Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260050
гр. Кубрат, 20.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия : Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 118 по описа за 2021 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.227, ал.1, б. “в” от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата – А.С.Д., ЕГН **********, от пост.адрес ***, със съд.адрес ***, ст. 4, чрез адв. М. Н., АК – Разград, като твърди, че е дарила собствените си 5/8 ид. части от недвижим имот – урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, ведно с застроените в него жилищна сграда от шест стаи и маза, друга жилищна сграда от две стаи и салон, и стопанска постройка, запазвайки за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, на 29.09.2014 г., с НА № 182, том IХ, рег. № 07144, н.д. № 1337/ 2014 г. по описа на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат, както и че има нужда от издръжка, поради заболявания и старост, която издръжка ответника, нотариално поканен, отказва да й даде, моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението. Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, предявена по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът – С.С.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на който е връчено лично съобщение на 24.02.2021 г., ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, е дал писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 260788/ 22.03.2021 г., с който сочи съдебен адрес ***, и заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Признава, че ищцата – негова майка, е в напреднала възраст и адекватно за същата физическо състояние, т.е. действително се нуждае се от грижи и помощ, но не и от издръжка, тъй като получава пенсия за изслужено време и възраст в размер, който е достатъчен за задоволяване на обичайните й нужди; оспорва твърдението й, че плаща по 160.00 лева ежемесечно за ползване помощ от 3-то лице. Обратно на това твърди, че няма финансова възможност да подпомага издръжката на ищцата с пари, тъй като не е трайно устроен с работа, сам издържа семейството си, вкл. съпруга, общото им дете на 1-годишна възраст, както и две непълнолетни деца, рождени на съпругата му от предходен брак; признава, че е получил изпратената му от нея нотариална покана, но твърди, че не може да си позволи да й плаща претендираната от нея ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, тъй като ще постави себе си и семейството си в по – лошо положение от нея; твърди, че може да се грижи с личен труд за нея, стига тя да се съобрази с неговия избор и семейно положение, и да не предизвиква системно напрежение със скандали и неприязнено отношение към него, към съпругата му и децата, които отглеждат.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана; алтернативно, заявява съгласие да заплаща на майка си издръжка, но в размер, съобразен с неговите възможности.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Нотариален акт № 182, том IХ, рег. № 07144, н.д. № 1337/ 2014 г. по описа на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат, на 29.09.2014 г. в гр. Кубрат ищцата А.С.Д., дарила на сина си С.С.А., своите собствени 5/ 8 ид. части от съсобствения между тях недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, ведно с застроените в него жилищна сграда от шест стаи и маза, друга жилищна сграда от две стаи и салон, и стопанска постройка, запазвайки за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 15.01.2018 г. на Община – Завет се установява, че недвижимият имот, предмет на дарението е деклариран като съсобствен между ответника С.А. – за 6/8 ид.части, А. и С.С.(сестра и брат на ответника, респ. деца на ищцата), при равни права – по 1/8 ид. част.
Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение № 3042-16-16/ 03.02.2021 г.на НОИ, ТП – Разград, ищцата А.Д. получава пенсия за изслужено време и старост, определена в общ размер на 465.97 лв. към м. 08.2020 г., актуализиран към м. 01.2021 г. в размер на 515.97 лв., ежемесечно.
От събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства – показанията на св. Р. К., без родство със страните, се установява, че от миналата – 2020 г., тя се грижи за ищцата – гледа я, пере й дрехите, помага й при къпане, срещу които грижи и труд получава от ищцата по 20.00 лв., един път в месеца; през зимата друг мъж – Д., й носел дърва за печката, а храна – ядене и хляб, всеки ден А. получавала от социалния патронаж(има предвид ползването на услуга, осигурявана от Общинско предприятие „Социални услуги“ – гр. Завет); пред нея ищцата се е оплаквала, че сина й не я гледа и я тормози, но лично не е възприела сина й да я удря или бие; видяла е синина на гърба на ищцата, но не знае вследствие на какво се е получила.
На съдът е служебно известна информацията, че средномесечната цена за ползване на доставка до дома на топла храна, включваща порция супа, порция основно ястие и хляб за деня, по предварително изготвено меню и избор на клиентите – възрастни хора на пенсионна възраст и признати за социално слаби по разпореждания на ОбщС „Социално подпомагане“, е в размер на 40.00 – 50.00 лева за ОбщП „Социални услуги“ – гр. Завет, респ. 60.00 – 70.00 лева за ОбщП „Социални услуги“ – гр. Кубрат, като от приложените към исковата молба приходни квитанции – л. 27 от делото се установява, че за м. 11.2020 г. ищцата е платила сумата 58.84 лева, а за м. 12.2020 г. – 74.86 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че получаваната от ищцата пенсия за изслужено време и старост в размер на 515.97 лева покрива обичайните й нужди от храна – 100.00 лева, лекарства – 45.00 лева(по твърдение на ищцата в исковата молба, неоспорено от ответника и приложени документи – л. 21-л. 26, л. 34 от делото, ), както и плащани от нея услуги за лични и домакински грижи, осигурявани и от други лица – 2 Х 20.00 лева(в съответствие с показанията на св. К.), или общо около 200.00 лева, след разхода на които на разположение на ищцата остават не по – малко от 300.00 лева, ежемесечно .
С исковата молба се твърди, но по делото не установява с годни доказателства – писмени и/или гласни, нуждата на дарителката от издръжка в претендирания от нея срещу ответника размер – 200.00 лева, ежемесечно, видно от съдържанието на връчената на ответника на 26.01.2021 г. в гр. Кубрат чрез нотариус Б. Н. нотариална покана – л. 13-14 от делото.
Извън предмета на доказване по делото, с оглед фактите от хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, са отношенията между страните по повод твърдян, но не доказан по реда на ЗЗДН акт на домашно насилие, датиран от ищцата като един ден от м.10.2020 г., когато според нея синът й - отв. С. А., започнал да я удря с дръжката от една счупена детска количка; приложения към исковата молба протокол за предупреждение – л. 31 – л. 33 от делото, съдържа изложение за оплакване на ищцата срещу сина й, но не съдържа признание, изходящо от ответника, относно осъществяването на същите.
От събраните по инициатива на ответника гласни доказателства – показанията на св. А. С. Ю. – дъщеря на ищцата и сестра на ответника, и св. С.И.А.– снаха на ищцата и съпруга на ответника, се установява, че отношенията между ищцата и трите й деца са трайно влошени, защото не децата, а майката никога не е имала добро отношение към тях, към брачните им партньори и съм децата им; обиждала ги, предизвиквала скандали и пр., поради което по – големите от тях напуснали дома им и се установили да живеят отделно от нея; единствен който, въпреки лошото й отношение, се грижел за нея бил С., но тя и него тормозела; негативното й отношение към С. се засилило след като той заживял и сключил брак със С., която – разведена и с две деца от предходен брак/съжителство, свекървата не искала в дома си; гонела нея и децата й, вкл. и родените от брака й с ответника; в отсъствието на сина си от къщи ищцата обиждала и удряла снаха си, посягала да удря с различни предмети децата на сина си; ответника работи като общ работник в мандра в с. Брестовене и реализира доходи в размер на минималната за страната работна заплата; грижи се и издържа семейството си, включващо три малолетни деца.
Въз
основа на така изложеното
от фактическа страна, от правна
съдът приема за установено следното: Искът е недоказан и неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.1, б. «в» ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дарения отказва да даде на
дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
Установено с Нотариален акт № 182, том IХ, рег. № 07144, н.д. № 1337/ 2014 г. по описа на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат, е качеството на страната – ищца като дарител на 5/8 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, и на ответника като дарен.
Не се установи по делото с годни доказателствени средства – писмени и гласни доказателства, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, в частност - издръжката в размер на 200.00 лева, ежемесечно, която е поискала от ответника с връчена му на 26.01.2021 г. в гр. Кубрат чрез нотариус Б. Н. нотариална покана – л. 13-14 от делото.
С установяването по несъмнен начин единствено на факта на дарение, изходящо от ищцата и прието от ответника; и липсата на доказване на другия факт или обстоятелства - изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка, не се покрива хипотезиса на нормата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, в следствие на което ищца не може да претендира отмяна на направеното в полза на ответника дарение.
Договорът за дарение е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, възникнали за ищцата – дарител, след сключването на договора за дарение - нужда от издръжка и потърсената помощ от дарения, законът предвижда задължение в негова тежест да окаже исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна на дарения. В настоящия случай ищцата не установи да е изпаднала в нужда, обосноваваща поисканата издръжка от дарения.
Съгласно трайно установената съдебна практика, нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Принципно не следва в необходимите средства за живот на дарителя да се включват разходи, каквито конкретно дарения не е установено да има.
В случая нуждите на дарителката за предходните 7 години(дарението е от 29.09.2014 г., а исковата молба е предявена на 17.02.2021 г.) не са се променили качествено и/или количествено, към момента на дарението е била на пенсионна възраст - навършила 73 – годишна възраст, а сега е на 80 години, и както тогава, така и сега с получавана пенсия за изслужено време и старост в размер над 500.00 лева може и задоволява конкретните си битови и здравословни нужди, и индивидуалните си потребности, имайки предвид, че живее в малко населено място, традиционно води скромен начин на живот на село, без заявени и установени по делото специфични нужди, респ. разходи за задоволяването им, от храна, лечение, задоволяване на индивидуални и традиционни за нея културни или интелектуални занимания, и пр.. Видно от събраните по нейна инициатива гласни доказателства, вкл. с оглед на физическата си немощ, си е осигурила ползването на помощ и грижи от трети лица, за които може да си позволи и плаща възнаграждения в размер на средномесечно 20.00 лв. на св. К., и вероятно в същия размер през зимните месеци плаща, за да й се вкарват в дома й дървата, с които се топли.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 СК – пълнолетните деца, каквото е ответника по отношение на ищцата, са длъжни да се грижат за своите възрастни родители – ищцата, в който смисъл е й морално задължен по отношение на нея, в качеството си на дарен със собствените й 5/8 ид. части от процесния съсобствен между тях недвижим имот, но моралното задължение за даване на издръжка(грижи) може да се трансформира в правно такова само, ако родителя, респ. дарителя, е обективно и трайно изпаднал в нужда, която не може да задоволи със собствените си финансови средства и физически възможности.
В случая се твърди, но не се установява дарителката да е изпаднала в нужда, която не може да задоволи със собствените си финансови средства и физически възможности. Заявените лично от нея по делото претенции по отношение на ответника за уважение, неудовлетвореността й от избора на сина й на брачен партньор, претенциите й за упражняване на власт по отношение на пълнолетния й син, дарен с процесния акт на дарение на ид. части от недвижим имот, не могат и не следва да бъдат удовлетворени чрез отмяна на дарението на претендираното от нея основание.
При отхвърляне на исковата претенция неоснователно е искането на ищцата да бъдат присъдени в тежест на ответника разноските й по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателно е искането на ответника ищцата да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, но от приложения към писмения отговор договор за правна помощ – л. 44 от делото, не се установява в какъв размер и изобщо договорено ли е плащането на адв.възнаграждение в полза на представляващия го адвокат, поради което и разноски на ответника не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.Д., ЕГН **********, от пост.адрес ***, със съд.адрес ***, ст. 4, чрез адв. М. Н., АК – Разград, срещу С.С.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, съдебен адрес ***, иск за отмяна на сключения с Нотариален акт № 182, том IХ, рег. № 07144, н.д. № 1337/ 2014 г. по описа на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат с вх.рег.№ 3322/ 29.09.2014 год., Акт № 115, том 13, дело № 2547, парт.кн.стр.31229, на 29.09.2014 г. договор за дарение на 5/ 8 ид. части от съсобствения между тях недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, ведно с застроените в него жилищна сграда от шест стаи и маза, друга жилищна сграда от две стаи и салон, и стопанска постройка, като неоснователен и недоказан.
Отхвърля насрещните искания на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис, пред ОС – Разград.
Районен съдия: /П/