ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, III
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
Мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Атанасова въззивно наказателно частно
дело № 894 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 вр. ал. 8 НПК.
С определение от 14.11.2019г. по частно наказателно
дело № 17819/2019г., Софийски районен
съд (СРС), Наказателно отделение, 111-ти състав, е отменил постановление на
Софийска районна прокуратура (СРП) от 21.10.2019г., изведено от канцеларията й
на 22.10.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 11015/2019г. по описа на
СДВР, респективно пр. пр. № 2312/2019 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 1 от НК, като необосновано и
незаконосъобразно.
Срещу
така постановеното определение на Софийски районен съд е подаден протест от
прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност на същото. Твърди
се, че отмененото постановление на СРП е обосновано и законосъобразно, като в
тази връзка се сочи, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали се налага извод за липса на извършено престъпление от
общ характер. Поддържа, че в хода на досъдебното производство е проведено
обективно, всестранно и пълно разследване, в следствие на което е установена в
пълнота фактическата обстановка по делото, която е била изложена в
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Изразява съображения, че постановлението за прекратяване на производството е изготвено
съгласно изискванията на закона и съдържа всички изискуеми реквизити, като
изразява несъгласие с изводите на съда, че същото е немотивирано, тъй като не е
посочена фактическата обстановка както и кои факти от доказателствената
съвкупност са кредитирани и кои не.
Съобразно изложеното се иска протестираното
определение на СРС да бъде отменено и постановлението на СРП, с което е
прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство, да
бъде потвърдено.
По делото не
е постъпило възражение срещу протеста от пострадалото лице – П.Б.Б..
При служебна проверка
за допустимост на частния протест съдебният състав, след като извърши
преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същият е депозиран в
законоустановения седемдневен срок от съобщаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект и срещу подлежащ на
обжалване и протест съдебен акт, поради което е и процесуално допустим.
След извършване на проверката по
отношение на редовността и допустимостта на частния протест, съдът пристъпи и
към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания
първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.
От фактическа страна съдът намира
следното:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано
по внесена жалба от П.Б.Б. срещу
постановление на Софийска районна прокуратура от 21.10.2019г., изведено от
канцеларията й на 22.10.2019г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 11015/2019г.
по описа на СДВР, пр. пр. 2312/2019 г. по описа на СРП.
Посоченото досъдебно производство е образувано с
постановление от 15.01.2019 г. на прокурор на основание чл. 212, ал. 1 НПК по
повод постъпило съобщение от дежурния офицер при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР
за настъпило ПТП за това, че: на 15.01.2019г. около 09.20 ч. в гр. София при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № *******с
водач П.Б.Б. *** с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Черни
връх“ и на около 65 м. след кръстовището с ул. „Балша“ катастрофира в метален
стълб в дясно от пътя – престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По досъдебното производство няма
лице, което да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем.
С постановление от 21.10.2019г., изведено от
канцеларията на СРП на 22.10.2019г.,
прокурор от посочената прокуратура е прекратил наказателното производство по
досъдебното производство на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че липсват данни за извършено престъпление от
общ характер. В постановлението е посочено, че от заключението на изготвената
съдебно – медицинска експертиза е видно, че на П.Б.Б. са причинени следните
травматични увреждания: тежка черепно – мозъчна травма, което е реализирало
медико – биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасано
за живота; гръдна травма със счупвания
на шест ребра в ляво и излив на въздух в гръдната кухина, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на шест ребра в
ляво е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от
30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК; счупване на
напренчия израстък на пети поясен прешлен е довело до трайно затруднение
движенията на снагата за срок повече от 30 дни – по смисъла на чл. 129, ал. 1
от НК.
В постановлението за прекратяване на наказателното
производство е посочено още,че са извършени и множество разпити на свидетели,
като не са посочени кои са разпитаните лица и какво се е установило от техните
показания. Доводи от кои конкретни доказателства е направен извода, че се
налага прекратяването на наказателното производство не са изложени, като само
единствено е визирана изготвената по делото автотехническа експертиза, която
посочва, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
л.а. „Киа Черато“ с органите за
управление, довели до занасяне, напускане на пътното платно и удар в метален
стълб. Доводи защо се кредитира заключението по изготвената автотехническа
експертиза и какви материали са били използвани при изготвянето й, за да се
приеме, че същата е пълна и не е необходимо назначаването на допълнителна
автотехническа експертиза, не са изложени от прокурора. Бланкетно освен това
държавното обвинение е посочило, че „след
анализ на събраните доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
намирам, че от обективна и субективна страна деянието е несъставомерно.“ В
постановлението не са посочени всички събрани по делото доказателства, както и
не е направен анализ на същите и не са изложени съображения защо се кредитират
едни от тях, а други не.
С
определението, предмет на въззивна проверка, първостепенният съд е приел, че
постановлението на СРП е необосновано и незаконосъобразно, поради което е
върнал делото на СРП за изпълнение на дадените в мотивната част на акта
задължителни указания. Районният съд е констатирал, че обжалваното
постановление е постановено без каквито и да е мотиви,
като не е посочена каква е установената в хода на разследването фактическа обстановка,
въз основа на какви доказателствени средства е установена фактическата
обстановка, кои от доказателствените средства са залегнали в основата на
изводите му по фактите и при наличието на противоречие в доказателствените
източници, кои от тях кредитира и кои изключва от доказателствената съвкупност
и по какви съображения. Не са посочени и какви са конкретните правни
съображения на държавното обвинение за несъставомерност на деянието от
обективна и субективна страна.
Срещу посоченото
определение в законоустановения седемдневен срок е депозиран протест от
прокурор при СРП.
Въззивният съд, като съобрази
изложените в частния протест доводи и съдържанието на атакуваното определение и
се запозна с материалите по делото, намира, че разгледан по същество, частният
протест е неоснователен.
За да се произнесе по същество, настоящата инстанция
на първо място съобрази правомощията си в процедурата по чл. 243, ал. 7 вр. ал.
8 НПК, включващи както проверка на законосъобразността и обосноваността на
обжалваното определение, така и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Преценката на обосноваността
на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си
извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно,
всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 НПК,
т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или
всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени;
(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т.
е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена
от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото
доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и
оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране),
довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания
съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно
необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени
източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в
делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
От своя страна, преценката за
законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на
първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и
процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по
някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия
защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава,
нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение
при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на
наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени
правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически
констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).
При така очертаните
предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 7 вр.
ал. 8 НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намира, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство e и необосновано, и
незаконосъобразно, поради което правилно е отменено от Софийски районен съд.
На първо място, от съдържанието
на същото е видно, че не съставлява годен за проверка прокурорски акт. Настоящата
инстанция споделя напълно доводите на първоинстанционния съд, че за
контролиращата законността и обосноваността на постановлението инстанция не
става ясно на кои източници на информация се е позовал представителят на СРП
при формиране на своите фактически констатации, което води до невъзможност да бъде
проследен начинът, по който е формирано вътрешното му убеждение.
В
постановлението, видно от съдържанието на същото, не само не е налице цялостен
анализ на инкорпорираните по делото доказателствени източници, както е приел
първоинстанционният съд, но такъв въобще
липсва. Неясно за настоящата инстанция е поради какви съображения, независимо от
факта, че досъдебното производство е образувано във връзка с настъпило ПТП на 15.01.2019г. около 09.20 ч. в гр.
София при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Черато“
с рег. № *******с водач П.Б.Б.– престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, не са отчетени
всички налични по делото доказателства, като записите от видеокамерите, които
сочат, че е имало други автомобили на пътното платно, които са пресекли пътя на
водача на лек автомобил „Киа
Черато“ с рег. № *******П.Б.Б., не е установено и кои са били
водачите на другите превозни средства, както и управляваните от тях автомобили.
Освен това при изготвената по делото автотехническа експертиза не са използвани
всички събрани по делото доказателства, не е посочена траекторията на лекия
автомобил, управляван от водача П.Б.Б., както и траекторията на движение на
останалите пътни превозни средства по пътното платно. Освен това липсва
база за преценка взети ли са били предвид същите тези горепосочени
доказатеслтва от държавния обвинител при формиране на вътрешното му
убеждение и какво евентуално го е мотивирало да не ги кредитира. Липсват мотиви
в постановлението за прекратяване на наказателното производство и относно доказателствата,
на базата на които е изграден изводът за липса на съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна.
При
това положение съдебният контрол върху обосноваността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство е обективно невъзможен, тъй като
съдът не може да преодолее липсата на мотиви от фактическа страна, като за
първи път в контролното производство изложи свои, защото противното би
означавало противоконституционно изземване на компетентността на прокуратурата,
която е органът по ръководство и решаване в досъдебната фаза с правомощия да
предава на съд извършителите на престъпления. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика, съгласно която контролиращата съдебна инстанция не може да
установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на
събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този
смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н.о.
на ВКС). Ако съдът
прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното
производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни
фактологични изводи, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой
прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания
акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на
събрания доказателствен материал, какъвто подход правилно е възприел и
първостепенният съд.
Съобразно разпоредбите на закона и дадените по-горе
разяснения, при преценка на обосноваността на прокурорския акт съдът следва да
прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване, включително да установи дали проведеното разследване е обективно,
всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Това обаче е възможно,
когато има валиден предмет на проверка – прокурорски акт, мотивиран по начин,
който да позволява да бъде изведен недвусмислено начинът, по който е формирано
вътрешното убеждение на прокурора за релевантните факти и за приложимото
материално право, каквато процесната
хипотеза не е.
По всички изложени съображения, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е налице необоснованост на акта, която може да бъде
отстранена единствено посредством изпълнение на дадените от него задължителни указания
за провеждане на задълбочено аналитично обсъждане от държавния обвинител на
събрания по делото доказателствен материал, при извършване на обоснована
преценка кои доказателствени материали кредитира с доверие и кои от тях отказва
да използва при формиране на своето вътрешно убеждение.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира за законосъобразен и крайния извод на
първостепенния съд за отмяна на атакуваното постановление, тъй като допуснатото
съществено процесуално нарушение може да бъде преодоляно само на стадия, на
който е допуснато.
Така мотивиран и
на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, III въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 14.11.2019г., постановено по частно
наказателно дело № 17819/2019г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 111-ти състав, с което е отменено постановление на Софийска районна прокуратура
от 21.10.2019г., изведено от канцеларията й на 22.10.2019г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11015/2019г. по описа на СДВР, респективно
пр. пр. № 2312/2019г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, и делото е
върнато на Софийска районна прокуратура със задължителни указания относно
прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.