Р Е Ш Е Н И Е
№ 84, година 2016, 15. 03. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар Жанета Граматикова, постави на разглеждане т. дело № 288 по описа на БОС за 2015 г. и за да се произнесе, съобрази, следното:
Производството е образувано по искова молба на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, като представител на Република България, чрез юрисконсулт Н. Йовкова, гр. София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, срещу „Лазурен бряг“ АД, ЕИК *********, представлявано от „Тримона„ АД, ЕИК ********* и Стамо Стамов, гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 47 /автосалон „Шкода“/, за заплащане на сумата 68525, 56 лв. включваща: 49855, 36 лв. – дължима неплатена втора вноска от концесионно възнаграждение за 2014 г. ; 2570, 98 лв. – лихва за забавено плащане на втората вноска от концесионно възнаграждение за 2014 г.; 10905, 92 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за плащане на втора вноска по концесионно възнаграждение за 2014 г. ; 5193, 30 лв. - неустойка за други задължения и условия от договора за концесия. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Приложени са и са ангажирани доказателства.
Ищецът сочи, че на 16. 02. 2007 г. с ответника е сключен договор за предоставяне на концесия на морски плаж „Къмпинг „Китен“, общ. Приморско- част от крайбрежната ивица на Република България- изключителна държавна собственост, с предмет – предоставяне на услуга по управление и поддържане на морския плаж, със средства, осигурени от ответника – концесионер и на негов риск. Следва подписването на допълнително споразумение между страните- Анекс № 1 от 26. 02. 2009 г. , представляващо неразделна част от този договор.
Ищецът – концедент твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си, съобразно договора и в сроковете, определени с Решение № 915 от 29. 12. 2006 г. на МС, и по- точно, съгласно чл.6, ал.1 т.2 и чл.23, ал.1, т.3 от договора, да заплати втората вноска от концесионното възнаграждение за 2014 г. в размер на 87247 лв. , която е следвало да бъде платена до 30. 11. 2014г. За плащане на тази сума, както и на дължимите лихви и неустойки, ответникът е поканен, с писмо № 03-01-392 от 23. 12. 2014 г. , като му е определен подходящ срок за изпълнение.
Поради неизпълнение на това задължение, ищецът сочи начислена лихва за забавено плащане, по реда на чл. 35, ал. 1 от концесионния договор, считано от 01. 12. 2014 г.като е съобразено усвояването на сумата 37392 лв. на 24. 01. 2015 г. от предоставена гаранция, в резултат на което, дължимият остатък е станал 49855, 36 лв. и върху него е начислена лихва за забава, до 31. 05. 2015 г. включително.
По силата на същото неизпълнение за плащане на втората вноска от концесионното възнаграждение, за повече от 15 дни , по реда на чл. 35, ал. 2 от договора, е посочена, като дължима и неустойка за забавено изпълнение, в размер на 0,5% върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 15%. Тази неустойка е с начален момент – 16. 12. 2014 г.
Ищецът обяснява, че част от дължимата сума за втора вноска за 2014 г. която е в пълен размер - 87247, 36 лв. е погасена, чрез усвояване на банковата гаранция, издадена от ОББ, в резултат на което на 24. 01. 2015 г. по сметката на МРРБ е постъпило плащане на сумата 37392 лв. . Остава дължима за втората вноска за 2014г. сумата 49855, 36 лв., за което ответникът е уведомен, с писмо изх. № 03-01- 392 от 11. 02. 2015г. и му е даден допълнителен срок за издължаването и, ведно с лихви и неустойки, по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от договора.
Ищецът сочи и други неизпълнения по договора за концесия, от ответника, като концесионер: непредставяне, в срок, на гаранция за изпълнение на задълженията, свързани с опазване на околната среда, охраната на крайбрежната плажна ивица и курортните ресурси и с охраната на труд, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от концесионния договор. За неизпълнение на това задължение, ответникът е уведомен с писмо № 03-01- 392 от 23. 12. 2014 г. Конкретно е уведомен, че на основание чл. 15 ал. 7 и ал. 9 от договора, е следвало да го изпълни до 30. 11. 2014 г. и му е даден подходящ срок за изпълнение. Поради това, че ответникът и в дадения му срок за изпълнение не е внесъл сума, в размер на 10% от дължимото за 2014 г. концесионно възнаграждение, в специална банкова сметка, открита като гаранция за изпълнение на задълженията, свързани с опазване на околната среда и др. уточнени по- горе, му е наложена неустойка, в размер на 5193, 30 лв. , определена по реда на чл. 36, ал. 2 от договора.
Поради неизплащане на изброените дължими суми, по договора, са предявени исковете.
Ответникът, с отговора си на исковата молба, оспорва исковете, като недопустими, поради липса на правен интерес, липса на договорно основание, поради прекратено действие на договора за предоставяне на концесия от 16. 02. 2007 г. Прекратяването, се сочи за станало на 02. 11. 2008 г. по силата на т. 3 от Решение № 92 на МС от 18. 02. 2009 г. за сключване на допълнителни споразумения, към действащите концесионни договори за морски плажове, за привеждането им, в съответствие с чл. 10, ал. 4, т.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие/необнародван/. Срокът за сключване на допълнителни споразумения е бил 28. 02. 2009 г. Ответникът счита, че поради несключване на допълнително споразумение, към договора, което е било императивно нормативно изискване, съгласно цитираното решение на МС и промени в закона за концесиите и закона за Черноморското крайбрежие, действието на процесния договор е прекратено на 02. 11. 2008 г.
Оспорено, като неподписано от законните представители на концесионера и неотносимо, към спора, е представеното допълнително споразумение – Анекс № 1 от 26. 02.2009 г. и защото на споразумението е положен един подпис, докато дружеството – ответник, се представлява от двама изпълнителни директори. Посочено е, че към датата на анекса, ответникът е бил представляван от „Кортекс трейдинг“ АД, с представител Стамо Стамов и от „Елприбор“АД, с представител Димо Дичев. В анекса е било посочено друго представителство. В тази връзка, ответникът намира всички свои плащания, след 02. 11. 2008 г. по договора за концесия, за направени при липса на договорно основание и подлежащи на възстановяване. Намира, че не може да се санира действието на концесионния договор, защото той е прекратен, по силата на закона.
При евентуалност, е оспорено договорното основание, на което са предявени исковете, с твърдението, че договорът от 16. 02. 2007 г. е прекратен едностранно, въз основа на чл. 43, т. 1, с едномесечно предизвестие от концесионера, изпратено на с изх. № 2/ 03. 07. 2014 г. получено при ищеца и входирано, с вх. № 70-00-1195/ 07. 07. 2014 г. като срокът на предизвестие е изтекъл на 07. 08. 2014 г. и от тогава, действието на договора е прекратено. Това е станало, според ответника, в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и чл. 43, т. 1 от процесния договор, поради прекомерно замърсяване на обекта на концесията, което не е в следствие действия на косцесионера. Твърди, че това прекомерно замърсяване е станало през месец юни 2014 г. и е било предизвикано от силните и проливни дъждове. Замърсяването е било причинено от река Китенска, граничеща с концесионната територия, като плажната ивица е била замърсена с наноси от кал, пясък, клони от дървета, части от дървета, листа и др. отпадъци. Ответникът счита, че това е голямо замърсяване и на морската вода към плажната ивица, обект на концесията , причинено от разлива на р. Китенска. В тази връзка, при прекратяването на договора за концесия от 07.08. 2014г. е отпаднало правното основание на ищеца да претендира последващи плащания, както и да усвоява банковата гаранция , в размер на 37392 лв. на 24. 01. 2015 г.
При евентуалност, са оспорени фактическите твърдения, въз основа на които са предявени исковете: - оспорена е дължимостта на сумата 49855, 36 лв. първо, поради липса на договорно основание за плащането и второ, като погасена с извършени надплащания по процесния договор, в размер на 30% повече, за 2009 г.; 2010 г. ; 2011г.; 2012 г.; 2013г. и 2014 г. в общ размер на 182660, 14 лв. Счита, че това произтича от липсата на сключено допълнително споразумение, към договора от 2007г. и съответно- липсата на промяна в първоначално договореното, относно начина на определяне на концесионното възнаграждение, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 4 от договора и направените плащания, в периода от 2009 г. до 2014 г. – с 30% в повече. Така са били платени на ищеца, в повече: за 2009 г. – 27679, 25 лв. ; за 2010 г. – 35567, 35 лв. ; за 2011 г. – 34907, 73 лв. ; за 2012г.- 35896, 93 лв. ; за 2013 г. – 37391, 72 лв. и за 2014 г. – 11217, 16 лв.
Ответникът сочи, направени от него извънредни разходи през 2014 г. и 2015 г. за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия и възстановяване на обекта на концесията – плажната ивица, които са в общ размер 46253, 70 лв. които разходи не са задължение на концесионера, защото са от природни бедствия, а не от обичайното замърсяване от ползване на плажа.
Като аргумент за неоснователност на първия от исковете, ответникът изброява направени разходи, надхвърлящи приходите от концесионни дейности, през периода от 2009- 20014 г.
Искът за заплащане на сумата 2570, 98 лв. – начислена лихва за забавено плащане на втората вноска по концесионното възнаграждение за 2014 г. е оспорен, като такъв без посочена правна квалификация. За този иск, ответникът намира исковата молба – нередовна, поради непосочване на началния и крайния срок на начислената лихва и непредставяне на уточнена и надлежно подписана справка. Предвид акцесорния характер на този иск, поддържа направените възражения по основателността на основния.
Искът за заплащане на сумата 10905, 92 лв.- неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на втора вноска по концесионното възнаграждение за 2014 г. е оспорен по основание и размер. Намира, че с клаузата на чл. 35, ал. 2 от договора, въз основа на която е предявена тази претенция, се нарушават добрите нрави. Поради това, че се надхвърлят присъщите функции на неустойката , при договорена такава, наред с лихва по ал. 1 от чл. 35от договора, е направено възражение за нейната нищожност.
Оспорен, по основание и размер е и искът за заплащане на сумата 5193, 30 лв. – неустойка по чл. 36, ал. 2 от договора, за неизпълнение на други договорени задължения и условия. Поради това, че размерът на тази неустойка, се определя върху стойността на годишното коцесионно възнаграждение, за всеки конкретен случай, чл. 36, ал. 2 от договора е оспорен, като накърняващ добрите нрави, поради прекомерност и като надхвърлящ присъщите на договорната неустойка, функции.
Ответникът прави възражение за прихващане, при евентуалност, за сума, в общ размер – 771858, 18 лв. –сбор от изискуеми и ликвидни задължения на ищеца към ответника. Тази сума е формирана, както следва : 182660, 14 лв. – надплатени суми за периода от 2009 г. до 2014 г. в размер на 30% над договореното, съгласно договора за концесия от 2007 г. ; 46253, 70 лв. – разходи на ответника- концесионер , за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия през 2014 и 2015 г. ; 532944, 34 лв. – разходи, в общ размер за периода 2009- 2014 г. надвишаващи приходите за същия период.
Следващото възражение на ответника е за стопанска непоносимост, на основание чл. 307 от ТЗ, неприето за разглеждане от съда, поради недопустимост. Приложени са и са ангажирани доказателства.
С допълнителната си искова молба, ищецът поддържа предявените искове и правния си интерес от тях. Уточнява, че ответникът, в изпълнение на изброени нормативни разпоредби, на закона за концесиите и закона за приватизация и следприватизационен контрол, е определен за концесионер, без търг и конкурс. Сочи, че договорът за предоставяне на концесия на морския плаж „Къмпинг Китен“ е действащ , не е прекратен и е влязъл в сила на 17. 01. 1997 г. като тази дата е и дата на договора за приватизационна продажба на акциите на „Лазурен бряг“ АД на централизиран публичен търг, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, концесията се предоставя за срок от 20 години, който изтича на 17. 01. 2017 г.
Като неоснователно, е оспорено възражението на ответника, за прекратяване на договора, по силата на закона, още на 02. 11. 2008 г. въз основа на решение № 92 на МС от 18. 02. 2009 г. Съобразно нормативните изисквания и в срок, е сключено допълнително споразумение към договора- Анекс № 1 от 26. 02. 2009 г. Анексът е подписан от Даниел Ризов, с представено, нотариално заверено основание пълномощно от 25. 02. 2009 г. подписано от представляващите, към тази дата, ответното дружество: „Елприбор“ АД, представлявано от Димо Пантелеев Дичев и „Кортекс трейдинг“ АД, представлявано от Стамо Тодоров Стамов, заедно и поотделно.
Оспорено е и възражението, за прекратяване на договора, по силата на текста чл. 43, ал. 1, с едностранно едномесечно предизвестие, поради недоказано прекомерно замърсяване на обекта на концесията от разлив на река Китенска. В тази връзка, ответникът, като концесионер, е уведомен, с писма №№ 70-00-1195 от 24. 07. 2014 г. и от 09. 10. 2014 г. за решения на комисията за контрол върху цялостното изпълнение на концесионните договори за морски плажове, разположени на юг от нос Емине, с което не се приема искането за прекратяване на договора. Няма и решение за това, на концедента- държавата, чрез МС, съгласно договора и действащото законодателство. От ответника, като концесионер, не са били представени, своевременно в МРРБ, доказателства за настъпили сериозни изменения и силни замърсявания в крайбрежната ивица на „Къмпинг Китен“. В тази връзка са представени протоколи за извършена проверка на територията на морски плаж „Къмпинг Китен“ на 27. 06. 2014 г. и 21. 08. 2014 г. Същите са подписани от представител на ответното дружество, без забележки и констатациите им са , че територията на плажа не е замърсена и няма дейности, които увреждат и/или променят качеството и количеството на плажната/природната ивица. Направен е извод, че е налице валидно договорно правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължението да изгради, управлява и поддържа обекта на концесия или да управлява услугата, на свой риск.
В подкрепа на извода за валидно договорна отношение между страните, с всички произтичащи от него, права и задължения, ищецът сочи изброените плащания от ответника за годите от 2009 до 2014, за които се твърди, че има надплащане, в размер на 30%. Твърдението за надплащане е оспорено, като неоснователно, предвид подписаното допълнително споразумение, към договора, с което ответникът се е задължил да осигурява не по- малко от 50% от активната плажна площ за свободно разполагане, от посетителите, на собствени принадлежности. В тази връзка, е и посочен текста на чл. 22, ал. 1 от договора, съгласно който, размерът на дължимото възнаграждение за всяка календарна година, се определя от „Методика за определяна на концесионното възнаграждение“, неразделна част от договора и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора, основното задължение на концесионера е да заплаща това възнаграждение, определено по договорения ред. Това задължение е безусловно договорено и не е обвързано с изпълнението на други права, задължения и условия.
По отношение изброените разходи, направени от ответника, ищецът сочи, че съгласно нормативна уредба, регламентираща отношенията по предоставяне, изпълнение прекратяване на концесии, задължение на концесионера е да управлява и поддържа концесионния обект , на свой риск, независимо от финансовия резултат от дейността му. Съгласно чл. 13, ал. 1 от концесионния договор, концедентът не носи отговорност за щети.
Относно оспорения размер на иска за лихва за забавено плащане на втората вноска на концесионното възнаграждение за 2014 г. ищецът се позовава на текста на чл. 23 от договора, определящ заплащането на възнаграждението на две вноски: първата, в размер на 30% - до 31май на текущата година, втората – в размер на остатъка от определеното концесионно възнаграждение за съответната година- до 30.11. на текущата година. Поради незаплащане на втората вноска и съгласно чл. 35, ал. 1 от договора, е дължима лихва, в размер на основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта, с начален момент – 01. 12. 2014 г.
Оспорено, като бланкетно и неоснователно, е възражението на ответника за нищожност на претендираната неустойка за забавено изпълнение на плащане на втората вноска за 2014 г. защото е дължима, съгласно чл. 35, ал. 2 от договора. Началният момент, от който тя се претендира, е 16. 12. 2014 г.
Относно оспореният, като нищожен, текст на чл. 36, 2 от договора за концесия, ищецът сочи, че страните, подписвайки договора, са поели задължение да го спазват и са обвързани от договореното. В това число са и поетите задължения за заплащане на неустойка, която освен другите си функции, обезпечаващи изпълнението на договора, имат и санкционна такава. В тази връзка, е посочена константна практика на ВКС.
По отношение на възражението за прихващане, е направено оспорване на неговата основателност, по съображенията, изложени във връзка с размера на концесионните възнаграждения и безусловната им дължимост.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез процесуални представители и писмени молби, поддържат предявените искове и направените възражения.
Бургаският окръжен съд, след като съобрази предявените искове, възраженията, по тях, изразените становища, представените доказателства и закона, намира за установено, следното:
Предявени са искове, с правни основания- чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими, а направените възражения за тяхната недопустимост, съдът намира за такива, по основателността им.
В процеса не се спори и е видно от приетите писмени доказателства, че ищецът и ответникът, съответно като концедент и концесионер, са сключили договор за концесия от 16.02.2007г. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника на концесия, морски плаж „Къмпинг Китен“, Община Приморско. Предметът на концесията е свързан с предоставяне на услуга по управление и поддържане на морския плаж, със средства, осигурени от концесионера и на негов риск – чл. 1 от договора за концесия. Видно от съдържанието на договора, основно задължение на концесионера е да заплаща на концедента дължимите възнаграждения, при условията и сроковете, определени в договора за концесия (чл.6, ал. 1, т. 2), на което кореспондира основното право на концедента, в чл. 7, т. 1 от договора, да получава дължимите от концесионера, концесионни възнаграждения. Договорено е ответникът да плаща концесионно възнаграждение за съответната година, на две вноски – първата, в размер на 30 % до 31 май, на текущата година, втората- в размер на остатъка от определеното за съответната година – до 30 ноември на текущата година – чл. 23, ал. 1, т. 3 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 6 и 7 от договора, концесионерът е задължен, в срок до 30.11.2014г. да внесе сума, представляваща 10 % от дължимото за 2014г. концесионно възнаграждение в открита специална банкова сметка, като гаранция за изпълнението на задълженията, свързани с опазване на околната среда, охраната на крайбрежната плажна ивица и курортните ресурси в региона. Годишното концесионно възнаграждение за 2014г., изчислено по методиката към договора за концесия, е било в размер на 124 639,08лв. с ДДС. Не е спорно, че ответникът е заплатил първата вноска от годишното концесионно възнаграждение за 2014г. в размер на 37 391,72лв. с ДДС. С писмо с изх.номер 03-01-392/23.12.2014г. концесионерът е бил поканен от концедента, на основание чл. 36, ал. 1, във вр.с чл. 33, ал. 1 от договора за концесия, да заплати втората вноска от концесионното възнаграждение за 2014г. в размер на 87 247,36лв. с ДДС. Поради невнасяне на втората вноска, ищецът е пристъпил към усвояване на внесена от ответника в „Общинска банка“ АД, банкова гаранция в размер на 37 292лв (л.13-16) по чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от договора, за изпълнението на финансовите задължения по концесионния договор. След усвояване на гаранцията, към 24.01.2015г. по втората концесионна вноска, е останала дължима сумата 49 855,36лв., за което ответникът е бил уведомен с писмо изх. номер 03-01-392/11.02.2015г.
Съдът намира за неоснователно, възражението на ответника, че договорът е бил прекратен още на 2 ноември 2008г. по силата на т. 3 от Решение 92 на МС от 18.02.2009г. (л.184) за възлагане на министъра на МРРБ, да сключи допълнителни споразумения към действащите, към датата на приемане на решението концесионни договори за морски плажове за привеждането им в съответствие с чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. По делото е представено допълнително споразумение (л.20) от 26.02.2009г., по силата на което договорът за концесия е бил изменен в чл. 6, ал. 2, т. 4, относно процента плажна площ, която концесионерът е следвало да осигури за свободно поставяне на плажни принадлежности. Допълнителното споразумение , видно от представеното пълномощно/л. 183/, е подписано от Даниел Ризов, който е надлежно упълномощен от представляващите :„ЕЛПРИБОР“ АД и „Кортекс Трейдинг“ АД, като представители на „Лазурен бряг“ АД. С това доказателство, са оборени, възраженията на ответника, че анексът от 26.02.2009г. не е подписан от законните представители, оправомощени да представляват концесионера.
Предвид горното съдът приема, че договорът за концесия е действал и след втори ноември 2008г. и този извод се подкрепя и от поведението на ответника, който е продължил да плаща възнаграждение през годините, следващи 2008 г. и съответно- да полза предоставената концесия. В тази връзка, е неоснователно направеното оспорване на фактическите твърдения, въз основа на които са предявени исковете, относно дължимостта на сумата 49855, 36 лв. поради липса на договорно основание, тъй като не е сключено допълнително споразумение. Неоснователно е възражението за липса на промяна в първоначално договореното, относно начина на определяне на концесионното възнаграждение и съответно надплащане на суми, в размер на 30%, защото не е сключено допълнително споразумение, защото е доказано, сключването на такова.
Направените разходи от ответника, като концесионер, за периода от 2009- 2014 г. , също не го освобождават от договорното му задължение за заплащане на концесионно възнаграждение.
По отношение на евентуалното възражение, че договорът е прекратен от концесионера едностранно на основание чл. 43, т. 1 от договора, с едномесечно писмено предизвестие, с входящ номер 70-00-1195/07. 07.2014г. в МРРБ, съдът счита, че то също е неоснователно. Ответникът не проведе пълно и главно доказване на твърдението, че е настъпило прекомерно замърсяване на обекта на концесията, предизвикано от природни сили, от силните и проливно дъждове през месец юни 2014г., а именно, че замърсяването е било причинено от река Китенска, граничеща с концесионната територия, изразяващо се в образуване на кал, пясък, клони от дървета, части от дървета, листа и др. отпадъци по плажната ивица. По делото се установи, а и концедентът не оспорва, че е имало такива проливни дъждове, като последният е предоставил и заповедта на кмета на Община Приморско от 16.07.2014г. (л.174), с което е обявил бедствено положение в Община приморско вследствие на падналия пороен дъжд. На следващия ден бедственото положение е било отменено (л.173). Но наличието на проливни дъждове в района, не доказва, само по себе си, което следваше да бъде установено от концесионера, какво точно е било състоянието на морската плажна ивица, обект на процесната концесия вследствие на дъждовете. По делото не се събраха гласни доказателства, чрез разпит на свидетели или по друг начин, чрез писмени доказателства, какво е било състоянието на морската ивица, поради което съдът е в невъзможност да прецени, дали са били налице предпоставките на чл. 43, т.1 от договора за концесия, даваща на концесионера право да прекрати едностранно с писмено предизвестие договора. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че „ИФ ФАВОРИТ“ ООД, която е била подизпълнител по експлоатацията и поддържането на процесната крайбрежна плажна ивица (л.149), е направила разходи за 2014г. и 2015г. общо в размер на 23 745лв., от които за 2014г. – 1 615лв., а за 2015г. – 22 130лв. (л.239). Но това не дава отговор на въпроса, какво е било състоянието на морската ивица и дали са били налице предпоставките на чл. 43, т.1 от договора за концесия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че договорът за концесия не е бил прекратен едностранно от ответника, на основание чл. 43, ал. 1. Действащият договор и фактът на неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане, в срок, на втората вноска от концесионно възнаграждение, прави исковете- доказани, по основание.
Съдът намира възражението на ответника за нищожност на чл. 35, ал. 2 и на чл. 36, ал. 2 от договора, като накърняващи добрите нрави, поради прекомерност и като надхвърлящи присъщите на договорната неустойка, функции, за неоснователно. Този договор е сключен с държавата, а не между търговци. Дългосрочен е и договорените санкции за неизпълнение на задълженията, следва да изпълняват ефективно, всички свои функции и да гарантират изпълнение на поетите задължения, още повече, че договорените размери не са прекомерни, а обичайни.
Възражението за стопанка непоносимост, не подлежи на разглеждане, като недопустимо. Стопанската непоносимост не би могла да се предявява, като възражение срещу изискуема претенция на договорно основание. Тя следва да бъде упражнена, чрез конститутивен иск, по чл. 307 от ТЗ, с който да се постигнат, евентуално, като последица, промени в договорености, които ще имат действие, занапред и няма да имат обратно действие.
За доказване на предявените искове, по размер, по делото са представени писмени доказателства и е допуснато, изпълнено и прието основно и допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, възприета от съда. Вещото лице, въз основа на представените доказателства и проверка на счетоводството на ответника, констатира, след изчисляване на точния размер на концесионното възнаграждение за 2014 г. – 124639, 08 лв. с ДДС или 103865, 90 лв. без ДДС и приспадане на платената първа вноска от ответника – 37391, 72 лв. с ДДС и погасени 37392, лв. чрез усвоена гаранция, оставащата неизплатена част от втората вноска по концесионното възнаграждение за 2014г. в размер на 49 855,36лв.
Изчислена е и договорената, в чл. 35, ал. 1, лихва за забавено плащане, съгласно сроковете на забавата, предвид усвоената гаранция, за периода от 01.12. 2014 г. до 31. 05. 2015 г. лихвата е в размер на 2664,32 лв.
Експертът изчислява размера на неустойката за забава на плащане на втората вноска от възнаграждението за 2014 г. , договорена с чл. 35, ал. 2, която възлиза на 10905, 92 лв.
Изчислената неустойка, по чл. 36, ал. 2 от договора за концесия, в размер на 5% от годишното концесионно възнаграждение е 5193, 30 лв.
Въз основа на договореното и констатациите на експертизата, съдът приема за доказани и по размер, предявените искове, поради което следва да бъдат уважени, в пълен размер.
По отношение на направеното възражение за прихващане, съдът намира, че не са налице предпоставките за извършване на съдебно прихващане със сумата от 771 858,18лв. Сумата е формирана от три по-малки претендирани вземания на концесионера, които сами по себе си са неоснователни. Сумата от 182 660,14лв. за извършени надплащания в размер на 30 % за 2009-2014г. не се дължи от концедента, тъй като не е имало намаление на договореното концесионно възнаграждение, въпреки намалената разполагаема площ в концесионния обект. Страните не са подписани анекс към договора, за намаляване на възнаграждението, което да е основание, евентуално концесионерът да е надплатил в повече от това, което е бил длъжен да заплати. Другата сума, като част от възражението за прихващане, е в размер на 46 253,70лв., представляващи извънредни разходи на концесионера за 2014 и 2015г., също е неоснователно. Не е предвидено договорно и не е посочено законово основание, което да възлага тези извънредни разходи на концедента МРРБ, от което да се приеме, че са недължимо платени от концесионера, неоснователно се претендира и сумата 532944, 34 лв. – разходи, в общ размер, за периода 2009- 2014 г. надвишаващи приходите от дейността, предвид договореното между страните. Поради това, възражението за прихващане, в размер на 771 858,18лв. не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното и като приема предявените искове за доказани, по основание и размер и са неоснователно, направеното възражение за прихващане, съдът следва да осъди ответника за заплати на ищеца, претендираните суми, ведно с разноски, в общ размер 3111 лв. включващи: 250 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и 2861лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, по сметка на БОС, сумата 2741, 02 лв. – държавна такса.
Водим от горното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЛАЗУРЕН БРЯГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от „Тримона„ АД, ЕИК ********* и Стамо Стамов, гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 47 /автосалон „Шкода“/, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез юрисконсулт Н. Йовкова, гр. София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, сумата 68525, 56 лв. / шестдесет и осем хиляди петстотин двадесет и пет лв. и петдесет и шест ст. / включваща: 49855, 36 лв. – дължима неплатена втора вноска от концесионно възнаграждение за 2014 г. ; 2570, 98 лв. – лихва за забавено плащане на втората вноска от концесионно възнаграждение за 2014 г. за периода от 01. 12. 2014 г. до 31. 05. 2015 г. ; 10905, 92 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за плащане на втора вноска по концесионно възнаграждение за 2014 г. ; 5193, 30 лв. – неустойка по чл. 36, ал. 2 от договора, за неизпълнение други задължения и условия от договора за концесия, ведно с 3111 лв. / три хиляди сто и единадесет лв. / – разноски, като отхвърля, като неоснователно, направеното от „ЛАЗУРЕН БРЯГ“ АД, ЕИК *********, възражение за прихващане, за сумата 771858, 18 лв.
ОСЪЖДА „ЛАЗУРЕН БРЯГ“АД, ЕИК *********, представлявано от „Тримона „АД, ЕИК ********* и Стамо Стамов, гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 47/автосалон „Шкода“/, да заплати на Окръжен съд – Бургас, сумата 2741, 02 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и един лв. и две ст./ – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване, пред БАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :