№ 434
гр. Варна , 14.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Мария С. Миланова
и прокурора Мария Светославова Терзииванова (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Шкодрова Частно
наказателно дело № 20213110201874 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Обвиняемият Н. Б. К., явява се лично, воден от Ареста-Варна и с адв. А.Т. А.,
надлежно упълномощен от досъдебното производство и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.64, АЛ.1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Н. Б. К.. Няма са сочим
други доказателства.
АДВ. А.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на същото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, по делото е повдигнато обвинение на
1
Н. Б. К. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 29, б. „А“ и
б. „Б“ от НК. Моля да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
обвиняемия К., като намирам, че са налице всички кумулативно изискуеми по закон
предпоставки на чл. 63 от НПК. Същият е привлечен като обвиняем за тежко умишлено
престъпление. От доказателствата по делото към настоящия момент може да се направи
обосновано предположение, че е извършил деянието, за което е привлечен като обвиняем,
като същото е при условията на опасен рецидив и са налице предпоставките както да
извърши престъпление, с оглед предходната му съдимост, така и да се укрие. Предвид
горното, моля да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под Стража“.
АДВ. А.: Уважаема г-жо Председател, мерките за неотклонение представляват
процесуално регламентирана принуда, която съобразно чл. 57 от НПК се налага с цел да
бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно
производство и за гарантиране изпълнението на влязлата в сила присъда. Аз не видях нито
едно доказателство и считам, че едно евентуално задържане неоправдано би ограничило
неимоверно много правата му и би представлявало неоправдана тежка, предвид целите на
специалната превенция, репресия. Всички заем, че свободата на личността е една от най-
висшите човешки ценности. Относно предпоставките за вземане на МНО „Задържане под
стража“, първата е авторството на деянието. Действително на този ранен етап законът
изисква да е налице основано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление,
което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. В случая прокурорът
не показа нито едно доказателство, което да ни убеди, че на този етап може да се направи
такова предположение. Обвинението трябва да се докаже. Относно втората, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление – има постоянен
адрес, няма роднини в чужбина, няма средства. Знаем, че съгласно чл. 5 от Европейската
конвенция за правата на човека такава опасност е налице ако по отношение на обвиняемия
има към настоящия момент висящи дела и подготовка да напусне страната. Практиката на
европейския съд е последователна и непротиворечива, че една такава опасност трябва да е
явна, конкретна и непосредствена. Т.е. изводът за съществуване на опасност не може да се
обосновава само на предположения и догадки, или да е версия или да декларативно
изразено, че има опасност. В случая обвиняемият има постоянен адрес, на който живее с
майка си, има приятелка, която декларира, че обича и помага и на двете. Моля при
вземането на тази най-тежка ограничителна мярка много внимателно да прецените има ли
законен повод. Моля да съобразите задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
на ВКС от месец юни 2002 г., където изрично се посочва, че МНО „Задържане под стража“
не е задължителна и не следва да се взема от съда механично, а след внимателен анализ на
всички доказателства по делото. Затова и визираните в чл. 63 хипотези следва да служат на
съда като изходна база. В тълкувателното решение изрично се подчертава, че това не са
хипотези, при които задържането е задължително, тъй като това би било в противоречие с
Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията на Република България. Аз
лично считам, че текстът на чл. 63, ал. 2 от НПК е оборима законова презумпция, защото ако
2
се приеме, че е задължителна, то тогава съдебният контрол от въззивния съд се явява
излишен. Относно характеристика на личността на дееца - тепърва ще се събират данни и
доказателства за нея. Държавното обвинение не представя нито едно конкретно
доказателство, че съществува дори минимален реален риск подзащитният ми да извърши
престъпление или да се укрие. Самото му процесуално поведение не е в разрез с
предписаното от НПК и няма никакъв извод, който може да се направи, че по някакъв начин
ще възпрепятства наказателното производство. Обратно, дори е видно, че той още от начало
държи една последователна процесуална линия, като е съдействал на органите на
разследването, дал е обяснения откъде са всички тези вещи. Разследването се води
изключително експедитивно. Мерките за неотклонение не са наказание, не са публичен
линч, а трябва да имат възпиращ ефект. Многократно в практиката си ВКС е приемал, че
при произнасяне за м МНО „Задържане под стража“ съдът отчита опасностите, визирани в
чл. 63 от НПК, но и целите, отразени в чл. 57 от НПК.
ОБВИН.К.: Моля да не ме задържате. Не съм извършил това, в което ме обвиняват.
Купил съм тези неща, имам свидетел. Като ме хванаха в къщи, аз посочих откъде съм взел
тези неща. Не съм извършил кражбата. Ако я бях извършил щял да си призная с
удоволствие, защото зная, че по принцип няма да ме задържат. Полицаите ми казаха, че ако
си призная ще ме пуснат. Аз не съм извършил тази кражба. Приятелката ми е бременна,
майка ми – осакатена. Няма кой да се грижи за тях двете. Имам постоянен адрес, няма да
бягам никъде, при положение, че съм невинен. И ще се докаже, че съм невинен. Моля да не
бъда задържан в ареста. Винаги се явявам, когато ме викат.
СЪДЪТ, като прецени материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е било инициирано от предложение на Районна прокуратура –
Варна, с което се иска определяне на мярка за неотклонение от вида „Задържане под
стража“, по отношение на Н. Б. К., като се счита, че са налице основанията на чл.63, ал.2,
т.1, пр.2 от НПК.
В съдебно заседание предложението се поддържа от представителя на Прокуратурата.
Защитникът на обв. К. счита, че по не са основания да се определи най-тежката МНО
„Задържане под стража“ като счита, че, на първо място, липсват убедителни доказателства
по отношение авторството на деянието. На следващо място, че въз основа на
доказателствата по делото не може да се сформира извод, че е налице опасност К. да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Обв. Н. Б. К. счита, че следва съдът да определи по-лека мярка за неотклонение, като
сочи не е извършил кражбата.
Към настоящия момент съдът констатира следното:
По отношение на обвин. К. с постановление от 12.05.2021 год. е бил привлечен като
3
обвиняем и му е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 29, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“, което е една от кумулативните предпоставки за определяне на МНО
„Задържане под стража“. Същото се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК.
Съдът счита, че на този етап на разследването са събрани достатъчно данни, които да
сочат на извод по отношение на авторството на деянието от страна на обв. К.. Такива данни
са протокол за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите *** протокол за
доброволно предаване от свидетеля ***, протокол за претърсване и изземване и разпитите
на свидетелите ***
Съдът прецени, че по отношение на съдимостта на лицето следва да се сформира
извод, че за обв. К. е налице опасност както да се укрие, така и да извърши друго
престъпление. В този смисъл, съдът преценява свидетелство за съдимост, видно от което
обв. К. е многократно осъждан, включително и за престъпления против собствеността. В
този смисъл, съдът преценява, че е налице опасност той да извърши друго престъпление, а
също така е налице и опасност да се укрие, с оглед осуетяване на наказателната репресия,
предвид засилената отговорност за извършителите на престъпления на квалифицирания
състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
Съдът намира, че противно на твърденията на защитника авторството на деянието е
установен на този етап от делото, въз основа на събраните данни.
По отношение наличието на опасност обвиняемият да се укрие, според съда
приложеното свидетелство за съдимост и приложената характеристика по местоживеене
представляват именно доказателства, установяващи личността на дееца и наличието на
опасността, визирана по-горе.
Обстоятелството, че обвиняемият К. е съдействал за разкриване на обективната
истина по никакъв начин не сформира противен извод.
Според настоящия състав на съда, процесуалното поведение на лицето по отношение
на повдигнатото му обвинение следва да бъде преценено на по-късен етап от
производството, при евентуално провеждане на съдебно такова и преценка и прецезиране на
евентуално наказание на обвиняемото лице.
По отношение на соченото от страна на обвиняемия К., че не е извършител на
кражбата, на настоящ етап от производството изводи, относно виновността на лицето не
могат да бъдат правени. Правят се единствено такива дали са налице данни относно
авторството на деянието, а безспорно към настоящия момент такива данни са налице.
СЪДЪТ, като взе предвид изложеното намира, че са налице обстоятелствата на чл.
4
63, ал. 2, т. 1 от НПК, доколкото от доказателствата по делото не се установява липсата на
предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НК и по отношение на Н. Б. К. адекватна мярка за
неотклонение се явява именно тази от вида „Задържане под стража“.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на
ОБВИН. Н. Б. К., ЕГН **********, български гражданин, осъждан, обвиняем по ДП №
509/2021 г. на Трето РУ- ОД- МВР Варна.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 3 дневен срок от днес.
При обжалване насрочва производството по делото пред ВОС за 19.05.2021 г. от
13:00 ч.
ПРОТОКОЛЪТ написан в с.з., което приключи в 10:45 ч.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5