Решение по дело №209/2021 на Административен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 9

гр. Перник, 08.02.2022 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                                                                                                 

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

                                                                                                           СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                                          

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурор  Моника Любомирова от  Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 209 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, чрез главен юрисконсулт С.А. – пълномощник на директора на РДГ – Кюстендил, против решение № 42 от 08.10.2021 г., постановено по АНД № 211/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир. 

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 161 от 12.07.2021 г. на директора н РДГ – Кюстендил, с което на С.В.Т.,***, за извършено административно нарушение по чл. 16, ал. 7 във вр. с ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ, Наредба № 1/30.01.2012 г.) във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева). 

В касационната жалба са изложени  касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд поради неправилно приложение на закона от първата съдебна инстанция. Възразява се, че е допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение касателно правната квалификация на извършеното нарушение, както и срещу приетото нарушаване на правото на защита  с оглед погрешно изписана година на издаване на приложения нормативен акт. Оспорва се решението и в частта за присъдените разноски, като се сочи, че същите са неправилно определени. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и пред двете съдебни  инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответника С.В.Т.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат Г.Б., от АК – Перник. Оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неоснователност, както и заявява претенция за присъждане на съдебни разноски.  

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.А.. Поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – С.В.Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, депозирана от пълномощника му адвокат Г.Б., жалбата се оспорва. Поддържа отговора по касационната жалба за нейната неоснователност, както и заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което се прилага списъка по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на Районен съд – Перник и предлага на касационния състав да го остави в сила.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Касационната жалба е основателна. Доводите за това са следните:

С НП № 161 от 12.07.2021 г. директорът на РДГ – Кюстендил, е наложил на С.В.Т. *** административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), за това, че на 11.04.2021 г., на територията на ТП ДГС – Радомир, в землището на с. У., община Радомир, област Перник, е издал електронен превозен билет (ЕПБ) № 8274/00028/11042021/131408 – YE1FUIG от 11.04.2021 г., за повторно преместване на дървесина (местена веднъж на 03.04.2021 г. с ЕПБ с код SPG89X8), без да е изпратил SMS до дежурния телефон на РДГ – Кюстендил, с което е извършил административно нарушение по чл. 16, ал. 7 във вр. с ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. във вр. с чл. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като приел за безспорна фактическата обстановка, отразена в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и НП, приел, че в хода на същото е допуснато съществено процесуално нарушение, отнасящо се до правната квалификация на извършеното нарушение. Приел, че с квалификация на нарушението като такова по чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от НКОГТ е допуснато смесване на два взаимноизключващи се административнонаказателни състава, тъй като не е съобразено, че с разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от Наредбата са уредени случаите на еднократно преместване на дървесина, за което не се изисква изпращане на SMS, като такова се изисква от разпоредбата на ал. 7 от с. чл. – изпращане на SMS на дежурния телефон на РДГ, но само  в хипотеза на многократно преместване на дървесина. С това, е прието, че не е налице съответствие между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Във връзка с това в решението е прието, че административнонаказващият орган е процедирал в разрез с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като е издал процесното НП без да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност, въпреки неясно повдигнатото със същия административнонаказателно обвинение, и без да се произнесе относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение, с дадените му в акта фактическо описание и правна квалификация, което също е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност, така че адекватно да организира своята защита. Прието е   също, че с посочването в АУАН и НП за нарушени разпоредби на Наредба № 1 от 30.01.2011 г. за контрола и опазването на горските територии, каквато наредба, приета през 2011 г. не е налице, и което не е следствие от техническа грешка, наказаното лице е поставено в невъзможност да разбере коя точно правна норма му е вменено, че е нарушил, което неминуемо също ограничава правото му на защита. Наказателното постановление е отменено и са присъдени направени по делото разноски.

При извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК - въз основа на доводите в жалбата, и във връзка с дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Не се споделя от касационния съд наличие на допуснато в производството съществено процесуално нарушение, отнасящо се до правната квалификация на извършеното нарушение и не е налице такава предпоставка за отмяна на НП. При ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и НП е налице описание на фактите по извършеното нарушение, приети за безспорно установени и доказани и пред районния съд, както и е посочен приложимия според актосъставителя и наказващия орган материален закон, с което са изпълнени изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Правната квалификация на определена деятелност сочи приложимия според наказващия орган материален закон. Несъответствието между описанието на нарушението, на предявеното по фактите и посочените за нарушени законови разпоредби, съставлява неправилно приложен материален закон, а не процесуален порок на производството. Касационният състав счита, че за нарушителя е било ясно какво нарушение му се вменява да е извършил, което се потвърждава и от доводите, изложени в жалбата до първата съдебна инстанция.

Неправилни са изводите на въззивния съд касателно разпоредбите на чл. 16, ал. 7 и чл. 16, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Същите са поставени в АУАН и НП в привръзка помежду си, поради което не  се констатира смесване на два взаимоизключващи се състави. Двете разпоредби съдържат в себе си обективните елементи от състава на нарушение, съставляващо издаване на последващ превозен билет за многократно преместване, по изключение, при необходимост, на дървесина без преди издаването на този последващ превозен билет да е изпратен SMS на дежурния телефон на РДГ.

Не се споделят и изводите за ограничено правно на защита с оглед неправилното изписване на годината на приемане на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. – вписана в НП като 2011 г.. Наказаното лице не е поставено в невъзможност да разбере коя точно правна норма му е вменено, че е нарушил, тъй като в НП е посочено пълното наименование на приложения нормативен акт – Наредба за контрола и опазването на горските територии, с каквото наименование не съществува друг нормативен акт в българското законодателство. С това е преодоляна допуснатата неточност при изписването на годината на приемане на акта, поради което не се констатира порок който да обоснове отмяна на НП на това основание.

Предвид горното районният съд, отменил наказателното постановление на посоченото в решението основание е постановил незаконосъобразен съдебен акт – налице е касационното основание за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Районният съд, който е инстанцията по същество, в решението си не е извел и изводи относно съставомерност или не на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и приети за установени, тъй като не подложил на преценка въпроса доказани ли са по делото обективните и субективни елементи на вмененото административно нарушение по чл. 16, ал. 7 във вр. с ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предявени с АУАН и потвърдени с НП – извършено ли е административно нарушение и от посоченото лице, в посоченото му качество, или не. В тази връзка в решението липсват изводи и във връзка с приложената санкционна разпоредба на чл. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и законосъобразността на вида и размера на наложеното административно наказание. Необсъждането на спора по същество и липсата на правни изводи –  налице ли е или не административно нарушение и извършено ли е от наказаното лице и в посоченото му качество и законосъобразно и справедливо ли е наложеното административно наказание, препятства касационния контрол по  218, ал. 2 от АПК за правилното приложение на материалния закон, като от друга страна произнасянето на касационния съд за първи път по съществото на спора би лишило страните от гарантираната им от процесуалния закон  възможност да получат съдебна защита на две инстанции. 

С оглед горното налице е и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като постановено при съществено процесуално нарушение.

Неизлагането на мотиви и липсата на изводи по съществото на правния спор, както се посочи, е пречка за касационния съд да реши делото по същество съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК, поради което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По разноските:

На основание  чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по отношение на отговорността за разноските пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от  ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник:

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 42 от 08.10.2021 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 211/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Радомир, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                                                                            /п/