№ 60
гр. Карнобат, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова
Административно наказателно дело № 20242130200269 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, община Бургас, област Бургас, ж.к.“Победа“, ул.„Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Ц.В.М.- Изпълнителен директор, срещу наказателно
постановление 59/14.08.2024 година, издадено от Директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“-Варна /БДЧР/, с което на жалбоподателя за нарушения на чл.48, ал.1,
т.11, вр. чл.53, ал.4, т.3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 лева, на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите. В жалбата се изнасят
твърдения за допуснати процесуални нарушение, довели до нарушаване правото на защита
на дружеството –жалбоподател. Твърди се, че датата на нарушението е неправилно
определена, в АУАН и НП са посочени различни дати за нарушението. При съставянето на
АУАН, който бил нечетлив, присъствал един свидетел, вместо двама, като свидетелят не е
присъствал на установяване на нарушението. АУАНът не бил надлежно предявен и връчен
на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД Бургас. Оспорва се правната квалификация на
нарушението и др. Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание представляващият дружеството - жалбоподател не се явява и
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощени
юрисконсулти К. Г. и Сн.С., които оспорват жалбата и молят за потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства
и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Контролът на водите в РБългария се контролират от БДЧР за областите Варна,
1
Бургас и Сливен. Водите на комплексните и значими язовири в страната, които се използват
за водоснабдяване се контролират от министъра на МОСВ. БДЧР е част от МОСВ, което
упражнява контрол върху язовирите и начина им на ползване. Ежемесечно министърът на
ОСВ определя месечен график за използване на водите по язовирите и определя лимит за
всеки язовир и за всяка област. Ползвателите търговски дружества или физически лица са
длъжни по Закона за водите да притежават разрешително от МОСВ.
Не се спори по делото, че „ВиК“ ЕАД - Бургас е титуляр на Разрешително за
водоползване № 0308/20.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите
(МОСВ), изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. на министъра на ОСВ и продължено с
Решение № 163/08.09.2020 г. на министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден
обект язовир „Камчия“, с цел питейно-битово водоснабдяване. Разрешителното е с начален
срок на действие 20.05.2004 г, и краен срок на действие до 20.05.2030 г.
На 03.06.2024 г. е извършена проверка от Кр.П. – гл.инспектор Дирекция „Контрол“
във връзка с изпълнение на режимния график за водовземане - „питейно - битово
водоснабдяване“ от комплексни и значими язовири, при която е констатирано че за м.май
2024г. ВиК Бургас е добило водни количества 3 944 832 куб.м. което е в повече с 144832
куб.метра от разрешения обем – 3 800 000 куб.м.
Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № Б-302 /л.36/.
На 27.06.2024г. Кр.П., съставил срещу „ВиК“ Бургас ЕАД АУАН № 165 /бл.№
001594/ в който са посочени констатациите от проверката и нарушението на ЗВ. АУАН е
съставен в присъствието на С.Р. –гл.експерт Дирекция „Контрол“ и представител на
жалбоподателя Г.Г., на когото е връчен препис от АУАН.
На 14.08.2024г. директорът на БД „Черноморски район“ съставил срещу „ВиК“
Бургас ЕАД НП № 59/лист 23/, в което фактическата обстановка е описана при пълна
идентичност с тази отразена в АУАН. Нарушението е квалифицирано по чл. 48,ал.1 т.11 от
ЗВ и във връзка с чл.53 ал.4, т.3 от ЗВ и на основание чл. 200, ал.1 т.7 от с.з. на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства
по делото и разпита на актосъставителя Кр.П..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят не оспорва, че при разрешен воден 3800000 куб.м. обем по
режимен график за месец май 2024г. дружеството е добило водни количества 3944 832
куб.м., което се явява надвишаване с 144832 куб.м. Твърди допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП.
Съдът намира, че възраженията изложени в жалбата са неоснователни и съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. Материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал.
2 от Закона за водите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН да направи и
писмени възражения по него, от което дружеството жалбоподател да не се е възползвало.
АУАНът е съставен в присъствието на Г.Г. надлежно упълномощен от Изпълнителния
директор на ВиК Бургас ЕАД да го представлява пред БД „Черноморски район“ с правото да
подписва и получава съставени срещу дружеството актове за установяване на
административни нарушение (лист 32). Правото на защита на жалбоподателя не е било
2
нарушено или ограничено. От доказателствата по делото е видно, че АУАН е връчен на
27.06.2024г. и жалбоподателят в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подал възражение срещу
акта (лист37).
Съдът намира, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено през
месец май 2024г. и е констатирано по време на проверка на 03.06.2024 г.
От приетите за установени факти следва, че "ВиК" Бургас ЕАД не е спазило
месечният график за използване на водите на комплексните и значими язовири (какъвто е
язовир Камчия) за месец май 2024 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите,
неразделна част от Разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г., издадено от
министъра на околната среда и водите (МОСВ), изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. на
министъра на ОСВ и продължено с Решение № 163/08.09.2020 г. на министъра на ОСВ, за
водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия“.
С това деяние дружеството -жалбоподател, като титуляр по горепосоченото
разрешително, не е изпълнило задължението си да спазва издаденото му по реда на Закона
за водите разрешително, в частта му касаеща лимитите за ползваната вода, които е следвало
да бъдат в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и
значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, представляващ
неразделна част от разрешителното за водовземане.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, заявено в условията на
евентуалност, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една
висока степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо да се установява във всеки отделен случай. Нарушението
изразяващо се в отклонението от месечния график за количество вода в язовирите -
водовземане в повече от разрешения по график, създава сериозен риск от причиняване на
значителни имуществени вреди за населението, тъй като създава опастност за оставане на
населението от обслужваните от "ВиК" Бургас ЕАД райони без вода.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите, за процесното нарушение е
предвидено административно наказание за юридически лица – имуществена санкция в
размер от 1 500 лева до 5 000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален
размер, а именно – 1 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно,
нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за
възнаграждение за един процесуален представител независимо, че наказващият орган в с.з.
беше представляван от двама юрисконсулта. При определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение съдът взе предвид обстоятелството, че производството по делото приключи
в едно съдебно заседание, единствено с разпит на актосъставителя, като не бяха събрани
други писмени доказателства, извън представените в административно-наказателната
преписка. Ето защо, жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна разноски по делото в размер от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
3
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 59/14.08.2024 година, издадено от
Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“-Варна, с което на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, община
Бургас, област Бургас, ж.к.“Победа“, ул.„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от
Ц.В.М.- изпълнителен директор за нарушения на чл.48, ал.1, т.11, вр. чл.53, ал.4, т.3 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание
чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, община Бургас, област Бургас, ж.к.“Победа“, ул.„Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Ц.В.М.- изпълнителен директор да заплати на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр.Варна разноски по делото в размер на 80,00лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в
четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4