РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Перник, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201071 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000789 от 04.05.2021г., издадено
от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, на “****“ ООД, гр. София,
ЕИК *****, представлявано от управителя А. Н. А., е наложена имуществена
санкция, в размер 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.
413, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 12.03.2021г., във връзка с
разследване на трудова злополука, станала на 13.01.2021г. се установило, че
„****“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Кодекса на труда, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа
без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, като в процеса на
работа – кофриране на вертикални елементи на плоча ползваната стълба не е
била осигурена срещу преобръщане, довело до падане на работник и
причиняване на временна неработоспособност. – нарушение на чл.101, т.7 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
1
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от “****“ ООД, гр. София, представлявано от управителя А. А., чрез
пълномощника - адв. Х.М. от САК, с която оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано, тъй като
събраните доказателства не подкрепят формираните фактически и правни
изводи, а изложените факти не очертават визирания състав на
административно нарушение.
В съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от
пълномощника на жалбоподателя адв. М., който пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Алтернативно пледира за изменение на
наказателното постановление с намаляване размера на наложената
имуществена санкция до предвидения минимум. Претендира и присъждане на
направените разноски от жалбоподателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания
административен акт да бъде потвърден, като издаден при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Изразява
становище, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е прекомерно
от гледна точка фактическата и правна сложност на делото и пледира за
намаляване на същото до предвидения минимум.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84
ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 12.03.2021г. свидетелите И. И. Я. и В.В. П. – гл. инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство и на здравословни и безопасни условия на труд
в обект на контрол: „извършване на СМР – магазин за хранителни стоки с
топла точка от търговска верига „Фантастико“, находящ се в гр. Перник, ****
Повод за проверката била получена информация от ТП на НОИ – Перник за
2
настъпила трудова злополука на 13.01.2021г. с лицето Й. Р. – работник на
„****“ ООД.
В хода на проверката инспекторите установили, че „****““ ООД е
извършвало строителни дейности на същия обект, възложени му от „****“
ООД. Строителни дейности на обекта извършвали и други две фирми - „****“
ООД и „****“ ЕООД – подизпълнител на „****“ ООД .
Установено било, че между горепосочените търговски дружества на
основание чл.18 от ЗЗБУТ са сключени споразумения за координиране на
осигуряването на ЗБУТ при съвместно извършване на СМР на обекта.
Запознавайки се с Декларация за трудова злополука №1/22.01.2021г.
/приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки , както и със събраните
материали по образуваната преписка в ТП на НОИ, свързани със случая,
инспекторите приели, че злополуката е настъпила при слизане по
неосигурена срещу преобръщане стълба на работника, довело до падане на
лицето, причинило временна неработоспособност. Изяснено било, че
стълбата, по която слизал пострадалия била закрепена към платно от
шперплат, явяващо се кофраж на плочата. По време на инцидента обаче,
самият шперплат бил в процес на декофриране, заради дейности по
декофриране на плочата, осъществявани от работници на „****“ ЕООД. По
този начин било премахнато и укрепването на стълбата, и на шперплата към
съответните трегери и подпори.
Контролните органи счели, че работодателят „****“ ООД не е
осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и
по безопасен начин за работещите, тъй като в процеса на работа - кофриране
на вертикални елементи на самата плоча, ползваната стълба не е била
осигурена срещу преобръщане, довело до настъпване на трудовата злополука
с работника.
Констатациите си от проверката инспекторите отразили в протокол за
извършена проверка №ПР2108657/08.04.2021г.
Въз основа на формирания извод за нарушаване на задълженията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, свидетелката И.Я.,
в присъствието на упълномощено от работодателя лице - Г. З., и на
свидетел по съставяне на акта – Д. С, образувала срещу „****“ ООД в
3
качеството му на работодател, административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН № 14-00007898 от 08.04.2021г. за нарушение чл.101, т.7
от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, във връзка с чл.16, т.6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ/. Актът бил предявен, подписан и препис от него бил
връчен на упълномощеното от наказаното дружество лице. Обяснения и
възражения не били вписани в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмено
възражение, в което оспорил приетата в АУАН фактическа обстановка с
аргументи, че не е формирана въз основа на самостоятелно и независимо
обследване на причините за настъпилата злополука с работника, а въз основа
на съставената декларация за трудова злополука, при това без да бъде взето
предвид обстоятелството, отразено в нея, че дейностите по декофриране,
довели до премахването на извършеното по-рано укрепване на стълбата, са
извършени от друга фирма – подизпълнител „****“ ЕООД. Изложени били
възражения, че тези дейности са извършени в нарушение на подписаното
споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ с възложителя „*****“ ООД и без
последното да бъде уведомено за така осъщественото премахване
укрепването на стълбата, поради което отговорен за настъпилата злополука на
обекта е дружеството –подизпълнител.
На 04.05.2021г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на
събраните по преписката доказателства, но без да вземе отношение по
постъпилото възражение, административнонаказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ ангажирал
имуществената отговорност „****“ ООД в качеството му на работодател за
нарушение по чл.101, т.7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите И. И. Я., В. В. П., М. А. Д. и С. Е. М., както и от приетите
писмени доказателства: АУАН №14-0000789 от 08.04.2021г., протокол
№ПР2108657/08.04.2021г., декларация за трудова злополука, Решение, изх. №
4
21040277/07.05.2021г. на изпълнителен директор ИА „ГИТ“, заповед
№1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен
директор ИА“ГИТ“ – София, пълномощно с нотариална заверка рег.
№9812/16.12.2020г., 3 броя споразумения по чл.18 от ЗЗБУТ между фирмите,
участници в строителството, справка от информационната система на ИА
„ГЖИТ“, Регистър на уведомления за трудови договори.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният
състав констатира допуснати съществени нарушения, съврзани с
процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението,
както и с приложението на материалния закон, обуславящи
незаконосъобразност.
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са
основателни.
Нарушени са нормите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
тъй като не е извършено точно описание на нарушението и приетите за
установени фактически обстоятелства не съответстват на дадената им от
административните органи правна квалификация. Неправилното
квалифициране на деянието, неточното очертаване фактическия състав на
вмененото нарушение ограничава правото на защита на привлечения към
отговорност субект и затова представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съображенията са следните:
Актосъставителят е приел, че установените факти осъществяват състав
на нарушение по чл.101, т.7 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи във връзка с чл.16, т.6 от ЗЗБУТ.
Фактическото описание на нарушението се свежда до констатация, че „****“
ООД, в качеството му на работодател, не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за
5
работещите, тъй като в процеса на работа - кофриране на вертикални
елементи на плоча на строежа, ползваната стълба не е била осигурена срещу
преобръщане.
Нормата на чл.101, т.7 от Наредбата регламентира, че „Преносими
стълби се използват за извършване на СМР, когато … са осигурени срещу
преобръщане“. Разпоредбата на чл.16, т.6 от ЗЗБУТ вменява на работодателя
задължение при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин.
Изложените обстоятелства относно механизма на настъпване на
злополуката сочат, че в процеса на изпълнение на СМР е ползвана стълба с
парапет, закрепена към повърхност /шперплат/, служеща като кофраж на
вертикални елементи на плоча. Преобръщането на стълбата и падането на
слизащия по нея работник е станало в момент, в който са били започнали
дейности от работници на „****“ ЕООД по декофриране на плочата, при
които шперпалтът със закрепената за него стълба е бил отделен от
първоначалното трайно укрепване като елемент от кофража.
С оглед така изложените факти и очертаната нормативна рамка
констатацията, че работодателят на пострадалия „****“ ООД не е
осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и
по безопасен начин е декларативна, незапълнена с конкретно съдържание.
Ефективният контрол включва система от действия и мерки, които
следва да бъдат взети от работодателя при извършването на СМР. В случая
конкретизация в тази насока напълно липсва. Неясно е какви действия
работодателят е бил длъжен да извърши или какви мерки е следвало да вземе
в изпълнение на задължението си за осъществяване на ефективен контрол,
така че да осигури на своите работници полагане на труд без риск за тяхното
здраве и да бъде избегнат настъпилия при конкретните обстоятелства
неблагоприятен резултат. Запълването на тази декларативна констатация с
конкретно съдържание е било особено в наложително в случая, предвид
осъществяваните на обекта СМР от няколко различни дружества, което ги е
задължавало съвместно по писмена договореност да осигуряват здравословни
и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при
работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези
6
рискове, съгласно чл.18 от ЗЗБУТ, което са и сторили, предвид ангажираните
в тази насока доказателства.
В декларацията за трудова злополука, въз основа на която
инспекторите в Д ИТ – Перник са формирали извода си за осъществен
състав на административно нарушение изрично е посочено, че дейностите по
декофриране на плочата, респ. отделянето на шперплата със закрепената за
него стълба, са осъществявани от работници на „****“ ЕООД. Т.е., падането е
станало не поради неосигуряването на стълбата, а поради целеносочени
действия по отделяне на кофражния елемент /шперплата/ в процеса на
декофриране на плочата, без да бъде отчетено, че тази дейност ще рефлектира
и върху стабилността на закрепената за същата повърхност стълба. Без това
обстоятелство да освобождава „****“ ООД от отговорност като работодател
на пострадалия, наложително в този аспект е било ясно да се посочи в какво
е следвало да се прояви ефективния контрол от страна на жалбоподателя и
какви мерки е следвало да вземе за изключване на риска от злополуки от
гледна точка извършваните по същото време в същия участък строителни
дейности от собствените му работници и от гледна точка тези на другия
участник в строителството.
При тези обстоятелства изобщо не е ясно с кои свои действия или
бездействия жалбоподателят, в качеството на работодател, е нарушил
нормативно вмененото му задължение, поради което основателно се
поддържа, че правото му на защита съществено е ограничено. По тази
причина наказването му за неизпълнение на задълженията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на основание чл.413, ал.2 КТ е и
необосновано.
На следващо място, при издаването на наказателното постановление,
при аналогично фактическо описание на нарушението, деянието, за което е
ангажирана имуществена отговорност на наказаното дружество е
квалифицирано като нарушение на чл.101, т.7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, без връзка с нормата на чл.16,
т.6 от ЗЗБУТ /последната е изключена при посочване на нарушените законни
разпоредби/, макар именно тя да вменява на работодателя осигуряване на
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
7
безопасен начин като част от задълженията по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В този смисъл е допуснато противоречие между словесното описание
на нарушението и правното му квалифициране, което прави неясна волята на
АНО относно това какви свои задължения работодателят не е изпълнил и
самостоятелно мотивира незаконосъобразност на обжалвания
административнонаказателен акт и обосновава отмяната му.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „****“ ООД е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, договор
за правна защита и съдействие от 31.05.2021г., сключен между дружеството и
Адвокатско дружество „М. и съдружници“, представлявано от адв. Х.М., и
списък на разноските, се установява, че страните са договорили
възнаграждение за изготвяне на жалба срещу процесното наказателно
постановление №14-0000789/04.05.2021г., издадено от директор Д
„Инспекция по труда“ - Перник, и за защита и процесуално представителство
по настоящото административнонаказателно дело, в размер 480 лв. /с
включен ДДС/, като заплащането е доказано с представена фактура
№**********/31.05.2021г. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от
бюджета на органа, издал отменения административнонаказателен акт. В
случая обаче то е определено над минималния размер от 370 лева, предвиден
в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и
предвид възражението за прекомерност, направено в съдебно заседание от
процесуалния представител на другата страна, съдът счита, че на основание
чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от
договорения, като осъди Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник да заплати
възнаграждение в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че
8
делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно
съдебно заседание.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000789 от 04.05.2021г.,
издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, с което на “****“
ООД, гр. София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София ,
район Витоша, ***** представлявано от управителя А. Н. А., на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция, в размер 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.101, т.7 от № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с адрес гр.
Перник, пл. Кракра №1, да заплати на “****“ ООД, гр. София, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София , район Витоша, *****
представлявано от управителя А. Н. А., сума от 370 /триста и седемдесет/
лева, представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 480.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9