Мотиви по НОХД № 604/2016г. по описа на Пловдивския  окръжен съд, наказателно отделение

         

          Срещу подсъдимия Х.А.П. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.”а” вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 21.05.2015г. в с.Б., област Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е направил опит умишлено да умъртви другиго - А.Т.С., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив  поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.. Счита, че на същия следва да се наложи  наказание лишаване от свобода в предвидения минимален размер, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага гражданският иск да се уважи изцяло. Взе отношение относно веществените доказателства и разноските, направени в хода на наказателното  производство.   

Пострадалият А.Т.С. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото. Лично и чрез повереника си изразява становище, че подсъдимият трябва да се признае за виновен по възведеното обвинение, като му се наложи справедливо наказание в минимален размер, а гражданският иск за претърпени неимуществени вреди да се уважи изцяло, както е предявен.

Защитникът на подсъдимия П. пледира за постановяване на справедлива присъда. Излага доводи, че деятелността на неговия подзащитен следва да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12 от НК и да му се наложи наказание при балансиращи отговорността обстоятелства. Предлага гражданският иск да се редуцира.

Подсъдимият П. изразява съжаление за случилото се. Твърди, че не е имал намерение да убие пострадалия. Моли за снизхождение.

          Съдът, въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна,  следното:

Подсъдимият Х.А.П. е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин. С основно образование. Не е женен. Работел е като строителен работник.

Осъждан е 11 пъти за престъпления по чл.252 вр. чл.195 от НК /4 деяния/, чл.346 от НК /3 деяния/, чл.152 от НК /5 деяния/, чл.325 от НК /4 деяния/, чл.216 от НК /3 деяния/, чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК /3 деяния/, чл.339 от НК, чл.129 от НК, чл.256 вр. чл.199 от НК, чл.320а от НК, чл.196 от НК /л.151-155 от досъдебното производство/. Първите десет осъждания не се отразяват върху правната квалификация на престъпното деяние, предмет на настоящото производство, за разлика от последното.

С определение № 361/14.05.2013г., постановено по НОХД № 2197/2013г. по описа на Пловдивския районен съд, 5 н.с., влязло в сила на 14.05.2013г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, извършено в периода 17.03.2010г. – 18.03.2010г., на подсъдимия е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Изтърпяно е на 17.04.2014г. /л.139-140 от досъдебното производство/. 

Подсъдимият П. и пострадалият А.С. са роднини, съответно чичо и племенник. Бащата на последния, Т.С.,  е по-големия брат на подсъдимия.

Към 2015г. същият живеел на съпружески начала със свидетелката М.С. ***. В съседство с тях живеел свидетелят А.С., който обитавал къщата на ул.”Р.” *** заедно със свидетелката С.Т. и малолетния им син.

През годините по повод имуществени спорове в роднинските отношения на визираните лица имало известно напрежение.

През 2008г. подсъдимият П. бил осъден за унищожаване на вещи на свидетелката Т. /чл.216 от НК/, за закана с убийство на брат си Т.С. /чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК/, както и за хулиганство по чл.325 от НК.

Въпреки това след последното му излизане от пенитенциарното заведение общувал с племенника си. Семействата им се събирали по празници и по други поводи. Помагали си и разчитали един на друг.

На 21.05.2015г. сутринта пострадалият закарал с лекия си автомобил свидетелката Т. до гр.Пазарджик. На отиване оставил чичо си и свидетеля Н.С. ***. Прибирайки се, ги взел от града и ги върнал в с.Б..

Същият ден в парка на селото се провеждал събор. Решили да отидат на празника. Взели си алкохолни напитки /бира и ракия/ и мезета /кебапчета и друга скара/. Разговаряли. Били в добро настроение. По някое време към компанията на подсъдимия, свидетелите А.С. и С. се присъединили Т.С. /дядо/ и свидетелят Т.С., син на ГИ и ЧО от първия му брак. Те също се включили в почерпката. Разговорите се водели на висок тон. Подсъдимият П. започнал да се заяжда с брат си и на няколко пъти го ударил с длан по главата. Това предизвикало реакцията на пострадалия, който направил забележка на чичо си. Последният обещал да не закача Т.С. /дядо/, като споделил, че го обича. След 10-15 минути обаче отново му посегнал. Свидетелят А.С. казал на подсъдимия да престане да удря баща му. След малко пак посегнал на брат си. ГИ и ЧО се изправил и бутнал чичо си, който залитнал и паднал.

На място дошъл екип на І РУ на МВР гр.Пловдив, в състава на който влизали и полицейските служители свидетелите Д.Т. и Х.Г.. Подсъдимият П. и пострадалият били отведени в горното полицейско управление. Предупредени били с протоколи по чл.65 от ЗМВР /л.30 и 31 от досъдебното  производство/ да не се саморазправят и спорните въпроси да решават по предвидения в закона ред. Не им бил извършен обиск. Около 17,00 часа ги освободили.  

Свидетелката Т., научавайки за конфликта от свидетеля Т.С. ***. Взела с таксиметров автомобил от една спирка чичото и племенника, които се държали приятелски, и се прибрали заедно в с.Б.. Към тях се присъединили и свидетелите С. и С.. Всички заедно отишли в дома на свидетелката Т.. Седнали в двора на къщата.

Свидетелката Т. разговаряла с подсъдимия настрани от другите. Опитала се да го успокои,  за да не влезе отново в затвора. Изведнъж той извадил сгъваем джобен нож и прокарал острието му по шията й. Казал, че на нея няма да направи нищо. Свидетелката Т. се уплашила. Свидетелката С., виждайки случващото се, го призовала да престане и да не върши глупости. Подсъдимият П. прибрал ножа си.

Дошъл и свидетелят Т.С. /внук/. Присъстващите седяли в полукръг в следната последователност: свидетелят С., подсъдимият, свидетелката Т., свидетелят А.С., синът му, свидетелката С.. Консумирали бира, разговаряли. Чичото и племенникът  били под влияние на алкохола. Било около 19,00 часа.

Подсъдимият П. започнал да се връща към стари неща. Споменал брат си Т.С. /дядо/, имуществените отношения в рода. Заяждал се с ГИ и ЧО. Заплашил го, че ще отреже главата му, ще го застреля с ловна пушка, ще отреже главата му и ще я поднесе на кметицата на селото на тепсия, ще го закачи на кука и ще го измъчва. Заканил се да набие брат си, Т.С. /дядо/. В яда си ударил и отчупил парче от намиращата се в близост кафява пластмасова саксия. Изправил си. Пострадалият също станал с намерение да го изведе от двора. Свидетелката Т. застанала между двамата с лице към подсъдимия, за да ги раздели. Свидетелят А.С. я избутал, за да не пострада. Двамата с чичо му били един срещу друг, на близко разстояние. Бутали се, дърпали се. В един момент подсъдимият П. извадил от джоба с дясната си ръка сгъваем автоматичен нож, отворил го и нападнал племенника си. Опитал се да го намушка няколко пъти, но не могъл. Направил опит на два пъти да наръга ГИ и ЧО в областта на гърдите. Вторият път успял и му нанесъл прободно-порезна рана  с дължина 2,5 см и дълбочина 7 см в лявата гръдна половина, на 6 см над лявото гръдно зърно, непроникваща в гръдната кухина. Свидетелят Т.С. /внук/ на няколко пъти извикал: „нож”. Баща му се отдръпнал  от подсъдимия. Видял, че в дясната ръка на последния има нож, както и че по себе си отпред има кръв. Хванал ръката на чичо си, за да се предпази, но не могъл да я задържи. Подсъдимият П. му нанесъл удар с ножа във врата и му причинил ивичесто одраскване на кожата по лявата странична повърхност на шията с дължина 10 см. Потекла кръв. Пострадалият успял да избие ножа от ръката на чичо си. Заедно със свидетелката Т. го притиснали към земята. Тя се обадила на телефон 112. Подсъдимият се мъчел да се отскубне, а свидетелят А.С. да го задържи. Подсъдимият П. помолил да го пуснат, за да помогне на племенника си. Когато се поизправил, отново го нападнал. ГИ и ЧО и свидетелката Т. пак го хванали. Пострадалият го държал за косата. Успял да го изведе извън двора. Бил върху подсъдимия, а последният  бил на земята.

Междувременно свидетелят Т.С. /внук/ много се изплашил. Избутал ножа встрани и избягал. Свидетелят С. хвърлил ножа на по-голямо разстояние от боричкащите се и си тръгнал. Свидетелката С. се опитала да удари с едно дърво свидетелите А.С. и Т., но не успяла.

На място бил изпратен екип на І РУ на МВР гр.Пловдив, в състав свидетелите Т. и Г.. Полицейските служители  разделили чичото и племенника, които били вкопчени един в друг. Видели, че ГИ и ЧО имал рана в областта на лявата гърда, течало кръв и блузата му там била разрязана.

Дошлият екип на ЦСМП гр.Пловдив оказал помощ на пострадалия, който бил качен в линейката и транспортиран до  УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив. След извършените медицински интервенции свидетелят А.С. отказал да остане в здравното заведение и го напуснал.  

Подсъдимият П. нямал видими увреждания. Дрехите му били изцапани. Бил задържан в І РУ на МВР гр.Пловдив за срок от 24 часа /л.161 от досъдебното производство/. При задържането не пожелал да бъде прегледан от лекар /л.163 от досъдебното производство/.

Извършен бил оглед на местопроизшествие /л.6-7 от досъдебното  производство/, при който били намерени и иззети 1 бр. метален нож с червена дръжка и метална част в средата с компас в единия край /страна/ на дръжката и 1 бр. част от счупена пластмасова саксия, кафява на цвят.

С протокол за доброволно предаване /л.125 от досъдебното производство/ свидетелката С. е предала 1 бр. нож от сив метал с бяла дръжка, пояснявайки, че това е ножът на подсъдимия, останал вкъщи. Видно от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума /л.126,127-129 от досъдебното производство/ се касае за стандартен, автоматичен, сгъваем нож,  заводско производство. 

С протокол за доброволно предаване /л.131 от досъдебното производство/ подсъдимият П. е предал тениската, с която бил облечен - 1 бр. черна къса тениска. Съгласно протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума /л.130,134-137 от досъдебното производство/ тя е скъсана в областта на дясното рамо и предмишница.

С протокол за доброволно предаване /л.133 от досъдебното производство/ е приобщена тениската, с която бил облечен пострадалия - 1 бр. синьо-бяла тениска с бели хоризонтални райета. Според протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума /л.132,134-137 от досъдебното производство/ в лявата област под емблемата й е налице скъсване с размери 1,5 см дължина и 0,2-0,3 см широчина, както и зацапване с червенокафява течност с широчина 15 см и дължина 35 см.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 438/2015г. на живо лице /л.70-72 от досъдебното  производство/ се установява, че при инцидента на 21.05.2015г. на А.С. е било причинено прободно-порезна рана в лявата гръдна половина, непроникваща в гръдната кухина, ивичесто одраскване по лявата странична повърхност на шията, контузия на дланта на дясната ръка в основата на първи пръст – палеца, множество охлузвания по гърба отдясно. Прободно-порезната рана в лявата гръдна половина е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб – нож, като добре отговаря по време и начин да е получена така, както е отразено в предварителните сведения. Ивичестото одраскване по лявата странична повърхност на шията е причинено от съвсем тангенциално действие на предмет с остър връх, какъвто е върха на  ножа и също отговаря по време и начин да е получено така, както е отразено в предварителните сведения. Останалите травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения. Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина, непроникващо в гръдната кухина, и контузията на дясната ръка, без данни за счупване на костите, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

В съдебно заседание вещото лице, което защити заключението, допълни, че прободно-порезната рана в лявата гръдна половина е с дълбочина 7 см и с посока на раневия канал отляво-надясно.

Според заключението на съдебномедицинска  експертиза № 299/2015г.  /л.76-82 от досъдебното  производство/ при инцидента на 21.05.2015г. на А.С. са били причинени следните травматични увреждания:  прободно-порезна рана  /с дължина 2,5 см/ в лявата гръдна половина, на 6 см над лявото гръдно зърно, непроникваща в гръдната кухина; ивичесто одраскване на кожата по лявата странична повърхност на шията /с дължина 10 см/; контузия в основата на палеца на дясната ръка; множество охлузвания по гърба отдясно. Прободно-порезната рана в лявата гръдна половина е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб – нож, като е възможно по време и начин да е получена така, както е отразено в ДП и да е получена от представения на снимка № 8 от фотоалбума сгъваем нож. Ивичестото одраскване по лявата странична повърхност на шията е причинено от съвсем тангенциално действие на предмет с остър връх, какъвто е върха на  ножа, и също е възможно да е получено от представения на снимка № 8 от фотоалбума сгъваем нож. Посоката на прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина е отпред-назад и отляво-надясно, с дължина около 6-7 см, а повърхностното нараняване /ивичестото одраскване/ по лявата странична повърхност на шията има косо направление и върви по границата с окосмената част на главата. За получаване на двете увреждания не е била необходима много голяма жива сила /кинетична енергия/ на ударите с ножа. Представеният на снимка № 8 от фотоалбума сгъваем нож е годно средство за увреждане на жизненоважни органи и за причиняване смъртта на пострадалия.  Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина, непроникващо в гръдната кухина, и повърхностното нараняване на шията са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина е разположено в анатомична област, където има жизнено важни органи - сърце, бял дроб, големи /магистрални/ кръвоносни съдове. Повърхностното нараняване в лявата шийна област също е разположено в непосредствена близост до големи кръвоносни съдове – каротидната артерия, югуларната  вена, вертебралните артерии. Засягането на тези жизнено важни органи би могло да доведе до настъпване смъртта на пострадалия.

В съдебно заседание вещото лице посочи, че ако ударът в областта на гърдите е бил около 90 градуса, а не странично, ножът е щял да проникне в гръдния кош и при дълбочина от 7 см да стигне до сърцето на ГО и ЧО. 

Видно от заключението на съдебномедицинска  експертиза № 336/2015г. /л.84-91 от досъдебното  производство/ в медицинската практика е възприет принципът, че е недопустимо за целите на съдебномедицинска  експертиза при живо лице да се прави сондиране на раневия канал за определяне на посоката и дълбочината. Това се прави само при аутопсия, когато се определя точно посоката на раневия канал, измерва се в сантиметри и милиметри неговата дълбочина и отстоянието му от жизнено важни органи.  Прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина е разположено в непосредствена близост до жизненоважни органи - сърце, бял дроб, големи /магистрални/ кръвоносни съдове. Като се има предвид обичайната дебелина на кожно-мускулния слой на предната гръдна стена и локализацията на кожната рана в лявата гръдна половина, вещото лице приема разстояние от около 6-7 см от раната до сърцето или до магистралните кръвоносни съдове.  Нараняването на сърцето или на големите кръвоносни съдове за кратко време би могло да доведе до масивна остра кръвозагуба и смъртен изход за пострадалия. Повърхностното нараняване в лявата шийна област също е разположено в непосредствена близост до големи кръвоносни съдове – каротидната артерия, югуларната  вена, вертебралните артерии. Тези съдове са по-повърхностно разположени и са покрити само от кожа и тънък мускулен слой. Вертебралните артерии са по-дълбоко разположени, под мускулен слой с дебелина около 2-3 см и преминават през отвори на гръбначния стълб. Нараняването на тези големи кръвоносни съдове от порезно действие, чрез частично или пълно прерязване, също би могло да доведе до остра кръвозагуба и настъпване на смъртта на пострадалия.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза №  437/2015г. на живо лице  /л.96-97 от досъдебното производство/ при прегледа на подсъдимия П. са установени кръвонасядане по окосмената част на главата в теменната област, множество охлузвания и кръвонасядания по горните крайници, по лявото бедро в горната му част към тазовата област. Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и от неговото тангенциално действие  и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание.

От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на свидетеля А.С. /л.100-104 от досъдебното  производство/ се установява, че той не страда от психично заболяване. Не е търсил психиатрична помощ в ЦПЗ гр.Пловдив, не се води на диспансерен отчет. Не страда от наркотична зависимост. С данни за вредна употреба  на алкохол. Към момента на инкриминирания период е бил под въздействие на алкохол, но в количество, което не е повлияло неговите психомоторни реакции и поведение. Бил е в ясно съзнание, разбирал е свойството и значението на извършеното. Могъл е да ръководи постъпките си. Не се установяват данни за патологично алкохолно опиване.  В състояние е да възприема правилно фактите, имащи значение за делото.

Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия П. /л.110-115 от досъдебното  производство/ той не се води на диспансерен отчет и не страда от психично заболяване. Налице е диссоциално личностово разстройство. Вредна  употреба към алкохол и наркотични вещества. Липсва зависимост към психоактивни вещества. Не се установяват признаци на патологично алкохолно опиване. Разбирал е  свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателния процес.

Вещото лице сочи, че характерно за диссоциалното личностово разстройство е голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми. Често са налице признаци като грубо безразличие към чувствата на другите, невъзможност за преживяване на емпатия, изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, правила и задължения, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, крайно ниска поносимост  на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни прояви, вкл. физическо насилие,  неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания, изразена склонност  да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото,  постоянна раздразнителност. При подсъдимия е налице изразена тенденция да действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална. Изблици на раздразнителност могат да доведат до агресивни прояви. Употребата на алкохол е допълнителен симптом, който влияе върху неговото психическо състояние. Прави го превъзбуден, несъответен на самата ситуация, гневен, раздразнителен, състояния, които без такова личностово разстройство не би проявил. 

Видно от заключението на съдебнотрасологическата експертиза /л.121-123 от досъдебното  производство/ металният нож с червена дръжка и метална част в средата, с компас в единия край /страна/ на дръжката, е стандартен,  сгъваем, автоматичен. Разполага  с лост /предпазител/, който заключва бутона за автоматично отваряне на острието, както и механичното му прибиране/сгъване. Отварянето на острието става с натискане на бутон, в резултат на което острието излиза от технологичния канал на дръжката. Без  натискане на бутона острието не може да се сгъне/прибере отново в дръжката. Острието на ножа е с размери за дължина, максимална широчина и дебелина, съответно  85х25х2,5 мм. Дръжката е с размери за дължина и максимална широчина 114х30 мм. Ножът не може неволно да се сгъне /прибере/ в дръжката при неговата употреба и движение. Сгъването на острието може да стане след натискане на бутона за автоматично отваряне, като лостът /предпазителят/ трябва да се намира в отключена позиция.

Съгласно заключението на съдебнопсихологичната експертиза /л.93-101 от съд.дело/ инцидентът на 21.05.2015г. и неговите последици са повлияли върху емоционалното състояние на А.С. по отношение на накърняване на роднинската  свързаност помежду им, поддържането на близки, емоционално наситени отношения – болезнена тематика в съзнанието на пострадалия, изводими от времето на неговото юношество.  Случилото се не се е отразило върху други сфери от неговото функциониране – в личен план в съжителството му с неговата партньорка и в професионалното му развитие. 

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са  изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.С., С.Т., Т.С., Д.Т., Х.Г., тъй като са обективни, логични и последователни, не са противоречиви помежду им. Относно тези на свидетелите А.С. и Т.С., приема твърденията им, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като са по-близки във времето до възпроизвежданите събития, свидетелите ги потвърдиха и са в унисон с останалите кредитирани доказателства.

Обстоятелството, че свидетелите А.С., Т. и Т.С. се явяват заинтересовани от изхода на делото, първият като страна, другите двама поради близките си и родствени връзки с пострадалия, не е основание приобщените чрез техните показания гласни доказателства да се изключат от доказателствената съвкупност. Те намират опора в писмените доказателствени средства /протокола за оглед на местопроизшествие/, във веществените доказателства, в заключенията на вещите лица. При внимателен прочит на показанията им се установява, че те излагат своите възприятия, а не логическите съждения, до които са могли да стигнат, имайки предвид нараняванията на ГИ и ЧО и използваното оръжие.

Съдът счита, че не следва да се приемат показанията на свидетеля Н.С. в частта, в която отрича, че е споделил със служителите на реда, че е видял как подсъдимият П.  е извадил нож и е намушкал племенника си, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите Т. и Г..

Съдът подходи с нужната критичност към показанията на свидетеля П. Д., който познава подсъдимия от затвора. Твърденията му, че последният не е конфликтна личност са в разрез с показанията на свидетелите А.С. и Т., заключението на СПЕ, освидетелствала подсъдимия, престъпленията, за които е осъден. 

Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетелката С.. При преценка на нейната обективност не трябва да се игнорира факта, че тя живее на съпружески начала с подсъдимия П. от 2008г., както и, че демонстрира отрицателно  отношение към пострадалия и семейството му.

Не дава вяра на посоченото от нея, че навсякъде из двора на свидетелката Т. е имало „нахвърляни кухненски ножове”. Подобна теза се опитва да прокара и подсъдимият.  Тези  твърдения  не само, че остават изолирани, но и по категоричен начин се оборват от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.

Изложеното от свидетелката С., че ГИ и ЧО е обиждал подсъдимия П., а последният не е реагирал и не е отговорил с обидни реплики, е в противоречие с показанията на свидетелите А.С., Т. и Т.С., с цялостното поведение на подсъдимия, който признава, че е псувал. Соченото, че същият е бил „целият разпокъсан” не се подкрепя от вещественото доказателство - тениската, с която е бил облечен.

Тезата на свидетелката С., че не е видяла подсъдимият П. да опира нож в шията на свидетелката Т. е в колизия с показанията на  свидетелите Т. и С..

Съдът възприема показанията на свидетелката С., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като са в унисон с доказателствената съвкупност. 

Съгласно правната доктрина и съдебната практика обясненията на  подсъдимия са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Ето защо преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства  по делото, съдът кредитира само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с доказателствената съвкупност, разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.

Съдът не приема твърденията на подсъдимия П., че не се е заканвал на племенника си и не го е нападнал, а се е  защитавал, че е станал да си тръгне, но е бил хванат за косата, че не е могъл да се изправи, че не е вадил нож, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите А.С., Т. и Т.С., от заключенията на вещото лице относно уврежданията на пострадалия и механизма на тяхното причиняване.  

Обясненията на  подсъдимия, че не е могъл с дясната си ръка да държи нож не само, че се оборват от доказателствената съвкупност, но и противоречат на житейската логика с оглед безспорно установеното, включително признато от него, че е работил на две места. На едното е извършвал строителни дейности,  видът на които се уточнява от показанията на свидетелите С. и Д. - поставяне на покриви и свързаните с тях. 

Заявеното от подсъдимия П., че не е заплашвал свидетелката Т. е в разрез с показанията на последната и свидетеля С..

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че седмица преди събора е дал металния нож с червена дръжка и метална част в средата с компас в единия край /страна/ на дръжката на племенника си, тъй като са в противоречие с показанията на свидетелите А.С. и С.. Последният е категоричен, че този нож е на подсъдимия П., който го ползвал ден-два преди инцидента при хранене.

Соченото от подсъдимия, че е бил обискиран в І РУ на МВР гр.Пловдив, се опровергава от показанията на свидетелите Т. и Г.. 

Версията на подсъдимия П., че въпросният нож не е бил в него, тъй като го е подарил на ГИ и ЧО, както и, че не е могъл да бъде, защото е бил обискиран в полицейското управление, не следва да се кредитира, тъй като остава изолирана от другите възприети доказателства и доказателствени средства. Тя намира опора само в показанията на свидетелката С.. Поради заинтересоваността на последната от изхода на делото, не трябва да се даде вяра на твърденията й в тази им част.

Не може да се сподели и позицията на подсъдимия и свидетелката С., че целта на пострадалия е да вкара чичо си в затвора и да се облагодетелства  имуществено. Тя не се подкрепя  от обективните доказателства по делото.   

Обясненията на подсъдимия П. съдържат и вътрешно противоречие. От една страна заявява, че конфликтът  в дома  на свидетелката Т. е възникнал заради брат му Т.С., не са се карали за пари и наследство, а от друга, че е бил провокиран от племенника си, че ще му вземе „и тази къща”.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия  П., от показанията на свидетелите А.С., Т., Т.С., Т., Г., частично от тези на свидетелите С., С. и Д., включително приобщените по реда на чл.281 от НПК, от заключенията на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните, съдебнотрасологическата  и съдебнопсихологичната експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства –  протоколи за оглед на местопроизшествие /л.6-7 от дп/, за доброволно предаване /л.125,131,133 от дп/, за оглед на веществени доказателства /л.126,130,132 от дп/, фотоалбуми /9-14,127-129,134-137 от дп/, протоколи за предупреждение /л.30,31 от дп/, справка от МП, ГДИН /л.139-140 от дп/, характеристична справка /л.150 от дп/, справка за съдимост /л.151-155 от дп/, заповед за задържане на лице /л.161 от дп/, декларация /л.163 от дп/, удостоверение за постоянен адрес /л.107 от съд.дело/, както и веществените доказателства - 1 бр. черна къса тениска, 1 бр. синьо-бяла тениска с бели хоризонтални райета, 1 бр. метален нож с червена дръжка и метална част в средата с компас в единия край /страна/ на дръжката, 1 бр. нож от сив метал с бяла дръжка, 1 бр. част от счупена пластмасова саксия, кафява на цвят.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият П. е  осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1 б.”а” вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 21.05.2015г. в с.Б., област Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е направил опит умишлено да умъртви другиго - А.Т.С., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

Подсъдимият се е опитал да лиши от живот пострадалия. Той е започнал изпълнението на престъпното деяние убийство. Не са настъпили  обаче съставомерните последици на последното, поради което престъплението е останало недовършено във фазата на опита.

Нанасяйки удари с нож на племенника си и причинявайки му наранявания в жизнено важни области – лявата гръдна половина и лявата шийна област, деецът е въздействал върху организма му по начин да предизвика биологичната му смърт. Той е довършил изпълнителното деяние, осъществил е всичко необходимо за настъпване на предвидените в закона общественоопасни последици. Нараняванията са с нож, разположени са в непосредствена близост до жизнено важни органи - сърце, бял дроб, големи /магистрални/ кръвоносни съдове, големи кръвоносни съдове като каротидната артерия, югуларната вена, вертебралните артерии. С оглед локализацията на тези увреждания, посоката и дължината им, обичайната дебелина на кожно-мускулния слой на предната гръдна стена и разположението на кръвоносните съдове, нараняването на сърцето или на големите кръвоносни съдове, както и на посочените големи кръвоносни съдове от порезно действие, чрез частично или пълно прерязване, за кратко време биха довели до масивна остра кръвозагуба и смъртен изход за ГИ и ЧО. Поради съпротивата на последния, оказването на медицинска помощ, намесата на свидетелката Т., леталният резултат не е настъпил и престъплението е останало недовършено. Ножът не е проникнал в гръдния кош и не е достигнал до сърцето на пострадалия само поради посоката на раневия канал, не е достигнал до големите кръвоносни съдове поради повърхностния характер на увреждането в лявата шийна област. Въпреки наличието на причина за смъртта, тя не е настъпила по независещи от дееца причини. 

Престъплението е извършено при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед субекта - при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъждането на подсъдимия П. по НОХД № 2197/2013г. по описа на ПРС. Касае се за тежко умишлено престъпления от общ характер. Наложеното за него наказание е лишаване от свобода повече от една година. Изтърпяно е реално. Не се изтекли пет години от изтърпяването му.

Останалите десет осъждания не влияят върху правната квалификация на деянието по аргумент от разпоредбите на чл.29, ал.2 от НК и чл.30, ал.1 от НК, тъй като са за престъпления,  осъществени от дееца като непълнолетен и за които от изтърпяване на наказанията са изтекли повече от пет години.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени, но ненастъпили общественоопасни последици.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на осъщественото /знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/, предвиждал е неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/  и  е искал този резултат. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от отправените закани за убийство,  средството, с което е извършено деянието /нож/, разстоянието между двамата, интензивността на посегателството, броя и насоката на ударите, мястото и характера на нараняванията на А.С. /в областта на лявата гръдна половина и лявата шийна област/, уязвимостта на тези части от човешкото тяло.

Като с имат предвид обстоятелствата,  при които е осъществено посегателството, не може да се приеме, че подсъдимият П. е искал причиняване на телесна повреда или е действал при евентуален умисъл, т.е. наред с целения резултат да е допускал, че може да настъпи и смъртта на племенника му, но да се е отнесъл безразлично към нея. Допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпване на последиците. То означава още, че макар и възможен, допълнителният резултат не е непременно неизбежен. В случая използвайки нож, насочвайки го в жизнено важни области и наранявайки ги, подсъдимият е съзнавал, че неизбежно и закономерно, с положителност ще настъпи смъртта на ГИ и ЧО, т.е. налице е пряк, а не евентуален умисъл за убийство. Той е искал този летален изход, а не причиняване на повреда на здравето му. В горния смисъл е и практиката на ВКС /Постановление № 2/16.12.1957г., ПВС, изм. и доп. с ТП № 7/06.07.1987г., Решение № 18/10.05.1971г. по н. д. № 15/1971г., ОСНК, Решение № 63/28.10.1988г. по н. д. № 61/1988г., ОСНК, Решение № 118/22.07.1996г. по н. д. № 125/1996г., ВК,   Решение № 151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I н. о., Решение № 159/13.03.1995г. по н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 406/16.08.1979г. по н. д. № 395/1979г., I н. о./.

Умисълът на дееца се проявява, извлича от поведението, в което се е обективирал, а не от твърденията му след извършване на престъплението. За намеренията му се съди по обективните действия, чрез които се причиняват общественоопасните последици. Поради това версията, че не е имал намерение да убие пострадалия, съдът разглежда като израз на правото на защита.

Поради изложеното е незаконосъобразно и необосновано виждането на защитника, че деянието на подсъдимия П. следва да се подведе по чл.131, ал.1, т.12 от НК - нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди. Тъй като съставът на чл.115 от НК, респ. чл.116 от НК, поглъща тези на умишлените телесни повреди и поради непрецизиране на характера й от защитата, съдът намира за ненужно да излага съображения, както за съответния основен състав по чл.128 и сл. от НК, така и за квалифициращия признак хулигански подбуди, за който няма повдигнато обвинение. 

Съдът счита за неоснователен и довода на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на неизбежна отбрана по чл.12, ал.2 от НК. Деянието му не трябва да се квалифицира по чл.119 от НК поради превишаване на пределите й. Приложението на института неизбежна отбрана изисква наличието на пряко и непосредствено нападение, насочено към увреждане, в случая на личността. Нападението е човешка проява, която застрашава правно защитен интерес. Законодателят допуска то да се отблъсне чрез защита, в рамките на необходимите предели. 

В настоящия случай чичото и племенникът са се бутали и дърпали. Целта на последния е била да изведе родственика си от двора, а впоследствие да се предпази от ножа му.

Подсъдимият П. отрича да е удрял пострадалия, между тях да е имало „шамари, тукати, шутове, удари”, както и някой да е имал нож. Твърди, че през цялото време е бил на земята,  хванат за косата, поради което не е могъл да се защитава. Не сочи да е предприел активно действие, непосредствено насочено към увреждане на свидетеля А.С., за да отблъсне неговите действия. Кредитираните доказателства и доказателствени средства, обясненията му не подкрепят тезата, че се е налагало да се защитава, т.е. че е действал в състояние на неизбежна отбрана. Поради липса на този институт не може да се претендира и превишаване на пределите й.

Дори подсъдимият да е бил застрашен от увреждане, могъл е да отблъсне евентуално действие от страна на ГИ и ЧО, който не е бил въоръжен, и без да използва хладно оръжие - нож.

Подсъдимият П. не е бил в особено психическо състояние на уплаха  и смущение.

Не е налице и убийство, извършено в такова на силно раздразнение съгласно чл.118 от НК. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо деецът да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че  поведението му се определя предимно от тях. Липсват доказателства подсъдимият да е бил в такова душевно състояние. Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза не се установяват признаци на патологично алкохолно опиване. Според установената практика на ВКС при алкохолно опиване деецът не може да се позовава на физиологичен афект. 

Съдът не споделя възражението на защитника и позицията на неговия подзащитен, че липсва мотив за извършване на деянието, тъй като двете страни са роднини, непрекъснато контактуват помежду си, включително и на инкриминираната дата.

 Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза осъщественото от подсъдимия П. произтича от личностовите му характеристики, от диссоциалното личностово разстройство, от което страда, и характерните за него симптоми - голямо несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, неспособност за извличане на поука от минал опит, изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за конфликтните прояви,  постоянна раздразнителност, водеща до агресивни прояви. Той е с неустойчиво настроение, действа импулсивно без оглед на последствията. С минимална способност да предвижда и планира. Употребата на алкохол го прави превъзбуден, несъответен на самата ситуация, гневен, раздразнителен.

Доказателства за субективните качества на подсъдимия се съдържат и във възприетите гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите А.С. и Т., обясненията му/. Те го характеризират като груб, агресивен, с циничен изказ.

Горните изводи за личността на дееца намират опора при проследяване на съдебното му минало, в обществените отношения, засегнати с неговите престъпни деяния -  против личността /нейното  здраве, полова неприкосновеност, свободно формиране на волята/, против собствеността, против реда и общественото спокойствие, общоопасните.

При така установената правна квалификация на извършеното, както и като се  съобрази с неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 от НК. При неговата индивидуализация съдът взема предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за случилото се, трудовата заетост, а като отегчаващо - предишните му десет осъждания, извън правната квалификация. 

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия за престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.”а” вр. чл.18, ал.1 от НК да се наложи наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС то трябва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението  му се приспада времето, през което деецът е бил задържан, считано от 21.05.2015г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съдът счита, че така определена по вид и размер, санкцията на подсъдимия П. съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Според практиката на ВКС /Решение № 528/1993г. по н. д. № 377/1993г., I н.о./ справедливо е това наказание, което съответства на тежестта /обществената опасност и моралната укоримост/ на престъплението. Със справедливостта се осигурява общо превантивното въздействие на санкцията.

Като се имат предвид правилата на чл.54, 56, 57 от НК и чл.36 от НК за определяне на наказанието, съдът намира, че по отношение на подсъдимия най-подходящо по вид от алтернативно предвидените санкции е лишаването от свобода. С оглед на всички обстоятелства по делото следва да се избере най-леката алтернатива. Тя съответства на престъплението и се явява справедлива. С нея ще се постигне съотношението между генералната и индивидуалната превенция като цели на наказанието. 

Така индивидуализирана по вид и размер санкцията е съобразена със степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл.18, ал.2 от НК/. Животът на пострадалия е бил застрашен във висока степен. За кратко време е могла да настъпи смъртта му поради масивна остра кръвозагуба в резултат на нараняванията. До този летален изход не се е стигнало благодарение на съпротивата на свидетеля А.С., на оказаната му медицинска помощ, на намесата на други лица, все причини, които са извън волята на дееца.

Не сме изправени пред поощрителната разпоредба на чл.18, ал.3 от НК, при която същият не се наказва при самоволен отказ от опит. Подсъдимият П. с нищо не е допринесъл за предотвратяване на престъпните последици от деянието. С поведението си не е показал, че се е отказал от намерението да убие  племенника си. Напротив след като е бил пуснат и се е изправил, отново го е нападнал. Престъплението е останало във фазата на опита поради наличието на обективни пречки за неговото довършване, а не поради промяна в намеренията на дееца по собствени подбуди.

Съдът счита, че при индивидуализация на наказанието не трябва да се приложи разпоредбата на чл.58, б.”а” от НК. Конкретната обществена опасност на опита не се явява твърде малка, за да се направи извод, че и най-леката предвидена в закона санкция се оказва несъразмерна тежка и следва да се определи съгласно чл.55 от НК. Недовършеността на престъплението представлява довършен опит от страна на дееца. Желаният от него резултат не е настъпил по независещи от волята му причини.  Това обстоятелство не трябва да се отчита като допълнително смекчаващо такова. Деянието на подсъдимия се отличава с висока степен на обществена опасност с оглед непосредствения обект на посегателство – правото на живот на пострадалия, който като най-ценно благо на човека се ползва със засилена наказателноправна защита. Не могат да се пренебрегнат и обстоятелствата, свързани с личността на дееца и неговата обществена опасност.

Липсват и основания за приложение на чл.55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност от характерните за този вид престъпления.

Гражданските искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Пострадалият А.С. е конституиран като граждански ищец по делото.

Гражданските искове са доказани по основание. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия П. и причинените на гражданския  ищец вреди.

Налице са противоправни действия от страна на подсъдимия, изразили се в причиняването на множество травматични увреждания на племенника му. Тези действия ги е извършил виновно под формата на умисъл. В резултат на неговото виновно деяние са  настъпили неимуществени вреди за ЧО. Установена е причинна връзка между тях и деянието на чичо му.

Съдът намира, че определяйки размера на обезщетението по справедливост, най-справедливо е подсъдимият П. да се осъди да заплати на гражданския  ищец А.С. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от горното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2015г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направените от него разноски по делото. 

Съдът счита, че присъдената сума, като обезщетение за неимуществени вреди, справедливо ще репарира претърпените болки и страдания  от пострадалия. Телесната му неприкосновеност е била накърнена. Причинени са му били множество увреждания с различен интензитет - прободно-порезна рана в лявата гръдна половина, непроникваща в гръдната кухина, ивичесто одраскване по лявата странична повърхност на шията, контузия на дланта на дясната ръка в основата на първи пръст /палеца/, множество охлузвания по гърба отдясно.

Освен физическите травми гражданският ищец получил и психически такива. Изживял разочарование от деянието на подсъдимия поради роднинските и близките им отношения. След случилото се изпитвал страх. Имал проблеми със съня. Променил начина си на живот. Не излизал от дома си дълго време. Не искал да общува с други хора. Спрял да работи като таксиметров шофьор.

Накърнена била роднинската свързаност между него и чичо му, поддържането на близки, емоционално наситени отношения. Според вещото лице, изготвило съдебнопсихологичната експертиза, това е болезнена тематика в съзнанието на свидетеля А.С..

Веществените доказателства - 1 бр. черна къса тениска, 1 бр. синьо-бяла тениска с бели хоризонтални райета, 1 бр. метален нож с червена дръжка и метална част в средата с компас в единия край /страна/ на дръжката, 1 бр. част от счупена пластмасова саксия, кафява на цвят, да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство -1 бр. нож от сив метал с бяла дръжка, да се върне на М.П.С. след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият П. следва да заплати разноските по делото - 567,24 лева по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, направени в хода на  досъдебното производство, 535 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски окръжен съд, направени в хода на съдебното производство, както и сумата от 400 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

          Причини за извършване на престъплението от подсъдимия   са ниската му правна  култура, незачитането на неприкосновеността на човешкия живот.

          Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                  

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                            ЧЛЕН-СЪДИЯ: