определен
на пет години,намира за достатъчен да бъдат постигнати целите на наказанието.Пледира и
за определяне на по-лек режим на изтърпяване на наказанията.
Осъденият П. поддържа казаното от защитникът си.Излага,че през времето на престоя му в
затвора наистина се е опитал да се промени и нещата са се получили донякъде,тъй като е
имал желание за това.Изтъква,че близките му са го оставили сам да се оправя и е видно,че
характеристичните му данни са добри предвид многократното му награждаване,завършване
на средно образование и работа на щат в затворническото общежитие.С оглед на това
счита,че са налице достатъчно предпоставки режимът му да бъде определен на общ,още
повече,че администрацията на затвора не го поощрява по никакъв начин,а отделно от това
битовите условия за изтърпяване на наказанието са нечовешки –липса на вода и наличие на
дървеници и хлебарки.Заявява,че наказанието по първата група го е изтърпял изцяло,а почти
половината от петгодишната присъда по втората група е изтърпял при строг режим и
въпреки показаното поправяне,затворническата администрация не прави нищо,за да
изтърпява наказанието си в затворническо общежитие от открит тип,където би имал
възможност да работи,да взема заплата и да покрива нуждите си.
Представителят на САС счита жалбата за неоснователна,като излага,че правилно е
приложена разпоредбата на чл.24 от НК предвид многобройните осъждания на П.,от което
следва,че той е личност с трайно отрицателно отношение към установения правов ред,със
завишена степен на обществена опасност и фактически до този момент не е дал
доказателства,че поведението му се е повлияло от изтърпяването на наказанията,които са
били с по-малък срок.Пледира определението да бъде потвърдено.
В последната си дума осъденият моли да не му се увеличава наказанието и то да бъде
изтърпяно при общ режим.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено следното:
С атакуваното определение състав на СГС е определил на осъдения П. едно общо най-тежко
наказание по осъжданията му по НОХД № 16602/16 год. по описа на СРС,НОХД №
17943/16 год. по описа на СРС,НОХД № 7894/17 год. по описа на същия съд и НОХД №
2
20229/16 год. по описа на СРС в размер на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от
ЗИНЗС.
На основание чл.25,ал.1 от НК е определено и едно общо най-тежко наказание по
осъжданията му по НОХД № 5045/18 год. на СРС,по НОХД № 3174/19 год. по описа на
същия съд и по НОХД № 3911/19 год. по описа на СГС в размер на пет години лишаване от
свобода,което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година или е определено общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест години,също при първоначален
строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС,към
което,на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.3 от НК, е присъединено наказанието глоба
в размер на 2000 лв.,наложено по НОХД № 3911/19 год. на СГС.
На основание чл.25,ал.2 от НК са зачетени изтърпените части от наказанията по тези
осъждания,като на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил
задържан под стража по делата,включени в посочените две групи.
От справката от ГД“ИН“ е установено,че в момента Б.П. се намира в СЦЗ от 28.10.2021 год.
за изтърпяване на наказание по НОХД № 3911/21 год. на СРС в размер на пет години
лишаване от свобода.
Преди това е постъпвал в затвора на 08.06.2017 год. като подсъдим по НОХД № 20289/16
год. на СРС и е освободен на 22.06.2017 год. с отменена мярка.
Постъпил е в СЦЗ отново на 29.03.2018 год. / с начало 27.11.2017 год./ за изтърпяване на
наказание по НОХД № 5175/18 год. на СРС в размер на шест месеца лишаване от свобода и
е освободен на 25.05.2018 год. по изтърпяване.
На 04.12.2018 год. е постъпил отново в затвора като подсъдим по НОХД № 5045 /18 год. на
СРС,а с начало 20.03.2019 год. е започнал да търпи общо наказание по НОХД № 16602/16
год.,НОХД № 17943/16 год.,НОХД № 7894/17 год.,НОХД № 5054/18 год. и НОХД №
20229/16 год.,всички на СРС в размер на две години лишаване от свобода и от същата дата е
започнал да търпи общо наказание от две години лишаване от свобода по НОХД № 3174/19
год. на СРС и НОХД № 5175/18 год. на СРС,като е освободен на 26.08.2021 год. по
изтърпяване.
При постановяване на определението си съдът внимателно е проследил всички осъждания
на П. според представената справка за съдимост,съобразил е датите на влизане в сила на
постановените съдебни актове и времето на извършване на престъпленията и е приложил
принципа за най-благоприятно групиране на наложените му наказания,поради което и
същото се явява правилно и законосъобразно.
САС не споделя обаче преценката му за увеличаване, по реда на чл.24 от НК ,на общото
наказание от пет години лишаване от свобода с една година,в която насока съдът е изложил
съображения,че многократните му осъждания го характеризират като личност с трайно
отрицателно отношение към установения правов ред и защитените с него обществени
отношения,с демонстрирана криминална активност и упоритост,които го разкриват като
3
личност с изключително завишена степен на обществена опасност,изводимо и от
обстоятелството,че е пенитенциарен рецидивист.
Вярно е,че от справката му за съдимост може да се извлече,че независимо от младата му
възраст, роден през 1994 год.,за периода от 2012 год. до 2018 год., П. е осъждан девет
пъти,все за тежки умишлени престъпления-квалифицирани кражби и грабежи,както и за
държане на наркотични вещества,за които деяния неколкократно му е налагано наказание
лишаване от свобода,както и че част от деянията са били извършени в период след
освобождаването му от мястото за лишаване от свобода и преди привеждане в изпълнение
на следващото му наложено наказание от същия вид.Едновременно с това обаче следва да се
отчете,че от приложените в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява,че е настъпила известна положителна промяна у осъдения,който е завършил
средното си образование през 2020 год. в условията на затвора,получил е три награди за
подчертана дисциплинираност и положителни прояви в организираните мероприятия през
2019 год. и 2020 год. и след изтърпяване на определеното му общо наказание по НОХД №
3174/19 год. на СРС и НОХД № 5175/18 год. на СРС на 26.08.2021 год.и преди да бъде
приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 3911/21 год. на СРС на 28.10.2021 год./
което е и наложило прегрупиране на наложените му до този момент наказания/,същият е
започнал работа като *** в „Рефра Инженеринг“ ЕООД с адрес на управление
с.Върбово,общ.Чупрене,обл.Видин,видно от представения трудов договор от 18.10.2021 год.
Съгласно трайната съдебна практика,съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само ако
приеме,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия,в която връзка значение имат броят,видът,характерът и
обществената опасност на извършените престъпления,както и обществената опасност на
самия деец.
В конкретния случай, първият съд незаконосъобразно е приложил нормата на чл.24 от
НК,като е дал значителен превес на обстоятелството,че Б.П. е извършил множество тежки
умишлени престъпления от общ характер,че същият е пенитенциарен рецидивист и че
криминалните му наклонности не се влияят от наказанието лишаване от свобода,поради
което е и увеличил общото наказание от втората група с една година и е подценил
представените документи,установяващи добри характеристични данни за него.В този
смисъл САС приема,че именно представените документи дават основание да се приеме,че
фактическото изтърпяване на наложените му преди това наказания,с изкл. на това по НОХД
№ 3911/19 год.,което е и предопределило определянето на ново групиране,дава своя ефект
към преоценка на извършеното и стремеж към воденето на законосъобразен начин на
живот,което от своя страна налага извода за липсата на необходимост от прилагане на
засилена наказателна репресия с увеличаване на размера на общото му наказание от пет
години лишаване от свобода.
С оглед на горното атакуваното определение следва да бъде отменено в частта,с която на
основание чл.24 от НК е увеличено определеното на Б.П. общо наказание от пет години
4
лишаване от свобода измежду осъжданията му по НОХД № 5045/18 год. на СРС,НОХД №
3174/19 год. по описа на СРС и НОХД № 3911/19 год. по описа на СГС.
Неоснователна се явява жалбата на осъдения П. за определяне на по-лек режим на
изтърпяване на това наказание,тъй като не са налице основанията за това.В атакуваното
определение съдът е постановил първоначален строг режим на изтърпяване на общото
наказание от шест години лишаване от свобода,като е приложил правилно разпоредбата на
чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС,според която съдът определя строг режим на изтърпяване на
осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления,но
предвид отмяната на определението в частта за приложението на чл.24 от НК,то общото
наказание по тази втора група е в размер на пет години лишаване от свобода,което
предопределя също строг режим на изтърпяване,но на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от
ЗИНЗ.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА определение № 696 на СГС,постановено на 21.02.2022 год. по НЧД № 3837/21
год. на СГС ,НО,15 състав В ЧАСТТА,с която на основание чл.24 от НК е увеличено с една
година определеното общо наказание на Б. Т. П. в размер на пет години лишаване от
свобода по НОХД № 5045/18 год. на СРС,НОХД № 3174/19 год. на СРС и НОХД № 3911/19
год. по описа на СГС.
ИЗМЕНЯВА определението в частта,с която на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС е
определен първоначален строг режим на изтърпяване на посоченото по-горе наказание,като
същият се счита за определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5