Решение по дело №3493/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 6
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100503493
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503493 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. 6816/27.10.2020г., подадена от И. П. К., ЕГН
**********, длъжник по изпълнително дело №20137170400782, против
действия на ЧСИ рег. №717 Румяна Тодорова, вписана в регистъра към КЧСИ
с район на действие ВОС, изразяващи се в Разпореждане от 14.10.2020г., с
което е отказано прекратяване и спиране на изпълнителното производство. В
жалбата се излага, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като
противоправно ЧСИ не е зачел направените от жалбоподателката възражения
за наличие на потребителска защита, гарантирана и от правото на ЕС.
Позовава се на Директива №93/13г. на ЕС, тълкуването на която е направено
с решение по делото Aziz, С-415/11. Твърди, че ЧСИ е следвало да разгледа
възражението й за наличие на неравноправна клауза в договора за
потребителския кредит. Излагат се съображения по съществото на
неразгледаното възражение. Моли да бъде прекратено изпълнителното
производство, в евентуалност да бъде спряно до приключване на т.д.
№255/20г. по описа на ВОС, както и до приключване на ДП 11608/20г. по
описа на ОД на МВР. Твърди се, че е налице и изцяло плащане на дълга с
извършване на публичната продан.
В срока по чл.436 ГПК не е депозиран отговор на жалбата от взискателя
„Юробанк България“ АД.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.

1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по
изпълнително дело, в седмодневния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК /видно от
приложеното копие от връчване, разпореждането е получено от Керемедчиева
на 20.10.2020г./ Жалбата е допустима.
По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело №20137170400782 по описа на ЧСИ рег. №717
Румяна Тодорова е образувано на 1307.102013г. по молба на „Алфа Банк“ АД.
Представен е изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, с които
са осъдени солидарно длъжниците Б.В.Г. и И. П. К. да заплатят на взискателя
парични суми. В молбата е направено искане за налагане на възбрани върху
недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, за насрочване на опис,
запор на вземания от трети лица или секвестируеми вземания. На 11.10.2013г.
ЧСИ е разпоредил да се наложат запори върху леки автомобили, собственост
на длъжниците. Такива са наложени по отношение на Керемедчиева на
23.10.2013г. върху притежавания от нея л.а., и на същата дата върху МПС,
собственост на Георгиев. На 11.11.2013г. Държавата е присъединена като
взискател по делото по отношение на длъжника Керемедчиева. Опис на
недвижимия имот на Георгиев е извършен на 02.12.2013г. Междувременно са
извършвани справки в НАП за трудови договори на длъжниците. С молба от
18.03.2015г. е поискано нови справки в КАТ, Дирекция МДТ и ОС
„Земеделие“, като при установяване на някакво имущество е поискано
налагане на възбрана или запор. Справки са извършени. Междувременно с
Постановление за възлагане от 25.08.2015г. собствения на длъжника Георгиев
имот е възложен на трето лице. На 06.01.2016г. е извършено разпределение. С
молба от 21.01.2016г. е поискано от взискателя да се извърши справка на
оставените от наследодателя на Керемедчиева имоти, както и същите да бъдат
възбранени. На 12.01.2017г. е поискано извършване на опис и оценка на
движимите вещи, находящи се имотите по постоянен адрес на длъжниците,
както и на запорираните МПС. Поискано е и налагане на запор върху
трудовите възнаграждения. С разпореждане от 06.03.2018г. е наложена
възбрана върху два недвижими имота, собственост на Керемедчиева,
останали от в наследство от починалия й баща. С молба от 27.04.2018г.
длъжникът Керемедчиева е поискала прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК. С атакуваното постановление ЧСИ
прекратил производството на соченото основание. Постановлението е
отменено с влязло в сила съдебно решение. Продължили са изпълнителните
действия по отношение на друг притежаван от длъжника имот. С молба от
21.09.2020г. жалбоподателката И.К. е прекратяване на изпълнителното
производство поради наличие на неравноправна клауза в договора за кредит,
въз основа на който е издаден изпълнителен лист срещу нея. В евентуалност е
поискано спиране на изпълнението до приключване на образуваното т.д. №
255/20г. или до приключването на ДП №11608/20г. по описа на ВРП. С
разпореждане от 14.10.2020г. ЧСИ е отказал прекратяване или спиране на
2
производството.
Съдът намира отказът за законосъобразен.
Основанията за прекратяване на производството са изрично предвидени
в нормата на чл.433 ГПК. Нито една от хипотезите не се твърди от
жалбоподателката да е налице. Същата се позовава на незаконосъобразност на
изпълнителния титул, послужил като основание за образуване на
изпълнителното производство. Горните възражения обаче не могат да бъдат
предмет на разглеждане от страна на ЧСИ, тъй като същият не разполага с
правомощието да извършва преценка за законосъобразността на
изпълнителния титул. Докато длъжникът по исков път не установи
недължимост на посочената в изпълнителния лист сума и последният не бъде
обезсилен, за ЧСИ не е налице основание за прекратяване на производството.
ЧСИ не може да извършва преценка за материалната незаконосъобразност на
изпълнителния титул. Този извод не се променя от цитираната от
жалбоподателката съдебна практика. В цитираното решение е прието, че
съдът в исковото производство не може да откаже разглеждане на наведено
възражение за наличие на противоправна клауза, както и да обезпечи
предявения иск с предприемане на действия по спиране на образуваното
производство. Такива правомощия обаче не са предвидени за ЧСИ. Затова и
искането за прекратяване на изпълнителното производство /доколкото не се
сочи конкретно правно основание/ въз основа на коя да е от нормите на
чл.433 ГПК е неоснователно. Едва в жалбата Керемедчиева твърди, че с
извършването на публичната продан е погасено цялото задължение. Искане за
приключване на изпълнението поради плащане на дълга не е правено пред
ЧСИ, респективно отказ да прекрати на това основание изпълнителното
производство ЧСИ не е постановил. Поради това и посоченото възражение не
може да бъде предмет на разглеждане от настоящия състав.
По отношение на искането за спиране съдът също приема, че отказът е
законосъобразен. Спирането на изпълнението от съдебния изпълнител е
предвидено в разпоредбите на т.2 и т.3 на чл.432 ГПК. В останалите случаи –
когато се касае за спор за материалната законосъобразност на самия акт, въз
основа на който е издаден изпълнителния лист, спирането се допуска от съда,
разглеждащ материалния спор, като обезпечителна мярка. При твърдение за
висящ спор досежно недействителността на договора за поръчителство, въз
основа на който е ангажирана отговорността на Керемедчиева, искането за
спиране на соченото основание следва да бъде адресирано до исковия съд. Не
е налице нито едно от предвидените в чл.432 ГПК основания за спиране на
изпълнението.
Подадената от Керемедчиева жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати
или спре изпълнителното производство следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. 6816/27.10.2020г., подадена от
И. П. К., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело №20137170400782,
против действия на ЧСИ рег. №717 Румяна Тодорова, вписана в регистъра
към КЧСИ с район на действие ВОС, изразяващи се в Разпореждане от
14.10.2020г., с което е отказано прекратяване и спиране на изпълнителното
производство.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4