№ 486
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512668 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12668/2024 г по описа на СГС е висящо по въззивна жалба на В. Т. Т., ЕГН
********** от гр.София срещу решение №10576 от 03.06.2024 г по гр.д.№50426/23 г на
СРС , 27 състав , поправено с решение №16745 от 12.09.2024 г по същото дело , с което
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.92 ЗЗД на „И.Н.Т.“ ООД, ЕИК: *******,
гр.София, ул. „*******, сумата от 2500 лв частичен иск от сумата от 20 000 лева
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за участие в
провеждането и заснемането на телевизионно предаване „Къщата на инфлуенсърите“,
дължима на основание чл. 7.1 от раздел VII от договор за участие в „Къщата на
инфлуенсърите“ – сезон 2, сключен на 17.03.2023г. между страните; и сумата от 1600 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че договорът
между страните противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите .
Възнаграждението е само 10 лева при множество обременителни задължения за неопределен
период от време /до елиминиране/ . Договорът има „откровено заробващ характер“ и липсва
достойно заплащане на труда на въззивника . Няма гаранция , че въззивникът ще бъде
представен в положителна светлина и ще може да увеличи популярността си . Спечелването
на играта и на наградата от 25 000 лева е изцяло под контрола на продуцента. Евентуално
договорът е нищожен като обещание за дарение . Неустойката е нищожна , защото
1
обезпечава безвъзмезден договор . В случая е приложим чл.76 ал.2 ЗАПСП за артиста-
изпълнител , защото участието в риалити е свързано с обекти на авторски права . Наличието
на състезателен формат не може да отрече наличието на авторско произведение , защото е
имало режисирани ситуации и цялостна художествено-творческа дейност . Налице е договор
с невъзможен предмет , защото предметът на договора не е ясно очертан и липсва негова
съществена част – т.нар.регламент . Представеният в първото о.с.з регламент е оспорен и не
е проведено доказване от ищеца на истинността му , включително на клаузите за
„номинации“ и напускане на формата . Неустойката от 20 000 лева е нищожна поради
противоречие с добрите нрави , при положение , че ищецът не е поел задължение да увеличи
популярността на въззивника и за гарантиране на висока гледаемост на предаването .
Спечелването на наградата от 25 000 лева е бъдещо несигурно събитие , като това зависи и
от волята на продуцента . Освен това неустойката се дължи заедно с реално претърпените
вреди т.е. неустойката е наказателна . Неустойката е прекомерна и трябва да се намали до 0
/нула/ лева поради липса на реално претърпени вреди . Ищецът не е доказал разходи и
пропуснати полза от евентуално неизпълнение на въззивника . Риалити форматът е проведен
успешно и без участието на въззивника , което се установява от показанията на св.Р. .
Налице е частично изпълнение от въззивника , който е участвал във видеовизитка на
формата . Дори да е валиден договорът е прекратен поради обектична причина . На
09.01.2023 г въззивникът е извършил аборт и е развил посттравматично стресово
разстройство /не е бил на себе си , не е излизал , станал асоциален/ . Въззивникът не е знаел
как ще се отрази аборта върху психиката й . На ищеца СРС е трябвало да се възложи
доказателствена тежест да докаже вредите , които е претърпял . Неправилно не са допуснати
на въззивника допустими доказателства – разпит на единия от управителите по чл.176 ГПК
и съдебно-счетоводна експертиза за размера на печалбата от процесното риалити предаване
.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Въззивникът не е доказал неистинност на т.нар.регламент , а няма данни че се е
противопоставил на липсата на регламент и е искал да му се предостави такъв . Регламентът
е подписан от въззивника на последната страница .Ответникът е декларирал , че е в добро
здравословно състояние . Липсва лекарско предписание със забрана за участие в риалити
предаване . За предаването ищецът е ангажирал общ ресурс от над 200 000 лева за 15
участника т.е. по 15 000 лева на участник . Освен възнаграждението и наградата всеки
участник може да увеличи аудиторията си и популярността си , защото предаването е имало
голяма гледаемост . Въззивникът се е явил за изготвяне на видеовизитка на 04.04.2023 г и е
трябвало да се яви на 01.05.2023 г за началото на проекта . вместо това не се е явил до края
на проекта м.ноември 2023 г . Представената епикриза за аборт от 09.01.2023 г предхожда
датата на договора от 17.03.2023 г , като в договора не са декларирани здравословни и други
проблеми . Доказано е от св.Р. , че неизпълнението на въззивника е създало проблеми и е
провалило планове за първите епизоди от риалити формата . За предаването са сключени
множество договори и са инвестирани значителни средства .Уговорената неустойка от
20 000 лева е валидна и справедлива като размер . Процесният договор не е безвъзмезден и
2
не представлява обещание за дарение . Частичното изпълнение е толкова несъществено , че
не може да доведе до наламяване на неустойката .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника-ответник на
07.06.2024 г и е обжалвано в срок на 21.06.2024 г /по ССЕВ/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
Въззивната жалба на „И.Н.Т.“ ООД е оставена без разглеждане с влязло в сила определение
№17906 от 07.11.2024 г , като във връзка с тази въззивна жалба са претендирани разноски от
В. Т. Т. , оспорени като прекомерни от „И.Н.Т.“ ООД .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е от фактическа страна приел следното .
С доклада на СРС е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказванемежду страните
обстоятелството на сключен договор за участие в „Къщата на инфлуенсърите“ от
17.03.2023г., за който ответницата не се е явила за участие на 01.05.2023г.
В приетия договор в чл.7.1. е уредена неустойка в размер на 20 000 лв. при отказ на
участника от участие в проекта.
В чл.7.2. е уредена неустойка за въздържане от разпространение на информация и данни
свързани с Проекта.
В чл.7.3. е уредена неустойка за други неизпълнения по договора в размер на 10000лв., с
изкл. на изрично предвидените неустойки по чл.7.1. и чл.7.2.
В чл.7.4. е договорено основание за прекратяване действие на договора при обективни
причини извън волята на участника, като в чл.7.5. се посочени основателни причини
(здравословни проблеми, водещи до трайна невъзможност за изпълнение на задължението за
повече от 5 дни, обективна невъзможност, която не е вследствие на неправомерно поведение
на участница).
В чл.8.1. е фиксирано възнаграждение в размер на 10 лв. за участие в проекта, което
съгласно чл.8.2. се заплаща при подписване на договора, който служел за разписка.
Съгласно чл.10.1. участникът е декларирал , че е в добро психическо и физическо
здравословно състояние като се задължавал да уведоми незабавно продуцента в случай на
промяна на обстоятелствата. Приета е декларация – съгласие от 11.03.2023г. от ответницата
3
за съгласие за обработване на лични данни, така и Регламент за провеждане на формата,
оспорен от ответницата с изкл. на последната страница с твърдения.
От СРС са приети четири броя договори между ищеца и трети лица – рекламодатели от
м.03.2023г., 24.04.2023г., 19.04.2023г. и 11.03.2023г., както и преводни нареждания (за
изплащане на награда от участие в общ размер на 22500лв.), фактури за закупен автомобил
и за наем на автомобил, за наем на друга техника, за видео монтаж, за операторски услуги,за
организация на събитие, за кетъринг, за закупени видео и компютърна техника, домашни
пособия и др. разходи за стойност около 60 хил.лв., краткосрочен заем за 60 000лв.
От СРС са приети сметки за изплатени суми за екип от монтажисти, сценаристи, оператори
и режисьори за възнаграждение в размер над 63хил.лв.
От СРС е прието като писмено доказателство е приета епикриза на ответницата от
09.01.2023г., съгласно която ответницата е постъпила на 09.01.2023г. с диагноза „
терапевтичен аборт …без усложнения“ по анамнеза „прекъсване на бременност по
желание“.
Приети са кореспонденция по социална платформа, с което се напомня, че на 01.05.2023 г
стартира форматното предаване, така и уведомление получено на 15.06.2023г., с което
ответницата се кани да плати сумата за неустойка в размер на 20 000 лв. в 5-дневен срок от
получаване на уведомлението.
От СРС е приет е амбулаторен лист от 30.11.2023г. с поставена диагноза „посттравматично
стресово разстройство“ и назначена терапия със седативи и даден съвет за започване на
психотерапия.
Според разпитания пред СРС свидетел Р. /режисьор-редактор при ищеца / преди започване
на формата се провеждал кастинг за избор на участници, които следвало да бъдат общо 15
по план за изпълнение на снимане на формата (разделяне участниците на три отбора по
човека) , но в самия ден ответницата не дошла, с което нарушила изцяло програмата на
формата, съответно първите няколко епизода.
Според разпитания пред СРС свидетел Й. , същата познава ответницата от 2021г.. През
септември или октомври 2022 г ответницата забременяла, но поради неразбирателства с
бащата извършила аборт на 09.01.2023г. . След аборта ответницата се променила и нямала
желание за излизане и контакти, трудно се социализирала, вкл. все още било трудно
емоционално да преодолее аборта. Ответницата била първоначално много нахъсана и
амбицирана за участие в риалити формата , но заради аборта отказала участие, за което
уведомила ищеца края на м.април – началото на м.май. Свидетелят няма спомен дали преди
или след аборта ответницата е знаела, че ще участва във формата.
От правна страна СРС , че по предявения иск по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение с
ответника по валиден договор за участие в „Къщата на инфлуенсърите“ – сезон 2, наличието
на действително неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението
на ответника за явяване и вземане на участие в проекта „Къщата на инфлуенсърите“– сезон
4
2 и прекратяване на договорната обвързаност между страните поради виновно неизпълнение
от страна на ответника на задължението по чл. 7.1 от раздел VII от договора в полза на
ищеца възниква вземане за неустойка, както и размера на тази неустойка, изискуемост на
вземането съгласно условията по договора. С оглед възраженията на ответницата: в тежест
на ищеца е да докаже, че процесният договор е валидно сключен, конкретно: договорът
включва необходимото съществено съдържание /с оглед оспорване приемане, съответно
изготвяне на Регламента по см. на чл.1.1 от договора/; договорената престация не
противоречи на добрите нрави, съответно не цели заобикаляне на чл.76 ЗАПСП; съответно,
че неустоечната клауза е валидна /не противоречи на закона, на добрите нрави/. В тежест на
ответницата е разпределено доказване наличието на обективна невъзможност за изпълнение,
т.е. твърдените причините, за които не може да носи отговорност (в конкретния случай да
докаже обективните обстоятелства около здравословното състояние и влошаването му).
Според СРС съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи за обезщетение на вредите, без да е необходимо те да се доказват. Задължението за
заплащане на неустойка се намира в тясна функционална връзка със задължението, което
обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо него. За да се дължи неустойката, следва да
са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била договорена от страните,
кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника. В разглеждания случай тези предпоставки са налице. От приетия по
делото договор се доказва наличието на неустоечна клауза, така и няма спор, че ответницата
не се е явила за вземане на участие в проекта.
Според СРС възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет
поради неопределеност на престацията е неоснователно. Предметът на договора е ясно
очертан в I „Предмет на договора“, който към момента на постигне на съгласието за
обвързаността от договора е фактически и правно възможен, вкл. с оглед неоспорване на
авторството на приетия по делото регламент на последната страница, над която изрично е
записано, че участника, който полага подписа си декларира, че е прочел регламента, разбира
съдържанието му и се съгласява с изложените условия, съдът приема възражението за
оспорване на документа за неоснователно. Форматът „Къщата на инфлуенсърите“
представлява „форматно предаване“, което притежава качеството на аудиовизуално
произведение по см. на чл.3, ал.1, т. 4 ЗАПСП, но участието в подобен тип предаване не
квалифицира участника като артист-изпълнител, доколкото подобно участие със
състезателен характер не би представлявало „изпълнение“ в резултат на творческа или
художествена дейност (така и Решение № 260701/28.11.2022г. по т.д. № 829/2020г. на СГС),
Т.е. възражението, че се цели заобикаляне на чл.76 ЗАПСП е неоснователно, доколко чл.76
ЗАПСП не е приложима към конкретния случай.
Според СРС въведеното възражение за обективна невъзможност е неоснователно .
Същото касае твърдения за пълна невиновна и последваща обективна невъзможност за
изпълнение (макар задължението да е intuitu personae, при такъв тип задължения
невъзможността също е обективна, защото засегнатата страна би била единственото лице,
5
което може да изпълни престацията). По принцип причините за неизпълнение, на които
длъжникът може да се освободи от отговорност са уредени от закона като изключение, в
конкретният случай чл.81 ЗЗД въздига като задължителен елемент невъзможността за
изпълнение, която трябва да е обективна, така и тази невъзможност се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина, т.е. длъжникът не отговаря за онези, независещи от
него случайни фактори, които не е могъл да предвиди или пък е могъл да ги предвиди, то е
нямало как да ги избегне.
В случая възражението за обективна невъзможност е неоснователно, доколкото особеното
травматично състояние спрямо ответница се е осъществило няколко месеца преди сключване
на договора, съответно няколко месеца преди началото на изпълнение на поетите
задължения, предшестващи от предварителни заснемания. Житейски логично е подобен тип
събитие да има сравнително продължително отражение на психиката, било и по чисто
физиологични (хормонални), така и чисто емоционални причини, което зависи от множество
фактори, но в конкретния случай ищцата е знаела за това си състояние преди сключване на
договора, чието изпълнение е било за лично участие след определен период от време след
сключването, т.е. могла е да предвиди емоционалното си състояние до известна степен, като
по делото не е доказано пълно и главно, че знаейки за особеното състояние е нямало как да
избегне последиците на същото, вкл. че същото необичайно персистирало и се
задълбочавало във времето. Отделно от това в самия договор има задължение на участника
да уведомява продуцента в случай на промяна на гарантираното добро психическо и
физическо здравословно състояние. Трябва да се кредитират показанията на св. Р. в частта за
неизпълнение на задълженията на ответницата своевременно по уведомяване на продуцента
въобще за неучастието си, което косвено се потвърждава и от показанията на св.Й. в частта,
че ответницата уведомила продуцента за отказа си от участие в края на м.април., началото
на м.май (доколкото началото на формата е на 01.05).
Според СРС възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с
добрите нрави е неоснователно. Неустойката следва да се приеме за нищожна като
противоречаща на морала, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. само ако смисълът на
неустойката в конкретния случай е различен от типичните функции. В конкретния случай,
от една страна договореното възнаграждение е в размер на 10лв., а размерът на неустойката
за безпричинно неучастие е в размер на 20 000лв., което на пръв поглед житейското усещане
диктува да се приеме за неморално висока, но от друга следва да се отчитат факторите, че
форматът е състезателен „онлайн“ „риалити“ формат, който освен възможност за
спечелване на награда в размер на 25 000лв. без ДОД, дава възможност и за
популяризиране на участника „инфлуенсър“ („влиятелна личност“ създаваща съдържание в
социалните мрежи, чиято популярност в интернет зависи от броя последователи), което
прогнозно трудно би могло да се определи към момента на сключване на договора, т.е.
трудно би се прогнозирало дали участието на въпросния „инфлуенсър“ във формата би
довело до положително увеличаване популярността му, но доколкото конкретния формат е
6
втори „сезон“ с висока гледаемост в онлайн платформа, то и състезателният характер и
популярността би била само основата за засилена популярност, а последната би зависела от
конкретното представяне на съответния участник. Оттук критерият за съотношение между
договореното възнаграждение и размерът на неустойката не е определящ (вкл. в практиката
/ Решение № 138 от 16.01.2019 г. по т.д. № 1100/2018 г. на САС/ преценката за съотносимост
във възнагражденията е приета за неотносима при договор с оглед личността при задължения
за непарична престация).
Според СРС по делото да няма ангажирани пълни доказателства преди започване на
формата каква е била прогнозната инвестиция, съответно печалба. Приетите писмени
доказателства косвено доказват предварителното заемно финансиране, вкл. са приети
доказателства за разходи на стойност около 60 000 лв., така и разходи за екип за около 60
000лв., така и сключените договори за реклама за над 100 000лв., без да има данни отказ от
договорите от рекламодателите поради неучастие конкретно на ответницата. Следователно
към момента на сключване на договора неустойката по договорите с участниците при
евентуалния отказ от участие на всеки един от общо 15-те участника отговаря на
характерните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Според СРС възражението за намаляване на неустойката поради прекомерност е
основателно до размера на претендираната сума от 2500 лв. Неустойката представлява
форма на гражданска отговорност, която се реализира в облекчена форма от гл. точка на
доказването на вреди, то при договорни правоотношения с нетърговец, последният има
възможност да иска намаляване дължимото обезщетение, което е прекомерно, вкл. в
случаите, когато се акцентира на пеналната функция, доколкото в пълен размер би нарушила
забраната за неоснователно обогатяване, т.е. целта за прекомерност на неустойката е да
преодолее неоправданото разместване на имуществени блага, водещо до неоснователно
обогатяване. Оттук намаляването на дължимата неустойка не е предназначено да установи
аритметично равенство между две стойностни величини, а да възстанови мярката, т.е. да
установи едно относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на
действителните вреди, особено в случаите, в които може да се окаже и непосилно
определянето им. Преценката за „прекомерност“ се предоставя на вътрешното убеждение на
съда. Критерият за категоризирането на неустойка като прекомерно голяма не се изчерпва в
съотнасянето с размера на претърпените вреди. Законът дава само основата за преценката
„претърпените вреди“, не и точният мащаб за извършване на преценката. Ако неустойката се
характеризираше само с обезщетителна функция то критерият би следвало да е
претърпените вреди, но същата има и обезпечителна и наказателна функция, т.е. размерът
може да надвишава този на вредите, с което да се репарират и косвени вреди. По принцип
при възражение за намаляване на неустойка поради прекомерност следва да се установи
общият размер на всички вреди, за да може да се прецени, дали неустойката ги превишава и
с колко, вкл. при искане за намаляване на неустойката поради прекомерност по принцип
доказателствената тежест за установяване на претърпените вреди носи длъжникът, а не
кредиторът, несъответствието на неустойката с вредата също е факт, подлежащ на доказване
7
от него (Решение № 12 от 21 март 2011 г. по т.д.№ 1056/2009 г. на І т.о. на ВКС). В
конкретния случай, доколкото целта на формата на предаването е привличане на зрителски
интерес конкретната вреда би се изразявала в загуба на зрители, които „следват“
ответницата, т.е. гледаемостта би била по-голяма, ако и ответницата е участвала, което наред
с участието и на други участници във формата със състезателен характер, без данни за спад
на постигнатия рейтинг в сравнение с предходния сезон, съдът приема, че неустойка в
размер на 20 000лв., без неучастието на ответницата да се е отразило на рейтинга на
формата, предпоставя частична основателност на възражението за прекомерност до сумата
от 2500лв., като изразител на санкционната функция, доколкото разликата над посочената
сума би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Доколкото неустойката е
претендирана в размер на 2500лв. като част от 20 000лв., според СРС искът следва да се
уважи изцяло, доколкото уважава възражението за прекомерност до 2500лв.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
.
Не може да се приеме , че договорът между страните противоречи на добрите нрави поради
„нееквивалентност на престациите“ . Правилно СРС е посочил , че предвид особеният
предмет на договора , а и на бъдещото риалити предаване , не може да се достигне до извод ,
че престациите са до такава степен различни по стойност , че това да смущава общественото
нравствено чувство . От значение е както възможностите въззивникът да спечели наградата
от 25 000 лева , така и чрез участието си в предаването да се популяризира като лице с
влияние в обществото /певец и инфлуенсър/ . Въззивникът не доказал твърденията си , че
договорът има „заробващ характер“ и че възможността за спечелване на наградата е било
под пълния контрол на ищеца . Дори договорът да не е бил изгоден за въззивника не може да
се приеме , че това е било до степен това да доведе до неговата нищожност поради
противоречие с добрите нрави . Последните не изглежда да „забраняват“ участие в
комерсиални риалити формати като процесния .
Дали въззивникът е щял да бъде представен в положителна светлина няма как да се
установи по делото, тъй като въззивникът въобще не се е явил за участие в предаването .
Съдът също така е в невъзможност да прецени какво се има предвид под „положителна
светлина“ в контекста на подобни предавания , които целят преди всичко висок рейтинг и
понякога скандална популярност . Последната не винаги е следствие от положителни и
обществено приемливи действия и бездействия т.е. популярност в определени среди може да
се добие и при представяне на въззивника в „негативна светлина“ .
Не може да се приеме , че договорът е безвъзмезден или че има обещание за дарение , най-
вече поради възможността за спечелване на награда от 25 000 лева . Въззивникът е преценил
, че има интерес от участие в предаването , очевидно с цел да спечели допълнителна
популярност . Както се посочи , поначало не подлежи на изследване от съда дали договорът
е изгоден за някоя от страните и дали съпътстващите задължения за съдействие към
продуцента и пр. са обременителни или не за въззивника .
Правилно СРС е приел , че по делото няма данни за прилагане на чл.76 ал.2 ЗАПСП за
8
артиста-изпълнител . Участник в риалити-предаване не може да се приравни на артист-
изпълнител , защото по делото няма доказателства въззивникът да е поел задължение да
изпълнява определена роля , да импровизира в определена насока по определен или рамков
сценарии и пр.
Предметът на договора е бил напълно възможен – участие в риалити формат . В тази връзка
представени по делото „регламент“ няма решаващо отношение . Няма доказателства
въззивникът да е възразил срещу регламента , срещу начина за организиране на формата и
пр.
Не може да се приеме , че неустойката от 20 000 лева противоречи на добрите нрави . От
представените по делото доказателства се установява , че за самото предаване са извършени
значителни разходи и инвестиции , а неявяването на предварително определен участник
безспорно затруднява реализирането на предаването , както е посочил св.Р. . Ищецът няма
как да поеме задължение да увеличи популярността на въззивника , както и да гарантира
висока гледаемост на предаването . Това е въпрос на търговски /продуцентски/ риск и зависи
от множество фактори , включително и от поведението на участниците в предаването .
Спечелването на наградата от 25 000 лева безспорно е бъдещо несигурно събитие , но
такива са уговорките между страните и те не противоречат на закона или на добрите нрави .
Както признава и самият въззивник , уговарянето на неустойка изключва необходимостта
ищецът да доказва разходи и пропуснати полза от неизпълнение на въззивника . Възможно е
риалити форматът да е бил проведен успешно и без участието на въззивника , но с това не
отпадат последиците от неизпълнение на договора от въззивника .
Не може да се приеме , че има „частично изпълнение“ от въззивника поради участие във
видеовизитка на формата . Подобно „участие“ и последващо пълно неявяване са в очевидна
вреда за ищеца , защото вероятно е имало зрители , които са останали разочаровани от
подобен отказ на вече обявен участник .
Следва да се сподели приетата от СРС прекомерност на процесната неустойка над сумата от
2500 лева . Неустойката има и санкционна функция и дори ищецът да не е претърпял
никакви вреди от неизпълнението на въззивника , то неустойката до размера от 2500 лева не
е прекомерна . Въззивникът следва да е наясно , че подписването на договор за участие в
предаване е сериозен ангажимент , който не може да бъде нарушаван своеволно и без
основания . Недоказани са твърденията на въззивника , че поради претърпян месеци преди
подписване на процесния договор аборт без медицинско предписание е бил в „обективна
невъзможност“ да изпълни договора – дори и частично . При подписване на договора
въззивникът е декларирал , че е в добро психическо състояние и няма данни да е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно продуцента за влошаване на състоянието си , ако
въобще имало такова влошаване . По делото не е ангажирана от въззивника съдебно-
медицинска експертиза , с която да се установи какво е било психическото състояние на
въззивника към датата на започване на риалити формата и по време на цялото му протичане
. Само за пълнота трябва да се отбележи , че е имало множество възможности въззивникът
9
да изпълни задълженията си поне частично . Например , да започне участието си в
предаването , след което да бъде отстранен или да декларира оттегляне поради уважителни
причини , като така се намалят взаимните неудобства на страните . Възможно е било и по-
късно включване в предаването , включително и с по-епизодична роля . Нищо такова не е
сторено от въззивника , който въобще не е съобразил последиците от пълното си
неизпълнение .
Правилно СРС е отказал допускане като доказателства разпит на единия от управителите по
чл.176 ГПК и съдебно-счетоводна експертиза за размера на печалбата от процесното
риалити предаване . С оглед приетата санкционна функция на процесната неустойка тези
доказателствени средства са без значение по делото . Отделно , според настоящия съд
доказателствените средства преследват извънпроцесуални цели /чл.3 ГПК/ – разкриване на
фирмена и търговска тайна на ищеца , без за това да има сериозни причини , включително и
с оглед на ниския материален интерес на предявения частичен иск .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Въззиваемата страна не е
претендирала и доказала разноски във връзка с отхвърлената въззивна жалба и такива не й
се присъждат. Въззивникът е претендирал и доказал разноски за адвокатско възнаграждение
от 1200 лева във връзка с недопустимата въззивна жалба на ищеца. Частично основателно е
възражението на ищеца , че това адвокатско възнаграждение се явява прекомерно над сумата
от 250 лева . Изготвяне на отговор на явно недопустима въззивна жалба /по същество срещу
мотивите на СРС/ не представлява фактическа и правна сложност
С оглед материалния интерес под 5000 лева по предявения иск и на основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10576 от 03.06.2024 г по гр.д.№50426/23 г на СРС , 27 състав ,
поправено с решение №16745 от 12.09.2024 г по същото дело.
ОСЪЖДА „И.Н.Т.“ ООД, ЕИК: *******, гр.София, ул. „******* да заплати на В. Т. Т., ЕГН
********** от гр.София сумата от 250 лв разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10