Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. В., 16 август 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 10.08.2017 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от
съдията Иванов гражданско дело № 2469
по описа за 2017 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
310 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба
на Г.Л.Г.
с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете М.Г.Г.с ЕГН **********,***, срещу Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, с
която е предявен следния осъдителен иск:
иск по чл. 150 от СК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплаща на детето М.Г.Г., чрез нейната майка и законен представител Г.Л.Г., месечна издръжка в размер на 180,00 лева, вместо издръжката в размер на 80,00 лв. месечно, присъдена с решение № 472 от 31.03.2011 г., постановено по гр. дело № 6232/2010 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 22.04.2011 г., считано от датата на подаването на исковата молба-06.06.2017 г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че детето М.е родено
от съвместното съжителство между Г.Г. и Г.Г., като с горепосоченото влязло в
сила решение № 472 от 31.03.2011 г. родителските права по отношение на детето М.са
предоставени за упражняване на майката Г.Г., а на бащата Г.Г. е определен режим
на лични отношения и същият е осъден за заплаща на М.месечна издръжка в размер
на 80,00 лв. Поддържа се, че нуждите на детето са нараснали, поради по-голямата
й възраст и повишените й образователни и други потребности. В тази връзка се
сочи, че ищцата поема издръжката на М.над сумата 80,00 лв., която бащата
редовно заплаща всеки месец, въпреки че доходите на ищцата не са високи, а
бащата не заплаща суми над определения със съдебното решение размер на
издръжката, не се интересува от М.и не й прави подаръци. Твърди се и че
претендираният увеличен размер на издръжката е адекватен и може да се изплаща
без затруднение от ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
писмен отговор, с който е оспорил иска само по размер, без да оспорва
основанието му. Поддържа, че действително финансовите нужди на неговата
дъщеря-малолетната М.са нараснали, но от една страна нуждите на детето не се
различават съществено от нуждите на нейните връстници, а от друга страна
финансови възможности на ответника не му позволяват да плаща издръжка в
претендирания размер, тъй като ответникът получава доходи от трудово
правоотношение в размер около минималната работна заплата за страната. В
подкрепа на твърдението си ответникът представя удостоверение за доходи.
Искането на ответника към съда е да бъде съобразено материалното му положение и
искът за изменение на издръжка да бъде уважен в минималния предвиден в закона
размер от 115,00 лв., а в останалата му част да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като обсъди доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът
приема следното от фактическа страна:
С
решение № 472 от 31.03.2011 г. по гр. дело № 6232/2010 г. на Врачански районен
съд упражняването на родителските права върху малолетното дете М.Г.Г.са
предоставени на майката Г.Л.Г., като е определен режим на местоживеене на
детето при майката Г.Г.. Съдът е определил режим на лични отношения на детето с
бащата Г.Г., включващ правото да го вижда и взема при себе си всяка първа и
трета и събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя,
както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Бащата е осъден да заплаща на майката, в качеството й на законен
представител на малолетното дете месечна издръжка в размер на 80,00 лева,
считано от предявяване на иска – 13.12.2010 г. до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Видно
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0153/07.03.2005 г.
на Община В., детето М.Г.Г.е родено на *** г. от майка Г.Л.Г. и баща Г.Д.Г..
От
представената служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, издадена от
ТД на НАП е видно, че през
Видно
от удостоверение №10/06.07.2017 г., издадено от „Електрик Форс” ЕООД ответникът
Г.Г. е реализирал брутно трудово възнаграждение за периода от месец октомври
От изготвеният по делото социален
доклад от дирекция „Социално подпомагане” гр. В. се установява, че родителите на
детето са във фактическа раздяла от месец декември
В съдебно
заседание, проведено на 10.08.2017 г. е разпитана свидетелката К.Х., която дава
показания, че детето живее при майка си, а бащата не се интересува от него. Х.твърди,
че майката на детето се грижи изцяло за него и доколкото знае бащата е
международен шофьор. Свидетелката споделя, че понеже живее в съседен блок с
ответника го е виждала по заведения, същия имал и нова кола, поради което
предполага, че заплатата му не е ниска. Х.поддържа, че детето към настоящия
момент учи в училище „Никола Войводов” в гр. В. и през последната година се е
наложило майка му да му купува нови дрехи, обувки, помагала. Свидетелката
твърди и, че детето през последната година има здравословни проблеми, имало
припадък, лежало в болницата, чупило си ръката и претърпяло хирургическа
интервенция. Според свидетелката бащата има две пълнолетни деца от предишен
брак.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
За
да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката,
изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е
наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай
от ищцата се твърди наличие на първата алтернатива.
Размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и
имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под
законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на устните
състезания минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.
Нуждите
на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му,
разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.
Безспорно
в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването
на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на
неговите текущи нужди.
От
датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето М.Г.в размер на 80,00 лева месечно по гр. дело
№ 6232/2010 г. на Врачански районен съд до датата на предявяване на исковата
молба, е изминал период от време от около шест години и половина. През този
период са се променили социално-икономическите условия в страната поради
протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето
стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се
установи, че детето М.Г.вече
е на 12 години, в подрастваща ученическа възраст, поради което съдът счита, че
същата има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни
потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на
неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на
първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11.
Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно
наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.
Предвид
тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при
съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката,
визирани в чл. 142, ал. 1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майката Г.Г.,
настоящият съдебен състав приема, че за задоволяване потребностите на детето е
необходима обща месечна сума от 250,00 лв., от които бащата Г.Г. да заплаща сумата от 150,00 лв., като
разликата до определения общ размер се поеме от майката.
При
изменение на размера на издръжката съдът съобрази освен възрастта на детето, неговите
потребности и нужди, също и трудовия доход на бащата, за когото освен представеното
удостоверение за реализирани доходи се събраха и свидетелски показания, че
същият като международен шофьор обективно реализира доходи в по-висок размер от
удостоверените. Видно от съдържанието на Търговския регистър, работодателят на
ответника „Електрик форс“ ЕООД с ЕИК ***и седалище гр. М., ул. „***“ ***е с
основен предмет на дейност спедиционни и превозни сделки, включително превоз на
товари и пътници в страната и чужбина. Предвид установената от гласните
доказателства по делото длъжност на ответника – международен шофьор, съдът приема,
че ответникът
извършва превози в чужбина, а съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина командировъчните пари при престой в чужбина за международен превоз
възлизат на
27 евро на ден, отделно от доходите от трудово възнаграждение.
При
така определената издръжка съдът отчете, че по делото няма данни бащата да има
задължения към други свои деца, което да обуславя по-високи разходи и в същото
време да обуславя по-нисък размер на издръжката, дължима от ответника. Няма
данни и за здравословни разходи от страна на бащата, които да обуславят
по-нисък размер на дължимата издръжка
Съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
имат имущество. Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за
живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да
осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят
такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
Съдът
намира, че така определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена
с нуждите му и възможностите на
родителите му. В останалата част до пълния предявен размер за сумата над
150,00 лева до 180,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
Предвид
императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 333,33
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част на предявения иск.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Врачански районен съд държавна такса върху тригодишните платежи върху
увеличения размер на издръжката в размер на 100,80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 150 от СК размера на определената със съдебно решение № 472 от 31.03.2011 г., постановено по гр. дело № 6232/2010 г.
на Врачански районен съд, влязло в сила на 22.04.2011 г., месечна издръжка, която Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето М.Г.Г.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.Л.Г. с ЕГН **********, като я увеличава от 80,00 лева на 150,00
лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба
– 06.06.2017 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 150 от СК за разликата от уважения размер 150,00 лв. до пълния
предявен размер от 180,00 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Л.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 333,33 лв.-разноски за внесено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.Д.Г. с ЕГН **********
*** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд държавна
такса върху тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 100,80 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му, в която е
постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение
– с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Врачански
окръжен съд.
Районен
съдия: