Р Е Ш Е
Н И Е
№8
гр. Несебър, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 1467 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.И.Р. срещу
наказателно постановление № 19-0304-002258/22.08.2019г.
на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателката
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца, а на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателката потвърждава, че е управлявала
автомобила на посочените дата и час, но твърди, че не употребява алкохол. Сочи,
че не й е връчван талон за медицинско изследване. Твърди, че е отказала да бъде
изпробвана единствено с техническо средство за наркотици. Навежда, че не й е
било предлагано да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Намира, че е
нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 и ал. 8 от Наредба № 1/2017г. Обръща
внимание, че не са й издадени два талона за медицинско изследване. Развива
съображения за процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Моли
обжалваното НП да бъде отменено изцяло, алтернативно – да бъде отменено само в
частта относно нарушението, свързано с проверка за алкохол.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 31.07.2019г., около 01:40 часа, в гр. Несебър, на ул. „Хан Крум”, до
кръстовището с ул. „Струма”, с посока на движение – гр. Несебър, стара част, жалбоподателката
управлявала лек автомобил „Ауди А 5”, с рег. № ******, собственост на нейната
майка – св. В.К.. На автомобила били подадени звуков и светлинен сигнал да спре
за проверка от актосъставителя – Д.Д., мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър,
но той рязко продължил движението си. Същият бил преследван от полицейските
служители до училището в гр. Несебър, където спрял, а жалбоподателката го
напуснала и избягала. При напускането си тя била възприета от св. Д., а
впоследствие установена и доведена на място. Жалбоподателката била приканена от
св. Д. за извършване на проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества –
с Алкотест Дрегер 7410 № 0325 и Дрегер Дръг Тест 5000
№ 0041, но отказала да бъде тествана, тъй като твърдяла, че не е управлявала
автомобила. Впоследствие на място била извикана и майка й – св. К.. От св. Д.
бил изготвен талон за изследване № 0005169, който Р. отказала да й бъде връчен.
Последното било удостоверено с подписа на Марио Маринов. При тези данни св. Д.
съставил на жалбоподателката АУАН № 326372 от 31.07.2019г. за нарушения на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като отказала извършването на проверка за употреба на
алкохол и отказала извършването на проверка за наркотични вещества. Въз основа
на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 326372 от 31.07.2019г., талон за медицинско
изследване № 0005169, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, показанията на разпитания по делото актосъставител
Д. и показанията на св. К.. Посочените доказателства си кореспондират помежду
си и водят до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания
начин. Показанията на св. К. не разколебават горния извод, доколкото по нейни
твърденията на дъщеря й не е предлагано да бъде тествана за употреба на
алкохол, но самата свидетелката е пристигнала на мястото на по-късен етап,
поради което не е пряк очевидец на всички относими факти, вкл. и на изнесените
от св. Д., които са в насока, че приканил жалбоподателката да бъде тествана
както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът не споделя доводите за процесуални нарушения при издаване
на процесното НП. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози или да изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Такова съдействие може да бъде дадено чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с техническо средство, или чрез изпълнение от негова
страна на медицинско предписание, предписание с доказателствен анализатор за изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества. Това са и методите за установяване на употребата на
алкохол или наркотични вещества от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил алкохол или наркотични вещества. Следователно ако
водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от методите (съответно
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на
наркотични вещества), той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл.
174, ал. 3 ЗДвП. Поради тази причина не може да се приеме, че е налице
разминаване между АУАН и НП. И в двата акта са описани всички откази, дадени от
жалбоподателката, като е цитирана и нарушената норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се изразява в липса на съдействие от водача,
което води до невъзможност да бъде установено количеството алкохол в кръвта му или
употребата на наркотични вещества. В случая отделните откази са описани както в
текста на АУАН, така и в текста на НП. Налага се извод, че с извършеното в АУАН
и НП описание на нарушението не са допуснати нарушения, поради което
възраженията на жалбоподателката в обратната посока са неоснователни.
Не може да се приеме, че е
налице и нарушение, свързано с издаването на талон за медицинско изследване,
тъй като според чл. 3, ал. 2 от Наредбата при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване. Според чл. 3а от Наредбата установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата
на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая талон за
медицинско изследване е издаден по реда на чл. 3а от Наредбата поради отказ на
лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест. Издаден е
един талон, в който е вписан отказ на жалбоподателката да бъде изпробвана, като
в горната част на талона е записано, че се издава за проверка на алкохол и
наркотични вещества (никоя от хипотезите не е зачертана). Обстоятелствата по
чл. 3а от Наредбата са отразени от св. Д. в талона – в изпълнение на чл. 6, ал.
5 от Наредбата. В случая жалбоподателката е отказала да попълни, подпише и
получи талона за изследване, което се установява с подписа на още един
свидетел. Т.е. талонът е издаден при спазване на чл. 6, ал. 8 от Наредбата.
Самият талон издаден при спазване на бланката, предвидена в Приложение № 1 към
Наредбата, а отразеното в долната му част, че лицето отказва да бъде изпробвано
за употребата на алкохол чрез доказателствен анализатор и медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване, не представлява нарушение, тъй
като именно това са термините, използвани в съответната бланка. Това вписване е
свързано с допълнителните начини, при които е възможно да бъде установена
употребата на алкохол, които са неотносими към употребата на наркотични
вещества. Същото е съобразено с чл. 6, ал. 4 от Наредбата, касаеща употребата
на алкохол. Следователно не може да се приеме, че с вписания в талона текст
жалбоподателката е била заблудена. Същият е издаден при спазване на
изискванията за това.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че
жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употребата на алкохол, с техническо средство за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и че е отказала да даде кръв за извършване на
проба за медицинско изследване и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества – чрез отказ да получи талон за медицинско изследване. Т.е. поведението й
безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Отделните откази: 1. за
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, ведно с
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване и 2. за
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
ведно с неизпълнение на предписание за медицинско изследване за тази употреба,
са квалифицирани от наказващия орган и като отделни нарушения. Това е и напълно
логично, доколкото всяка от проверките цели установяването на различни факти и
обстоятелства, от значението за установяване на различни нарушения и
престъпления. Чрез проверката за алкохол в кръвта се цели установяване на
факти, свързани с административното нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП или
престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК, а чрез проверката за употребата
на наркотични вещества – за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Ето защо
всеки от отказите да се изпълни предписанието за проверка за употребата на
наркотични вещества или концентрацията на алкохол в кръвта представлява отделно
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същата норма има характер и на санкционна,
като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не съществува
възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършените от Р. административни нарушения наказващият орган й е наложил и
наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което
НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено. Наред
с това наказващият орган е препратил към различните предложения на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП (пр. 1 – касаещо проверката за употреба на алкохол и пр. 2 – касаещо
проверката за употреба на наркотични вещества).
Не се споделят възраженията на жалбоподателката, че не е
разбрала за необходимостта да окаже съдействие за извършена на проверка за
употреба на алкохол. Показанията на св. Д. в тази насока са категорични и сочат,
че той е поискал съдействие от Р. за проверка както за употреба на алкохол,
така и за употреба на наркотични вещества. Всякакви проверки са отказани от нея
с обяснението, че не е управлявала автомобила. От своя страна това обяснение
съответства на предходното й поведение, изразяващо се в опит да осуети
проверката след като не е спряла при подаден сигнал от контролните органи и при
спирането на автомобила е избягала от него. Т.е. не може да се приеме тезата,
че Р. не е дала съдействие за установяване употребата на алкохол, тъй като не е
разбрала, че св. Д. изисква да й се направи такава проверка. Цялостното й
поведение е било насочено към избягване на всякакви проверки. Както се посочи
показанията на св. К. не могат да установят обратното, тъй като тя се е появила
на по-късен етап от проверката. Не може да се приеме и тезата, че са необходими
специални правни знания, за да се окаже нужното съдействие на органите на
полицията. От показанията на актосъставителя се установява, че той ясно е
изложил пред жалбоподателката какви проверки се изискват от нея, но тя е
отказала с основния аргумент, че не е управлявала автомобила. Ето защо съдът
приема за доказано, че тя е отказала както да й бъде осъществена проверка за
употреба на алкохол, така и такава за употреба на наркотични вещества.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002258/22.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Д.И.Р., ЕГН **********,***,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца, а на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: