Решение по дело №711/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

град Ловеч,02.02.2021 год.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари ,две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при секретар Цветомира Баева като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ в.гр.дело № 711 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е жалба от Р.Д.Р. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.А. *** Съдебен адрес:*** Тел. за връзка: **** ******,срещу Постановление изх. № 875/12.10.2020 год. на ЧСИ –Р.Д..В жалбата сочи,че с атакуваното постановление е отказано от съдебния изпълнител да спре изпълнителните действия по отношение на самостоятелния обект в сграда, който е нейна лична собственост. Заявява,че не е доволна от това постановление, поради което го оспорва изцяло с молба да бъде отменено.

Сочи,че единствен мотив на ЧСИ да не спре производството по отношение на нейния имот е, че спорът между страните следва да бъде решен по съдебен ред. Счита,че законът е дал правомощия на ЧСИ да вземе решение дали имотът, срещу който е насочено изпълнението принадлежи на длъжника или не. Прави извод,че ако ЧСИ приеме, че имотът е собственост на длъжника по делото, то следва да продължи изпълнението срещу него. Ако констатира, че не е негова собственост следва да преустанови изпълнението. Приема,че от Постановлението на ЧСИ не става ясно дали съдебният изпълнител приема, че самостоятелният обект в сграда е нейна собственост или собственост на длъжника.Сочи,че се е легитимирала по съответния ред, че е собственик на имота и ако нямай има претенции следва той да води дело срещу нея, за да докаже, че не е собственик.Заявява,че тя владее самостоятелния обект и винаги го е владяла. Притежава и документ за собственост. В тази връзка, ако някой желае да извършва изпълнителни действия срещу нейния имот следва да докаже правата си върху него и да оспори нейните.Посочва,че когато е бил извършен опис на имота на длъжника в гр. А. не е бил описан нейния самостоятелен обект. Не е искано от съдебния изпълнител да му осигурява достъп до него. Не са правени снимки на нейния имот. В последствие, получила оценка на имота, от която видяла, че имотът и е включен в нея. Подала е заявление, че не желае да бъде изпълнявано срещу нейния имот, като в него е посочила, че обжалва оценката изцяло.Заявява,че до този момент не и е известно дали ЧСИ е разгледал жалбата и дали счита, че тази жалба е основателна или не.

Предвид всичко изложено, моли съдът, да отмени постановлението на съдебния изпълнител и да го задължи да преустанови изпълнителните действия по отношение на нейния самостоятелен обект в сграда.

Постъпили са и писмени възражения срещу жалбата от "Р.(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.", бул. "Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *******, представлявана от Ц.К.П. - Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № № 1345/1346/2017г. по описа на Л.Л.- Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Сл. тел.: 02/*******

Сочи се,че оспорва подадената от Р.Д.Р. жалба.

На първо място подадената жалба считат за недопустима. Аргументират се с това,че действията на ЧСИ, подлежащи на обжалване, са лимитативно изброените в ГПК и изяснени от съдебната практика. Съгласно чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК изложените от жалбоподателя основания не са предмет и повод за допускане на обжалване.Считат,че чл. 435, ал. 3 ГПК третира движими вещи, а не недвижими имоти. Именно защото споровете за собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти са сложни, многопластни и се нуждаят от задълбочено изследване на голям набор от документи, доказателства, законодателят е предвидил нормата на чл. 440 ГПК.Приемат,че ако жалбоподателката Р.Д.Р. твърди, че е засегната от изпълнението, може да предяви иск за да установи, че имуществото, което е обект на изпълнението, не принадлежи на длъжника.

Поради това молят съдът, да остави жалбата без разглеждане като недопустима.Представят на вниманието на съда - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 72, том IV, per. № 4573, дело № 61 8 от 20.07.2020 г., вписан с вх. Per. № 2430, Акт № 96, том II, дело № 1882/2007 г. и подновяване на същата от 31.05.2017г. при Служба по вписванията гр. Троян, от която е видно, че процесния имот, предмет на изпълнение е ипотекиран с „всички подобрения".Посочват,че третото лице Р.Р., претендираща права върху имота, се легитимира с Констативен нотариален акт от 06.11.2019 г. (след възбраната по ИЛ 762/2018г.).Правят възражение,че трето лице не може да противопостави на кредитора права, които е придобило след вписване на ипотеката/респективно възбраната.

Отделно от това в кориците на изпълнителното дело сочат,че се намират документи, които ЧСИ е набавил изследвайки собствеността на имота. Тези документи недвусмислено показват и доказват,според тях, че собственик на имота е К.Т.Г.,***.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.

Постъпили са и мотиви, от Р.Д. - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч

относно: Обжалвани изпълнителни действия по изпълнително дело *********** по описа на Р.Д. - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч.

Изпълнително дело №20188800400762 е образувано на 29.06.2018 г., въз основа на Изпълнителен лист № 291, издаден на 20.06.2018 г. от Районен съд - Троян, по Гражданско дело № 65/2017 г.

Посочено е ,че взискател по изпълнителното дело е „Р.България" ЕАД, а длъжник е ЕТ „Р. — К.Г." с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град А., ул. „Ч.В." 24, представлявано от К.Т.Г..

Задължението по изпълнителното дело към момента на образуването му е било в размер на 15 962,90 (петнадесет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки) лв., от които Главница в размер на 9 087,50 лв. с/със Законна лихва в размер на 1 560,02 лв. за периода 24.10.2016 г. - 04.07.2018 г. , 3 846,60 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н ) 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 54,00 лв., такса за изпълнение на паричното вземане т.26 в размер на 1 314,78 лв.ЧСИ конкретизира,че с молбата за образуване, взискателят уведомява, че К.Т.Г. е починал и като длъжник по делото следва да бъде конституиран единственият наследник - Д.К.Г., която е непълнолетна и се представлява от нейната майка и законен представител Д.Д.Д..Изпълнението е насочено към ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, собственост на К. Т. Г.,***, а именно:

При опити да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на наследника Д.К.Г., ЧСИ установил, че лицето и законния представител живеят в Белгия, поради което поканата била изпратена там и успешно връчена. Майката на непълнолетната Д.Г. се свързала с кантората и посочила електронен адрес, на който да бъдат изпращани книжата по изпълнителното дело.ЧСИ сочи,че на 23.10.2019 г. извършил опис на процесния недвижим имот.Пояснява,че след първоначалния опис, с кантората се свързало трето за изпълнителното дело лице, Р.Д.Р.,която предявила претенции за собственост върху част от ипотекирания имот, за което е представила констативен нотариален акт от 06.11.2019 г. Със заявление вх.№ 11430/05.10.2020 г. е поискала изпълнението по отношение на тази част от имота да бъде спряно.С постановление от 12.10.2020 г., след като го съобразил с взискателя,ЧСИ постановил продължаване на изпълнителните действия, във връзка с публична продан на процесния имот.На 11.11.2020 г., в кантората постъпила жалба вх.№ 14715/11.11.2020 г., от Р.Р., срещу Постановление изх.№ 875/12.10.2020 г.ЧСИ счита,че подадената жалба, макар да е допустима по същество е напълно неоснователна.

На първо място,ЧСИ счита,че следва да се има предвид, че имотът е ипотекиран в полза на „Р.България" ЕАД.Ипотеката е учредена и вписана в Служба по вписванията гр. Троян на 22.12.2009 г. Ипотеката е подновена, с молба от „Р.България" ЕАД, вписана в Служба по вписванията, град Троян на 31.05.2017 г. /лист 39/.

По отношение на твърдението на Р.Р., че е собственик на самостоятелен обект ЧСИ счита, че дори и да е така, то това е без значение при продажба на ипотекиран имот.

Моли съда да обърне внимание на това, че действително жалбоподателката Р. е била носител на правото на строеж върху имот частна държавна собственост. Съгласно Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя /лист 199/ на същата през 1987 г. и е отстъпено „правото на строеж" върху държавна земя. Видно от Удостоверение 1425/05.06.2000 г. на Община А. /стр.203/ Р. /тогава С./ е построила жилищната сграда по одобрения й проект. Въз основа на горепосочените документи г-жа Р. се снабдява с Нотариален акт № 98, том III, дело 1172/97 г. на PC Троян /лист 194/.Сочи,че тя е упражнила отстъпеното й право и с Нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот № 103, том I дело 1271/1997 г. /лист 198/ прехвърля новопостроената сграда, заедно с правото на строеж на сина си- длъжник по изпълнителното дело К.Г..На 09.10.2000 г. с вх.№ 1273 в деловодството на Областен управител постъпва молба -от К.Г. с приложена към нея молба и от Р. Р. /лист 195 и 196/, с искане за закупуване на държавна земя, въз основа на осъществено право на строеж. Със Заповед № 342/11.07.2000 г., след като е изпълнена процедурата по параграф 1, ал.1 от ПМС 235/95г., Областен управител е определил носителя на правото - К.Т.Г. да закупи държавен имот, частна държавна собственост, при учредено право на строеж, /лист 192/. Прехвърлянето на земята е осъществено със Договор от 30.08.2000 г., вписан в Служба по вписванията при PC Троян на 31.08.2000 г., с вх.№ 1169, акт 40, том IV, кн.Б. /лист 188/.ЧСИ изразява недоумение,защо на 06.11.2019 г. /след вписване на възбрана върху имота/, въз основа на документите, послужили за издаване на Нотариален акт № 98, том III, дело 1172/97 г. на PC Троян, госпожа Р. отново е призната за собственик на част от вече ипотекирана в полза на взискателя и възбранена сграда /лист 64/.ЧСИ приема,че видно от вложените в делото доказателства жалбоподателката е осъществила учреденото й право на строеж върху държавна земя и се е разпоредила с него. Никъде,според ЧСИ не е посочено, че същата е запазила част от учреденото й право, нито е представен документ, от който да е видно, че К.Г., като собственик на поземлен имот с идентификатор 52218.531.310 е учредявал право на надстрояване върху вече изградена сграда.

При тези съображения ЧСИ счита, че САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 52218.531.310.4.3, чиято собственост претендира жалбоподателката е ипотекиран в полза на взискателя и няма пречка същият да бъде оценяван и продаван в рамките на настоящото изпълнително производство.По отношение на въпросът за собствеността е извън пределите на настоящото производство.Счита,че констативният нотариален акт, с който се е снабдила жалбоподателката, не е основание да се счита, че ипотеката не обхваща описаният в констативният акт самостоятелен обект Пояснява,че промените в кадастралната карта са извършени след първоначалното вписване, след подновяване на ипотеката и след вписване на възбрана върху имота. Законът и съдебната практика са категорични, че всички подобрения, извършени след ипотеката категорично я следват.

ЧСИ моли, след като съда се убеди във верността на гореизложеното, да постанови съдебно решение, с което да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция като съобрази ,че жалбоподателката в настоящия процес се явява трето лицe,прие,с оглед разпоредбата на чл.437,ал.2 от ГПК,че жалбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя,длъжника и взискателя,по молба на който е образувано изпълнителното дело.

В съдебно заседание,жалбоподателката Р.Р.,редовно призована не се е явила и не е изпратила представител.

Длъжникът Д.К. Г.,редовно призована не се явяват и не изпращат преставител.

Взискателя „Р.България“ЕАД-С. редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.Депозирана е молба,с която молят делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

Настоящата инстанция,като взе предвид становището на страните в процеса,посочените в жалбата възражения и доказателствата по делото приема,че жалбата е процесуално допустима,подадена в срок,но разгледана по същество неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Взискател по изпълнителното дело е „Р.България" ЕАД, а длъжник е ЕТ „Р. — К.Г." с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град А., ул. „Ч.В." 24, представлявано от К.Т.Г..

Задължението по изпълнителното дело към момента на образуването му е било в размер на 15 962,90 (петнадесет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки) лв., от които Главница в размер на 9 087,50 лв. с/със Законна лихва в размер на 1 560,02 лв. за периода 24.10.2016 г. - 04.07.2018 г. , 3 846,60 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н ) 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 54,00 лв., такса за изпълнение на паричното вземане т.26 в размер на 1 314,78 лв.С молбата за образуване, взискателят е уведомил ЧСИ, че К.Т.Г. е починал и като длъжник по делото следва да бъде конституиран единственият наследник - Д.К.Г., която е непълнолетна и се представлява от нейната майка и законен представител Д.Д.Д..Изпълнението е насочено към ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, собственост на К. Т. Г.,***, а именно:

ЧСИ на 23.10.2019 г. е извършил опис на процесния недвижим имот.След първоначалния опис, с ЧСИ се свързало трето за изпълнителното дело лице, Р.Д.Р.,настоящия жалбоподател,която предявила претенции за собственост върху част от ипотекирания имот, като представила констативен нотариален акт от 06.11.2019 г. Със заявление вх.№ 11430/05.10.2020 г. е поискала изпълнението по отношение на тази част от имота да бъде спряно.С постановление от 12.10.2020 г., след като го съобразил с взискателя,ЧСИ постановил продължаване на изпълнителните действия, във връзка с публична продан на процесния имот.На 11.11.2020 г., в кантората постъпила жалба вх.№ 14715/11.11.2020 г., от Р.Р., срещу Постановление изх.№ 875/12.10.2020 г.

Процесния имот е ипотекиран в полза на „Р.България" ЕАД.Ипотеката е учредена и вписана в Служба по вписванията гр. Троян на 22.12.2009 г./ л.49/. Ипотеката е подновена, с молба от „Р.България" ЕАД, вписана в Служба по вписванията, град Троян на 31.05.2017 г. /лист 39/.

Не е спорно, че действително жалбоподателката Р. е била носител на правото на строеж върху имот частна държавна собственост. Съгласно Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя /лист 199/ на същата през 1987 г. и е отстъпено „правото на строеж" върху държавна земя. Видно от Удостоверение 1425/05.06.2000 г. на Община А. /стр.203/ Р. /тогава С./ е построила жилищната сграда по одобрения й проект. Въз основа на горепосочените документи жалбоподателката Р. се е снабдила с Нотариален акт № 98, том III, дело 1172/97 г. на PC Троян /лист 194/.Упражнила е отстъпеното й право и с Нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот № 103, том I дело 1271/1997 г. /лист 198/ .Впоследствие е прехвърлила новопостроената сграда, заедно с правото на строеж на сина си- длъжник по изпълнителното дело К.Г..По-конкретно, на 09.10.2000 г. с вх.№ 1273 в деловодството на Областен управител е постъпила молба от К.Г. с приложена към нея молба и от Р. Р. /лист 195 и 196/, с искане за закупуване на държавна земя, въз основа на осъществено право на строеж. Със Заповед № 342/11.07.2000 г., след като е изпълнена процедурата по параграф 1, ал.1 от ПМС 235/95г., Областен управител е определил носителя на правото - К.Т.Г. да закупи държавен имот, частна държавна собственост, при учредено право на строеж, /лист 192/. Прехвърлянето на земята е осъществено със Договор от 30.08.2000 г., вписан в Служба по вписванията при PC Троян на 31.08.2000 г., с вх.№ 1169, акт 40, том IV, кн.Б. /лист 188/.На 06.11.2019 г. /след вписване на възбрана върху имота/, въз основа на документите, послужили за издаване на Нотариален акт № 98, том III, дело 1172/97 г. на PC Троян, жалбоподателката Р. Р. отново е призната за собственик на част от вече ипотекирана в полза на взискателя и възбранена сграда /лист 106 ИД/.

Т.е.както приема и ЧСИ видно от приложените в делото доказателства жалбоподателката е осъществила учреденото й право на строеж върху държавна земя и се е разпоредила с него. Не са налични данни, че жалбоподателката е запазила част от учреденото й право, нито е представен документ, от който да е видно, че К.Г., като собственик на поземлен имот с идентификатор 52218.531.310 е учредявал право на надстрояване върху вече изградена сграда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Към материалите по ИД-л.76, е приложено удостоверение от Агенция по вписванията,издадено на 01.102019г.,от което е видно,че в книга за отбелязванията с вх.рег.№1373/31.05.2017г. е вписано подновяване на договорна ипотека по искане на взискателя по ИД-„Р.България" ЕАД.Като е новирана ипотека именно на процесния имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.531.310, по КК и КР на град А., община А., област Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град А., п.к.5641, кв."Ц.", ул."Ч.В."№ 24, с площ 942 кв.м., ведно с построените в имота сгради.В този смисъл се възразява и от страна на взисккателя,след подновяване на договорната ипотека и след налагане на възбрана върху процесния имот. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 72, том IV, per. № 4573, дело № 61 8 от 20.07.2020 г., същия е вписан с вх. Per. № 2430, Акт № 96, том II, дело № 1882/2007 г. и подновяване на същата от 31.05.2017г. при Служба по вписванията гр. Троян.Относно процесния имот, предмет на изпълнение е посочено,че е ипотекиран с „всички подобрения".Т.е.към момента на учредяване на договорната ипотека,собственик на имота е бил К.Т.Г.,бивш жител ***./л.5 ИД/.На л.53 от ИД е приложена и справка от АГКК,от която е видно,че собственик на процесния имот е именно К.Г..Все в тази връзка не са налични и данни жалбоподателката да е владеела процесния имот към учредяване на договорната ипотека от страна на К.Г..Ирелевантно за настоящото дело е обстоятелството,че в последствие жалбоподателката е придобила право на собственост върху процесния имот,поради което и обосновано с постановлението си ЧСИ от 12.10.2020г.е приел,че не са налице основания за преустановяване на изпълнението по отношение на процесния имот.Нещо повече,от страна на жаллбоподателката е депозирана молба с искане да бъде спряно производството по настоящото дело,по която съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание,с което е оставил без уважение молбата,като неоснователна.Към молбата е приложена и обезпечителна заповед от 21.12.2020г. на РС-Троян,видно от която е спряно изпълнението по настоящото ИД/л.44/,до решаване на спора за собствеността по гр.д.№1104/2020г. на РС-Троян.Все в тази връзка,пътят за защита срещу валидността на наложената възбрана,от гл.т. на съблюдаване на изискванията на закона от страна на третите лица със самостоятелни права на собственост по отношение на процесния имот, остава исковият ред на защита,в т.ч.и иска по чл.440 ГПК,имплицитно съдържащ искане за прогласяване на недействителност и незачитане на една валидно наложена възбрана на конкретен недвижим имот.

Предвид посочените съображения,настоящата инстанция приема,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение като такава.

При този изход на процеса,следва жалбоподателката Р.Р. да бъде осъдена да заплати на основание чл.78,ал.8 от ГПК юрискосулско възнаграждение на "Р.(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.", бул. "Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *******, представлявана от Ц.К.П. - Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № № 1345/1346/2017г. по описа на Л.Л.- Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара. Сл. тел.: 02/8174235 в размер на 200.0лв.

Воден от горните съображения и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Д.Р. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.А. *** Съдебен адрес:*** Тел. за връзка: **** *** ***,срещу Постановление изх. № 875/12.10.2020 год. на ЧСИ –Р.Д.,с което е отказано от ЧСИ да спре изпълнителните действия по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.531.310, по КК и КР на град А., община А., област Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град А., п.к.5641, кв."Ц.", ул."Ч.В."№ 24, с площ 942 кв.м., ведно с построените в имота сгради, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН **********, да заплати на "Р.(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.", бул. "Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *******, представлявана от Пенка Калчева Петкова - Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № № 1345/1346/2017г. по описа на Л.Л.- Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара. юрискосулско възнаграждение в размер на 200.0/двеста / лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

Номер на акта:	260026
Дата:	2 февруари 2021 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия:	Иван Начев Иванов

Дело:	20204300500711
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	14 декември 2020 г.

Решение по дело №711/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта