№ 112045
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20241110143399 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „Р..“ ООД, въз основа на запис на заповед.
Съгласно съдържанието на представения запис на заповед същият е с падеж на
предявяване. Към заявлението е приложено уведомление от ЧСИ Г К, залепено на пощенска
кутия, като в разписката е удостоверено, че връчителят е посетил адреса на 15.06.2024 г.,
19.06.2024 г., 23.06.2024 г. и 24.06.2024 г. и по данни на новия собственик от адреса
търсеното лице не пребивава там.
Като взе предвид изложеното по-горе, съдът намира, че записът на заповед не е бил
предявен за плащане на длъжника, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 47 ГПК.
По силата на чл. 18, ал. 5 и чл. 43 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения при
условията и по реда на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Следователно за частния съдебен изпълнител
също съществува задължение след изменението на чл. 47, ал. 3 ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017 г.,
приложимо към датата на осъществяване на процесното връчване, служебно да провери
местоработата на лицето и да разпореди връчване да бъде извършено и там, както такова
задължение съществува за съда, като по силата на чл. 74, ал.1, т.4 ДОПК съдебният
изпълнител има право да поиска осигурителна информация от НАП за местоработата на
длъжника. Няма основание това законово задължение да съществува за съда, но да не
съществува за частния съдебен изпълнител, като в тази връзка следва да се има предвид, че
връчването на съобщения и книжа по реда на чл. 47 ГПК всъщност представлява фикция за
получаване на съобщението при наличие на точно определени законови предпоставки. За да
бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на процесуални срокове,
настъпване на изискуемост на задължения, настъпване на преклузии, упражняване срещу
страната на преобразуващи права, е необходимо пълно и точно изпълнение на
предпоставките за приложението й, включително реда и условията за връчване.
Освен това препращата норма на чл. 43 ЗЧСИ не съдържа изключване на разписаните
в процесуалния закон изисквания за редовно връчване, когато такова се извършва от частен
съдебен изпълнител, следователно и частните съдебни изпълнители следва да изпълняват
пълната разписана в ГПК процедура по връчване на книжа и съобщения. Допускането на
различен ред за връчване на книжата според субекта, който извършва връчването /нотариус,
съдебен изпълнител, съд/, би довело до различно тълкуване на вида на предпоставките,
които следва да са налице, за да се приеме, че банката е обявила на длъжника предсрочната
1
изискуемост, което в хода на заповедното и исковото производство би довело както
кредитора, така и длъжника до несигурност и неизвестност за това дали са упражнили
надлежно правата си. Подобно тълкуване би създало предпоставки за противоречиво
прилагане на законовите разпоредби и в крайна сметка за нарушаване принципа на правната
сигурност.
В тази връзка следва да бъде посочено и че неприлагането на изречение последно на
чл. 47, ал. 3 ГПК в зависимост от субекта, който извършва връчването, е в разрез с целта на
изменението на нормата. Видно от мотивите към законопроекта, достъпен на интернет адрес
http://www.parliament.bg/bills/44/754-01-4.pdf, изменението има за цел да предостави
допълнителни гаранции за намиране и уведомяване на длъжника, което ще даде на
гражданите възможност своевременно да защитят правата си. Именно в тази връзка е
предвидено задължителното и служебно извършване на справка за адреса на длъжника и
проверка на неговата месторабота, за да може той да бъде призован и чрез работодателя си.
По изложените съображения съдът намира, че записът на заповед не е бил предявен
за плащане на длъжника, поради което претендираното задължение не е изискуемо и
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. ..
№..17.07.2024 г., подадено от “Р..“ ООД срещу Ю. М. С..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2