О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./……………....2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 2595 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Главна дирекция ”Пожарна
безопасност и защита на населението” в МВР срещу Решение № 1911/04.05.2018 г.
по гр.д. № 19369/2017г.
на ВРС, 11
състав, В ЧАСТТА, в която
въззивникът е осъден да заплати на С.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 1347,21 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 223 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, с
доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Конкретно твърди, че не е налице приетата от
първоинстанционния съд законодателна празнота, поради приложимост към спора на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните
работи. Счита се, че съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е равно на коефициент
1, а не, както по смисъла на КТ, съдът е приел 7 часа:8часа – коефициент 0,143.
Намира, че ВРС неправилно е приложил КТ, а не чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, доколкото
същата не била обявена за противоконституционна. Сочи, че ЗМВР ясно е
разграничил извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а за нощен труд – в заповед на министъра на вътрешните
работи, които доводи и представени доказателства районният съд не
съобразил. Настоява, че полагането на
нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд. По тези съображения моли за отмяна на решението, отхвърляне на
иска и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна С.С.Л..
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално
допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса
по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по
възз. гр. дело № 2595/2018 г. по
описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 12.02.2019 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извънсъдебен
ред, както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд -
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.