Определение по дело №306/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 333
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20205300500306
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер           333                      19.02.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  19.02.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                         Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                           Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

        ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 306 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

          Образувано е по частна жалба от М.Ж.М. ***, чрез пълномощника му адв.Е.И. ***, срещу Определение № 834/20.01.2020 г. по гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната на осн.чл.130 ГПК исковата молба на жалбоподателя , с която е предявен иск против „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********, гр.София за прогласяване нищожността на договор з акредит от 01.09.2017 г. и евентуални искове за прогласяване на недействителността на клаузата за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, накърняваща договорното равноправие между страните и противоречаща на закона. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

          Съдът, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

          Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по същество.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя, с която е бил предявен иск за прогласяване нищожността на сключен  между страните договор за кредит и съединен с него в условията на евентуалност иск за прогласяване недействителността на уговорена в него клауза за неустойка. Ищецът е изложил подробни доводи в подкрепа на становището си за недействителност на договора и на неустойката.

С разпореждане от 13.01.2020 г. исковата молба е била оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности, в т.ч. и да посочване какъв е интересът от предявените установителни искове, доколкото по делото били налице данни, че всички задължения на ищеца по договора за кредит са погасени.

Във връзка с тези указания ищецът е депозирал молба на 20.01.2020 г., в  която се посочил, че правният му интерес произтича от самото му качество на страна по договора и в случай, че той бъде обявен за нищожен, за ответното дружество ще се породи правното задължение  да възстанови надплатените над чистата стойност на кредита суми- лихви и други разходи с оглед нормата на чл.23 ЗПК.

С обжалваното определение съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от така предявените установителни искове, тъй като от правоното му твърдение , наведено в исковата молба за недействителност на договора, респ.клаузата за неустойка, е вярно, то в неговата правна сфера е възникналво притезание, защита на което не ще получи при постановяването на едно позитивно решение. С тези съображения е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК.

Настоящият въззивен състав не споделя изложеното в обжалваното определение становище.

За ищеца, като страна по процесния договор, е налице правен интерес от прогласяване на неговата нищожност, респ.на нищожност на негови клаузи, който интерес е дефинитивно обусловен от установяването със сила на пресъдено нещо на липсата на валидно поето с нищожния договор задължение и от произтичащата от чл. 34 ЗЗД двустранна реституция на насрещните престации. Предявяването на самостоятелен иск снабдява ищеца, в случай на уважаване претенцията му, със сила на пресъдено нещо относно действителността на договора, респ.клаузата, приложимо и в други хипотези на спор между страните, основан на приложението й. Поради това и правен интерес от предявяването му не би могъл да бъде отречен единствено и само с оглед възможността да бъде предявен и друг иск между същите страни, произтичащ от недействителността, но без формиране сила на пресъдено нещо относно нея. Право на ищеца е да прецени чрез какъв иск и в какъв обем да защити накърненото си от правния спор право.

Поради това определението, с което исковата молба е върната на осн.чл.130 ГПК, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С горните съображения, Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 834/20.01.2020 г. по гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС Пловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………..

 

 

 

 

2. ……………….