Решение по дело №73/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 ЗУТ.

Образувано е след определение №5997/17.06.2022г. постановено по адм.д.№ 5438/2022г. на Върховен административен съд, с което е отменено определение № 1004/30.03.2022 г. по адм. дело № 73/2022 г. на Административен съд Варна в частта, в която жалбата на В. В. с искане за обявяване на нищожност на решение по т. 1.1 по протокол № 1 от 03.12.2020 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Аксаково, в частта относно имоти с идентификатори: ***и *** по КККР на с. Кичево, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия в тази част.

Предвид горното настоящото производство е с предмет жалбата на В.Б.В. ЕГН **********,***, чрез адв.С. с посочен съдебен адрес *** против решение по т. 1.1 от Протокол № 1 от 03.12.2020 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Аксаково в частта относно имоти с идентификатори ***и ***по КККР на с. Кичево с искане за обявяване на неговата нищожност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за прогласяване нищожността на решението на комисията по чл.210 ЗУТ в оспорената част като на първо място сочи, че нормата на чл.210 от ЗУТ е императивна и въвежда задължения на комисията сама да определи оценки. Видно от приложената по делото в самата заповед за назначаване на комисия административният орган, в случая кметът, е възложил на комисията не да изготви оценки, а да одобри оценка. В производството не са представени доказателства, че който и да е член на комисията по чл.210 от ЗУТ има някаква компетентност да определя оценка на недвижим имот. Ако се приеме, че всяко едно лице може да бъде член на такава комисия, то тогава се обезсмисля замисъла на чл. 210, за който има константна, непротиворечива, практика, че това трябва да е един специализиран административен орган, който се произнася компетентно, а не формално.

На второ място сочи, че не са представени доказателства, че протокола, в който се обективира волята на комисията е съставен на конкретна и достоверна дата като административният орган не е представил какъвто и да е регистър, в който се завеждат такива документи на Общината.

На следващо място обръща внимание, че по делото са представени два доклада на независими оценители, като и двата доклада са съставени преди да започне даже процедурата по конституиране на комисията за изготвяне на оценка по чл. 210 от ЗУТ и всеки един от тези доклади е със срок на годност до 6 месеца, което е вписано във всеки от докладите, и вписано в Закона за независимите оценители. Посочва това обстоятелство, тъй като изявленията в производството са били в насока, че комисията е възприела оценките от тези доклади, а докладите са съобщени повече от година след протокола на комисията, което означава, че тези оценки са с изтекъл срок на валидност. Акт, на който му е изтекъл срока, счита за нищожен.

Това, че не са били представени доказателства за наличието или липсата на влязъл в сила ПУП е едно от обстоятелствата за това, че комисията не е извършвала никаква дейност по проверка на имотите, на които е извършвана оценка, нито пък проверка на това какъв е статута им. В този смисъл моли да бъде съобразено и писмо от ответника от 23.03.2023г. със с.д.№4488, което във втората си част изрично посочва, че всъщност комисията тогава, когато е заседавала нищо не е изследвала. Липсват доказателства за това дали е проверявано наличие или липса на влязъл в сила ПУП, което е императивно изискване, за да извършваш оценка на какъвто и да е имот. Пояснява, че не са правени в хода на производството твърдения за антидатиране на документи, а твърдение за необходимост от доказване на техните достоверни дати. По отношение на целта на закона, моли да бъде съобразена разпоредбата на чл. 67 ал. 2 от ЗУТ, която императивно посочва какво се прави в случаите, когато се отчуждава или обременява имот с повече от 1/3 от неговата площ. А по отношение на целта на закона, чл. 210 от ЗУТ предвижда, че трябва да има обективност при оценката и тази оценка трябва да бъде изготвена от независим и компетентен орган. Никакви доказателства за обвързаност или необвързаност, или незаинтересованост на членовете на комисията с оценката не са представени.

С оглед на събраните доказателства по делото и процесуалното поведение на административния орган моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ като се присъдят направените разноски, съгласно представения списък.

Ответната страна община Аксаково, чрез пълномощник оспорва жалбата. С писмен отговор и становища по делото намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице основания за обявяване на оспореното решение за нищожно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с представляващ А.Н.Ц., чрез юрисконсулт Б.М.Л. оспорва жалбата. По съществото на спора я намира за неоснователна. Счита, че не са налице съществени пороци, които да обуславят нищожност на обжалваното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ на община Аксаково. Решението е взето от компетентен колективен орган, в кръга на неговите правомощия, с пълно мнозинство. Комисията е назначена поименно от кмета на община Аксаково, който съгласно чл. 210 ал. 1 от ЗУТ е компетентния орган да направи това. В заповедта за назначаването са посочени правните и фактически основания за това. Решението е издадено по искане на заинтересовано лице, за което по делото са представени доказателства от ответника. Комисията е провела заседанието си в пълен състав и надлежно е обективирала решението си в протокола, който протокол е подписан от всички членове без забележки или с особено мнение. Решението е издадено в установена от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59 ал. 2 от АПК. Също така решението е мотивирано, т.к. в него се съдържат правните и фактически основания за издаването му. От представените от ответника доказателства става ясно, че са несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за антидатиране на заповедта за назначаване на комисията и протокола с решението им.

При издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на АПК, ЗУТ и Закона за енергетиката. Решението не противоречи на материалноправните разпоредби, действали по време на издаването му и е в съответствие с целта на закона.

Предвид това моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на комисията, назначена със Заповед № 766 от 08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково, като правилно и законосъобразно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №РД-02-15-50/08.10.2020г. на заместник-министъра на РРБ е бил одобрен Проект на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110кV от п/ст „Варна север” до п/ст „Каварна“ извън границите на урбанизираните територии в землищата на гр. Варна и с. Каменар, община Варна, област Варна, в землищата на с. Куманово, с. Орешак, с. Кичево и е. Осеново, община Аксаково, област Варна, в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, е. Бобовец, с. Царичина, с. Гурково и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, и в землищата на с. Божурец, с. Селце и гр. Каварна, община Каварна, област Добрич съгласно приетите и одобрени графична и текстова части на документацията, представляващи неразделна част от заповедта. Със същата е разпоредено да се изпрати за обнародване в ДВ, както и че на основание чл. 215, ал. 1 и. ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК заповедта подлежи на обжалване от заинтересуваните лица пред Административен съд Варна за имотите, попадащи в района на действие на АС - Варна, пред Административен съд Добрич за имотите, попадащи в района на действие на АС - Добрич в 30-дневен срок от обнародването й в ДВ, чрез МРРБ. В ДВ бр.54 от 16.06.2020г. била обнародвана заповед №РД-02-15-50/08.10.2020г. на заместник-министъра на РРБ. От писмо с №АУ14-121.07.2020г. до изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД се установява, че дружеството било уведомено, че в 30 дневния срок в МРРБ няма постъпили жалби срещу обнародваната заповед №РД-02-15-50/08.10.2020г. на заместник-министъра на РРБ и същата е влязла в сила на 17.07.2020г.

През месец юли 2020 година бил изготвен доклад за оценка на проектен имот, част от поземлен имот горска територия с идентификатор 37099.80.38 по КККР в землището на с.Кичево, община Аксаково с възложител „Електроенергиен системен оператор” ЕАД и изпълнител инж. Милена Нанова независим оценител притежаващ сертификат с рег.№********* от 19.03.2019г.

През месец септември 2020г. бил изготвен от „Хемус консулт” ЕООД с независим оценител на дружеството Ц. Н. С. оценителски доклад за определяне на пазарна стойност от стъпката на стълб в поземлени имоти в земеделска територия засегнати от изграждането на обект: Нова ВЛ 110 п/ст „Варна север”-п/ст „Каварна” в землището на с.Орешак, с.Куманово, с.Кичево и с.Осеново община Аксаково. В същия е посочено, че Възложител на оценката е „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, дата на извършения оглед на обекта е 01.09.2020г. и дата на оценката 08.09.2020г. Оценката е изготвена на базата на извършения оглед на място и изходната информация, предоставена от Възложителя. Използваните информационни източници са следните: Регистър на засегнатите имоти; Окончателен ПУП за обект Нова ВЛ 110 п/ст „Варна север“- п/ст „Каварна“; Заповед № РД-02-15-50/08.06.2020г. на МРРБ. След изготвяне на оценителския доклад била издадена Заповед № 766/08.10.2020г. на кмета на община Аксаково, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 210 от ЗУТ, във връзка с постъпило искане от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, представлявано от А.Н.Ц., с вх. № 2600-838/26.08.2020 г., относно учредяване на ограничени вещни права за обект ВЛ 110 kV п/ст „Варна север“ - п/ст „Каварна“ била назначена комисия, която да извърши следното: да разгледа доклада от лицензирания оценител; да определи размера на обезщетението, което да се извърши по пазарни цени, като се използва оценка изготвена от лицензиран оценител; комисията в 14 дневен срок от датата на издаване на тази заповед да изготви предложение за решение и подготовка на заповед във връзка с чл.64 от ЗЕ. Разпоредено било, че комисията следва да определи еднократно обезщетение за учредено сервитутно право по смисъла на чл.64 от ЗЕ. На 03.12.2020г.,определената комисия въз основа на горепосочената заповед провела заседание във връзка с постъпили заявления вх. peг. №№ 2600-838/26-08.2020 г., 2600- 838/1/16.09.2020 г. и 2600-838/2/07.10.2020 г. от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, за да разгледа приложените към тях пазарни оценки и да определи по реда на чл. 210 от ЗУТ, размера на еднократните обезщетения за сервитутите, които възникват в имотите, засегнати от трасето на обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kV п/ст „Варна север“ - п/ст „Каварна“, съгласно влязъл в сила на 07.05.2019 г. ПУП-ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-50 от 08.06.2020 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството. След като се запознала с цялата административна преписка, образувана по горепосочените заявления, Комисията пристъпила към разглеждане на пазарните оценки, изготвени от инж. М.М. Н., независим оценител със сертификат за оценителска правоспособност за поземлени имоти в горски територии peг. № *********/19.03.2012 г., издаден от Камарата на независимите оценители и „Хемус Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, чрез инж. Ц.Н. С. - независим оценител със сертификат № *********/03.11.2010 г. за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения, издаден от Камарата на независимите оценители. При анализа на пазарните оценки Комисията констатирала, че при изготвянето им е използван приложимия оценителен метод и същите са съобразени с конкретните характеристики на оценяваните имоти, в т.ч. тяхното местоположение, площ и срок на сервитута. Предвид горното и на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 64, aл. 1 и ал. 6 от ЗЕ, Комисията приела за справедливи представените оценки за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в землищата на с. Орешак, с.Куманово. с.Кичево и с.Осеново. община Аксаково, област Варна, засегнати от изграждането на обекта и въз основа на тях определила по пазарни цени еднократните обезщетения на собствениците на засегнатите от изграждането на обекта поземлените имоти, върху които възниква безсрочен сервитут, в т.ч. и трайно заета площ от стъпка на стълб, включващ процесните имоти посочени в т.86 и т.97 на имотите по т.3 с.Кичево, община Аксаково.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството е образувано срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, съгласно разпоредбите на чл.210 ал.3, и чл.215 ал.2 ЗУТ пред компетентен съд. Искането за обявяване на административния акт за нищожен, може да бъде релевирано без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Жалбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация собственик на недвижими имоти, чиито права и законни интереси са засегнати от решението в оспорената му част, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред административен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане на основание чл.149 ал.5 АПК, само относно релевираните с нея основания за нищожност на оспорения административен акт, тъй като тези заявени с евентуалното искане за отмяна по съображения за незаконосъобразност са преклудирани.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира, че след като е сезиран с искане за прогласяване нищожността на влязъл в сила административен акт следва да ограничи проверката относно незаконосъобразността му само с разглеждане на въпроса нищожен ли е акта или не, без да го отменява, в случай, че установи неговата незаконосъобразност. Тъй като понятията нищожност и унищожаемост на административните актове не са законово определени, преценката относно това кой от двата порока е налице следва да се осъществи за всеки конкретен случай като се прецени доколко допуснатото нарушение при издаване на акта се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

По делото не е спорно, че трасето на обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110кV от п/ст „Варна север” до п/ст „Каварна“ извън границите на урбанизираните територии в землищата на гр. Варна и с. Каменар, община Варна, област Варна, в землищата на с. Куманово, с. Орешак, с. Кичево и е. Осеново, община Аксаково, област Варна, в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, е. Бобовец, с. Царичина, с. Гурково и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, и в землищата на с. Божурец, с. Селце и гр. Каварна, община Каварна, област Добрич преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в землището на община Аксаково, и в частност през имотите, собственост на жалбоподателя, като е определена сервитутна площ за частта от имотите на оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната въздушна линия, както и че е определена пазарна стойност на обезщетение.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на кмета на Община Аксаково, съобразно предоставените му със закона правомощия. Решението по чл.210 ЗУТ е постановено от състав определен от кмета на общината, съгласно представената негова Заповед №766/08.10.2020г., и след влизане в сила на заповед № РД-02-15-50 от 08.06.2020 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110кV от п/ст „Варна север” до п/ст „Каварна“ извън границите на урбанизираните територии в землищата на гр. Варна и с. Каменар, община Варна, област Варна, в землищата на с. Куманово, с. Орешак, с. Кичево и е. Осеново, община Аксаково, област Варна, в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, е. Бобовец, с. Царичина, с. Гурково и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, и в землищата на с. Божурец, с. Селце и гр. Каварна, община Каварна, област Добрич.

Решението е издадено в необходимата форма, подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедта на кмета на Община Аксаково и при спазване на реквизитите на съдържанието му. В заповед №766/08.10.2020г. кмета на общината ясно е определил състава и правомощията на комисията-да определи размера на обезщетенията.

Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК. Колективният административен орган е издал акта, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с изискването по чл.35 от АПК. Нарушенията на процесуалните правила са от значение при преценка законосъобразността на оспорения акт, но не и при преценка на неговата нищожност. Нарушение на процесуалните правила при издаване на акта следва да са съществени и такива, които да се отразяват върху съдържанието му, което в случая не се установява от приложените по делото доказателства и не се засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление.

Изискванията за форма на акта са спазени, посочени са фактически и правни основания за издаването на административния акт. Решението е постановено в съответствие с изискванията на чл.59 от АПК - в писмена форма, с текстова част, с посочени правни основания за издаване на акта, материалноправни норми, а фактическите основания са причините и условията, поради които се издава акта, т. е. фактите, които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Фактическите основания за издаване на акта са мотивите на органа и могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от него или да се съдържат в друг документ към административната преписка. В конкретния случай, фактическите основания се съдържат в решението и съпровождащите го документи - съставляващи административната преписка, част от които са изрично посочени в обстоятелствената част на решението.

Съобразена и отчетена е влязла в сила заповед № РД-02-15-50 от 08.06.2020 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обекта, в частта по отношение на имотите на жалбоподателя, както и конкретните предвиждания и отреждането по плана и по кадастралната карта.

Действително в протокола на комисията е посочена датата 07.05.2019г. като дата на влизане в сила на заповед № РД-02-15-50 от 08.06.2020 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, но по делото са представени доказателства, че заповедта е обнародвана в ДВ бр.54/16.06.2020г., както и че не са постъпвали жалби в 30 - дневния срок от обнародването, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, че заповедта е била оспорена в посочения срок. Отделно от това при съвкупен анализ на доказателствата представени с административната преписка може да се направи извод, че горното несъответствие е в обстоятелствената част на оспореното решение, а не в диспозитивната му част и не рефлектира върху волезявлението така че да се приравни на липсата на действително такова.

В този смисъл, съдът установи, че не са налице допуснати нарушения на административно производствените правила, още по-малко съществени.

По отношение на съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.

Според ал. 2 на същия текст, сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.

Според ал. 4 на чл. 64, сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал. 6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Нормата на чл. 210 ал.1 от ЗУТ императивно предвижда, че изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Според горното правило, размерът на обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени.

Съгласно чл.210 ал.2 от ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

При така посочената относима законодателна уредба и волеизявлението обективирано в Протокол от 03.12.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ вр. чл.64 от ЗЕ, съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в процесния протокол липсва яснота относно волята при определяне на оценка по пазарни цени на еднократни обезщетения на собственика на имотите засегнати от изграждането на обекта. В решението ясно е посочено, че комисията определя пазарна оценка на имотите като в мотивите се е позовала на оценителски доклад на „Хемус Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, чрез инж. Ц. Н. С. - независим оценител със сертификат № *********/03.11.2010 г. за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения, издаден от Камарата на независимите оценители приложен по делото и пазарните оценки, изготвени от инж. М.М. Н., независим оценител със сертификат за оценителска правоспособност за поземлени имоти в горски територии peг. № *********/19.03.2012 г., издаден от Камарата на независимите оценители. Доколкото ал.2 на чл.210 от ЗУТ предвижда възможност кметът служебно да определи обезщетението или оценката от комисията по искане на заинтересована страна съдът намира за неоснователно възражението, че оценките изготвени през месец юли и септември 2020г. са нищожни, тъй като комисията е определила такава през месец декември на 2020г. Отделно от това определения размер на обезщетението не влияе на валидността на акта, а единствено на неговото съдържание, оспорването на което е преклудирано.

Като неоснователни съдът приема и възраженията за липсата на правомощие комисията да определя оценка, тъй като видно от приложната по делото заповед №766/08.10.2020г. кмета на община Аксаково по искане на заинтересованата страна е определил състава и правомощията й. С протокол №1 от 03.12.2020г. на комисията по чл.210 от ЗУТ е прието решение за одобряване на справедливо обезщетение за собствениците на засегнатите имоти общо в размер на 283 085 лева, внесено по банкова сметка ***. По делото не се опровергаха отразяванията в протокола, че е с пореден № 1, както и че заседанието е проведено на 03.12.2020 г. По-късното съобщаване на изготвените оценки от лицензирани оценители не влияе на обективираните в същите изводи за размера на обезщетението след като са приети в този шестмесечен срок от комисията, поради което съдът приема, че оценките не са били с изтекъл срок на валидност и възраженията в тази насока намира за неоснователни.

Оспореният от жалбоподателя определен от органа размер на обезщетението за сервитутно право и че същият не е съобразен със справедливата пазарна стойност съдът приема за недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства за размер различен от приетия от комисията по чл.210 от ЗУТ. В случая, възприетата от административния орган експертна оценка не се опроверга от жалбоподателя. Независимо от това съдът намира, че дори в случай, че се установят различни стойности то размера на оценката рефлектира върху съдържанието и материалната законосъобразност на акта и подлежи на изменение от съда, но не рефлектира върху действителността на акта така че да се приравни на липсата на волеизявление. В случай, че е допуснато нарушение на материалния закон то се отразява върху съдържанието на акта и не засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на такова. Нищожен е административен акт, който е издаден без каквото и да е било законово основание, който е лишен от нормативна основа въобще - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или такъв, който е основан на друг нищожен административен акт. Нарушение на материално правния закон ще води до нищожност на акта и когато актът съдържа предписание, което е престъпление или е невъзможно неговото изпълнение, каквито предпоставки в случая не са налице.

Твърдението, поддържано от жалбоподателя за противоречие с посочените материалноправни разпоредби на закона не е порок, който засяга действителността на административния акт. Нарушаването на цитираните от жалбоподателя специални норми на ЗУТ и ЗЕ не опорочава акта до степен на нищожност. Волята на административният орган не е опорочена до такава степен, че да бъде приравнена на липса на волеизявление. Не може по пътя на искането за обявяване на нищожност на съответен административен акт, да се оспорва и да се иска отмяната му, като незаконосъобразен. При отсъствието на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието и компетентността на колективния орган, издател на акта, съдът приема, че оспореното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ не е нищожно, подадената жалба на основание чл.149 ал.5 АПК вр. чл.215 ЗУТ за прогласяване нищожността на оспорения административен акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора, ответникът и заинтересованата страна, за която акта е благоприятен имат право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Аксаково и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от по 100 лева по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.В. ЕГН **********,***, против решение по т. 1.1 от Протокол № 1 от 03.12.2020 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Аксаково в частта относно имоти с идентификатори ***и ***по КККР на с. Кичево, община Аксаково, област Варна.

ОСЪЖДА В.Б.В. ЕГН **********,*** да заплати на община Аксаково сумата в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Б.В. ЕГН **********,*** да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от А.Н.Ц. сумата в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщенията от страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: