Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
11.02.2020 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
15.01.2020 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
222 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Р.Х.И. от ***, против Решение №126 от 01.10.2019 год., постановено по АНД
№204/2019
год.
по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено
от началник група в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Излага накратко мотивите на
районния съд, като заявява, че не е съгласен с тях, а именно - че в съставеният му
АУАН и издаденото въз основа на него НП не били
налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на НП
до степен на незаконосъобразност, както и за липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаването на правото му на защита. Сочи, че разпоредбите
на чл.42, т.3 и т.4, съответно и на чл.57, ал.1. т.5 от ЗАНН регламентират, че АУАН трябва да съдържа датата и
мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, а НП трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като в тази връзка счита, че следва да е налице пълна
идентичност между АУАН, поставящ началото на административнонаказателното
производство и финализиращият го такъв - издаденото НП, което било
гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Твърди, че посочвайки в НП нещо различно от посоченото
в АУАН, наказващият орган на практика предявява
ново обвинение и санкционира наказаното лице за деяние, различно от описаното в
акта и по този начин ограничава и възможността му да разбере, за какво точно
нарушение е наказан, за да може последният да организира защитата си адекватно
и в пълен обем. В
тази връзка твърди, че освен
посоченото в т.4 от АУАН нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, за извършването на което нарушение и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от същия закон, с т.4 от издаденото ми НП му било наложено наказание глоба 10 лева, което нарушение що-годе
съдържало описание на нарушението и било без съществено разминаване между описанието му в АУАН
и това в НП, другите, посочени в съставеният му АУАН, нарушения, освен че не
съдържали точно описание на нарушението от
фактическа страна, били и със съществено разминаване при
описанието на нарушението в АУАН и това в НП. Касаторът прави анализ и развива подробни доводи
в тази насока, по отношение на описанато в т.1 на АУАН и на НП нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, като счита, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган, са установили правилно фактите по случая, като липсвала преценка за изпълнението на изискванията на §6, т.30
от ПР на ЗДвП, а
освен това сочи, че съгласно
легалната законова дефиниция „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, но в АУАН и в НП не било посочено да са
настъпили наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. На следващо място, по отношение
нарушението по т.2 от АУАН, касаторът сочи, че отново има разлика в опинанието
на нарушението с това, дадено в НП, като твърди, че липсвало посочване, в какво качество е
отказал проверката или да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство и какво точно от цитираната разпоредба на чл.174,
ал.3 от ЗДвП административно-наказващият орган приема, че е нарушил. На следващо място сочи, че в АУАН, като нарушение в т.3, от страна на актосъставителя било посочено „Изтекъл
срок на СУ МПС, номер ***”, с
което виновно бил нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, докато
за същото нарушение, в т.3 на НП от страна на
административнонаказващия орган било
посочено „Който управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност”. По нататък в жалбата касаторът
развива доводи и съображения в насока, че не е посочено точно и мястото на
извършване на нарушението, като сочи, че в настоящия случай, за
място на извършване на нарушението в съставеният му АУАН Серия *** №*** от *** год. било посочено „ ... в ***,
на път ***)”, като не било
конкретизирано, къде точно на този път е осъществено
деянието от негова страна и че посочената
в АУАН територия обхваща землища на много населени места и да се посочи като
място на извършване на нарушението цялата тази територия било абсолютно равнозначно на това, да се посочи
като място на извършване на
нарушението територията
на *** или територията на Република България. Касаторът сочи, че отделно от
това, в АУАН било посочено и друго място на извършване на нарушението,
а именно, местността „***” в землището на ***, която местност, от събраните по
АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград
доказателства, се установявало, че е земеделска територия и не се намира на
посоченото в съставения му АУАН място на извършване
на нарушението: път ***, което, според касатора, е в съществено противоречие с фактическата
обстановка, описана в АУАН и не кореспондира с посочения в обжалваното решение
на Районен съд - Момчилград извод, че описаната в процесното НП фактическа
обстановка била установена по един безспорен и категоричен начин, включително и
по отношение на точното време и точното място, на които е извършено
нарушението. Касаторът
сочи, на следващо място, че за
разлика от АУАН, в издаденото му въз основа на него НП №19-6110-000042 от 29.07.2019 год. на началник гpyпa към РУ - Джебел при ОДМВР - Кърджали, за място на
извършване на нарушението било посочено ,, ... в ***, на път *** клас №***”, т.е.
място, съществено по-различно от посоченото в съставения АУАН място на
извършване на нарушението, но също неконкретизирано,
къде точно на този път в *** е осъществено деянието. Касаторът счита, че липсата на яснота в НП по отношение на
мястото на извършване на нарушението, както и наличието на разминаване между
АУАН и НП по отношение на посоченото място на извършване на нарушението, налага
извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което
наказващият орган е наложил наказание и че формалността
на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност
на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, като последното също обосновавало извод, че е допуснато съществено процесуално
нарушение от наказващия орган при издаване на наказателното постановление. С оглед изложените съображения, касаторът моли съда да отмени изцяло Решение
№126 от 01.10.2019 год., постановено по АНД №204/2019
год. по описа на Районен съд – Момчилград, поради нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и вместо него да
постанови друго такова, по същество, с което да отмени изцяло наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от началник група
към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно
Касаторът Р.Х.И. от ***, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.С.М. от АК - ***, който заявява, че
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и на основание
същите, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение №126
от 01.10.2019 год., постановено по АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд –
Момчилград, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и вместо него да постанови друго такова, по същество, с
което да отмени изцяло наказателно постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019
год., издадено от началник група към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по
касация - началник група в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага съдът да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като със същото, по
отношение на т.2 от потвърденото НП, съдът e посочил, че
потвърждава наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,
а наказание в този вид и с този размер, не било
налагано с НП, което е било обжалвано пред първата инстанция. В този смисъл
счита, че решението е неправилно и са налице
основания, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда,
доколкото неправилно са установени фактите, свързани с установяване на точния
размер на наложеното наказание „лишаване от права” в наказателно постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019
год., издадено от началник група към РУ –
Джебел при ОДМВР – Кърджали, което е обжалвано. По тези съображения предлага да бъде отменено
обжалваното решение и дeлото да бъде върнато делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно
основание всъщност е нарушение на закона, т.е.
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С обжалваното Решение №126
от 01.10.2019 год., постановено
по АНД №204/2019 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от началник група към РУ – Джебел при
ОДМВР – Кърджали, с
което, на Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********, са наложени следните
наказания: 1. на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП – „глоба”, в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; 2.
на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП; 3. на
основание чл.185 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и 4.
на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и са му били отнети 12 контролни
точки.
За да постанови решението си, районният съд е приел за
установено от
фактическа страна, че на цитираната дата 22.06.2019
год., в *** часа, в ***, на *** път №***/в местността „***” в землището на ***/,
касаторът в настоящото производство, като водач на МПС – лек автомобил „Ровър
Ленд Ровър”, с рег.№***, управлявайки го, е допуснал няколко нарушения: 1. при
движение на заден ход е реализирал ПТП, като се блъснал в беседка, намираща се
в местността „***” в землището на ***; 2. отказал да бъде тестван за употреба
на алкохол с техническо средство; 3. изтекъл е бил срокът на СУМПС №*** и 4. не
носел контролен талон към СУМПС. Тези нарушения били установени от полицейските
служители М.М. и Р.Р., които били изпратени на проверка по повод сигнал,
постъпил в РУ – Джебел, за настъпило ПТП на посоченото място. Пристигналите на
място полицейски служители установили, че жалбодателят бил зад волана на личния
си автомобил, описан по-горе, който бил теглен от друг автомобил, като
автомобилът на жалбодателя бил в движение. Полицейските служители поискали да
извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но жалбодателят
отказал, като отказал да даде и кръвна проба. Установено било, че СУМПС е с
изтекъл срок, както и че контролният талон към същото не бил в него.
За така констатираните нарушения,
на 22.06.2019 год. св.М. М. - *** при РУ - Джебел, в присъствието на св.А. М. от
*** и св.Р. Р./също служител от РУ - Джебел/, съставил Акт серия *** бл.№***,
за установяване на административно нарушение, против жалбодателя Р.Х.И., за
това, че на 22.06.2019 год., в *** часа, в ***, на път ***, управлявайки личния си лек автомобил „Ровър
Ленд Ровър”, с рег.№***, е допуснал описаните четири нарушения. Актът бил
предявен на жалбодателя, който го подписал, като заявил, че има възражение и
саморъчно вписал в разписката за получаване на екземпляр от акта, че отказва да
я подпише и е отказал да получи такъв, като последното обстоятелство било
удостоверено с подписа на едно лице - М. М. Х.
Районният съд е описал в мотивите
към решението, че въз основа на посочения по-горе АУАН, началник група в РУ –
Джебел към ОДМВР – Кърджали издал процесното наказателно постановление
№19-0318-000256 от 24.07.2019 год., против жалбодателя Р.Х.И., за това, че
същият, на 22.06.2019 год., в *** часа, в ***, на *** път №***, като водач на
МПС, управлявайки личния си лек аавтомобил „Ровър Ленд Ровър”, с рег.№***, е
допуснал следните нарушения: 1. при движение на заден ход е реализирал ПТП, като се блъснал в беседка,
намираща се в местността „***” в землището на ***; 2. отказал да бъде тестван
за употреба на алкохол с техническо средство; 3. изтекъл е бил срокът на СУМПС
№*** и 4. не носел контролен талон към СУМПС, с което е допуснал следните
нарушения: 1. по чл.40, ал.1, предл.1 от ЗДвП - движел се на заден ход, без да
се убеди, че пътят зад ППС е свободен; 2. по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП -
отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство; 3. по чл.150а от ЗДвП - управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност и 4. по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП - не носел контролния талон към свидетелството за управление.
Според изписаното в мотивите към
обжалваното решение, с това наказателно постановление на жалбодателя били
наложени следните санкции: „1. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е
наложена „глоба”, в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; 2.
на основание чл.174, ал.3, предл.І от ЗДвП, са наложени „глоба”, в размер на
2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП;
3. на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „глоба”, в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.150а от ЗДвП и 4. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.ІІ от ЗДвП, е наложена „глоба”, в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1, от ЗДвП”, като на жалбодателя били отнети и 12 контролни точки. Така
издаденото наказателно постановление било връчено на жалбодателя на 29.07.2019 год.
Съдът е описал в мотивите, че по
делото като свидетели са разпитани актосъставителят М. М. и свидетелят по
съставянето на акта Р. Р., които в своите показания описвали горната фактическа
обстановка, като те били категорични, че когато са получили сигнала за
възникнало ПТП в землището на ***, местността „***”, са посетили
местопроизшествието, при което установили, че жалбодателят е седял на мястото
на водача на лекият си автомобил, а друг автомобил се опитвал да го изтегли,
тъй като бил изпаднал в дере или скат. В показанията си същите посочили, че
същият слязъл от автомобила, когато те пристигнали на мястото, а самото място
отстояло на 100 - 150/50 - 60 метра извън описания път/пътно платно/, а в АУАН
било записано това, което таблетът им автоматично посочил като място(!?), а
освен това, те не видели самото ПТП, но видели жалбодателят да е зад волана на
автомобила, който се движел с помощта на друг автомобил, като на място имало
съборена беседка и след като установили това, пристъпили към проверката, при
която установили описаното по-горе.
Съдът е описал в мотивите към
решението, че като свидетел е разпитано лицето М. М., който посочил, че е бил
на мястото и заявил, че жалбодателят Р. И. отишъл до колата си да търси цигари
и без да иска е натиснал нещо, вследствие на което тя тръгнала назад и затова
дошла първо една кола, а после и газка/товарен автомобил/, за да изтеглят лекия
автомоби/джип/ на Р. И. Свидетелят твърдял, че И. не е бил в джипа при
изтеглянето, там се бил качило друго лице – С., а когато дошли полицаите, Р. И.
бил до колата си - вземал нещо от нея или я заключвал, но не е карал, както и
заявил, че същият не е управлявал колата си и нямал намерение да го прави,
защото щял да дойде синът на свидетеля, за да ги закара.
В мотивите към решението
решаващият състав на районния съд е посочил, че от тази установена фактическа
обстановка се налага извода, че контролните органи са установили непосредствено
допускането на цитираните по-горе нарушения по ЗДвП, а именно: 1. на чл.40,
ал.1, предл.І от ЗДвП (!?); 2. на чл.174, ал.3, предл.І от ЗДвП; 3. на чл.150а
от ЗДвП и 4. на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът е посочил също, че описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства -
приложените към делото АУАН, НП(!?),
ЗППАМ, показания на свидетелите, както и Справка за извършена проверка по
преписка Рег.№***/*** год. на РУ – Джебел, съдържаща следните документи -
докладна записка за получен сигнал за ПТП; резултати от извършена проверка по
сигнала; уведомително писмо; докладна записка и справка за нарушител/водач;
справка за собственост на МПС; саморъчно написани обяснения от жалбодателя и от
свидетели по делото; талон за изследване и протокол за медицинско изследване, в
които е отразено, че жалбодателят отказва да даде кръвна проба.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е депозирана в законоустановения седемдневен срок, т.к. наказателното постановление е връчено на 29.07.2019 год. на жалбодателя, а жалбата му е получена в
деловодството на въззиваемата страна на 31.07.2019 год., поради което е процесуално допустима и като такава, следва да се приеме за
разглеждане по
същество. Относно компетентността на
административнонаказващия орган съдът е посочил, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - началник група в РУ -
Джебел при ОДМВР - Кърджали, упълномощен с
това правомощие, съгласно Заповед №8121з-515 от
14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, което обстоятелство било
служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от тази категория,
които се разглеждат (!?). На следващо място, в мотивите към решението е посочено,
че относно материалноправната
и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление следвало да се каже, освен
гореизложеното и следното, а именно – че при
анализа на събраните доказателства, съдът приема, че е доказан по един
категоричен начин фактът, че жалбодателят е допуснал описаните в наказателното
постановление административни нарушения. Съдът е посочил, че преценява, че показанията на свидетелите, изясняващи
изцяло конкретната фактическа обстановка, се
потвърждават и от събраните писмени доказателства, в
това число и косвените, които се съдържали в
справката по извършената проверка, а изолирани
оставали само показанията на св.М. М., които не се подкрепяли от
другите доказателства. Според решаващия състав на Районен съд – Момчилград, по делото не били
събрани доказателства в подкрепа на твърденията на жалбодателя за
незаконосъобразност или за неправилност на обжалваното наказателно постановление, както и за това, че същото е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че както АУАН, така и процесното НП, имат изискуемото съдържание по смисъла на ЗАНН, като те съдържали
времето, мястото и начина на извършване на нарушението, като последното било установено по предвиденият в закона начин и ред. На следващо място, в мотивите е
отбелязано, че съобразно с това съдът, с оглед анализа на целия доказателствен
материал намира, че е правилен и законосъобразен изводът за наличие на допуснатото от жалбодателят административно нарушение,
описано в процесното наказателно постановление/всъщност в наказателното постановление е описано
не едно, а четири нарушения/. На следващо място, районният съд е посочил, че при служебният анализ на издадения АУАН и
обжалваното НП, не е
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на наказателното постановление до степен на незаконосъобразност, а по повод наложените административни наказания, по вид и
размер, съдът е
посочил, че достига до извода,
че административнонаказващият орган правилно и приложил съответните санкционни
норми. Според районния съд, в случая не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, с оглед
степента на обществена опасност на деянието, като в тази връзка е посочено, че употребата на алкохол и управлението на МПС
след това е едно от деянията по смисъла на ЗДвП с най-висока степен на
обществена опасност. На следващо място в мотивите е посочено, че твърденията на жалбодателя, изложени в жалбата, че в АУАН, респ. в НП, не се съдържат
съществени елементи на административните
деяния, не кореспондирали с фактите по делото,
поради и съдът не приемал, че има допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбодателят, а също така, не се установило по делото да са налице смекчаващи вината или
отговорността на водача обстоятелства в настоящия случай и липсвали
обстоятелства, които да установяват наличие на условия на маловажност.
В мотивите към обжалваното
решение съдът е посочил, че освен
изложеното, наложените наказания, както следва: 1. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – „глоба”, в размер на 20 лева,
за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; 2. на основание чл.174, ал.3, предл.І от
ЗДвП - „глоба”, в
размер на 2000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; 3. на основание чл.185 от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.150а от ЗДвП и 4. на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.ІІ/двторо/ от ЗДвП - „глоба”, в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП били дадени в абсолютни стойности и „не била възможна тяхната
редукция в насока намаляване”, респ. не подлежали на индивидуализация.
Така, с оглед изложеното, решаващият състав на Момчилградския районен съд е приел, че жалбата е неоснователна и недоказана, а
процесното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова, следва да се потвърди изцяло, поради което и с обжалваното
решение го е потвърдил.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационният състав намира, че въззивният
съд в някаква степен е изяснил фактическа обстановкеа и е направил някакъв
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, но въз основа на
тях е направил противоречиви и нелогични правни изводи, които не се споделят от
настоящата инстанция, като в тази връзка съответно намира за основателни и по-голяма
част иновкираните в касационната жалба оплаквания. Следва да бъде посочено, че в
мотивите към обжалваното решение не е направен анализ относно съставомерността
поотделно на всяко едно от вменените на касатора четири нарушения, с оглед
доказателствата, събрани по делото, като
съдът се е задоволил на пет места в тези мотиви да възпроизведе цифрово и
словесно твърдяните като нарушени разпоредби на ЗДвП и на две места да
възпроизведе, също цифрово и словесно, санкционните разпоредби, на основание на
които са наложени съответните наказания на касатора, както и най-общо да
посочи, че при анализа на събраните доказателства, приема, че е доказан по един
категоричен начин фактът, че жалбодателят е допуснал описаните в наказателното
постановление административни нарушения.
Този извод не се споделя от настоящия
касационен състав, предвид следните съображения:
Първото от вменените нарушения
на касатора И. е на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която регламентира, че „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.”, като е пределно ясно, че за да бъде осъществен
състава на това нарушение, соченото за нарушител лице трябва да има качеството
„водач” на превозно средство. Легалната дефиниция за „водач” е дадена в
разпоредбата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, съгласно която, „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.”, като приложима в настоящия
случай евентуално би била първата хипотеза на тази норма, т.е. соченото за
нарушител лице трябва да е такова, което управлява или е управлявало превозно
средство. По отношение на това твърдяно за извършено нарушение – на чл.40, ал.1
от ЗДвП, обаче, именно това качество на касатора не е установено и доказано по никакъв
начин, като всъщност, остава загадка, защо актосъставителят е съставил АУАН
срещу касатора за това нарушение. В тази
връзка следва да се посочи, че в съставения АУАН е описано, че управлявавйки
личния си лек автомобил, с посочена марка и модел, при движение на заден ход,
касаторът „реализирал”(!?) ПТП, като се блъснал в беседка, намираща се в
местността „***” в землището на ***, като по повод „реализацията на това „ПТП”,
актосъставителят М. М. - *** в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, в показанията
си, дадени в съдебно заседание на 26.08.2019 год., ясно е заявил, че „ПТП е било извън пътя, в землището на ***,
не на самия път, на разстояние от около 100 -150 метра от пътя”, както и
ясно е заявил, че „не са видели как
става ПТП, тъй като с колегата си отишли след това, около 22:00 – 22:30 часа”,
когато вече с помощта на друг автомобил се опитвали да изтеглят автомобила на
касатора. В абсолютно същия смисъл са и показанията на св.Р. Ю. Р. - полицейски
служител от РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, посочен като свидетел при
съставянето на АУАН, който обаче, също е присъствал на место, заедно с
актосъставителя, при „установяването” на това нарушение. В показанията си,
дадени в съдебно заседание на 26.08.2019
год., същият е заявил, че „самото ПТП,
доколкото знае, било станало в някаква местност „***”, извън пътя, на 50 - 60
метра от главния път”, както и е заявил, че „местопроизшествието определено не е път, а е земеделска земя.”. Свидетелят
Р. също ясно и недвусмислено е заявил, че „не е видял настъпването на самото
ПТП”, а „когато пристигнали на място видели, че автомобилът на касатора го
издърпват от скат - дере, с помощта на друг автомобил с лебедка”, както и е
заявил, че „не знае дали автомобилът на касатора е бил в движение.”. От
изложеното по-горе става пределно ясно, че нито актосъставителят М., нито
свидетелят Р., посочен в така съставения АУАН, са били очевидци на
произшествието, нито са възприели пряко и непосредствено, как е възникнало
същото, т.е. по никакъв начин не са възприели, дали касаторът И. е управлявал
личния си лек автомобил, когато е възникнало това произшествие. При тези
показания на двамата полицейски служители – актосъставител и свидетел по акта,
присъствал на място при установяване на това нарушение, буди недоумение, как
решаващият състав на Момчилградския районен съд е стигнал до извода, че контролните
органи са установили непосредствено(!?) допускането на цитираните по-горе
нарушения по ЗДвП/на стр.5, абзац втори/, като между тези нарушения е и това по
чл.40, ал.1 от ЗДвП, на което двамата полицейски служители нито са били
очевидци, нито са възприели пряко и непосредствено и за което не могат да дадат
категорични данни, как е възникнало същото и дали в действителност, касаторът И.
е управлявал личния си лек автомобил, когато е възникнало това произшествие.
Следва да се отбележи, че показанията си, дадени в
съдебно заседание на 18.09.2019 год.,
свидетелят М. М. заявява, че касаторът Р.И. дошъл при него и при още
едно лице - Ш. и им поискал цигара, като им казал, че има в колата си цигари, но
не може да намери, след което отишъл до колата си да търси цигарите и тогава,
без да иска, натиснал нещо и автомобилът тръгнал назад, според свидетеля,
защото е бил натоварен и с фураж. Същият свидетел сочи в показанията си, че се
обадили за помощ и на място дошли две други лица - С. и А., като с друг джип А./А.
М. М. - свидетел по делото, нередовно призован, съответно заличен и неразпитан/
се опитал да издърпа автомобила на касатора, като в автомобила на касатора влязъл
С., за да го направлява, но въжето се скъсало и автомобилът на касатора отишъл
още по-надолу, като се ударил в беседката. Този
свидетел - М. М., е дал на 22.06.2019 год. и
писмени обяснения в хода на извършената полицейска проверка по случая, като в
тези свои обяснения също е записал, че заедно с лице на име Ш. са били легнали
под едно дърво и не знае точно какво е станало, но видял касаторът Р.И. да рови
нещо по колата си, след което тя тръгнала на заден ход и се ударила в
беседката, а впоследствие дошли полицейските служители от РУ - Джебел, като
това, между впрочем, изрично е описано и в изготвената от *** в РУ – Джебел
справка с Рег.№*** от *** год., по преписка с Рег.№***/*** год. по описа на РУ
- Джебел. Следва, най-сетне, задължително да се посочи, че и в изготвеното
становище с Рег.№*** от *** год. на началника на РУ - Джебел, адресирано до
Районен съд – Момчилград, по повод подадената от Р.И. жалба срещу издаденото му
наказателно постановление, на стр.втора, абзац пети от същото, изрично е записано,
че: „При какви обстоятелства И. е
допуснал ПТП не е установено по безспорен начин, защото за това свидетелстват
единствено обясненията на самия И., а именно, че автомобилът му е тръгнал на самоход
и се ударил със задната си част в беседка, в местността „***” в землището на ***.”,
т.е. в това становище на практика се съдържа признание за неустановеност на
това нарушение, но пък буди недоумение факта, че въпреки тази неустановеност на
същото и липсата на доказателства по административнонаказателната преписка, за извършване
на същото от касатора Р.И., за това нарушение срещу последния е издадено
наказателно постановление, с т.1 от което му е наложено и съответното
административно наказание. Така, при тези посочени по-горе писмени и гласни
доказателства, буди недоумение, как от „анализа на събраните доказателства”,
решаващият състав на Момчилградския районен съд, от своя страна, е приел, че
бил доказан по един категоричен начин факта, че жалбодателят И. е допуснал това
конкретно нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, при положение, че тези тези
доказателства поотделно и в своята съвкупност сочат точно обратното, а именно - на една неустановеност и съответно - недоказаност
на това конкретно административно нарушение. По делото е категорично
недоказано, че И. е управлявал лекия си автомобил и че при движение на заден
ход „реализирал” ПТП, като се блъснал в беседка, намираща се в местността „***”
в землището на ***, т.е. категорично е неустановено и недоказано, че същият е имал
качеството „водач” на превозното средство в конкретния случай, а от това
следва, че извършването на това нарушение въобще не може да му бъде вменено. От
всичко изложено по-горе може да се изведе и извод, че за нарушението по този
текст от ЗДвП – чл.40, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят е съставил АУАН въз
основа на предположение или на догадки, но не и при ясно и категорично
установени факти. Независимо от това, обаче, АНО е издал наказателно
постановление, с т.1 от което, за това неустановено, а само предполагаемо
извършено от касатора нарушение, е наложил предвиденото в закона
административно наказание, което по разбиране на настоящия касационен състав,
обуславя незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление в
тази му част.
Отделно от горното, съдът намира, че
липсва извършено съставомерно деяние по посочения текст и поради някои
съображения. Както бе отбелязано и по-горе, твърдяната като нарушена норма на
чл.40, ал.1 от ЗДвП регламентира, че „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.”.
„Път” по смисъла на ЗДвП, съгласно легалната дефиниция на §6, т.1 от ДР на същия, „е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към
пътищата се приравняват и улиците.”. От доказателствата по делото става
безспорно ясно, че произшествието е станало в посочената местност „***” в
землището на ***, като от показанията на свидетеля при съставянето на акта –
полицйския служител Р. Ю. Р., който е отишъл и на самото местопроизшествие,
става ясно, че това място на произшествието определено не е път, а е земеделска
земя, като по делото няма никакви данни или дори твърдения, до това място да
води някакъв път или в близост до него да има такъв път – било то черен,
коларски, полски, горски или какъвто и да е друг, т.е. в случая, на това място
обективно няма земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци или иначе
казано, това е място, на което не се предполага да има други участници в
движението, за които водачът да е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност
или затруднения, като при всички случаи е ясно, че въпросната беседка, намираща
се на това място, не е такъв участник в движението. Горното също води до извод
за несъставомерност на така твърдяното за извършено от касатора И. нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, поради липса на елемент от обективна страна от състава на
нарушението.
Във връзка с горното, съдът намира за основателно
оплакването в касационната жалба, че не е посочено точно и мястото на
извършване на нарушението, като съставения АУАН Серия *** №*** от *** год. било
посочено „ ... в ***, на път ***)”,
като не било конкретизирано, къде точно на този път е осъществено
деянието и че посочената в АУАН територия обхваща землища на много населени
места и да се посочи като място на извършване на нарушението цялата тази
територия било абсолютно равнозначно на това, да се посочи като място на
извършване на нарушението територията на *** или територията на Република
България, т.е. по-скоро територията на област Кърджали и че отделно от това, в
АУАН било посочено и друго място на извършване на нарушението, а именно,
местността „***” в землището на ***. Тук следва да се посочи, че този път, с
целия му описан маршрут, т.е. цялото му трасе - *** е посочен в този
АУАН като място на извършване и на четирите описани нарушения, докато в
процесното наказателно постановление, мястото на извършване на тези нарушения е
ограничено до „в ***, път *** клас №***”,
т.е. маршрута/трасето/ на този път, като място на извършване на тарушенията, е
ограничен само до територията на ***. Основателен е доводът, че в АУАН, при
описанието на нарушенията, е посочено и друго място на извършване на същите, а
именно – „местността „***” в землището на
***”, като това друго място е посочено и в процесното наказателно
постановление, при описанието на нарушенията. Както бе посочено и по-горе, от
събраните по АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград
доказателства, се установява, че това място, т.е. тази местност „***”, е
земеделска земя/територия/ и не се намира, а няма и как да се намира, на
посоченото в съставения АУАН място на извършване на нарушението, а именно – на път
***, респ. на път *** клас №*** в ***, според наказателното постановление. Така,
всъщност, се оказва, че и в АУАН, и в процесното наказателно постановление, са
посочени едновременно две различни места на извършване на твърдяните нарушения
– едното *** път, с посоченото трасе, без разбира се, да е упоменато, на кой
километър от този път са извършени твърдяните нарушения, а второто – местност в
землището на ***, която е земеделска територия/земя/ и която отстои на 100-150
метра от този път, според показанията на самия актосъставител – *** М. М..
Това, само по себе си, е достатъчно съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление, тъй като в случая обстоятелството, дали нарушенията са извършени
на този *** път или на територия, която е земеделска земя и не е никакъв път,
има значение относно съставомерността на някои от деянията, а освен това, посочването
на този *** път №*** като място на извършване на нарушенията, е в съществено
противоречие с установената фактическа обстановка. Тук е мястото да се
отбележи, че меко казано, звучат нелепо показанията на актоставителя – *** М. М.,
за причината, поради която в съставения АУАН бил посочен като място на
нарушението „път ***”, а именно – „защото
таблетът автоматично ги изкарвал, когато му зададе номера на пътя.”. Дори и
таблетът „автоматично да ги изкарва”,
то не е много ясно, поради каква причина актосъставителят М. е задал в таблета
номера на този път, при положение, че местопроизшествието не е станало на пътя
или в близост до него, а в посочената местност „***”, в земеделска територия,
до която не води никакъв друг път и която отстои на 100-150 метра от този ***
път, според показанията на същия този актосъставител. Всичко изложено по-горе,
обаче, по никакъв начин не е съобразено от решаващия състав на Момчилградския
районен съд, като в мотивите към обжалваното решение/на стр.4 от същото/ съдът е приел,
че от доказателства е видно, че „жалбодателят, на цитираната дата 22.06.2019
год., в *** часа, в ***, на *** път №***/местността
„***” в землището на ***, като водач на МПС с посочената марка, модел и
регистрационен номер и управявайки го, допуснал няколко нарушения”, а именно –
четирите нарушения, описани в АУАН и в процесното наказателно постановление,
т.е. съдът е приел безкритично, че жалбодателят е извършил описаните четири
нарушения, по едно и също време, но на две различни места, едното от които ***
път, а другото земеделска територия/земя/, в която или до която няма никакъв
път, като е предемлно ясно, че в едно такова заключение няма нито някаква
правна, нито житейска логика.
От всичко това следва извода, че след като не е
съобразил изложеното по-горе и с обжалваното решение е потвърдил процесното
наказателно постановление в частта му по т.1, районният съд е постановил
решението си в нарушение на материалния закон, поради което и в тази му част
решението следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено в частта му по т.1, с която, за
извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на касатора И. е наложено наказание „глоба”, в размер на
20/двадесет/ лева, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Второто от вменените
нарушения на касатора Р.И. е на разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, която регламентира, че „Водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.”. С
обжалваното решение, Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от началник група
към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, с което, на Р.Х.И. ***, с ЕГН **********,
са наложени следните наказания: … 2.
на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП; …”. Следва да се посочи, че с процесното наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от началник група
към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, на касатора И., за това нарушение, е било
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24/двадесет и четири/ месеца, а не за срок от 6/шест/ месеца, както, неясно защо, е посочено в диспозитива на атакуваното
решение. Следва, също така, да се отбележи, че на всички /общо три/ места в
мотивите към това решение, решаващият състав на Районен съд – Момчилград е
посочил, че за това нарушение, на Р.И., на основание чл.174, ал.3, предл.І от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС”, за срок от 6 месеца/на стр.1, абзац първи, на стр.3, абзац
втори и на стр.7, абзац четвърти/. При това
положение се налага изводът, че районният съд е обсъждал и се е произнесъл по
административно наказание, каквото нито е било наложено на жалбодателя Р.И. с
процесното наказателно постановление, нито е предвидено в цитираната санкционна
разпоредба на ЗДвП, която, както бе посочено и по-горе, предвижда налагането на
това наказание „лишаване от право да се управлява МПС” в абсолютен фиксиран размер,
а именно – 2 години, т.е. 24 месеца, в какъвто размер, всъщност, е било и наложено
с наказателното постановление, издадено от началник група към РУ – Джебел при
ОДМВР – Кърджали. Това, от своя страна, води до недопустимост на атакуваното
решение в тази му част, поради което същото, в тази му част следва да бъде
обезсилено и делото да бъде върнато на Районен съд - Моммчилград, за ново
разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд, по законосъобразността
на процесното наказателно постановление в частта му по т.2 и съответно,
наложените с нея наказания.
Тук следва да се посочи, че в Административен съд – Кърджали,
преди съдебното заседание по настаящото КАНД №222/2019 год., е постъпила и
молба от Н. М. В. – началник група „Охранителна полиция” в РУ – Джебел,
ответник по АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с Изх.№***
от *** год. на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на АдмС – Кърджали, с която същият е поискал да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №126 от 01.10.2019 год.
по АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград,
като вместо изразът: „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.174, aл.3 от
ЗДвП”, намираща се на последната страница
на решението/т.е. явно се има предвид диспозитива на решението/, да бъде
написано, т.е. да бъде заменен с израза: „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 години, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП”, като според подалият молбата полицейски служител от РУ – Джебел, било видно,
че става въпрос за фактическа грешка, тъй като както правилно в цитираното
решение било отбелязано, че наказанията „са
дадени в абсолютни стойности и не е възможна тяхната редукция в насока
намаляване, респ. не подлежат на индивидуализация.”.
Така, на подалият тази молба полицейски служител явно следва да бъде разяснено,
че поправката на очевидна фактическа грешка в един съдебен акт се
извършва по предвидената за това процедура от съответния съд, който е
постановил този съдебен акт, а не от горестоящия съд, който е негова контролна
инстанция, т.е. дори и една такава молба да е допустима, тя е следвало да бъде
подадена до Районен съд – Момчилград, а не до Административен съд – Кърджали. По
същественото, обаче в случая е, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс/НПК/, приложими субсидиарно в настоящото административно- наказателно
производство по силата на чл.84 от ЗАНН, не предвиждат ред и процедура за
поправка на очевидни фактически грешки в постановените съдебни актове, така,
както това предвижда Гражданскопроцесуалния кодекс/ГПК/, респективно и
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, по отношение съдебните административни
производства и постановените в тези производства съдебни актове. Както бе
посочено и по-горе, посоченото несъответствие между предвиденото в закона и
съответно наложено наказание с прцесното наказателно постановление и
постановеното от съда съдебно решение води до недопустимост на решението в тази
му част, като същото следва да бъде обезсилено и върнато на същия състав, за
ново разглеждане от друг съдебен състав в тази му обезсилена част.
Третото от вменените
нарушения на касатора И. е на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, която
регламентира, че „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.”,
но при тази редакция на нормата, нито актосъставителят, нито наказващият орган,
са си дали труда да конкретизират, коя точно хипотеза на тази ал.1 се има
предвид, като от изключително семплото словесно описание на нарушението: „3. Изтекъл срок на СУМПС номер ***”,
може да се предположи, че се има предвид хипотезата, при която, за да управлява
моторно превозно средство, притежаваното от водача свидетелството за управление
трябва да е в срок на валидност. Нито в съставения АУАН, обаче, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е посочено, за управлението
на какви категории МПС е притежавал свидетелство за управление касаторът И.,
нито до кога е бил срокът на валидност на това СУМПС, посочено само с номера му и нищо повече. По представената в
съда административнонаказателна преписка не е приложено копие от това СУМПС,
въпреки че същото е било иззето като доказателство със съставения АУАН, нито пък
срокът му на валидност е посочен някъде в изготвените и представени по делото
справка и две докладни записки от извършената проверка по преписка с Рег.№***
от *** год. по описа на РУ – Джебел, а този срок не е посочен и в изпратеното
до съда становище с Рег.№*** от *** год. на началника
на РУ - Джебел, адресирано до Районен съд – Момчилград, по повод подадената от Р.И.
жалба срещу издаденото му наказателно постановление, като дори и в показанията
на актосъставителя и на свидетеля при съставянето на акта, не се посочва или
споменава по някакъв начин, до кога е бил срокът на валидност на посоченото
СУМПС, притежавано от касатора И. Този срок на валидност на СУМПС не е споменат
абсолютно никъде и в мотивите към обжалваното решение на Момчилградския районен
съд, което буди поредното недоумение, как, при положение, че не е ясен и не е
посочен срокът на валидност на това СУМПС, решаващият състав на този съд е
преценил, че към датата 22.06.2019 год., когато се твърди да е извършено
нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, СУМПС, притежавано от касатора Р.И., е
било с изтекъл срок на валидност, а оттам да направи извода, че и това
нарушение е безспорно доказано и да потвърди наказателното постановление и в
тази му част. От всичко това следва извода, че след като не е съобразил
изложеното по-горе и с обжалваното решение е потвърдил процесното наказателно
постановление и в частта му по т.3, районният съд е постановил решението си в
нарушение на материалния закон, поради което и в тази му част решението следва
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено и в частта му по т.3, с която, за извършено
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на касатора Р.И. е наложено наказание
„глоба”, в размер на 20/двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП.
Четвъртото от вменените на касатора И. нарушения е на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която регламентира, че „водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него”, като от словесното
описание на нарушението, дадено в АУАН и в наказателното постановление: „4. Не носи контролен талон към СУМПС”,
става ясно, какво точно нарушение е вменено на касатора И. по тази т.4. И тук
следва да бъде посочено, че това задължение – да носи контронен талон към
СУМПС, е вменено на лице, което има качеството „водач на МПС”, а не на всяко
лице, което има придобита правоспособност за управление на МПС и притежава
СУМПС и контролен талон към него. Както бе упоменато и по-горе, легалната
дефиниция за „водач” е дадена в разпоредбата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, като в
кокретния случай, приложима би била първата хипотеза на тази норма, съгласно
която, „Водач”
е лице, което управлява пътно превозно средство.”, т.е. за да е
съставомерно деянието по посочения текст, касаторът Р.И. в конкретния случай,
при извършената проверка на посоченото място и в посоченото време, следва да е
имал качеството „водач на ППС”, т.е. да е управлявал пътното или в случая –
посоченото в акта и в наказателното постановление моторно превозно средство.
В конкретния случай, с оглед оспорването на
констатациите в НП от страна на касатора И. пред първоинстанционния съд, последният
е следвало да установи, дали жалбодателят е управлявал описаното МПС, на
посоченото място и в посоченето време, което обаче, също не е сторено от съда.
Тук следва задължително да се посочи, че нито в ЗДвП, нито в Правилника за
приложение на ЗДвП(Приет с ПМС №36
от 1996 г., обн., ДВ, бр.25 от 22.03.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., посл.
изм. и доп., бр.13 от 17.02.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.), не се съдържа легална дефиниция на понятието
„управление на МПС”. Такава легална дефиниция на това понятие „управление на
МПС” се съдържа в Постановление №1 от 17.01.1983 год. по нак.дело №8/1982 год. на Пленума на ВС и в същото се включват
всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или
машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. Според това постановление, понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същия, а не само привеждането му в движение, като привеждането в действие
на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице
управление на МПС, като от тази дефиниция може да се изведе и извод, че и „тегленето
на МПС”, каквото е било осъществявано в конкретния случай, т.е. и в случай, при
който автомобилът бива придвижен посредством теглене, представлява „управление
на МПС”. С оглед на казаното, може да се приеме, че извършените от касатора
действия, изразяващи се в направление движението на автомобила посредством
волана, прпи тегленето му от другото МПС, имат характера на упражняване на
контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на същия и
при извършването им е налице опасност от настъпване на съставомерни последици, като следва да се упомене, че съгласно
легалната дефиниция на чл.146 от ППЗДвП, „Теглене
на моторно превозно средство” е придвижването му с използване на
теглителната сила на друго моторно превозно средство.”.
Същевременно, обаче, съдържанието на това понятие
„управление на МПС” може да се извлече и от разпоредбата на чл.2 от ППЗДвП,
която дава легалната дефиниция на понятието „участник в движението”, което е
по-широко от понятието „водач на МПС”, като съгласно тази разпоредба, „Участник в движението” е всяко
лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като
такива са водачите, пътниците, пешеходците,
както и лицата, работещи на пътя”, като елементарният анализ на тази норма
сочи, че за да има качеството „водач”, лицето при всички случаи трябва да се
намира на пътя. Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, според
легалната дефиниция на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци,
като към пътищата се приравняват и улиците.”. От доказателствата по делото се
установява, че при пристигането на местопроизшествието, около 22:00 часа на
22.06.2019 год., по повод получен сигнал, полицейските сужители от РУ – Джебел
констатирали, че касаторът Р.И. се намирал на мястото на водача в собствения си
лек автомобил, като автомобилът му бил с изключен двигател и били правени опити
да бъде изтеглен от друг, товарен автомобил, марка „ГАЗ 53”, с помощта на
лебедка, който товарен автомобил бил управляван от друго лице. Това се
наложило, тъй като по-рано вечерта, лекият автомобил на касатора И. пропаднал в
скат/дере/ с голям наклон и било невъзможно да излезе на собствен ход. Веднага
след като автомобилът на касатора бил изтеглен от дерето с помощта на лебедката
и товарния автомобил, му била извършена проверка на място, като отново следва
да се посочи, че произшествието е станало в посочената местност „***” в
землището на *** и там е била извършена и проверката, като от показанията на
свидетеля при съставянето на акта – полицйския служител Р. Ю. Р., който е
отишъл на самото местопроизшествие и е присъствал при проверката, става ясно,
че това място на произшествието определено не е път, а е земеделска земя/територия/,
като по делото няма абсолютно никакви данни или дори твърдения, до това място да
води някакъв път или в близост до него да има какъвто и да е път – било то коларски,
черен, полски, горски или какъвто и да е друг, още по-малко пък такъв, който да
е отворен за обществено ползване. Казано по друг начин, пределно ясно е в
случая, че на това място обективно няма земна площ или някакво съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци, а и на каквито и да е други участници в движението, а и няма
как да има при положение, че се касае за земеделска територия и на място, което
представлява скат/дере/ с голям наклон.
При това положение, дори и касаторът И. да се е
намирал в лекия си автомобил, който е бил с неработещ двигател и при
изтеглянето му от дерето, в което е пропаднал, с помощта на лебедката от
другото МПС, по някакъв начин да е извършвал действия, изразяващи се в
направление движението на автомобила посредством волана, т.е. действия, които имат
характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо
действие по управление на същия, при положение, че това се е осъществявало на
място, което не е път, още по-малко пък такъв, отворен за обществено ползване,
а в земеделска територия, се налага изводът, че касаторът Р.И. в конкретния
случай, не е имал качеството на „водач” на МПС, поради което и за него не е
съществувало задължение да носи контролния талон към свидетелството си за
правоуправление, а от това сведда, че не е извършил съставомерно деяние, с
което да е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След като не е съобразил
изложеното по-горе и с обжалваното решение е потвърдил процесното наказателно
постановление и в частта му по т.4, Момчилградският районен съд е постановил
решението си в нарушение на материалния закон, поради което и в тази му част
решението следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено и в частта му по т.4, с която, за
извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на касатора Р.И. е наложено
наказание „глоба”, в размер на 10/десет/ лева, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП.
Ето защо, с оглед на всичко изложено по-горе,
касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на Р.Х.И. от ***,
за частично основателна и доказана, т.к. са налице твърдяните касационни
основания за отмяна на обжалваното решение в частите му, с които е потвърдено
процесното наказателно постановление в частта му по т.1, т.3 и т.4 и съответно,
следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което
наказателното постановление следва да бъде отменено в тези негови части. В
частта му, с която с обжалваното решение е потвърдено наказателното
постановление по т.2, решението следва да обезсилено и делото да бъде върнато,
за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия районен съд.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/,
предл.ІІ/второ/ и ал.3, предл.ІІ/второ/ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №126 от 01.10.2019 год., постановено по АНД
№204/2019
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от
началник група към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, в частта му по т.1, с която, на
Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба”, в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; в
частта му по т.3, с която, на Р.Х.И.
от ***, с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 20 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и в частта
му по т.4, с която, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”,
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от
началник група към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, В ЧАСТТА МУ по т.1, с която, на Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер
на 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; по т.3, с която, на Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********,
на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева,
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по т.4,
с която, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”,
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОБЕЗСИЛВА Решение №126 от 01.10.2019 год., постановено по АНД
№204/2019
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено наказателно
постановление №19-6110-000042 от 29.07.2019 год., издадено от
началник група към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали в частта му по т.2, с която, на Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ВРЪЩА АНД №204/2019
год.
по описа на Районен
съд - Момчилград на същия районен съд, за ново разглеждане в
ОБЕЗСИЛЕНАТА МУ ЧАСТ, от друг състав на съда, на жалбата от Р.Х.И. от ***, против наказателно постановление №19-6110-000042 от
29.07.2019 год.,
издадено от началник група към РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, в частта му по т.2 от същото и за произнасяне с
надлежен съдебен акт.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.