Р Е Ш Е Н И Е № 120
14.07.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря М.Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№27/2020г.и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.С.Г., в качеството на особен представител на Г.К.С.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу решение на Дупнишкия районен съд от 25.11.2019г. по гр.д.№905/2018г.
С посоченото решение е признато за установено по отношение на Г.К.С., ЕГН ********** от гр.Дупница, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”В.Левски”№114 сумите 492.93 лева – главница по договор за кредит ведно с 66.83 лева лихва, 395.68 лв. неустойка и законната лихва от 08.12.2017г.С. е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 580.00 лева.
С жалбата е заявено искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.Искането се основава на следните обстоятелства - липса на съобщаване на извършената цесия от цедента на длъжника, поради това, че представеното уведомление е без дата т.е не е ясно кога е изготвено и не е връчено на ответницата, липсват данни и валидно упълномощаване от „Изи Асет Мениджмънт” АД към ищеца за уведомяване на длъжниците на цедента.Правата по представено с исковата молба пълномощно касаят подписани Приложение №1, които са станали неразделна част от договора за цесия към м.февруари 2017г.- дата на волеизявлението, а представеното извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 30.01.2017г е с дата 01.10.2017г.т.е не е съществувало в правния мир, към датата на упълномощаването.Недоказано било включването на процесното вземане в предмета на цесията, доколкото не е представено Приложение №1 което с оглед чл.2.2 от договора за цесия от 30.01.2017г.следва да индивидуализира прехвърлените вземания.Представеното извлечение не съответства по форма и вид на Приложение №1 към договор за цесия от 30.01.2017г., и е негодно доказателство, за това, че в предмета на договора за цесия е включено описаното в исковата молба парично вземане, оспорено с писмения отговор.Съдът не е изложил мотиви относно дължимостта на начислената неустойка и на претендираната договорна лихва, въпреки че с писменият отговор на исковата молба е заявено, че тези клаузи от договора противоречат на добрите нрави и са нищожни, а на основание чл.26, ал.4 ЗЗД и целият договор е недействителен.Счита, че претенцията е недоказана доколкото от заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза не е установен размера на внасяните от ответника суми, както и размера на претендираните с исковата молба суми.Изразява становище, че обсъдени в цялост доказателства и направените възражения не обосновават извод за основателност на претенцията.Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на предявените срещу Г.С. искове.Претендира възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „Агенция за контрол на просрочени задължения”.В срок е подаден отговор.В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата.Противопоставено е становище, за надлежно съобщаване на извършената цесия с оглед получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство, позовавайки се на дадени в този смисъл разрешения в решения на ВКС по т.д.№362/2015г.,12/2009г,1711/2013г,2352/2013г. и 572/2016г.Счита, че така извършеното уведомяване е факт от значение за спорното право по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК който следва да бъде съобразен.Оспорва доводите за ненадлежно упълномощаване на цесионера за съобщаване на цесията, като излага съображения за това, че само представлявания може да се позове на недействителност на упълномощаването, не и трето лице.Позовава се на ТР №5/12.12.2016г. на ВКС по т.д.№5/2014г.Поддържа, че представеното Приложение съдържа данни за вземането срещу конкретния длъжник и е изготвено по този начин при съобразяване ограниченията на ЗЗЛД що се отнася до данните на останалите лица включени в Приложението.Като неоснователни са оспорени възражения за недължимост на неустойка и договорна лихва.Посочено е, че липсват внесени суми от ответника, поради което не са представени на вещото лице счетоводни записи.Заявено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Нови доказателства не са посочени.Не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На основание заявление по чл.410 ГПК, основано на договор за паричен заем №2598848 от 14.06.2016г. със страни Г.К.С. ( заемател) и „Изи Асет Мениджчмънт” АД( заемодател) за сума в размер на 700 лева и възнаградителна лихва в размер на 139,64 лева, и при уговорка за заплащане на неустойка в размер на 395,68 лева в случай на непредставяне на обезпечение в 3 дневен срок от подписване на договора, а именно две физически лица – поръчители, които да представят на заемателя служебна бележка за трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния доход на които да е над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към банкови и финансови институции или кредитна история със статус не по- лош от 410 „редовен”, включена в месечните вноски, при твърдения за дължими такси, извършено плащане в размер на 557,40 лева и дължими 984,75 лева от които 492.93 лева – главница, договорна лихва 66,83 лева за периода от датата на първа вноска 14.08.2016г. до 10.0.2017г. – датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение 395,68 лева, законната лихва за забава върху непогасената главница 29,31 лева, за периода от настъпване на забавата а именно 11.07.2017г. до 30.11.2017г., с крайна падежна дата на договора 10.07.2017г. е заявено искане и издадена заповед за изпълнение за същите суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2577/2017г.
При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, тъй като длъжника не е намерен,залепено е уведомление и в едномесечен срок от получаване на съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е подадена исковата молба, във връзка с която е постановено обжалваното решение.
Дължимостта на сумите според изложеното в исковата молба, съответстващо на твърденията в заявлението, се основава на договор за паричен заем №2598848 от 14.07.2016г. между „Иза Асет Мениджмънт” АД като заемодател и Г.К.С., като заемател при спазване на разпоредбите на ЗПК.Посочено е, че правата на ищеца във връзка с претенцията му за изпълнение по този договор произтичат от рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. на основание чл.99 ЗЗД и Приложение №1 към него от 01.10.2017г., по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Касае се за договор за заем за сума в размер на 700 лева, усвоена изцяло, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения ,за което договорът има значение на разписка.Сумата е следвало да се ползва и върне, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 839,64 лева, ведно с договорната възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 69,97 лева.Посочено е, че С. е извършила плащане в размер на 574,40 лева.Посочен е размер на дължимата възнаградителна лихва в размер на 66,83 лева за периода 14.08.2016г. до 10.07.2017г.Изложени са твърдения и за дължимост на неустойка в размер на 359,68 лева, уговорка при непредоставяне на обезпечение( посочено в договора) да заплати сумата 395,68 лева.Изложени са твърдения относно постигнато съгласие за заплащане на разходи за събиране при просрочие.Заявявайки, че целия заем е следвало да бъде платен окончателно на 10.07.2017г., като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи са изтекли е формулирал искане за признаване за установена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, както и за осъждане на С. да заплати разноски в размер на 350 лева – 50 лева по чл.13 т.2 от НЗПП и 300 лева по чл.25 НЗПП.Към исковата молба е приложено уведомление за цесия и е заявено искане за връчването му на ответника.
По делото е представен цитирания договор, подписан от ответника, като заемател и неоспорен, съгласно който е постигнато съгласие за сключване на договора на основание стандартен европейски формуляр, предоставяне от заемодателя в собственост на заемателя на сумата 700.00 лева, която той се задължава да върне, за срок от 12 месеца.С месечна погасителна вноска в размер на 69,97 лева, брой на вноските 12 и с посочени дати на плащане на всяка погасителна вноска, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,10%.Общ размер на всички плащания 839,64 лева, годишен процент на разходите – 41,59 лева – при посочени допускания : договорът е валиден за посочения в него срок, всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си, без начисляване на разходи за събиране, за забава и неустойки, усвояване на сумата – веднага след сключване на договора.В чл.3 от договора е отразено, че с подписването му заемателят удостоверява получаването на сумата изцяло и в брой, като договорът има сила на разписка за предадената съответно получена сума.В чл.4(1) от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до 3 – дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, споменати по- горе съдържащи се в договора, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.Съгласно чл.4 (2) от договора – при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по предходната алинея заемателят дължи неустойка в размер на 628,20 лева, платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към тях се добави сумата 52,35 лева.В чл.7 от договора е обективирана информация по чл.11 ал.1 т.12 - правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания с цялата информация съгласно цитирания законов текст. В чл.7, ал.3 от договора се съдържа разяснение по чл.11, ал.1 т.20 от ЗПС относно право на отказ на потребителя от договора, в 14 – дневен срок, чрез уведомление направено на хартиен или друг траен носител, без да дължи неустойка и без да посочва причина, при задължение да върне заетата сума ведно с лихви в размер на ден съгласно посоченото в чл.2 т..1, за всеки ден на ползването до деня на реалното връщане, но не по- късно от 30 календарни дни от изпращане на уведомлението.В чл.8 е договорено плащане на законна лихва при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, а в чл.10 право на заемодателя във всеки момент да прехвърли правата си на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице.
По делото е приложен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.10.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК ********* продавач – цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, купувач – цесионер, според който купувачът е изразил желание да придобива вземания на продавача, при условията на чл.99 и чл.100 ЗЗД, като всяка една партида от вземания се индивидуализира от страните в Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора.Всяко Приложение е определено, като допълнително споразумение към този договор.Предвидено, че към всяко приложение се съставя анекс, с който страните договарят покупната цена за конкретните вземания.Договорът (л.12 – л.15 от делото) носи подписи за продавач и купувач, както е подпечатан с печатите на двете дружества, всяка страница е подписана от представителите.В чл.2.1 са посочени като прехвърлими ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договор за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.В чл.2.3 от договора е предвидено следното минимално съдържание на Приложението – посочване на кредит КИД, имена на длъжника и солидарните длъжници, ЕГН/ЕИК на длъжника и солидарните длъжници, дата на договора за паричен заем, отпусната главница, общ размер на задълженията , остатък от всички дължими суми по продадени вземания към датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение 1.
По делото е представено пълномощно от Кирил Михайлов, в качеството на ИД на „Изи Асет Мениджмънт” АД,ЕИК ********* с което упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „Изи Асет Мениджмънт”АД е цедирало, съглано рамков договор сключен на 30.01.2017г., включени в което и да е подписано Приложение №1, което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия.Предвидено е право за упълномощаване на други лица с горните права.
На л.17- 19 от делото е представена извадка от Приложение №1 от 01.10.2017г. подписано и подпечатано от представители на страните по договора за цесия.Под т.83 в това Приложение фигурира запис за № на кредит 2598848, посочено е ЕГН на жалбоподателката, трите и имена, дата на договора 14.07.2016г., отпусната главница -700 лева, остатък от главница към 01.10.2017г. – 492,93 лева, остатък от договорна лихва – 66,83 лева, остатък неустойка 395,68 лева, лихва за забава 24,56 лева, и общ размер на вземанията 980.00 лева.Извлечението е оспорено от ответната страна, като неносещо подпис на Г.С..
По делото е отправено искане от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за конституирането и като трето лице – помагач в процеса – акт на съда за конституиране на това дружество липсва.
Допусната е съдебно – счетоводна експертиза по искане на ищеца за установяване размер на погасените – неплатени по договора суми, като поради непредставяне на записи от счетоводните книги заключение не е представено.
При тези данни районният съд е уважил предявените искове, като е приел, за доказано договор за кредит, който не е издължен, и настъпила предсрочна изискуемост, извършена цесия и дължими главница, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договора и деловодни разноски.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно в частта му за сумите 492,93 лева – търсена дължима невърната главница по договор за заем от 14.07.2016г., 66,83 лева възнаградителна лихва и законната лихва, считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане, респ. за неправилно в частта му относно призната за дължима сума в размер на 395,68 лева – неустойка по договора.Съображения:
На първо място следва да се отбележи, че при наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника и подадена в 1 – месечен срок от уведомяване на заявителя за неприсъствено връчване то предявените искове са допустими с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 т.2 и ал.4 ГПК.
Предмет на производството са искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9 ал.1 ЗПК и чл.27, ал.1 ЗПК и чл.240, ал.1 ЗЗД – относно вземането за главница, по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ал.1 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД – относно вземането за възнаградителна лихва и по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД относно вземането за неустойка.
В исковата молба не се твърди предсрочна изискуемост на вземания поради което съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи в тази връзка.
Уважаването на исковете е предпоставено от доказването на валиден договор за потребителски кредит, договор за цесия на вземанията по този договор при спазване на предвиденото в чл.36 ЗПК изискване за съгласие с цесията на длъжника, съобщаване на цесията на длъжника.
Относно наличието на валиден договор за потребителски кредит при спазване изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.7-12 от ЗПК, предаване на заетата сума на заемателя след самостоятелна преценка въззивният съд споделя извода на районния съд, че между цедента и ответника е съществувал валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 700 лева, при задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 139,64 лева, на 12 месечни вноски за периода от 14.08.2016г. вкл. до 10.07.2017г.Договор за заем между физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и заемодател, всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност представлява договор за потребителски кредит с оглед чл.9 ЗПК.За да се приеме, че е налице валиден договор то следва да бъде доказано постигнато съгласие между страните в посочения смисъл, то да е обективирано в писмена форма и съставения писмен документ да отговаря на изискванията по чл.10 и чл.11 ал.1 т.7 – т.12 и т.20, сумата да е предадена в собственост на заемателя.Тогава когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.В случая видно от изложеното по горе представения писмен договор отговаря на изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК.При това положение и удостоверения в договора факт, че сумата е получена от заемателя доказано е наличието на валиден договор за заем, срещу поето задължение от заемателя да върне заетата сума на 12 вноски с краен падеж 10.07.2017.
При валиден договор за заем, получаване на сумата и настъпил краен падеж в тежест на ответника по предявения иск е да представи доказателства, че е погасила задълженията си по договора.В случая такива доказателства не са представени.Ищецът излага противоречиви твърдения относно извършено плащане – първоначално в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди плащане на сума в размер на 557,40 лева, а в жалбата отрича плащане, като е категоричен в дължимостта на търсената сума.Признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване – решение № 70 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о., ГК.В случая липсва обявяване на ненуждаещ се от доказване факта относно извършено плащане, размера и основанието на плащането, липсват доводи за процесуални нарушения във връзка с доклада и не са посочени доказателства от ответника за връщане на заетата сума респ. търсената част от нея.
Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение, съществуващо до този момент между първоначалните страни.За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Съгласието на длъжника не е необходимо.Представен е писмен документ рамков договор за цесия и Приложение 1 за индивидуализация на прехвърленото вземане, които установяват договор за цесия относно процесното вземане в полза на ищеца.Представения подписан от представители на двете дружества съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство за направени изявления, които по същество представляват съгласие за прехвърляне на вземането, индивидуализирано в Приложение №1 съдържащо информация за длъжника по прехвърленото вземане – в случая ответника, датата на договора за заем, размера на отпусната главница, дължими общо по кредита суми - главница, договорна лихва и лихви за забава.С прехвърляне на вземането в полза на цесионера преминават всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежност, в това число и изтеклите лихви – чл.99, ал.2 ЗЗД.С връчването на преписи от исковата молба и приложения, сред които и уведомление за цесията ( уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента чрез цесионера) и данните по делото за упълномощаване на цесионера да уведомява всички длъжници на цедента за прехвърляне вземанията му към тях на цесионера ( пълномощно л.27 от д), ответникът е уведомен за извършената цесия.Изводът за надлежно съобщаване на цесията следва от получаването на препис от уведомлението от особения представител на ответницата.Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.С оглед утвърдилата се съдебна практика предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник – в този смисъл решение по Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК – това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.С оглед текста на представеното пълномощно възраженията за липса на представителство за уведомяване за цесията съдът намира за неоснователни.
|
|
|
|
|
Доколкото в случая се установява такова упълномощаване и с оглед получаването от особения представител на уведомлението изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД е спазено.С оглед отразеното в рамковия и Приложение №1 към рамковия договор за цесия, то очевидно вземанията на цедента по процесния договор за кредит са предмет на договор за цесия, която е валидна.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.Особения представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл.29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 ГПК получаване на отправено до представлявания материалноправно заявление не е сред тях.В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора.
С оглед на изложеното решението съдът приема за установена дължимостта на главница и възнаградителна лихва..В частта относно договорената неустойка съдът намира искът за неоснователен.Това е така защото клаузата за неустойка за неизпълнение на поето задължение за ангажиране на поръчител или банкова гаранция е нищожна, като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции( ТР № Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидна клауза за договорена неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.В посочената част решението следва да се отмени, а искът да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -08.12.2017г. до окончателното изплащане).Искане за присъждане на законна лихва върху останалите суми в исковата молба не е заявено.
С оглед изхода от спора – частична неоснователност на жалбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 234.34 лева- съответстваща на уважения размер от исковете част от заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и Наредба за плащането на правната помощ .Решението следва да се отмени и в частта относно възложените в тежест на С. разноски за сумата над 383.74 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 25.11.2019г. по гр.д.№905/2018г. по описа на Дупнишкия районен съд решение в частта му, в която е признато за установено по отношение на Г.К.С.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”В.Левски”№114 сумата 395,68 лв. – неустойка, както и в частта му за разноските за сумата над 383.74 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски”№114 срещу Г.К.С.,ЕГН ********** с постоянен адрес
*** иск по чл.422 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 395,68 лева – неустойка, дължима по договор за паричен
заем №2598848 от 14.07.2016г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно
Приложение І към рамков договор за цесия от
01.10.2017г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2577/2017г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
на 25.11.2019г. по гр.д.№905/2018г. по описа на Дупнишкия районен съд решение в
частта му, в която е признато за установено по отношение на Г.К.С.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** че дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”В.Левски”№114
сумите 492,93 лв. главница по договор за кредит, ведно с 66,83 лева
възнаградителна лихва, дължима по
договор за паричен заем №2598848 от 14.07.2016г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца съгласно Приложение І към рамков договор за цесия от 01.10.2017г ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.12.2017г. до окончателното и изплащане, за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2577/2017г.
ОСЪЖДА Г.К.С.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** да
заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”В.Левски”№114 сумата 234,34 лв.
- разноски за въззивното производство.
Да се изплати на адв.Г. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: