Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.11.2022 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
02.11.2022 |
година |
2022 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
115 |
по описа за |
2022 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от К. С. Д. - директор на Дирекция „Социално
подпомагане” - град
Кърджали, с адрес: ***, против
Решение №157 от 11.07.2022 год., постановено по АНД
№419/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно
постановление №0905-94М-00-0368 от 25.02.2022 год., издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и като такова, моли съса да го отмените. Излага съображенията за това, като
сочи, че с отмененото наказателно постановление, на основание чл.45, ал.9 от
Закона за закрила на детето, на М.Н.П. е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 2000.00 лева, за извършено нарушение по чл.8,
ал.6 от същия закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.9 от Закона за закрила на детето, се санкционира родител, който не
изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон и че в
разпоредбата на чл.8, ал.6 от Закона за закрила на детето е предвидено
задължение за родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, да изпълняват предприетите по
този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила
на детето. Излага довод, че видно от съдебното решение, районният съд намерил
за установено, че М.П. действително е извършила нарушение на чл.8, ал.6 от
Закона за закрила на детето, тъй като не е съдействала на отдел „Закрила на
детето”, с което на практика не е изпълнила издаденото задължително предписание
и че в конкретния случай съдът счита, че описаното нарушение в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, за
което е ангажирана административнонаказателна
отговорност, е доказано от събраните по делото доказателства, но че видно от
мотивите на съда, съставеният акт за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не отговарят на
законовото изискване за съдържание на задължителни реквизити, т.к. в същите не
е посочено място и дата на извършеното нарушение. Касаторът счита, че непосочването в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление на мястото на извършване на
нарушението е порок, който с оглед характера на нарушението, не представлявал
самостоятелно основание за отмяна. Развива довод, че мястото на извършване на
нарушението е без значение предвид факта, че изпълнение на предписанието ще
има, ако М.П. съдейства на ОЗД и това съдействие може да бъде без точно
посочено място и че от значение за това нарушение е да се установи
неизпълнението на конкретен административен акт - предписание, издадено от
компетентен орган, в рамките на достатъчно индивидуализирано производство,
който факт не бил спорен по делото. Твърди на следващо място, че непосочването
на местоизвършването на процесното
нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като
не затруднявало и преценката относно компетентността на органите в
производството, респективно проверката относно местната подсъдност при
оспорването на наказателното постановление.
Касаторът счита, че в акта за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателното
постановление, са достатъчно ясно и точно описани нарушението, обстоятелствата
и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стига до
неразбиране от страна на лицето, за какво е санкционирано и по никакъв начин не
е било ограничено правото му на защита. Предвид гореизложеното, с жалбата моли
съда да отмени Решение №157 от 11.07.2022 год., постановено по АНД №419/2022 год.
по описа на Районен съд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да
потвърди процесното наказателно постановление. С касационната жалба също така, изрично моли съдът да отмени присъдените разноски
по делото, в размер на 500.00 лева.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът - директор на Дирекция
„Социално подпомагане” - град Кърджали, не се явява и не се
представлява. От същия, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище,
в което развива доводи в подкрепа на жалбата, почти идентични с тези, изложени
и в самата жалба. В становището се твърди, че непосочването
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателнотопостановление
на мястото на извършване на нарушението бил порок, които не представлявал
самостоятелно основание за отмяна и че мястото на извършване на нарушението било
без значение предвид факта, че изпълнение на предписанието щяло има, ако г-жа П.
съдейства на ОЗД и това съдействие можело да бъде без точно посочено място,
както и че от значение за това нарушение било да се установи неизпълнението на
конкретен административен акт - предписание, издадено от компетентен орган, в
рамките на достатъчно индивидуализирано производство, който факт не бил спорен
по делото. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.6 от Закона за закрила на
детето, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите
по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по
закрила на детето и че задължителното предписание е издадено в изпълнение на
предприетите мерките по Закона за закрила на детето, но майката на детето не е
оказала съдействие при осъществяването им, което се установило по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства. Сочи се също, че от
свидетелските показания и представените документи, а именно - административната
преписка по издаване на акта и наказателното постановление, безспорно се
установило и доказало, че от обективна и субективна страна е осъществен
фактическия състав на описаното нарушение в наказателното постановление. В становището липсват доводи и съображения относно липсата на посочата дата, респ. на период, през което е извършено твърдяното
нарушение. Предвид изложеното, в становището касаторът
моли съда да отмени Решение №157 от 11.07.2022 год., постановено по АНД
№419/2022 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно и да потвърди наказателно постановление №0905-94М-00-0368 от 25.02.2022
година.
Редовно призован за съдебното
заседание, ответникът по жалбата – М.Н.П. от ***, се явява лично и с адвокат И.Б.
от АК-***, редовно упълномощена по делото, която счита касационната жалба за
неоснователна. Сочи, че оплакванията в жалбата са основно, че
не са допуснати
процесуални нарушения при съставяне на
атакуваното НП, като счита, че Районен съд – Кърджали се е постарал в решението си, с което отменя това
НП, да изчете една пространна лекция и да посочи
грешките, допуснати от административно-наказващия орган не само
в АУАН, но и в НП, което се атакувало пред първата инстанция, а именно - че
не е посочено нито място на
извършване на нарушението, нито кога е извършено това нарушение, нито кои разпоредби
са нарушени, което затруднява и правото на защита. Сочи, че според изложеното в
жалбата, тези съществени процесуални нарушения не били от категорията
на съществените и се иска съдът да ги санира и да отмени първоинстанционният
акт, като смчита, че съобразно съдебната практика, а и съобразно правилата на АПК, е недопустимо. Счита също, че е недопустимо да се наказва и да се търси санкционна отговорност срещу лице, без да
бъде уведомено най-малко за това, кога, как
и по какъв начин е извършило това нарушение,
като по този
начин не му дадеш правото
да организира своята защита. Не на последно място,
сочи, че в касационната жалба бил посочен
мотив, че тези процесуални нарушения, които не били съществени и не оказвали влияние относно местната подсъдност по оспорване на
НП, като счита, че това няма нищо общо с процеса,
който се води и че няма никакъв спор по отношение на
местната подсъдност, а има спор, дали НП е издадено в нужната форма и дали то
не следва да бъде ревизирано
и съответно, че правилно е ревизирано от първата съдебна инстанция. По тези съображения,
моли съда да потвърди решението на Районен съд
– Кърджали като правилно и законосъобразно и да остави без
уважение касационната жалба, както и моли да бъдат присъдени в полза на ответника по касация направените разноски в настоящото производство.
Ответникът по касация М.Н.П. моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали, като зявява, че не е извършила
никакво нарушение. Твърди, че не е била уведомена и не е била призована,
въпреки че социалните служители многократно са се срещали с нея в периода на действията, които са извършвали
срещу нея и никой не я е информирал за тези действия
и никой не й е връчил нито задължителните предписания, нито съставения акт. В допълнение
заявява, че нито тя, нито синът й, имат нужда от каквато
и да било социална помощ и всички действия, извършени от социалните служители, представлявали един целенасочен тормоз, явно под нечий
натиск.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Кърджали изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и че изложените в нея доводи
за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали са неоснователни, поради това, че
доводите на съда за отмяна
на разглежданото наказателно постановление са правилни и законосъобразни. Споделя извода на съда, че
в случая е осъществен състава на административнонаказателната
норма, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице,
но съдът съобразил, че има
съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на НП, касаещи непосочване на задължителни реквизити, относно датата и мястото на нарушението,
който извод напълно споделя, тъй като съобразно
нормите на ЗАНН, касаещи съдържанието на тези актове,
наказаното лице следва да бъде
уведомено не само за извършеното
от него нарушение,
но и за мястото и датата на неговото извършване.
По тези съображения предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание това по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. нарушение на закона и което нарушение
се твърди като неправилно прилагане на материалния закон.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №157 от 11.07.2022
год., постановено по АНД №419/2022 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно
постановление №0905-94М-00-0368 от 25.02.2022 год., издадено от директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, с което, на основание чл.45,
ал.9 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на М.Н.П.
от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000.00/две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.8, ал.6 от Закона
за закрила на детето.
Със същото решение, Районен съд –
Кърджали е осъдил Агенцията
за социално подпомагане, със седалище и адрес – ***, да заплати на М.Н.П. от ***,
с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
За
да постанови решението си, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че нa
25.08.2020 год., в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално
подпомагане” – град Кърджали бил регистриран сигнал за детето Н. Ю. Ф. След
извършено социално проучване се установило, че Н. Ф. е дете в риск по смисъла
на §1, т.11 от ДР на ЗЗДет., поради което за същото
бил отворен случай и били предприети мерки за закрила в семейна среда по реда
на чл.23 от ЗЗДет. В хода на работата по случая бил
изготвен и План за действие от 19.03.2021 год. Майката на детето Н. – ответникът
по касация в настоящото производсство – М.Н.П., не
съдействала на отдел „Закрила на детето” за изпълнение на социалната работа, не
спазвала заложените цели и дейности в изготвения план за действие. Поради това,
на 24.06.2021 год., от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали
било издадено Задължително предписание №РД 01-0148 от 24.06.2021 год. Със
същото, на М.Н.П. било предписано следното: 1. Да сътрудничи на отдел „Закрила
на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали при
осъществяване на мерки за закрила в семейна среда за детето Н. Ю. Ф., а именно:
Да изпълнява заложените в Плана за действие от 19.03.2021 год. цели и дейности;
2. Да позволява достъп на социалните работници до детето, с цел проследяване
емоционалното състояние и развитие на детето; 3. Да не отказва контакт със
служителите на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”
– град Кърджали, с цел осигуряване на възможност за съгласуване на съвместни
действия и поддържане на обратна връзка и информация; 4. Да ползва социална
услуга към Център за обществена подкрепа за оценка на родителския капацитет, с
цел изследване причините за негативното отношение на детето спрямо бащата.
Срокът за изпълнение на предписанието бил 30 дни след влизането му в сила. Това
задължително предписание било съобщено на М.П. по реда на чл.18а, ал.9 от АПК,
като на 01.09.2021 год. било залепено уведомление на входната врата на адреса
й. На 01.12.2021 год. свидетелите В. Т., Р. Д. и С. И. - служители в отдел
„Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали,
извършили документална проверка на досието на детето Н. Ф. При проверката те
установили, че М.П. не е изпълнила даденото Задължително предписание №РД 01-0148
от 24.06.2021 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали.
По този повод, на 01.12.2021 год. срещу ответника по касация М.П., в нейно
отсъствие, бил съставен АУАН, за нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗДет.
Актът бил връчен на нарушителя от органите на РУ - Кърджали на 25.01.2022 год.
Въз основа на така съставения акт, на 25.02.2022 год. било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което, на основание чл.45, ал.9 от ЗЗДет., било наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лева, на М.Н.П., за извършено нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗДет.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на: гласните
доказателства - показанията на свидетелите В. Т., Р. Д. и С. И. и на писмените
такива - Акт за установяване на административно нарушение от 01.12.2021 год.,
Задължително предписание №РД 01-0148/24.06.2021 год., както и другите, приети
по делото, писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, от правна стнана
съдът е прпиел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът
е посочил на следващо млясто, че на жалбоподателя М.П.
е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗДет. и че с тази разпоредба се задължават родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат
при осъществяването на дейностите по закрила на детето. Посочил е също, че санкцията
е наложена на основание чл.45, ал.9 от ЗЗДет.,
предвиждащ, че който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този
закон, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева, а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 10000 лева.
Съдът, след запознаване с материалите по делото, е констатирал, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения. В тази връзка е посочил, че съгласно чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да се съдържат датата и мястото на извършване на
нарушението. Посочил е, че в процесното наказателно
постановление е възприето, че М.П. не е изпълнила Задължително предписание №РД
01-0148/24.06.2021 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали
в указания 30-дневен срок от влизане в сила на същото и че П. не е оказала
сътрудничество на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”
– град Кърджали за осъществяване на предприети мерки за закрила в семейна среда
по реда на чл.23 от ЗЗДет. спрямо детето Н. Ю. Ф., а
именно: не е изпълнила заложените в Плана за действие от 19.03.2021 год. цели и
дейности; не е осигурила достъп на социални работници до детето; не е
осъществила контакт със служителите на отдел „Закрила на детето” към Дирекция
„Социално подпомагане” – град Кърджали; не е започнала да ползва социална
услуга към Център за обществена подкрепа за извършване на оценка на родителския
й капацитет; не е осъществила връзка/контакт със служителите на Център за обществена
подкрепа и със служителите на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане” – град
Кърджали за изпълнение на предприетите мерки за закрила. Съдът е отбелязъл, че по аналогичен начин административното
нарушение е описано и в съставения АУАН. Съдът е приел, че видно от така
даденото описание, актосъставителят и наказващият
орган не са посочили нито дата, нито място на извършване на нарушението и че се
твърди, че жалбоподателката П. не е изпълнила
Задължително предписание №РД 01-0148 от 24.06.2021 год. в указания 30-дневен
срок от влизането му в сила, но не било посочено и не ставало ясно, кога
всъщност е влязло в сила това предписание, съответно и кога е изтекъл
въпросният 30-дневен срок. Районният съд е посочил, че тези обстоятелства са
важни признаци на деянието, тъй като поведението на жалбоподателя се явява съставомерно едва след изтичане на дадения срок за
изпълнение на задължителното предписание, като в тази връзка е намерил за нужно
да отбележи, че всяко административно нарушение се характеризира с дата/период/
на осъществяване, която следва да бъде коректно посочена в акта и в наказателното
постановление, така както изискват чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Посочил е също, че датата на извършване на нарушението, освен че е елемент от
обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите
обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава и че този елемент
от обективната страна на нарушението е от значение не само засанкционираното
лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да
организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност
на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Така районният съд е
приел, че като не са посочили изобщо дата на нарушението, актосъставителят
и наказващият орган са допуснали порок, който е накърнил правото на защита на
привлеченото към отговорност лице да узнае, за какво и кога извършено
административно нарушение му се налага наказание. На следващо място, съдът е
посочил, че място на административното нарушение също не фигурира, както в
акта, така и в обжалваното постановление и че този съществен порок не може да
бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като
съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на
проверката за законосъобразност, не може да тълкува и допълва волята на
наказващия орган и да възприема дата и място на нарушението, когато такива
изобщо липсват. По същество, според първоинстанционния
съд М.П. действително е извършила нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗДет., тъй като не е оказала сътрудничество на отдел
„Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали за
осъществяване на предприетите мерки за закрила в семейна среда спрямо детето Н.
Ю. Ф., с което на практика не е изпълнила даденото й Задължителнопредписание
№РД 01-0148/24.06.2021 год., като съдът е посочил, че това се установява от
показанията на разпитаните свидетели В. Т., Р. Д. и С. И., както и от
множеството приети по делото писмени доказателства, сочещи за липса на всякакво
съдействие от страна на П. по осъществяване на предприетите мерки за закрила в
семейна среда спрямо детето й Н. Ф. Районният съд е приел в крайна сметка, че от
начина на описание на нарушението обаче не става ясно нито кога, нито пък къде
същото е извършено и поради това, въпреки събраните доказателства за
нарушението, съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото впоследствие наказателно постановление не отговарят на изискванията
на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По тези
съображения Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съдът
е посочил, че от защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и че съгласно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Поради това и предвид отмяната на наказателното постановление, съдът е
приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено, в брой,
договорено възнаграждение в размер на 500 лева, като от представителя на
ответната страна не е било направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и поради това, на жалбоподателя следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение. Районният съд е отбелязъл,
че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата
на Агенцията за социално подпомагане, със седалище и адрес – ***, именно същата,
в качеството й на юридическо лице/съгласно чл.2, ал.3 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане/, следва да понесе разноските по
делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция в настоящия състав споделя в пълна степен изводите на въззивния
съд в насока, че видно от направеното описание на твърдяното нарушение, актосъставителят
в съставения АУАН, съответно и наказващият орган в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, не са посочили нито датата, респ. периода, нито
мястото на извършване на нарушението и че тези обстоятелства са важни признаци на деянието, тъй като
поведението на жалбоподателя се явява съставомерно
едва след изтичане на дадения срок за изпълнение на посоменото
задължително предписание. Съвсем правилно районният съд е посочил, че всяко
административно нарушение се характеризира с дата/период/ на осъществяване, а и
с място на извършване, които следва да бъдат коректно посочени в акта и в наказателното
постановление, така, както изискват разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Правилни и законосъобразни са и изводите на съда,че актосъставителят и наказващият орган са допуснали порок,
който е накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице да
узнае, за какво и кога извършено административно нарушение му се налага
наказание и че тези съществни пороци не могат да бъдат
отстранени в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като
съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на
проверката за законосъобразност на наказателното постановление, не може да
тълкува и допълва волята на наказващия орган и да възприема дата и място на
нарушението, когато такива изобщо липсват, както в настоящия случай.
Във
връзка с доводите, изложени в касационната жалба и в депозираното писмено
становище от касатора, настоящият съдебен състав
намира за нужно да посочи и следното:
За
да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е
законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции – констатираща,
обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено
лице, е небоходимо още да съдържа и минимума
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като конкретно,
императивната законова разпоредба на чл.42, т.3 от ЗАНН изисква акът да съдържа посочване на датата и мястото на извършване
на нарушиението. Изискването за наличие на тези реквизити
в акта е от съществено значение за преценката относно: спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН;
съблюдаването на давностните срокове по чл.80, ал.1,
т.5 от НК; приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място;
компетентността на наказващия орган; административнонаказателно
отговорно ли е лицето, посочено в акта като нарушител; създаването на гаранции
за надлежно упражняване правото на защита на наказаното лице; кръга на доказателствените факти; териториалната компетентност на
контролиращата съдебна инстанция. Изискването за наличие на този реквизит в
АУАН ще се счита за изпълнено в частта относно датата, в случай че в акта са
посочени: точната дата на извършване, респ. довършване, на нарушението или на
всяко от твърдяните нарушения или настъпването на общественоопасните последици; точната дата, на която
субектът е следвало да изпълни определено задължение, неизпълнението на което е
скрепено с административна санкция; приблизителния период от време на
извършване, респ. довършване, на нарушението – като начален и краен или само
краен момент/който впоследствие би могъл да бъде прецизиран от наказващия
орган/; приблизителния период от време, през който е траело осъществяването на
нарушението, при т.нар. продължени нарушения.
В
настоящия случай, по отношение на описаното в АУАН твърдяно нарушение, а и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, изискването за наличие
на дата на извършване на това нарушение попада в една от двете последни
хипотези, описани по-горе, т.е. това изискване щеше бъде изпълнено, ако в АУАН
бе посочен приблизителния период от време на извършване на нарушението – като
начален и краен момент или дори само краен момент, или ако бе посочен
приблизителния период от време, през който е траело осъществяването на
нарушението, доколкото може да се приеме, че в случая става дума за т.нар.
продължено нарушение. Нищо от това обаче не е посочено нито в съставения АУАН,
нито в издаденото въз основа на процесно наказателно
постановление, като тук следва да се отбележи, че нито в касационната жалба,
нито в депозираното впоследствие писмено становище от касатора,
няма доводи и аргументи в тази насока, т.е. такива, с които касаторът
да се да опита да опровергае изводите на районния съд относно липсата на
посочена дата или период на извършване на нарушението.
По
отношение мястото на извършване на нарушението, изискването на процесуалния
административен закон ше бъде изпълнено тогава,
когато в АУАН това място е посочено: точно и конкретно; приблизително, напр.
като район или по друг начин – с посочване на някакъв популярен или известен
обект и др.под.; с посочване на функционалната връзка между местоизвършването
на нарушението и друго обстоятелство, напр.: адреса и седалището на юридическо
лице, адреса на проверен търговски обект; мястото, където задължението е
следвало да бъде изпълнено, напр. териториално поделение на НАП, на НОИ и др.,
ако то е ноторно известно или точно посочено;
населеното място, в което нарушението е извършено, респ. довършено, или в което
са настъпили общественоопасните последици. В случая,
по разбиране на настоящия състав, мястото на извършване на нарушението е
следвало да бъде посочено в последната от изброените по-горе хипотези, т.е. да
бъде посочено поне като населено място или населени места, в което нарушението
е извършено или довършено, но и това не е сторено нито в съставения АУАН, нито
в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Във връзка с горното следва да се
посочи, че правната последица от неизпълнението на изискванията на закона за
посочване на дата и място на извършване на нарушението се състои в това, че ако
отстраняването на тези пропуски е невъзможно при разследване на спорните
обстоятелства от наказващия орган или същите не бъдат отстранени по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН и наказващият орган не упражни правомощията си по чл.54,
ал.1 или ал.2 от с.з., то издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло или частично – по отношение на нарушението, което не е
прецизирано от гледна точка на дата и място на извършване, като процесуално
незаконосъобразно, както правилно е сторил и Кърджалийският районен съд с
атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Това е така, тъй като
санкционен акт, т.е. наказателно постановление, което не съдържа указания
относно датата/периода/ и мястото на извършване на нарушението, не очертава по
необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, не
позволява на съда и на страните да формират категорични изводи от фактическа и
правна страна и ограничава и правато на адекватна
защита на наказаното лице.
Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на К. С.
Д. - директор на Дирекция „Социално подпомагане” - град Кърджали, с изложените
в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение
на Кърджалийския районен съд намира за правилно и законосъобразно, като постановено при съобразяване и правилна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на
материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и същото, с решението по настоящото дело следва да бъде
оставено в
сила.
При
този изход на делото и предвид своевременно направенето
искане от защитника на ответника по касация, за присъждане на направените
разноски по делото, съдът внамвира, че в полза на
ответника по касация М.Н.П. следва да бъдат присъдени такива. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК, а че разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК регламентира, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Поради това и предвид изхода на настоящото производство и респ., отмяната
на процесното наказателно постановление, в полза на ответника
по касация следва да бъдат присъдени разноските за заплатеното, в брой, адвокатско възнаграждение, което в случая
възлиза в размер на 500.00/петстотин/ лева, съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 07.09.2022 год., ведно с оформено и подписано
пълномощно към него от същата дата/на
л.12/. От касационния жалбоподател не е направено възражение
за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, респ. не е направено искане
за присъждането му в по-нисък размер, съобразно новелата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН – нито в подадената касационна жалба, нито в депозираното преди съдебното
заседание писмено становище, поради което, в полза на ответника по касация М.Н.П.
следва да бъде присъден пълният размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че административнонаказващият
орган, т.е. издателят на наказателното постановление – касационен жалбоподател
в настоящото производство, се намира в структурата на Агенцията за социално
подпомагане, със седалище и адрес – ***, то именно на същата, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.3 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане, следва да бъдат възложени разноските
по делото.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.І
/първо/ от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №157 от 11.07.2022 год., постановено по АНД №419/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Агенцията
за социално подпомагане, със седалище и адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на М.Н.П. от ***, с ЕГН **********, сумата в
размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото
пред касационната съдебна инстанция, за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.