Решение по дело №1010/2020 на Районен съд - Ловеч

                                

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                            гр. Ловеч, 20.11.2020 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря...........Петя Маринова.......................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1010 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

                  

            Постъпила е искова молба от Н.Б.П. *** против „ЕМОС“ АД – с. Гинци, общ. Годеч, обл. София, представлявано от Слави Цветанов Цветанов, за неизплатено трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава.

   Ищцата посочва в исковата си молба, че работела в ответното дружество „Емос“ АД – гр. Ловеч, от 07.04.2010 г., като „дърводелец мебелист“ до 17.07.2019 г., когато било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, по нейно заявление, поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения. Твърди, че ответникът й дължи следните суми, представляващи неплатено трудово възнаграждение: за м. април 2019 г. – 516.80 лева, за м. май 2019 г. – 562.94 лева, за м. юни 2019 г. – 543.55 лева и за м. юли 2019 г. – 456.12 лева, или общо за четири месеца ответникът й дължи сумата 2079.41 лева.

Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати посочената сума от 2079.41 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. април – м. юли 2019 г., както и мораторна лихва върху тази сума от датата на падежа на първото плащане /25.05.2019 г./ до датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ в размер на 300.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

            Моли за присъждане и на разноските по делото.

            С разпореждане от 25.08.2020 г., са допуснати и приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от документи, а именно: Заповед № 27/18.07.2019 г. на ръководителя на „Емос“ АД; Служебна бележка изх.№ 49/20.08.2019 г. на „Емос“ АД; Допълнително споразумение към трудов договор № 38/08.06.2018 г.; извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на ответника.

Съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата от 2079.41 лева за периода от м. април 2019 г. до м. юли 2019 г., както и с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в размер на 300.00 лева върху главницата за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане.

            В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Веска Гечева, която моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът „ЕМОС“ АД не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

            Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като с разпореждане от 16.07.2020 г., на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на претенциите.

            По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

            На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 350.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 133.18 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове /83.18 лева – държавна такса върху размера на иска за заплащане на трудово възнаграждение и 50.00 лева – за иска за заплащане на лихва за забава – 4 % върху размера на иска, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

            Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА „ЕМОС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Гинци, общ. Годеч, обл. София, представлявано от Слави Цветанов Цветанов, на основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Н.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2079.41 лв. /две хиляди седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ - главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от месец април 2019 г. до месец юли 2019 г. включително, както и сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното й изплащане, а също и сумата 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЕМОС“ АД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 133.18 лв. /сто тридесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.

            Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

            Препис от решението да се връчи на ответника.

                    

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: