П Р И С Ъ Д А  №  10

 

Гр. Сливен, 02.04.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДАНЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.П.З.П.

              

          в присъствието на секретар Соня Василева и Окръжният прокурор ПЛАМЕН С., като сложи за разглеждане НОХД № 520 по описа за 2017 година, докладвано от Председателя,

 

                                          П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Н.Ф. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.02.2016 г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, по непредпазливост е причинил смъртта на две лица -  Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 122 ал. 2, вр.чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Н.Ф. – с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 21.02.2016 г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20 ал.2 от ЗДвП /“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера  и интензивността на движението“/ и чл. 21 ал.2 от ЗДвП, управлявайки със скорост 149 км/ч при разрешена за водачи, категория В скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Д.Д.Б., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на врата, довела до трайно затрудняване движението на врата, поради което ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343, ал.3, предл.2-ро, алт.2-ра, б. „б“, алт.1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Ф., с установена по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ на гражданските ищци Р.Д.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН ********** общо сумата от 400 000 лв., т.е. по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2016 год. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сумата от 1350.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди – извършени разходи по организиране погребението на сина им Г. Р. Д..    

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Ф., с установена по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР – гр. Сливен сумата от 1658.00 лв., представляваща направените по делото разноски в досъдебната му фаза.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Ф., с установена по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 852.80 лв., представляваща направените по делото разноски в съдебната му фаза, както и сумата от 16 054.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

 

Вещественото доказателство лек автомобил „БМВ 525” с рег. № А 3168 МТ, оставен на отговорно пазене с приемо-предавателен протокол на МОЛ при МТСО ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се върне на Й.Н.Б. и Х.Г.Б..  

Вещественото доказателство лек автомобил „Мерцедес Е 500” с рег. № СН 55 00 АМ, оставен на отговорно пазене с приемо-предавателен протокол на МОЛ при МТСО ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се върне на „НФ МОБИЛ” ЕООД гр. Сливен, с управител Н. Н.Ф..

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред  Апелативен съд гр. Бургас в 15-дН. срок, считано  от днес.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

М    О    Т    И    В    И

 

към присъда № 10/02.04.2018г. по НОХД № 520/2017г. на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д.№ 54/17г. от 13.09.2017г. против Н. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура заявява, че принципно поддържа обвинението против подсъдимия Н.Н.Ф.  по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК т.е. така както същото е повдигнато и предявено с постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с обвинителния акт, доколкото това произтича от писмените указания на Върховна касационна прокуратура. Същевременно изразява и обосновава личното си становище, че деянието извършено от подсъдимия Н.Ф. не е съставомерно по посочения текст от НК, а е съставомерно по чл.122 ал.2 от НК т.е. за причиняване на смъртта на две лица при обикновена непредпазливост. Във връзка с това си становище, прокурорът излага доводи, че пътно-транспортното произшествие не се е случило на място, което представлява път по смисъла на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и следователно на пистата на летище „Бършен“ край гр.Сливен не важат правилата за движение по ЗДвП. Намира, че доколкото по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Н.Н.Ф. е причинил по непредпазливост смъртта на две лице, следва той да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.122 ал.2 от НК и да му бъде наложено наказание в размер над средния предвиден в закона за този вид престъпления, основно предвид тежкия резултат – смъртта на двама млади мъже. В частност прокурорът предлага  на подсъдимия Н.Н.Ф. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде ефективно, при първоначален общ режим, съобразно съответната норма на ЗИНЗС. По отношение на предявения от част от пострадалите граждански иск, се предоставя на съда да определи размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост.

В настоящото наказателно производство на основание разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК в качеството на частни обвинители бяха конституирани С.Г.Д. и Р.Д.Д. – родители на пострадалия /починал в резултат на ПТП/ Г. Р. Д.; Й.Н.Б. и Х.Г.Б. – родители на пострадалия /починал в резултат на ПТП/ Н. Х.Б.; както и пострадалия /получил телесни увреждания в резултат на ПТП/ Д.Д.Б.. Същите, лично и чрез упълномощените си повереници, съответно адв. С.К., адв. Е.М. и адв. В.Н., поддържат повдигнатото от прокуратурата с постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с обвинителния акт против подсъдимия Н.Н.Ф. обвинение, настояват той да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Оспорват изразеното от прокурора лично становище относно съставомерността на деянието на подсъдимия, както навеждат доводи, че мястото, където е станало произшествието представлява път по смисъла на цитираната разпоредба на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и следователно подсъдимият следва да носи отговорност за деяние по чл.343 от НК. Частните обвинители, чрез технинте повереници, настояват за налагане на наказание лишаване от свобода в размер около средния, предвиден за престъплението, за което е повдигнато обвинението т.е. по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК и в частност – девет години лишаване от свобода,  което във всички случаи да бъде търпяно ефективно. Претендира се и налагане на съответното наказание по чл.343г от НК – лишаване от право да се управлява МПС.

В това наказателно производство от С.Г.Д. и Р.Д.Д. – родители на пострадалия /починал в резултат на ПТП/ Г. Р. Д. беше предявен и съответно приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия Н.Н.Ф., с който се претендира обезщетение за претърпени от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неимуществени вреди общо в размер на 300 хил.лв., или по 150 хил.лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.02.2016г. до окончателното изплащане на претендираната сума и с който граждански иск се претендира обезщетение за претърпени от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 1350 лв., представляващи извършени разходи по организиране погребението на сина им. С.Г.Д. и Р.Д.Д. бяха конституирани в качеството на граждански ищци на основание чл.84 и сл. от НПК. В хода на съдебното производство, гражданските ищци, чрез поверениците си адв. С.К. и адв. Е.М., направиха искане за увеличение на предявения от тях граждански иск в частта му относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка съдът допусна увеличение на предявения от гражданските ищци С.Г.Д. и Р.Д.Д. против подсъдимия Н.Н.Ф. и приет за съвместно разглеждане граждански иск в частта му относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, а именно - от 300 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки от тях на 400 000 лв. или по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.02.2016г. до окончателното изплащане на претендираните суми. В това си качество гражданските ищци и техните повереници настояват за уважаване на гражданския иск в пълен размер респ. подсъдимият да бъде осъден да заплати претендираните като обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди суми.

Подсъдимият Н.Н.Ф. и упълномощения му защитник адв. Я.Н. в с.з. принципно оспорват обвинението повдигнатото от прокуратурата с постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с обвинителния акт по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК и се солидаризират с изразеното лично становище на прокурора за несъставомерност на извършеното от подсъдимия по този текст. Защитата на подсъдимия навежда подробни аргументи в посока, че пътно-транспортното произшествие е станало на място, което няма характер на път и следователно извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като такова по чл.343 от НК. Наред с това се оспорва обвинението и по отношение на посочените в диспозитива му разпоредби на ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени от подсъдимия при управлението на лекия автомобил, като се обосновава тезата, че според константната съдебна практика тези нарушения могат да съществуват единствено в условията на алтернативност, но не и заедно. Навеждат се многобройни доводи и по повод на това, че местната и държавната власти са допуснали на пистата на летище „Бършен“, а и на територията на самото летище, да се извършват дейности, които не само, че не са регламентирани, но не са били предприети съответните мерки за недопускането им респ. за осигуряването на безопасността при провеждането им. Заявява се в тази връзка, че отговорност за инцидента следва да носи не само подсъдимия, но и други лица вкл. и свидетелите по делото, а и пострадалите, които са осъществявали нерегламентирана дейност на място, където не е следвало да бъдат с оглед съществуващата забрана за достъп. Предоставя се на съда да приложи правилно закона и да се произнесе по справедливост вкл. и по отношение на предявените граждански искове. Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Н.Ф. е роден на 21.09.198927.11.1968г. в гр.Сливен. С постоянен и настоящ адрес ***. Българин е и е български гражданин. Има завършено висше образование. Не е женен. Работи в дружеството на баща си – „НФ Мобил“ ЕООД гр.Сливен. Не е осъждан.

Подсъдимият Н.Н.Ф. е правоспособен водач на МПС - категории „М", „В" и „А", придобити съответно съгласно протокол № 643/18.06.2006г., протокол № 1232/09.10.2007г. и протокол № 475/18.05.2011г. Към 21.02.2016г. е притежавал свидетелство за правоуправление № *********/21.11.2011г., издадено от ОД на МВР гр.Сливен. Видно от приложената към материалите по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“, към 29.02.2016г. подс. Н.Ф. е бил наказван по административен ред с административни наказания за нарушения на ЗДвП:

а/ с наказателно постановление:

- по чл.102 ал.3 от ЗДвП /ред. 2002г./ - за управление на мотопед/мотоциклет без защитна каска;

- по чл.94 ал.3 от ЗДвП – за неправилно паркиране;

- по чл.105 ал.1 от ЗДвП – за ограничаване видимостта респ. намаляване на прозрачността на стъклата на автомобила;

- по чл.137а ал.1 от ЗДвП – за непоставяне на обезопасителен колан;

- по чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.137а ал.1 от ЗДвП – за създаване на опасности и пречки за движението; за несъобразяване на поведението със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; за неносене на свидетелство за правоуправление и за непоставяне на обезопасителен колан;

б/ с фиш:

- по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП – за неносене на свидетелство за регистрация на автомобил;

- по чл.6 т.1 от ЗДвП - за несъобразяване на поведението със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП - за неносене на свидетелство за правоуправление;

- по чл.21 ал.1 от ЗДвП – за управление с превишена скорост;

- по чл.10 ал.1 т.1 от ЗДвП - за неносене на свидетелство за правоуправление;

- по чл.147 ал.1 от ЗДвП – за управление на МПС, което не е минало задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност;

- по чл.137а ал.1 от ЗДвП - за непоставяне на обезопасителен колан.

Подс. Н.Ф. работел като продавач консултант във фирмата на баща си - „НФ МОБИЛ" ЕООД гр.Сливен с предмет на дейност внос и продажба на употребявани автомобили. Той управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Е 500" с рег.№ СН 5500 АМ, собственост на дружеството на баща му.

Пострадалият Н. Х.Б. *** бил правоспособен водач на МПС – категория „В“, придобита съгласно протокол № 733/27.05.2013г. Към 21.02.2016г. е притежавал свидетелство за правоуправление № *********/05.06.2013г., издадено от ОД на МВР гр.Бургас. Видно от приложената към материалите по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, постр. Н. Б. е бил наказван по административен ред с административни наказания за нарушения на ЗДвП:

а/ с наказателно постановление:

- по чл.23 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – за неспазване на дистанция и за неизпълнение на задължения при участие в ПТП;

- по чл.6 т.1 и чл.137а ал.1 от ЗДвП - за несъобразяване на поведението със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка  и за непоставяне на обезопасителен колан;

- по чл.101 ал.1 от ЗДвП – за неизпълнение на задължения при възникване на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението;

- по чл.20 ал.2 от ЗДвП – за управление с несъобразена скорост;

- по чл.20 ал.2 от ЗДвП – за управление с несъобразена скорост;

б/ с фиш:

- по чл.70 ал.3 от ЗДвП – за движение без включени светлини;

- по чл.70 ал.3 от ЗДвП – за движение без включени светлини;

- по чл.145 ал.2 от ЗДвП – за нерегистриране на придобитото превозно средство в срок.

Постр. Н. Б. притежавал и управлявал лек автомобил „БМВ 525" с peг.№ A 3168 MT.

В землището на гр.Сливен, в непосредствена близост до индустриалната зона на града и южно от него респ. източно от главния път Сливен – Ямбол, е изградено летище „Бършен" с прилежащата към него писта.

След настъпване на демократичните промени в страната и промяната в икономическите условия в региона, летището постепенно преустановява своята дейност. През последните години самолетната писта се използва предимно за организиране на мотосъстезания по установения ред - след заплащане на такса за предоставена услуга, съгласно Тарифата по Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставени права на територията на Община - Сливен, както и за несанкционирани от общинските власти автомобилни и драг-състезания, организирани от любители в социалните мрежи.

Официалният вход към летището, сградите и съоръженията към него се намира от южната му страна, където е установен пропускателен режим, осъществяван от служител от „Общинска охрана и СОТ – Сливен“ ООД, който отговарял за охраната и на цялото летище. Същевременно, нерегламентиран достъп до пистата и летището се осъществявал и от други места вкл. от запазната му страна – чрез отбивка от главния път Сливен – Ямбол, въпреки поставените пътни знаци в този участък от пътя забраняващи навлизането в зоната на пистата/летището и монтираните преградни съоръжения /бетонни блокчета/, преграждащи достъпа до пистата. Последните често били премествани от неизвестни/неустановени лица именно с цел осигуряване на нерегламентиран достъп до пистата на летище „Бършен“.

Пострадалите Н. Х.Б., Г. Р. Д. и пострадалия свидетел Д.Д.Б. се интересували от автомобили и автомобилни състезания.

От публикации на интернет сайта „drag.bg" и организирана група в социалната мрежа „Фейсбук", тримата разбрали, че преди обяд на 21.02.2016г. на пистата на летище „Бършен" край гр.Сливен ще се състои събиране на автомобили и мотоциклети и ще се провеждат „гонки" с тях. Решили да отидат и около 11 часа на същата дата  потеглили с автомобила на постр. Х.Б., управляван от него. До него на предната дясна седалка пътувал постр. Г. Д., а на задната седалка в дясно бил свид. Д.Б.. Пристигнали в района на летището около 13.00 часа и въпреки поставените на главен път Сливен - Ямбол забранителни знаци, навлезли с автомобила на пистата. На входа на пистата, както и по самата писта, се движели множество автомобили с различна скорост и в различна посока.

След като навлезли на пистата, пострадалите Х.Б. и Г. Д., които се возели на предните два седалки на автомобила, отключили и премахнали предпазните колани. Постр. Н. Б. продължил да управлява автомобила с невисока скорост в дясната част на пистата в посока от запад на изток. Така преминал около две трети от пистата /която е с обща дължина около 2500 м./ и направил обратен завой, след което продължил движението си в посока от изток на запад, като автомобилът се намирал в дясната част на пистата /по посока на движението/, но близо до средата.

Малко след като направил обратния завой и автомобилът вече се движел в посока запад, постр. Н. Б. спрял, тъй като срещнал свой /а и на останалите пострадали/ познат от гр.Бургас – свид. И.А.. Последния бил с автомобила си – л.а. „Хонда Сивик“, червен на цвят, и се движел в дясната част на пистата по посока от запад на изток. Като видял автомобила на постр. Н. Б., свид. И.А. се приближил с автомобила си и спрял от ляво на автомобила на пострадалия, на нивото на предните врати на автомобилите, като последните били насочени в противоположни посоки. Автомобилът на постр. Б. сочел на запад, а автомобилът на свид. А. сочел на изток. Двамата провели кратък разговор, след което постр. Н. Б. потеглил с автомобила си напред т.е. в посока запад, а свид. И.А. също потеглил с автомобила си напред, но веднага направил обратен завой. Той последвал  автомобила на пострадалия, движейки се леко вдясно спрямо посоката на движение на предния автомобил.

Приблизително по същото време в района на летище „Бършен" пристигнал и подс. Н.Ф. с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес". На предната дясна седалка в автомобила пътувал и свид. Н.Н.. Въпреки поставения на пътя Сливен - Ямбол /в посока за гр.Ямбол/ пътен знак В22 - „Забранено завой на ляво", подсъдимият не се съобразил с обозначената забрана и навлязъл с автомобила на пистата на летището. Подобно на постр. Н. Б., подс. Н.Ф. продължил да се движи по пистата в посока от запад на изток, докато почти достигнал източния й край – на около 100 – 200 м. от края. Там подс. Н.Ф. направил обратен завой по цялата ширина на пистата, след което застанал с автомобила си в средата й /по широчина/ и потеглил в посока към нерегламентирания вход на летището т.е. в посока от изток на запад, като постепенно увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил до около 149 км/ч.

В същото време, пред управлявания от подс. Н.Ф. лек автомобил, в дясно от него и в съща посока, се движел със скорост от около 72 км/ч и управлявания от постр. Н. Б. лек автомобил „БМВ". В момента, в който лекият автомобил „Мерцедес" се е намирал на около 121  м. от мястото на удара, постр. Н. Б. е предприел промяна в направлението на движение на автомобила си като е започнал да завива наляво с намерение да пресече пистата по ширина и да се установи в южния й край т.е. от лявата й страна по посоката на движението си. Последното обективно означавало и пресичане на коридора на движение на лекия автомобил „Мерцедес", което движение пострадалият не възприел. Първоначално отклоняването на автомобила на пострадалия било плавно – около 5 градуса спрямо надлъжната ос на полосата, но постепенно този ъгъл на отклонение се увеличавал, като към началото на установените впоследствие при извършения оглед на местопроизшествие протривни следи оставени от този автомобил преди удара бил 11 градуса, а към момента на удара автомобилът бил разположен със собствена надлъжна ос под ъгъл от 104 градуса спрямо надлъжната ос на полосата. Подс. Н.Ф. възприел предприетата маневра от постр. Н. Б. когато бил на около 100 м. от мястото на удара и реагирал чрез задействане на спирачната система на автомобила и намаляване на скоростта на движение на автомобила си /която в този момент била около 149 км/час/ и завиване леко наляво.

Въпреки така предприетите от подсъдимия действия, между двата автомобила настъпил удар, като челната част на автомобила „Мерцедес" ударила страничната лява част на автомобила „БМВ". В резултат на удара лекият автомобил „БМВ" продължил движенето си по направление на лекия автомобил „Мерцедес" и вляво от него, завъртайки се около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка, а автомобилът „Мерцедес" продължил движението си напред и в ляво спрямо първоначалното си движение, завъртайки се около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие пострадалите Н. Б. и Г. Д. получили тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания и починали непосредствено след произшествието.

Подс. Н.Ф., свид. Н.Н. и свид. Д.Б. получили по-леки травматични увреждания и били откарани за оказване на медицинска помощ в спешния център при МБАЛ „Д-р И. Селимински" в гр.Сливен.

В хода на разследването в досъдебното производство са били назначени пет съдебномедицински експертизи за изясняване на обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от пострадалите травматични увреждания.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза на труп № 48/2016г., пострадалият Г. Р. Д. е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, което е причинило смъртта му. Непосредствена причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък трамватичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема. Смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, а животът му е бил неспасяем. Тя се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Констатираните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно произшествие. В кръвта на пострадалия не е установено наличие на етилов алкохол и наркотични вещества. Според вещото лице се касае за автомобилна травма – травма вътре в лек автомобил като пътник при неговото блъскане по време на движение от друг лек автомобил, който се е движел със значителна скорост.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза на труп № 49/2016г., пострадалият Н. Х.Б. е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, което е причинило смъртта му. Непосредствена причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък трамватичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема. Смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, а животът му е бил неспасяем. Тя се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Констатираните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно произшествие. В кръвта на пострадалия не е установено наличие на етилов алкохол и наркотични вещества. Според вещото лице се касае за автомобилна травма – травма вътре в лек автомобил като водач при неговото блъскане по време на движение от друг лек автомобил, който се е движел със значителна скорост.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 17/2016г., в резултат на настъпилото произшествие пострадалият Д.Д.Б. е получил контузия на главата и шията, контузия на лявата глезенна става и контузия на дясната ръка с охлузна рана. Според вещото лице, контузията на врата е довела до трайно затрудняване движението на врата за период от 30 дни, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 16/2016г., в резултат на настъпилото произшествие пострадалият Н.И.Н. е получил контузия на главата с охлузване, подутина в дясната темпорална област, мозъчно сътресение с липса на спомен непосредствено след инцидента, контузия с оток на лявото коляно и общо главоболие. Според вещото лице, контузията на лявото коляно е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 15/2016г., в резултат на настъпилото произшествие подсъдимият Н.Н.Ф. е получил контузия на лявата ръка в областта на дланта и контузия на десния глезен – фрактура на ладиевидната кост на дясното ходило. Според вещото лице, контузията на лявата ръка на подсъдимия е довела до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, а контузията на ходилото на десния крак – до трайно затрудняване движението на десния долен крайник.

В хода на разследването в досъдебното производство са били назначени три химически експертизи за установяване на наличие или липса на етилов алкохол и/или наркотични вещества в кръвта респ. урината на лицата участвали в пътно-транспортното произшествие.

Според заключението на вещото лице по протокол № 85/26.02.2016г. за извършена химическа експертиза, в представените за изследване проби кръв и урина, иззети от подс. Н.Н.Ф., не е доказано наличие на наркотични вещества от вида – морфин, кокаин, марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, метадон.

Според заключението вещото лице по протокол за химическа експертиза № 56/22.02.2016г., в изпратените за изследване проби кръв, иззети от подс. Н.Н.Ф., не е доказано наличие на етилов алкохол.

Според заключението на вещото лице по протокол № 86/26.02.2016г. за извършена химическа експертиза, в представените за изследване проби кръв и урина, иззети от постр. Н. Х.Б., не е доказано наличие на наркотични вещества от вида – морфин, кокаин, марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, метадон, а в представената за изследване кръвта проба, не е доказано наличието на етилов алкохол.

Според заключението вещото лице по назначената по делото в хода на досъдебното производство съдебно-автотехническата експертиза, скоростта на движение на управлявания от подс. Н.Ф. автомобил „Мерцедес" преди пътно-транспортното произшествие е била около 149 км/ч, а към момента на удара - около 110 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила „Мерцедес" при скорост на движение от 149 км/ч е била около 160 м.  

Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ" преди настъпване на пътно-транспортното произшествие е била около 72 км/ч, а в момента на удара - около 59 км/ч.

Според вещото лице, първоначалният контакт между двете превозни средства е между предния ляв край на лекия автомобил „Мерцедес" и предната лява колонка на лекия автомобил „БМВ", като в момента на удара лекият автомобил „БМВ" е бил почти напречно на оста на пътя с предимство, под ъгъл около 104 градуса, а лекият автомобил „Мерцедес" е разположен леко косо спрямо оста на платното, под ъгъл около 10 градуса спрямо нея.

В момента на предприетата маневра от водача на лек автомобил „БМВ" – постр. Н. Б., лекият автомобил „Мерцедес" е бил на разстояние около 100,3 м. от мястото на удара.

Съгласно експертното заключение, водачът на лек автомобил „БМВ" – постр. Н. Б. е имал техническата възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие като пропусне движещият се направо в същата посока лек автомобил „Мерцедес" и след това предприеме пресичане на коридора за движение.

При действителната си скорост на движение, водачът на лек автомобил „Мерцедес" – подс. Н.Ф., не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие. Той е възприел своевременно опасността, непосредствено към момента на промяната в направлението на движение на лекия автомобил „БМВ", като последният е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила „Мерцедес".

В заключението на тази автотехническа експертиза се установява и това, че опасната зона на спиране на лек автомобил „Мерцедес" при скорост от 90 км/ч е около 70 м. При такава скорост на движение на лекия автомобил „Мерцедес" и аналогично взаимно разположение на двете моторни превозни средства, пътно транспортно произшествие не би възникнало.

Експертът заключава, че ако се приеме, че движението на двата автомобила се е осъществявало в пътната мрежа, техническите причини, довели до възникването на пътно- транспортното произшествие са :

1. предприетата технически неправилна маневра от водача на лекия автомобил „БМВ" с отклоняване на автомобила наляво при наличие на движещ се автомобил „Мерцедес" направо в същата посока, позициониран вляво от него, като е налице навлизане на лекия автомобил „БМВ" в опасната зона спиране на лекия автомобил „Мерцедес" и

2. движението на лек автомобил „Мерцедес" със скорост около 149 км/ч, значително над разрешената за тази категория автомобили скорост на движение извън населено място от 90 км/ч.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ в момента на удара, получена по три независими метода, е около 110 км/ч, а преди пътно-транспортното произшествие е около 149 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „БМВ“ в момента на удара, получена по три независими метода, е около 60 км/ч, а преди пътно-транспортното произшествие е около 72 км/ч.

Според вещото лице, отклонението на л.а. „БМВ“ наляво е плавно в началния момент и е до 5 градуса. Ъгълът на отклонение постепенно се е увеличавал и към началото на протривните следи на този автомобил преди удара той е бил около 11 градуса, а към момента на удара автомобилът е бил разположен със собствена надлъжна ос под ъгъл от 104 градуса спрямо надлъжната ос на полосата т.е. в момента на удара този автомобил е бил почти напречно на полосата, докато л.а. „Мерцедес“ е разположен леко косо спрямо оста на полосата, под ъгъл от около 10 градуса.

Според експертното заключение, в началния момент на отклоняване на автомобила „БМВ“, автомобилът „Мерцедес“ е бил на разстояние от около 121 м. от мястото на удара. Водакъчт на л.а. „Мерцедес“ т.е. подс. Н.Ф. е възприел опасността на разстояние от около 100 м. от мястото на удара. Скоростта, при която не настъпил удар с пълно спиране на автомобил „Мерцедес“ към мястото на удара е около 113 км/ч, а при наличие на разминаване автомобилите със запазване на траекториите им на движение – около 138 км/ч.

В с.з. пред настоящата инстанция вещото лице допълва, че при скорост на движение на л.а. „Мерцедес“ от 90 км/ч и спрямо момента на възприема на опасността от водача на този автомобил, подс. Н.Ф., което е станало на 100 м. от мястото на удара, този автомобил би могъл да спре на значително разстояние преди мястото на удара – на около 30 преди мястото на удара. Двата леки автомобила преди произшествието са се движили успоредно един на друг, в една посока, но с различни скорости, като л.а. „Мерцедес“ е застигал л.а. „БМВ“, който се е движел от дясната му страна. При такова успоредно движение на автомобилите няма конфликтна точка между траекториите им.

Мястото, където е станало произшествието - летище „Бършен", представлява урбанизирана територия, извън регулационните граници на Сливен с площ 2601 дка. Поземленият имот се намира в местността „Кютюклюка" в землището на гр.Сливен, с идентификатор 67388.1.1 по кадастралната карта и е актуван с акт № 2956 от 04.10.2012г. за частна общинска собственост, с начин на трайно ползване - друг вид имот със специално предназначение и ползване, ведно с построените в имота сгради. Изрично в съставения акт за собственост са посочените изградените 53 броя сгради и е отразено, че в имота са изградени писта за излитане и кацане, пътека за рулиране и перон.

Според писмо изх. № 6600-58 от 17.03.2016г. от Общинска администрация – Сливен, на входа на летателната писта „Бършен" /образуваща Т-образно кръстовище с главен път Сливен - Ямбол/, са поставени предупредителни и забранителни пътни знаци : A36-„Възможно е ниско прелитане на самолети"; В2 - „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки"; В22 - „Забранено е завиването на ляво/в посока Сливен - Ямбол/ и Г1 - „Движение само направо след знака" /в посока Ямбол - Сливен/. Освен обозначените с пътни знаци забрани за влизане на територията на въпросния поземлен имот, за възпрепятстване на влизането на пътни превозни средства, на входа на летателната писта /в нейния източен край, на границата с пътя Сливен- Ямбол/, са били поставени преградни панели УП-2, а от трите страни на самата писта са прокопани канавки. Имотът е бил охраняван и чрез организирана денонощна физическа охрана от охранителна фирма „Общинска охрана и COT - Сливен" ЕООД. При организирани мероприятия пропускането в обекта се е осъществявало през вход с бариера, намиращи се от южната страна на обекта.

Според писмо peг. № МТ-38/15.03.2016г. на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация", летище „Бършен" не е собственост на МТИТС и няма свидетелство за експлоатационна годност като гражданско летище или летателна площадка.

Според писмо изх.№ 24-000-66 от 01.04.2016г. на Областно пътно управление – Сливен,  пистата на летище „Бършен" се намира вляво от републикански път II-53 /Елена - Сливен - Ямбол/ при км. 124+231. Участъкът от км. 112+500 до км. 125+750 от пътя е урбанизирана територия на гр. Сливен, съгласно решение на Общински съвет - Сливен от 31.03.2015 год. Според съдържащите се в писмото данни за регулиране на движението в посочения пътен участък с поставени пътни знаци, на пътното кръстовище на път ІІ-53 /Елена - Сливен - Ямбол/ с пистата на летище „Бършен" са поставени следните пътни знаци : в посока Сливен - Ямбол /в дясно от пътя/ пътен знак A36 - „Възможно е ниско прелитане на самолети" и пътен знак В22 - „Забранено е завиване на ляво" и Г1 - „Движение само направо след знака", а в посока Ямбол - Сливен - знак A36 - „възможно е ниско прелитане на самолети" и знак Г1 - „Движение само направо след знака".

Според писмо изх. № 066/19.12.2016г. на Българска федерация по автомобилен спорт, в нейния календар за 2016 година няма планирано и организирано състезание и не са издавани специални правила за провеждане на такова в землището на гр.Сливен.

Според писмо изх. № 1100-3313/1/15.12.2016г. на кмета на Община - Сливен, след направена справка в деловодната система и счетоводството на Общината е установено, че няма постъпили плащания на 21.02.2016г. за извършена услуга по смисъла на чл.58 т.68 б."з" и б."и" от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставени права на територията на Община - Сливен, във връзка с извършени дейности върху асфалтовата писта на летище „Бършен".

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, извършен на 21.02.2016г. непосредствено след самото произшествие, преди летището гледано в посока от гр.Сливен за гр.Ямбол и в дясно от платното за движение е намерен знак за забрана за завиване наляво, а спрямо посоката на движение от гр.Ямбол за гр.Сливен и в дясно от платното е установен знак за задължително движение само направо след знака.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Н.Ф.; показанията на свидетелите И. З., А.П., С.Д., Й.Б., Д.Б., И.А., М.В., В.Д., Д.Ж., И.М., К.А., Ф.Й., Г.К., Н.Н., Н.Н., В.К., Д.С., К.С., Д.Р., Д.А., К.М., Е.И., С.А. и З.А. /разпитани в с.з./, показанията на свидетеля Н.Н. /прочетени по реда на чл.281 ал.5 от НПК/ ; заключенията на вещите лица по първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, по съдебно-медицинските експертизи на труп, по съдебно-медицинските експертизи по писмени данни, по химическите експертизи за установяване на наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия Н.Ф. и пострадалия Н. Б.;  писмените доказателствени материали – тези съдържащи се в приложеното досъдебно производство № 257/2016г. по описа на РУ на МВР гр.Сливен респ. сл.дело № 72/2016г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура гр.Сливен и тези представени от страните и приети от съда в хода на съдебното производство, както и изискани и приети по преценка на съда други писмени доказателствени материали; веществените доказателства – по описа към приложението на обвинителния акт.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия Н.Ф., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността.

С оглед на това уточнение предвид естеството на обясненията на подсъдимия, настоящия съдебен състав прецени, че принципно на тези обяснения следва да се даде вяра, тъй като те са подробни, последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и в този си смисъл допринасят за изясняването на обективната истина по делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен преценката на тези обяснения е в зависимост от преценката на останалите доказателствени материали.

В тази връзка съдът счита, че принципно няма пречка да се даде вяра на обясненията на подсъдимия в по-голямата им част, съдържаща твърдения относно обстоятелствата касаещи възникването, протичането и приключването на пътно-транспортното произшествие респ. механизма на същото, доколкото сблъсъкът на два автомобила действително представлява пътно-транспортно произшествие, независимо от изводите на съда, които предстои да бъдат мотивирани по-нататък, че това произшествие не е станало на път по смисъла на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП респ. че за тази част от земната повърхност не важат разпоредбите на ЗДвП. В тази им част т.е. относно механизма на възникване и на протичане на произшествието, обясненията на подсъдимия не само не противоречат, но на практика се подкрепят изцяло от заключенията на първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, както и от показанията на част от свидетелите очевидци на произшествието – свидетелите Н.Н., Д.Б. и И.А. /макар по отношение на показанията на последните двама съдът да има някои резерви относно скоростта на движение на л.а. „БМВ“ и начина, по който е направена маневрата завой наляво/. Обясненията на подсъдимия относно момента, в който е възприел опасността и своевременната му реакция, както и начина на реагиране, напълно кореспондират както с обективните находки на мястото на произшествието, така и с механизма на възникване и протичане на произшествието, който на практика не се оспорва от страните по делото. При преценката на обясненията на подсъдимия следва да се има предвид и факта, че на практика , от всички разпитани по делото лица, които са се намирали на пистата на летище „Бършен“, единствено той в известна степен признава за действителната причина те да са там – да изпробват възможностите на автомобилите си /доколкото всички останали твърдят, че са отишли само за да гледат макар и неясно какво/ или както той се изразява: „да дадем малко повече газ, за да не го правим по улиците“. При  преценката на обясненията в тази им част следва да се имат предвид и показанията на някои свидетели, като напр. свид. В.Д., че подсъдимият редовно е ходил на летище „Бършен“ с автомобила си и е изпробвал възможностите му, правейки „няколко дължини“, а също така е участвал и в състезания между автомобили. В тази връзка следва да се имат предвид и показанията на свид. К.А. относно начина, по който се е движел автомобила на подсъдимия – с форсиран двигател. Обясненията на подсъдимия, че на пистата на летището всеки се пази, защото там няма никакви правила за движение вкл. относно скоростта на движение, имат значение за преценката на поведението му вкл. и от субективна страна.

Обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която той заявява, че според него не е съществувала забрана за навлизане в зоната на летището респ. на пистата. От част от писмените доказателства по делото /относно наличната пътна маркировка и поставените пътни знаци в района на входа към пистата от западна страна т.е. от страната на пътя Сливен -  Ямбол/, от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, извършен непосредствено след самото произшествие, както и от част от гласните доказателствени материали се установява по категоричен начин, че е било забранено влизането на автомобили на самолетната писта и че тази забрана е била налична и обозначена по достатъчно ясен и недвусмислен начин и в деня на произшествието.

Обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани и в частта им, в която той заявява, че в източната част на пистата не е имало други автомобил, поради което именно там той е решил да даде „малко повече газ“ на автомобила си. С оглед на установения механизъм на възникване на произшествието, подсъдимият при движението си в посока изток т.е. преди да направи обратния завой почти в края на пистата от източната й страна, обективно е минал покрай автомобила „БМВ“, управляван от постр. Н. Б., както и покрай автомобила „Хонда Сивик“, червен на цвят, управляван от свид. И.А.. Установения механизъм на възникване на произшествието изключва подсъдимият с автомобила си да не е минал покрай тези два автомобила по пътя си към източния край на пистата. Този механизъм изключва подсъдимият да не е имал възможност да види тези два автомобила - автомобила „БМВ“, управляван от постр. Н. Б., както и автомобила „Хонда Сивик“, червен на цвят, управляван от свид. И.А., и когато след направения обратен завой е започнал да се движи в посока запад, тъй като нищо не е възпрепятствало възможността автомобилите да бъдат възприети, а те обективно са се намирали там. В тази връзка единственото логично обяснение на твърденията, че не е видял други автомобили /вкл. автомобил, който е с ярък цвят/ в тази част на пистата респ. че е възприел автомобила „БМВ“, управляван от  постр. Н. Б. в последния момент, се свежда до това, че подсъдимият не е внимавал и не е наблюдавал обстановката пред себе си и около автомобила си в достатъчна степен и с необходимата загриженост спрямо собствената си и на околните безопасност.

Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се обособят в различни групи от гледна точка на обстоятелствата, които се изясняват чрез тях т.е. с оглед на относимостта им към предмета на доказване. Същевременно показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат преценявани от гледна точна на достоверност и с оглед както на съдържанието им, така и на съпоставянето им с останалите доказателствени материали т.е. същите не биха могли и не следва да се преценяват еднозначно.

Съдът намира, че принципно и в основната им част следва да се кредитират показанията на свидетелите Н.Н., Д.Б., И.А. и Д.Ж., които на практика са очевидци на самото произшествие, доколкото са възприели /макар и по различен начин, с оглед на мястото, където са се намирали и на положението, в което са били/ самия удар между двата автомобила. Описаният от тези свидетели механизъм на произшествието по отношение на основните обстоятелства касаещи неговото възникване и протичане не противоречи на установеното чрез заключенията на двете автотехнически експертизи, а се потвърждава от тези заключения. Показанията на тези свидетели по отношение на тези съществени обстоятелства касаещи механизма на произшествието принципно са подробни, последователни и непротиворечиви, подкрепящи се и от останалия доказателствен материал, с някои уговорки, които съдът намира за необходимо да отбележи и да вземе предвид при преценката им. Показанията на свид. Н.Н., който се е возил на предната дясна седалка на автомобила, управляван от подсъдимия, не са много подробни и обстоятелствени, тъй като са депозирани накратко непосредствено след произшествието, в резултат на което той също е претърпял определени телесни увреждания вкл. мозъчно сътресение придружено с липса на спомен за станало непосредствено след удара. Доколкото за този свидетел се установи, че отсъства от страната за продължително време и не може да се яви в с.з. за да бъде разпитан непосредствено пред съда, неговите показания депозирани в досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 от НПК т.е. със съгласието на всички страни. Съществената част от неговите показания касае твърденията му, че по време на движение на автомобила, в който той се е возил, управляван от подсъдимия, л.а. „БМВ“ е предприел завой и е застанал на пътя на автомобила, в който той се е возил и е последвал удар. Показанията на свид. Д.Б., който е пътувал на задната седалка на автомобила, управляван от постр. Н. Б., са значително по-подробни и обстоятелствени, доколкото са депозирани непосредствено пред съда в с.з. По отношение на този свидетел също следва да се отчете факта, че и той е получил телесни увреждания в резултат на произшествието вкл. контузия на главата и няма спомен за събитията станали непосредствено след удара между двата автомобила. На практика посочения от него механизъм на възникване и протичане на произшествието в много голяма степен съответства на установеното чрез заключенията по двете автотехнически експертизи, с две съществени уговорки – по отношение на скоростта на движение на л.а. „БМВ“ преди удара и по отношение на начина на предприемане на маневрата завой наляво. Впрочем, назначаването на допълнителната автотехническа експертиза беше в много голяма степен обосновано именно от твърденията на този свидетел /и на свид. И.А./ относно скоростта на движение на л.а. „БМВ“ преди удара /според тези свидетели – около и не повече от 40 км/ч/ и относно начина на изпълнение на маневрата завой наляво /според тези свидетели – под ъгъл 45-50 градуса/. Тези твърдения на свидетелите Д.Б. и И.А. се опровергават категорично от заключенията на вещото лице по двете автотехнически експертизи, според които скоростта на движение на л.а. „БМВ“, управляван от постр. Н. Б., преди удара е била около 72 км/ч, а завиването наляво макар в началото да е било плавно, в момента на удара този автомобил се е бил разположен със собствена надлъжна ос под ъгъл от 104 градуса спрямо надлъжната ос на полосата т.е. в момента на удара този автомобил е бил почти напречно на полосата, докато л.а. „Мерцедес“ е разположен леко косо спрямо оста на полосата, под ъгъл от около 10 градуса. Доколкото тези изводи на вещото лице се основават на обективни находки, а скоростта е била изчислена по три различни метода, настоящият съд ги намира за достоверни и в този смисъл не кредитира показанията на свидетелите Д.Б. и И.А. в тази им част. Свид. И.А. се е намирал съвсем близо до мястото на удара между двата автомобила по времето, по което той се е случил, и съответно го е възприел непосредствено. По отношение на основните обстоятелства касаещи механизма на произшествието /с направените по-горе две съществени уговорки/ неговите показания кореспондират както с показанията на останалите свидетели очевидци, така и със заключенията по автотехническите експертизи. Що се отнася до свид. Д.Ж., същият действително е възприел произшествието, но се е намирал на значително разстояние от мястото на удара /според него – на около 500-600 м./. Той е видял двата автомобила да се движат в посока запад, както и това, че движещия се по-напред автомобил е предприел завой наляво и е застанал перпендикулярно на пистата пред другия автомобил, след което е последвал удар.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите И. З., А.П. и С.А. – пилотите на самолети, които на инкриминираната дата са извършвали полети на летище „Бършен“. Показанията на тези свидетели /и особено на свид. З./ са подробни, последователни и непротиворечиви, непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Те са и относими към предмета на доказване по делото, доколкото допринасят за изясняването на важни обстоятелства включени в него – съществуващата организация на летище „Бършен“ /или по-скоро липсата на такава/ по отношение на провеждането на полети със самолети и използването на пистата за тази цел, както по принцип, така и на конкретната дата; наличието на множество автомобили на самолетната писта и тяхното безразборно движение, което е възпрепятствало провеждането на полетите, които тези свидетели са възнамерявали да извършат първоначално; наличния пропускателен режим в района на летището; възприетото от тях по отношение на станалото произшествие.

Съдът намира, че няма пречка да се кредитират показанията на свидетелите С.Д. и Й.Б. – майки на пострадалите съответно Г. Д. и Н. Б.. Показанията на тези свидетели не са свързани с обстоятелства касаещи конкретно станалото произшествие, доколкото те не са присъствали на мястото, където то се е случило, а изясняват факти относно причините тези пострадали да се намират на това място.

Съдът намира, че няма пречка принципно да се кредитират показанията на свид. К.М. – охранител в „Общинска охрана и COT - Сливен" ЕООД, отговарящо за охраната на района на летище „Бършен“, който е бил дежурен в деня на произшествието. Показанията на този свидетел са подробни и обстоятелствени, принципно не са противоречиви, макар основната теза в тях да е свързана с факта, че района за охраняване е прекалено голям и да е непосилно за сам човек да осъществява действително и реална охрана на целия обект. Този свидетел не е очевидец на произшествието, а е отишъл там по-късно, като заявява, че от мястото, където се е намирал не е имал възможност да възприеме наличието на автомобили по пистата, поради което не е предприел необходимите мерки. Последното също следва да се прецени като насочени към избягване на евентуална отговорност от негова страна, че не е изпълнил служебните си задължения по охрана на обекта. Показанията на свидетеля, обаче, допринасят за изясняването на обстоятелствата, свързани с начина, по който се е осъществява охраната на летище „Бършен“ вкл. към датата на произшествието респ. допринасят за обосноваването на извод, че към този момент мерките за ограничаване и възпрепятстване на достъпа на автомобили до пистата на летището са били крайно недостатъчни, безрезултатни и в крайна сметка формални.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свид. В.В. – полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ гр.Сливен, който е посетил мястото на произшествието заедно със свои колеги в служебно качество. Показанията на този свидетели са подробни, последователни и непротиворечиви. Същите допринасят за изясняването на важни обстоятелства от предмета на доказване по делото като състоянието и местоположението на произшествието вкл. какво е заварил там; информацията, която е получил на мястото на произшествието.

Съдът намира, че принципно следва да се кредитират и показанията на свидетелите В.Д., К.А. и Ф.Й. вкл. прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Показанията на свид. Д. допринасят преди всичко за изясняване на обстоятелствата свързани с факта, че подсъдимият редовно е ходил на пистата с автомобила си и е изпробвал възможностите му /“правил по няколко дължини“/, а така също е участвал в състезания между автомобили.  Показанията на свид. А. пък допринасят за изясняване на обстоятелствата свързани с факта, че подсъдимият в деня на произшествието се е движил по пистата с автомобила си с форсиран двигател. Показанията на свид. Й. от своя страна допринасят за изясняването на обстоятелствата, свързани с поведението на автомобила, управляван от подсъдимия преди удара, доколкото този свидетел не е възприел самия удар.

Според съда, принципно няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свид. И.М. – познат на подсъдимия, доколкото двама са пристигнали на летище „Бършен“ с автомобилите се по едно и също време. Показанията на този свидетел са относими към изясняването на обстоятелствата свързани с начина, по който са пристигнали на летището и наличие на автомобили по пистата, както и по отношение на факта, че подсъдимия се е отправил към края на пистата. Този свидетел не е очевидец на произшествието.

Според съда, принципно няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свид. Н.Н., който е бил на пистата на летище „Бършен“ по време на произшествието, възприел е движението на л.а. „Мерцедес“, управляван от подсъдимия както в посока от запад на изток, така и в обратна посока, но не е възприел самия удар между двете превозни средства. Показанията на този свидетел са от важно значение за изясняването на обстановката на пистата на летището в този момент, която е определена като хаотична и сравнена с анархия. Според свидетеля, поне 15 автомобила едновременно са е състезавали, като едни са отивали, а други са се връщали, без да се изчакват. Тези обстоятелства са от важно значение за преценката на поведението както на подсъдимия, така и на пострадалия, който е управлявал л.а. „БМВ“.

Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свид. Н.Н., в частта им, в която тя заявява, че като автоинструктор еднократно е водила свои курсисти на пистата на летището. В този смисъл показанията й имат важно значение с оглед преценката дали пистата на летището представлява път по смисъла на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП във връзка с чл.2 ал.3 от същия. Следва да се кредитират показанията й и по отношение на това каква е организацията при провеждането на регламентирани състезания на пистата. Не следва да се кредитират показанията й, обаче, в частта им, в която тя твърди, че към 21.02.2016г. не е имало пътни знаци забраняващи достъпа до пистата на летището от страната на главен път Сливен – Ямбол, доколкото това противоречи на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие извършен на същата дата и непосредствено след самото произшествие.

Съдът намира, че принципно няма пречка да се кредитират и показанията на свидетелите Г.К., В.К., Д.С., К.С., Д.Р., Д.А., Е.И. и З.А., доколкото същите са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на конкретни факти и обстоятелства от него и не противоречат на останалия доказателствен материал. Последното е свързано преди всичко с оглед твърденията на част от тях за липса на пътни знаци по главния път Сливен – Ямбол за забрана за влизане в района на самолетната писта, доколкото това обстоятелство е установено по несъмнен и категоричен начин от протокола за оглед на местопроизшествие. Тези свидетели не са очевидци на произшествието, а някои от тях дори са пристигнали на летището след катастрофата. Показанията им следва да се преценяват с оглед на обстановката на пистата – наличие на много автомобили, провеждането на състезания между тях, липсата на каквато и да било организация.

Както вече беше посочено по-горе във връзка с обстоятелството дали на входа на пистата от западна страна т.е. от страната на главния път Сливен – Ямбол е имало поставени пътни знаци забраняващи достъпа, показанията на всички свидетели, в частта им, в която същите твърдят, че такива знаци не е имало, не следва да се кредитират, доколкото по отношение на това обстоятелство по делото са налице безспорни доказателства, че е съществувала забрана за влизане на пистата, регламентираната със съответните пътни знаци. Последното се установява както от събраните писмени доказателства в тази насока, така и от протокола за оглед на местопроизшествие, извършен непосредствено след произшествието. Според този протокол, преди летището гледано в посока от гр.Сливен за гр.Ямбол и в дясно от платното за движение е намерен знак за забрана за завиване наляво, а спрямо посоката на движение от гр.Ямбол за гр.Сливен и в дясно от платното е установен знак за задължително движение само направо след знака.    

По отношение на заключенията на назначените както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие експертизи, преценката на съда следва да зависи от това какви обстоятелства се изясняват чрез тях и по какъв начин, както и доколко са обосновани и не противоречат на останалия доказателствен материал.

Съдът намира, че следва да се кредитират изготвените в хода на досъдебното производство заключения на вещото лице съдебен лекар по съдебно-медицинските експертизи на труповете на пострадалите Н. Б. и Г. Д., тъй като тези заключения са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за съмнение относно правилността им. Изготвени са от компетентно вещо лице и са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез него се установяват важни обстоятелства – получените от пострадалите увреждания в резултат на произшествието, механизма на тяхното причиняване, причините за смъртта им. Тези заключения не се оспорват от страните.

Съдът намира, че следва да се кредитират изготвените в хода на досъдебното производство заключения на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи по писмени данни относно уврежданията на свидетелите Н.Н., Д.Б. и подсъдимия Н.Ф.. Тези заключения също са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за съмнение относно правилността им. Изготвени са от компетентно вещо лице и са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез него се установяват важни обстоятелства – получените от пострадалите увреждания в резултат на произшествието, механизма на тяхното причиняване и преценката на същите с оглед съставомерността на деянието. Тези заключения не се оспорват от страните.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията по назначените в хода на досъдебното производство химически експертизи както за установяване на наличие и за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество респ. наркотични вещества в кръвта на подсъдимия Н.Ф. и на пострадалия Н. Б..  Същите са изготвени от компетентни вещи лица, чиято добросъвестност и професионална компетентност не се поставят под съмнение. Заключенията им са достатъчно пълни и ясни, обосновани е и няма причини за съмнение в правилността им. Чрез тези заключения се установява по предвидения в закона ред липсата на липсата на етилов алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия и пострадалия. Тези заключения не се оспорват от страните.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключението по назначените в хода на досъдебното производство  автотехническа експертиза, както заключението по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна автотехническа експертиза, тъй като тези заключения са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за съмнение относно правилността им. Изготвени са от компетентно вещо лице и са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез него се установяват важни обстоятелства – механизма на възникване, протичане и приключване на произшествието вкл. конкретното поведение на всеки от двата автомобила с установяване на съответните им скорости преди произшествието и по време на удара, с установяване на разстоянията спрямо мястото на удара, на които са се намирали автомобилите към момента на отклоняването на л.а. „БМВ“ наляво, реакцията на водача на л.а. „Мерцедес“ /подс. Н.Ф./ в този момент. Изяснени са напълно всички обстоятелства свързани с протичането на това произшествие, а чрез заключението на допълнителната експертиза се допринася за преценката на достоверността на част от гласните доказателствени материали – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.Б. и И.А.. На практика и по отношение на основните обстоятелства свързани с конкретното поведение на двете превозни средства, заключението на вещото лице потвърждава твърденията както на подсъдимия, така и на свидетелите. По отношение на показанията на цитираните двама свидетели относно скоростта на движение на л.а. „БМВ“ и относно начина на извършване на маневрата завой наляво, заключението допринася за да се направи извод, че в тази им част тези гласни доказателствени материали не следва да се кредитират.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие  както с общите изисквания на чл.127 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. От съществено значение сред тези доказателствени материали е протоколът за оглед на местопроизшествие, извършен непосредствено след самата катастрофа. В този протокол не само са фиксирани всички намерени на мястото на произшествието следи, както и разположението на превозните средства след удара /което в много голяма степен е послужило като основа за изготвяне на заключенията по съдебно автотехническите експертизи респ. до принася и за преценката на достоверността на част от гласните доказателствени материали – в частност обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите очевидци, коментирани по-горе/, но е отразено и наличието на съответните пътни знаци, поставени в района на входа на самолетната писта от западна страна, на главния път Сливен – Ямбол, забраняващи достъпа до летището. Последното има съществено значение както при преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели относно съществуването на забрана за влизане на пистата, така и за преценката относно това дали тази писта представлява път по смисъла на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП във връзка с чл.2 ал.3 от същия. За съда съществено значение имат и протоколите за оглед на веществени доказателства, както и приложените справки от сектор „Пътна полиция“ относно допуснатите от подсъдимия Ф. и пострадалия Б. нарушения на правилата за движение, за които са били наказани по административен ред. Важно значение имат и изисканите и приложени в хода на досъдебното производство писмени доказателства – писма и справки от различни държавни институции относно статута на летище „Бършен“, като тези доказателства също допринасят за изясняването на въпроса дали самолетната писта на това летище има характер на път съгласно цитираните по-горе текстове от ЗДвП. В конкретния случай, обаче, не само наличието на коментираните по-горе писмени доказателства има значение за извършването на тази преценка, доколкото и липсата на такива доказателства също допринася за да се прецени тезата на прокуратурата изложена в обвинителния акт. Така в него /обвинителния акт/ се твърди, че: „Мотополигонът, асфалтовата писта на летището, а и целият асфалтиран участък на този комплекс, са съоръжения, предназначени и използвани за движение на моторни превозни средства. Установено е, че съгласно решение на Общински съвет - Сливен, те се използват за управление на мотоциклети, автомобили, упражнения и подготовка на водачи за МПС и други сходни дейности.“ В действителност, обаче, това твърдение се явява недоказано, доколкото по делото липсват доказателства за съществуването на такова решение на Общински съвет гр.Сливен, такова решение не е приложено по делото, а и не е констатирано при извършената от страна на Окръжна прокуратура гр.Сливен проверка по линия на общия надзор, приключила с резолюция от 26.05.2016г.

Писмените доказателствени материали  не се оспорват от страните.

Съдът счита, че следва да се кредитират и веществените доказателства по делото, които също не се оспорват от страните.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият Н.Н.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.122 ал.2 от НК, като на 21.02.2016г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, по непредпазливост е причинил смъртта на две лица -  Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН ********** и не е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК т.е. на 21.02.2016г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП /“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера  и интензивността на движението“/ и чл.21 ал.2 от ЗДвП, управлявайки със скорост 149 км/ч при разрешена за водачи, категория В скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Д.Д.Б., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на врата, довела до трайно затрудняване движението на врата.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна /въз основа на направения анализ и преценка на коментираните по-горе доказателствени материали/, от обективна страна е несъмнено и безспорно, че подсъдимият Н.Н.Ф. на 21.02.2016г. около и след 13.00 часа е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с рег.№ СН 5500 АМ, собственост на фирмата на баща му „НФ МОБИЛ" ЕООД – Сливен, на пистата на летище „Бършен“, намиращо се край гр.Сливен, източно от главния път Сливен - Ямбол. Скоростта на движение, с която подсъдимият е управлявал автомобила непосредствено преди произшествието е била около 149 км/час.

В същото време, пред управлявания от подс. Н.Ф. лек автомобил, в дясно от него и в съща посока, се движел със скорост от около 72 км/ч и управлявания от постр. Н. Б. лек автомобил „БМВ 525" с peг.№ A 3168 MT. В момента, в който лекият автомобил „Мерцедес" се е намирал на около 121  м. от мястото на удара, постр. Н. Б.  предприел промяна в направлението на движение на автомобила си като е започнал да завива наляво с намерение да пресече пистата по ширина и да се установи в южния й край т.е. от лявата й страна по посоката на движението си. Последното обективно означавало и пресичане на коридора на движение на лекия автомобил „Мерцедес", което движение пострадалият не възприел. Подс. Н.Ф. възприел предприетата маневра от постр. Н. Б. когато бил на около 100 м. от мястото на удара и реагирал чрез задействане на спирачната система на автомобила и намаляване на скоростта на движение на автомобила си /която в този момент била около 149 км/час/ и завиване леко наляво.

Въпреки така предприетите от подсъдимия действия, между двата автомобила настъпил удар, като челната част на автомобила „Мерцедес" ударила страничната лява част на автомобила „БМВ".

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие пострадалите Н. Б. и Г. Д. получили тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания и починали непосредствено след произшествието. Описаните в заключенията на назначените съдебномедицински експертизи травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалите Д. и Б., са пряка и непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно произшествие.

Подс. Н.Ф., свид. Н.Н. и свид. Д.Б. получили по-леки травматични увреждания, които за свид. Б. са преценени като „Трайно затрудняване движението на врата" за период от 30 дни, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 а.2 от НК, както и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК а за свид. Н. – като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези увреждания също са пряка и непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно  произшествие.

Следователно с деянието си, изразяващо се в управление на лек автомобила на пистата на летище „Бършен“ с посочената скорост на движение, подсъдимият е причинил пътно-транспортно произшествие /в причиняването на което е участвал и постр. Н. Б., който е управлявал другия лек автамобил/, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалите Г. Д. и Н. Б., както и телесните повреди на свидетелите Н.Н. и Д.Б., както и тези на самия подсъдим.

В този смисъл е налице пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на подсъдимия, изразяващо се в управление на лекия автомобил и настъпилия резултат от възникналото пътно-транспортно произшествие – смъртта на дви лица и причиняването не телесни повреди /съответно средна и лека/ на свидетелите Б. и Н..

Основният въпрос, който следва да бъде разрешен при обосноваването на изводите на съда относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия е свързан с това, дали деянието е осъществено на път по смисъла на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата /Обн. ДВ. бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г./, действащ както към дата на деянието  - 21.02.2016г., така и към настоящия момент. Според тази разпоредба на закона: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“.

 Правното значение на преценката дали самолетната писта на летище „Бършен“, където подсъдимият е управлявал лекия автомобил, с който е причинено  пътно-транспортното  произшествие, се свежда основно до това, приложими ли са към конкретния случай установените със ЗДвП правила за движение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от закона, той урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

Според разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗДвП, този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго, като компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

От горното следва извода, че ако управлението на пътно превозно средство не е извършено път по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, деянието не може и не следва да се квалифицира като такова по чл.343 от НК, независимо от факта на настъпването/причиняването на пътно-транспортно произшествие и съставомерния резултат от него /смърт, тежка или средна телесна повреда респ. значителни имуществени вреди/. Това е така, тъй като съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл.1 ал.1 респ. чл.2 ал.3 от ЗДвП, само при движение по път /по смисъла на ЗДвП/ са приложими установените с този закон правила за движение. Вярно е, че пътят формално не е елемент от състава на престъплението по чл.343 от НК, но нарушаването на правилата за движение е такъв елемент. В този смисъл и доколкото тези правила се отнасят само за движение по пътищата, отворени за обществено ползване /а в някои случаи и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване/, при движение по участък от земната повърхност, който няма характеристиката на път /по смисъла на закона/, деянието не е съставомерно по чл.343 от НК, тъй като липсва един от елементите на състава на това престъпление – нарушаването на конкретни правила за движение, установени в закона.

В действащия сега /и към 21.02.2016г./ ЗДвП липсва разпоредба със съдържанието на разпоредбата на чл.34 от ЗДвП /отм. ДВ. бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г./, която да регламентира, че установените правила за движението се прилагат и в случаите, когато превозните средства се движат извън пътищата. С оглед на това и при съобразяване на очертаното с разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗДвП приложното поле на закона, следва да се приеме, че когато мястото на инкриминирания пътен инцидент не е предназначено и използвано за движение на ППС и не отговаря на установените с легалната дефиниция изисквания, за да се характеризира теренът на местопроизшествието като „път“, не е налице приложимост на установените със ЗДвП правила за движение.

    Формите на изпълнителното деяние на очертаните с разпоредбите на чл.342 и сл. от НК престъпни състави се изразяват в допуснати нарушения на конкретни правила за движение. Поради тази особеност, неприложимостта на ЗДвП, когато превозните средства се движат „извън пътищата”, обуславя обективна несъставомерност на престъпление с правна квалификация по чл.343 от НК, при настъпили транспортни произшествия с причинени съставомерни последици. Това е така, предвид бланкетният характер на разпоредбите на чл.342 и сл. от НК. Регламентираните правни норми, чрез които е фиксирана отговорността при автотранспортните престъпления се допълват от конкретни правила на ЗДвП и ППЗДвП, съдържащи правилата за движение по пътищата.

В такива случаи, въпреки че изяснените фактически данни сочат на настъпило пътно-транспортно произшествие, по смисъла на понятието регламентирано в разпоредбата на § 6,т.30 от ЗДвП /събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети/, поради неприложимост на установените със ЗДвП правила за движение при управлението на ППС върху терена на местопроизшествието, не са налице основания за ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по някой от съставите на чл.343 от НК.

В настоящия случай управлението на превозното средство от страна на подсъдимия е осъществено респ. пътно-транспортното произшествие е настъпило на асфалтовата писта на летище „Бършен“, която според този съдебен състав не представлява път по смисъла на цитираната по-горе дефинитивна норма на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и следователно е извън приложението на установените с този закон правила за движение, с оглед изричното им определяне като такива, касаещи движението по пътищата, отворени за обществено ползване /по смисъла на чл.1 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от ЗДвП/. Допуснатото с разпоредбата на чл.2 ал.3 от закона изключение /че законът се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, но при определени условия/ не е относимо към хипотезата на настоящия случай, тъй като има отношение към собствеността на пътя, а не към неговата характеристика като такъв.

Както вече беше посочено по-горе, съгласно дефинитивната норма на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Пистата на летището не само не е било предназначена за движение на превозни средства /а още по-малко на пешеходци/, но и чрез поставени пътни знаци и прегради изрично е било забранено влизането на превозни средства на територията на летището. Очевидна е несъвместимостта на асфалтовата писта с понятието „път“ както по време на първоначалното й изграждане и предназначение като летищна писта /предназначена за излитане и кацане на летателни средства, както и за придвижване на същите по нея/, така и по време на последващото й използване за провеждане на регламентирани спортни прояви.

Не може да бъде споделена и тезата, застъпена както в обвинителния акт, така и от частните обвинители /респ. техните повереници/, че макар очевидно да не е била предназначена за движение на пътни превозни средства и пешеходци, пистата на летище „Бършен“ е била обикновено използвана за това и съответно има качеството на път, който не е отворен за обществено ползване.

В тази връзка, а именно, че произшествието е станало на място, което представлява път, който не е отворен за обществено ползване, за който важат разпоредбите на ЗДвП, съгласно чл.2 ал.3 от закона, в обвинителния акт се твърди: „Мотополигонът, асфалтовата писта на летището, а и целият асфалтиран участък на този комплекс, са съоръжения, предназначени и използвани за движение на моторни превозни средства. Установено е, че съгласно решение на Общински съвет - Сливен, те се използват за управление на мотоциклети, автомобили, упражнения и подготовка на водачи за МПС и други сходни дейности. Това е път, който не е отворен за обществено ползване, тъй като съгласно Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставени права на територията на Община - Сливен е предвидена входна такса.“ Този текст директно е бил пренесен от текста на постановлението на зам.главния прокурор от 30.05.2017г., с което е разпоредено разследването по делото да се води с оглед на престъпление по чл.343 от НК, макар там да се говори за решения /т.е. в множествено число/ на Общински съвет – Сливен.

Както вече беше коментирано по-горе при анализа на доказателствата /в частност на писмените доказателства/, по делото липсват приложени такива решения или такова решение на Общински съвет – Сливен. Липсват и доказателства, че въобще съществуват такива решения или такова решение, които да променят предназначението и/или начина на ползване на пистата на летището. Следователно се касае за твърдение в обвинителния акт, което не е доказано по установения в НПК ред. Съществуването на цитираната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставени права на територията на Община – Сливен и предвидените с нея входни такси вкл. за ползване на части от летището/асфалтовата писта, неправилно е интерпретирано като основание за определянето на тази писта като „път“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на параграф 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Наредбата няма отношение към въпроса, касаещ предназначението и начина на използване на самолетната писта, а е носител на информация само относно предоставяните услуги и размера на цените.

От доказателствата по делото се установява, че движението на пътни превозни средства по асфалтовата писта /освен при официално организираните и санкционирани от собственика на летището – Община – Сливен мероприятия/ се е извършвало нерегламентирано и в нарушение на съществуващите забрани за това. Използването на пистата за обучение на водачи на МПС е ставало инцидентно и поради това не може да се твърди, че обикновено е била използвана за тази цел.

Настоящият съд не споделя и тезата в цитираното по-горе постановление на зам.главния прокурор от 30.05.2017г., че термините „път“ и „извън пътищата“, използвани в ЗДвП /отм. ДВ. бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г./ съответстват на използваните в действащия в момента /а и към 21.02.2016г./ ЗДвП термини „пътища, отворени за обществено ползване“ респ. „пътища, които не са отворени за обществено ползване“. Тази теза цели да компенсира липсата в сега действащия закон на разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.34 от отменения закон, според която установените правила за движението се прилагат и в случаите, когато превозните средства се движат извън пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.59 т.1 от ЗДвП от 1973г. /отм./, "път" е всяка земна площ, която е предназначена или обикновено се използува за движение на пътни превозни средства и пешеходци. Следователно понятията за път според стария и новия ЗДвП са много близки по съдържание, а разпоредбата на чл.34 от ЗдВП /отм./ изрично е предвиждала приложимост на установените със закона правила за движение и при движение извън пътищата. Понятията „пътища, отворени за обществено ползване“ респ. „пътища, които не са отворени за обществено ползване“, въведени със сега действия ЗДвП очевидно не са идентични по съдържание с понятията „път“ респ. „извън пътищата“, използвани в ЗДвП /отм./, тъй като във всички случаи предполагат движението да се осъществява по път, за да са приложими правилата за движение респ. движението извън пътищата означава неприложимост на правилата за движение, установени със закона.

Наведената в цитираното постановление на зам.главния прокурор съдебна практика в преобладаващата си част касае приложението на закона при действието на ЗДвП /отм./ респ. коментираната норма на чл.34 от този закон, аналог на която не съществува в действащия сега ЗДвП.

При това положение и с оглед направените по-горе констатации относно неприложимостта на установените със ЗДвП правила за движение в конкретния случай по отношение на управлението на л.а. „Мерцедес“, осъществено от подсъдимия в района на пистата на летище „Бършен“, извършеното от него деяние следва да се квалифицира като такова по чл.122 ал.2 от НК т.е. като причиняване на смърт на две лица при обикновена непредпазливост. Причиняването на средна телесна повреда при обикновена непредпазливост е престъпление по чл.133 от НК, като с оглед разпоредбата на чл.161 ал.2 от НК, обаче, наказателното производство в този случай се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата, а такава не е налице.

Съдът обсъди възможността деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано като такова по чл.123 от НК т.е. като причиняване на смърт при т.нар. професионална непредпазливост. Разсъжденията в тази насока в случая биха имали единствено  принципно значение, доколкото по делото липсва такова обвинение респ. няма наведени други нарушения освен тези на правилата за движение.

Становището на съда, съобразено с правната теория и съдебната практика е, че престъпленията по чл.343 от НК и по чл.123 от НК са такива извършени при професионална непредпазливост. Престъпните състави са регламентирани в разпоредби с бланкетен характер, чието съдържание се допълва със съдържанието на правни норми от друг нормативен акт, уреждащ съответните правила за безопасност. Съставът на чл.343 от НК е специален по отношение на състава на чл.123 от НК и в този смисъл, когато деянието е осъществено чрез нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство и в резултат на това са причинени смърт, тежка или средна телесна повреда, деецът ще носи наказателна отговорност по чл.343 от НК, а не по чл.123 от НК. В конкретния случай, предвид изложените по-горе съображения относно мястото на настъпилото пътно-транспортно произшествие и неприложимостта на установените със ЗДвП правила за движение, е налице несъставомерност на престъпление по чл.343 от НК. Последното, обаче, не означава, че деянието би следвало да се квалифицира като такова по чл.123 от НК, тъй като основанията за несъставомерност по чл.343 от НК изключват приложимостта на състава по чл.123 от НК. Предметната определеност на престъплението по чл.343 от НК го характеризира като специален състав на престъпление при професионална непредпазливост, която се проявява при нарушаване на нормативни правила, установени във връзка с осъществяването на транспортната дейност. Поради това е недопустимо, в случаите на констатирана  неприложимост на ЗДвП, обуславяща несъставомерност на престъпление по чл.343 от НК,  да се обосновава приложимост на друг състав при професионална непредпазливост – този по чл.123 от НК , която да се проявява при нарушаване на нормативно установени правила, регламентиращи същия вид дейност, в настоящия случай – управление на превозно средство.  

От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен. Подсъдимият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната обстановка да предвиди настъпването на обществено опасните последици – да не управлява автомобила си по самолетната писта на летище „Бършен“ при наличието на други автомобили по пистата, още повече движещи се хаотично и при липсата на каквато и да било организация. Конкретната обстановка на пистата, свързана с наличието на принципна забрана за влизане на нея, с наличието на множество автомобили, движещи се безразборно и хаотично, с отсъствието на каквато и да било организация, предполага у всеки разумен човек формирането на представа, че това би довело до възникване на пътно-транспортно произшествие. Именно с това не се е съобразил подсъдимият в конкретния случай, движейки се с управлявания от него автомобил с много висока скорост и при наличието и на други автомобили в близост.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане на съществуващата забрана за влизане на самолетната писта, движение с прекалено висока скорост, както и недостатъчното внимание към конкретната обстановка.

С оглед на изложеното по-горе, подсъдимият Н.Н.Ф. следва да бъде признат за виновен в извършването на така коментираното и описано по-горе престъпление по чл.122 ал.2 от НК, а именно, че на 21.02.2016г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, по непредпазливост е причинил смъртта на две лица -  Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН ********** и осъден за това престъпление, като същевременно следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК т.е. че на 21.02.2016г. на летище „Бършен“ /представляващо урбанизирана територия извън регулационните граници на гр. Сливен, поземлен имот в местността „Кютюклюка“ с идентификатор 67338.1.1 по кадастралната карта/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Е 500“ с ДК № СН 5500 АМ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП /“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера  и интензивността на движението“/ и чл.21 ал.2 от ЗДвП, управлявайки със скорост 149 км/ч при разрешена за водачи, категория В скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. Х.Б., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Д.Д.Б., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на врата, довела до трайно затрудняване движението на врата.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Съдът, с оглед на конкретната фактология на настъпване и протичане на произшествието и последиците от него, стигна до извода, че конкретното деяние представлява висока степен на обществена опасност предвид резултата от него – настъпването на смъртта на двама млади мъже /единият от които без какъвто и да било принос за това/, причиняването на телесни увреждания /макар и несъставомерни/ на още двама млади мъже, както и създалата се опасност да пострадат и други лица предвид обстановката на пистата на летище „Бършен“, характеризираща се с липса на каквато и да било организация респ. мерки за безопасност.

Освен това, съдът прецени, че подсъдимият с оглед на възрастта си и стажа си като водач, както и поради факта, че като водач на МПС е бил наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за движение, поради което разкрива една по-висока от обикновената и типичната степен на обществена опасност. Вярно е, че наложените му по административен ред наказания са за нарушения на правилата за движение, които не са от най-тежките визирани в ЗДвП, но от друга страна не може да се пренебрегне техния брой за период от около 10 години, което позволява да се направи извод, че подсъдимият не е бил особено дисциплиниран като водач на МПС.

Съдът отчете и това, че принос за настъпването на последиците от произшествието /причинените телесни увреждания и смърт/ има и самия пострадал водач на другото превозно средство, който е предприел технически неправилна маневра с отклоняване на автомобила наляво при наличие на движещ се автомобил „Мерцедес" направо в същата посока, позициониран вляво от него, като е налице навлизане на лекия автомобил „БМВ" в опасната зона спиране на лекия автомобил „Мерцедес".

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени сериозността на резултата от произшествието, при което не само е била причинена смъртта на двама души /което е отчетено с оглед правната квалификация на деянието като такова по чл.122 ал.2 от НК и само по себе си не представлява отегчаващо отговорността обстоятелство/, но и сериозни телесни увреждания на още двама души; създалата се опасност да бъдат наранени и други хора; обстоятелството, че подсъдимият и друг път е посещавал пистата и е управлявал автомобила си там с неразумно висока скорост, както и допуснатите от него многобройни нарушения на правилата за движение, за които е бил наказван по административен ред.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, направеното самопризнание по фактите и изразеното съжаление, както и значителния принос на пострадалия Н. Б. за настъпването на произшествието.

Независимо от констатирането на някои смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съд не стигна до извода, че тези обстоятелства са многобройни или изключителни, така че да се обоснове приложението на чл.55 от НК – когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко.

В тази връзка съдът счита, че на подс. Н.Н.Ф. следва да се определи наказание за извършеното от него престъпление по чл.122 алл.2 от НК при условията на чл.54 от НК и при лек превес на отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността му обстоятелства т.е. малко над средния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на НК, а именно – четири години лишаване от свобода.

Съдът намира, че с оглед на размера на наложеното наказание са налице законови пречки за приложението на института по чл.66 от НК т.е. изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия Н.Н.Ф. наказание четири години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Не са налице основания за определяне на по-тежък режим по реда на чл.57 ал.2 от ЗИНЗС доколкото подсъдимият не се е укривал в хода на наказателното производство.

Доколкото съдът прецени, че подсъдимият Н.Ф. следва да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл.122 ал.2 от НК, а не за престъплението по чл.343 ал.3 предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ алт.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.343г от НК по отношение на подсъдимия не следва да бъде налагано наказанието лишаване от право да управлява МПС за определен срок.  

Така определеното по вид и размер наказание според настоящия съд съответства в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца, както и на наличните обстоятелства характеризиращи отговорността, като съдът преценява, че по този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Налагането на наказание в по-нисък размер респ. при условията на чл.55 от НК /доколкото фактически не са налице основанията за това поради липсата на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност.

Според настоящия съдебен състав, при определянето и налагането на наказанието следва да се държи сметка не само за постигане на целите на индивидуалната превенция т.е. да се поправи и превъзпита осъдения, както и да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, но следва да се търпи реализация на целите и на генералната превенция т.е. да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалата част от обществото. Последното може да бъде осъществено и чрез налагане на по-тежки наказания за по-тежките престъпления, но при спазването на изискванията на закона и на нормите регламентиращи определянето на наказанието т.е. чл.54 и сл. от НК. В конкретния случай, с оглед на изложеното по-горе относно обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, съдът стигна до извода, че се касае за деяние със значителна степен на обществена опасност, за което би следвало да се наложи и съответно по-тежко наказание. Според съда, така определеното наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим съответства на тази по-висока степен на обществена опасност на извършеното.

В настоящото наказателно производство от С.Г.Д. и Р.Д.Д. – родители на пострадалия /починал в резултат на ПТП/ Г. Р. Д. беше предявен и съответно приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия Н.Н.Ф., с който се претендира обезщетение за претърпени от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неимуществени вреди общо в размер на 300 хил.лв., или по 150 хил.лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.02.2016г. до окончателното изплащане на претендираната сума и с който граждански иск се претендира обезщетение за претърпени от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 1350 лв., представляващи извършени разходи по организиране погребението на сина им. С.Г.Д. и Р.Д.Д. бяха конституирани в качеството на граждански ищци на основание чл.84 и сл. от НПК.

В хода на съдебното производство, гражданските ищци, чрез поверениците си адв. С.К. и адв. Е.М., направиха искане за увеличение на предявения от тях граждански иск в частта му относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка съдът допусна увеличение на предявения от гражданските ищци С.Г.Д. и Р.Д.Д. против подсъдимия Н.Н.Ф. и приет за съвместно разглеждане граждански иск в частта му относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, а именно - от 300 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки от тях на 400 000 лв. или по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.02.2016г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

Съдът намира, че претенциите на гражданските ищци за присъждането на исканото обезщетение за претърпени от тях в резултат на престъплението извършено от подсъдимия неимуществени вреди са доказани по своето основание - чл.45 от ЗЗД. Касае се за отговорност за непозволено увреждане, като несъмнено са налице всички елементи от фактическия състав необходим за реализирането на тази отговорност, още повече, че това практически не се оспорва от страна на подсъдимия и защитата му, доколкото в тази насока липсват каквито и да било възражения, включително и по отношение на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Претенциите на гражданските ищци за присъждане на обезщетение за претърпените от тях в резултат на деянието на подсъдимия неимуществени вреди свързани със загубата на сина им, са доказани и по своя размер. Несъмнено е, че гражданските ищци са претърпели болки и страдания, както и други преживявания от негативен характер в изключително висок обем, доколкото в резултат на престъпното деяние на подсъдимия те са изгубили единственото си дете – пострадалия Г. Р. Д., който към датата на произшествието все още не е бил навършил дори 20 години. Няма спор и по това, че това действително е най-тежката болка, която може да с полети един родител – да преживее смъртта на детето си, а тази внезапна загуба наистина води до мъчителни страдания, които ще ги съпровождат цял живот. Не е без значение и обстоятелството, че пострадалият по никакъв начин не е до принесъл за настъпването на произшествието респ. за резултата от него т.е. не следва да се отчита никакво съпричиняване. В този смисъл претендираното обезщетение общо в размер на 400 000 лв. или по 200 000 лв. за всеки от двамата родители, по преценката на съда, се явява справедлива компенсация за претърпените от тях болки и страдания и други преживявания от негативно естество в изключително висок обем.

Що се отнася до претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи извършени разходи по организиране погребението на пострадалия Г. Р. Д., същата е основателна и доказана по размер. Тези разходи не са прекомерни, а освен това по делото са предоставени доказателства, че същите действително са направени.

Във връзка с горните констатации относно основателността на претенциите на гражданските ищци, следва подсъдимия Н.Н.Ф. да бъде осъден за заплати на гражданските ищци Р.Д.Д. и С.Г.Д. общо сумата от 400 000 лв., т.е. по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2016 год. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сумата от 1350.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди – извършени разходи по организиране погребението на сина им Г. Р. Д..   

По правилата на процеса, подсъдимият Н.Н.Ф. следва да осъден за заплати в полза на ОД на МВР – гр. Сливен сумата от 1658.00 лв., представляваща направените по делото разноски в досъдебната му фаза.

Подсъдимият Н.Н.Ф. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 852.80 лв., представляваща направените по делото разноски в съдебната му фаза, както и сумата от 16 054.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Вещественото доказателство лек автомобил „БМВ 525” с рег. № А 3168 МТ, оставен на отговорно пазене с приемо-предавателен протокол на МОЛ при МТСО ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на Й.Н.Б. и Х.Г.Б.. 

Вещественото доказателство лек автомобил „Мерцедес Е 500” с рег. № СН 5500 АМ, оставен на отговорно пазене с приемо-предавателен протокол на МОЛ при МТСО ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на „НФ МОБИЛ” ЕООД гр. Сливен, с управител Наско Н.Ф..

 

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

Мотивите към присъдата са изготвени на 29.05.2018 г.