Присъда по дело №509/2021 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16 по НОХД № 509/2021 г.

ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по обвинителен акт, внесен от
Окръжна прокуратура – Бургас против подсъдимия С. Ж. К. с ЕГН
********** за извършено престъпление по чл. 343, ал.3 предл. последно, б.
„Б” предл. първо, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че на 02.01.2020 г. в гр. Бургас, област
Бургас, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено
Меган” с per. № ****, подсъдимият нарушил правилата за движение,
установени в чл. 119, ал.1 от ЗДвП като на бул. „Янко Комитов” в посока към
ул. „Лазар Маджаров”, до хипермаркет „Кауфланд“ не спрял и не пропуснал
пешеходеца Х. К. П., ЕГН *****, преминаващ по пешеходна пътека тип М 8.1
отдясно наляво по посока на движение на автомобила, и така по
непредпазливост причинил смъртта му, която настъпила на 25.01.2020 г, в
УМБАЛ „Бургас“.
До започване на разпоредителното заседание, постъпи молба от М. Д. П.
– съпруга на пострадалия Х. П. и от Д. Х. К. и К. Х. К. – негови синове, за
конституирането им като частни обвинители в наказателното производство.
В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от
НПК, съдът разгледа исканията за конституиране на страни и прецени, че е
спазен срокът по чл. 247Б ал.4 от НПК, поради което и с оглед представените
писмени доказателства, касаещи родствените връзки на молителите с
пострадалите (л. 51 от ДП) конституира като частни обвинители в
наказателното производство М. Д. П., Д. Х. К. и К. Х. К..
Съдебното производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК,
подсъдимият К. изрази желание да се приложи разпоредбата на чл. 371 т.2 от
НПК. С определение по чл. 372 ал.4 от НПК, съдът одобри направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
поддържа обвинението срещу подсъдимия К., като го намира за безспорно
доказано. Пледира за налагане на наказание, чийто вид и размер да бъде
определен при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под
1

предвидения в закона минимален размер, а именно в размер на около две
години лишаване от свобода, тъй като намира, че този размер на наказанието
е съответен на обществената опасност на деянието и дееца. Предвид липсата
на пречки за прилагането на чл. 66 от НК, счита, че не се налага изолирането
на подсъдимия от обществото за срока на наказанието, поради което счита, че
изтърпяването би могло да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от три години.
В съдебно заседание повереникът на частните обвинители пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода”, което да бъде определено по
вид и размер по правилата на чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК, тъй не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. В тази връзка предлага, с оглед данните за личността на
подсъдимия и чистото му съдебно минало, наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде определено към минималния размер. С оглед постигане
целите на наказанието, повереникът се съгласява със становището на
прокуратурата, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието,
предвид добрите характеристични данни за подсъдимия, включително и
обстоятелството, че същият е трудово ангажиран и живее на семейни начела с
майката на дъщеря си, за които се грижи. Моли съда да наложи на
подсъдимия К. подходящо наказание по реда на чл. 343Г от НК.
В съдебно заседание частните обвинители М. Д. П. и Д. Х. К. поддържат
становището на техния повереник. В съдебно заседание частният обвинител
К. Х. К., редовно призован, не се явява и не взема отношение по обвинението.
В съдебно заседание подсъдимият С.К., редовно призован, се явява.
Признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях; признава се и за виновен,
изразява съжаление за случилото се и се разкайва.
Упълномощеният защитник на подсъдимия моли за налагане на
наказание при условията на чл. 55 от НК като акцентира на направените от К.
самопризнания, необремененото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност, добрите му характеристични данни, както и на факта, че е и
баща на малолетно дете, за което полага грижи. Моли съда да приеме, че К.,
като водач, сам по себе си не представлява висока степен на обществена
опасност, като случилото се представлява изолиран случай както в неговия
житейски път, така и в неговото поведение като водач на МПС. Моли, ако
съдът не възприеме тезата за приложимостта на чл. 55 от НК, видът и
размерът на наказанието да бъде определен като се отчете превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли, наложеното на
подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за
2

изтърпяване за подходящ изпитателен срок, тъй като предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, целите
на наказанието могат да се постигнат и при приложението на чл. 66 от НК.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият С. Ж. К. е роден на **** г. в гр. Б., живее в същия град,
*** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***, ***.
Правоспособен водач е от 2009 г. и притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 14.06.2019 г., валидно до
14.06.2029 г. за категории „В“, „М“ и „АМ“ (л. л. 47-48 от ДП), като до датата
на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, имал допуснати три
нарушения на Закона за движението по пътищата, за които бил санкциониран
по административен ред през 2009 г., 2013 г. и 2015 г.
На 02.01.2020 г. около 10:04 ч., подсъдимият С.К. управлявал лекият си
автомобил „Рено Меган” с per. № *** в гр. Бургас, като се движел по бул.
„Янко Комитов” в посока към ул. „Лазар Маджаров” и се приближавал към
пешеходната пътека до хипермаркет „Кауфланд”. Автомобилът му се движел
в лявата пътна лента за движение, в лявото платно, със скорост от 50 км/час,
при ясно и сухо време, при прав пътен участък и при отлична видимост.
Горепосочената пешеходна пътека била ясно обозначена, както с пътна
маркировка тип М 8.1, така и с пътни знаци Д17 „Пешеходна пътека” от двете
страни на пътното платно за посоката на движение на автомобила.
По същото време пострадалият Х. К. П. предприел пресичане по
въпросната пешеходна пътека, като се движел със спокоен ход и в посока
отдясно – наляво пред автомобила, т.е. от хипермаркет „Кауфланд” към
жилищния комплекс, като бил обърнат с лявата страна на тялото си към
автомобила. В този момент, автомобилът, управляван от обвиняемия, се
намирал на разстояние от 91,7 метра преди пешеходната пътека.
Подсъдимият С.К. не предприел действия да спре управляваният от него
автомобил преди пешеходната пътека, за да пропусне пресичащият по нея
пешеходец П., поради което настъпил сблъсък между автомобила и
пешеходеца. Мястото на удара бил на пешеходната пътека, на 1,3 м. вляво от
осевата линия. Ударът бил челен, в дясната страна на автомобила и попаднал
в лявата страна на тялото на пострадалия П.. От удара тялото на пешеходеца
се възкачило на предния капак на автомобила, като главата се ударила в
предното обзорно стъкло и го счупила, след което пострадалият паднал на
асфалта, вдясно пред автомобила. Автомобилът продължил движението си,
като подсъдимият направил обратен завой и спрял на близката автобусна
спирка. Очевидец на произшествието станал свид. И. К., който се обадил на
тел. 112, а след това регулирал движението на автомобилите, за да не блъснат
намиращият се на пътното платно пострадал. На мястото на произшествието
пристигнал екип на ЦСМП – Бургас. Вследствие на настъпилото ПТП
3

пострадалият Х. П. получил множество травматични увреждания и бил
откаран от екипа на ЦСМП в „УМБАЛ – Бургас“ за лечение. На място
пристигнал и свид. М. У., работещ като младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, който изпробвал подсъдимия
С.К. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
номер ARBB 0068, при което бил отчетен отрицателен резултат.
След произшествието пострадалият Х. П. бил настанен за лечение в
„УМБАЛ – Бургас“ АД. След подобряване на състоянието му, на 20.01.2020 г.
той бил изписан за домашно лечение. Заради влошаване на здравословното
му състояние, на 24.01.2020 г. Х. П. отново бил приет в УМБАЛ – Бургас, в
Отделението по анестезиология и интензивно лечение, където, въпреки
проведеното лечение, починал на 25.01.2020 г.
От писменото заключение № 17/2020 г. по назначената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп, при
огледа и аутопсията на трупа на Х. К. П. са установени: мозъчен оток, тежка
двустранна бронхопневмония, увеличени размери на сърдечния мускул с
наличие на атеросклеротични плаки по съдовете, тъмна течна кръв, фрактури
на ребра в ляво от 5-то до 12-то, фрактура на лява раменна кост, лява
половина на таза и лява подбедрица, която е синтезирана с метална
остеосинтеза, картина на бързо настъпила смърт. Според вещото лице,
непосредствената причина за смъртта на Х. К. П. е острата дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, на фона на развилата се тежка
бронхопневмония. Причината за настъпилия смъртен изход е в причинна
връзка с настъпилото ПТП, при което са настъпили увреждания на двата бели
дроба – контузия на същите, хемо- и пневмоторакс, фрактури на ребра и
развилата се по-късно бронхопневмония, която от своя страна е в причинна
връзка с гръдната травма.
Съгласно писменото заключение № 543/2020 г. по назначената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
в резултат от настъпилото ПТП, т.е. от блъскането от лекия автомобил на
пешеходна пътека, пострадалият Х. П. е получил фрактура на ляв ацетубалум
без дислокация (разместване), което увреждане води до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за около 8-10 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; фрактура на ляв хумерус (раменна кост) без
размествания, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок от около 12-16 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес; фрактура на лява подбедрица, довела до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за около 4-5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; счупване на ребра от 5-то до 12-то в ляво е довело до
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 2,5 - 3 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес; контузия на бял дроб и наличен
хемоторакс водят до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
4

пострадалия. По време на лечението в ОАИЛ – Бургас са установени
контузионен бял дроб с плеврални изливи и субтотален пневмоторакс в ляво
(02.01.2020 г.), левостранен хемоторакс, подкожен емфизем в ляво (06.01.2020
г.), хемоторакс вляво, подкожен емфизем и десностранен плеврален излив
(10.01.2020 г.), левокамерна хипертрофия. При изписването от болницата
пострадалият е бил в подобрено общо състояние с предписана съответна
терапия и указания за домашно амбулаторно лечение, но на фона на
описаните изменения на дихателната и сърдечно-съдова система е развил
много бързо двустранна бронхопневмония и поради влошаване на
състоянието му е приет отново в болница. Установените усложнения и
настъпилия смъртен изход са в причинна връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие.
Съгласно писменото заключение по назначената в досъдебното
производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
скоростта на движение на л.а. „Рено Метан” с per, № ***, непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е била една и съща – 50 км/час,
която скорост съответства на получените травми от пострадалия пешеходец,
на видеоматериала и на свидетелските показания. Мястото на удара между
лекия автомобил и пешеходеца е в лявата лента за движение по бул. „Янко
Комитов” в посока от КАТ към ул. „Лазар Маджаров”, на пешеходната
пътека, на 1,3 м. вляво от осевата линия, като първото съприкосновение е
било с дясната част на автомобила и лявата страна на тялото на човека.
Поради ясното време, неинтензивното движение, правият и равен пътен
участък, обозначената пешеходна пътека с пътен знак и добре различима
пътна маркировка тип М 8.1, експертът приема, че водачът на автомобила е
имал обективната възможност своевременно да види пешеходеца и да намали
скоростта или да спре, за да го пропусне пред автомобила. При посочената
скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 29 м. Водачът е имал
обективна възможност да възприеме пешеходеца и техническа възможност да
спре преди мястото на удара. Произшествието е настъпило поради отнемане
на предимство от страна на водача на л.а. „Рено Меган” с per. № *** –
подсъдимия С.К., който е блъснал пресичащият по пешеходна пътека тип М
8.1, означена с добре различима пътна маркировка и сигнализирана с пътен
знак Д17, пешеходец Х. К. П.. Причините за произшествието са субективни и
зависят от водача К.. Водачът не е проявил внимание и предпазливост към
възрастния човек. Той е могъл да намали скоростта или да спре, за да
пропусне човека пред автомобила си. Пешеходецът правилно е пресичал по
пешеходна пътека със спокоен ход, след като е пазарил в магазин
„Кауфланд”. Конкретната причина за настъпване на ПТП е неосигуреното
предимство на пешеходеца от страна на водача К..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената фактическа обстановка бе изведена от съда въз основа на
5

признанието на подсъдимия и на доказателствения материал по делото,
събран в хода на разследването по досъдебното производство.
Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите
и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на
допълнителни доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни
следствени действия за събиране и на други доказателства, относими към
фактологията в обвинителния акт. Съдът прецени, че може да се ползва, при
постановяване на присъдата си, от признанието, направено от подсъдимия в
хода на съкратеното съдебно следствие, за фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, тъй като същото се подкрепя от събраните при
разследването доказателства и доказателствени средства, които съдът
прецени, че следва да кредитира, а именно: показания на свидетелите М.П.,
Д.К., К.К., И. К. и М. У., закрепени в протоколи за разпит на свидетели (л. л.
10-19 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него
(л. л. 4-9 от ДП); констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. л. 29-30
от ДП); свидетелство за съдимост (л. 46 от ДП); справка за нарушител-водач
(л. л. 47-48 от ДП); препис от Акт за смърт и копие от удостоверение за
наследници (л. л. 50-51 от ДП); медицинска документация, касаеща приема и
лечението на пострадалия в медицинско заведение след ПТП-то (л. л. 133-243
от ДП); 2 бр. СД, съдържащи записи от охранителни камери ( л. л. 26-27 от
ДП).
Посочените доказателства и доказателствени средства бяха
анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно и ценени като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а така също и като
изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване
изискванията на НПК.
За изграждане на фактическата обстановка по делото и преценка
достоверността на признанията на подсъдимия, съдът се възползва и от
специалните знания на вещи лица, представени по делото под формата на
писмени заключенията по назначени в досъдебното производство
съдебномедицински експертизи (л. л. 21-24 и 247-250 от ДП); техническа
експертиза (л. л. 32-45 от ДП), както и комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (л. л. 97-113 от ДП).
С оглед събиране на данни за личността на подсъдимия, в хода на
съкратеното съдебно следствие бяха приети като писмени доказателства
представени от защитата документи, касаещи семейното и трудово
положение на подсъдимия К..

ПРАВНИ ИЗВОДИ
6

І. По обвинението :
С деянието си подсъдимият С. Ж. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.3, предложение
последно, б. Б предложение първо, вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй
като на 02.01.2020 г. около 10:04 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, по бул.
„Янко Комитов“ в посока към ул. „Лазар Маджаров“, до хипермаркет
„Кауфланд“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, установени в чл.
119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта си или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на Х. К. П. с
ЕГН ***, като деянието е извършено на пешеходна пътека тип М 8.1.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да
направи извода, че обвинението, така както е предявено на подсъдимия, е
доказано по несъмнен начин.
Страните не спорят, а и от целият доказателствен материал по делото,
включително и от резултатите от извършената техническа експертиза на
предоставените записи от охранителни камери, разположени на
местопроизшествието, може да се направи фактическият извод, че на
посочените в обвинителния акт дата и място – на 02.01.2020 г. около 10:04
часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, по бул. „Янко Комитов“ в посока към ул.
„Лазар Маджаров“, на пешеходна пътека до хипермаркет „Кауфланд“, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, в което са взели участие
пострадалият пешеходец Х. К. П. и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №***,
който, видно от свидетелските показания, а и от признанията на самия
подсъдим, е бил управляван от подсъдимия С.К.. Датата, часът и мястото на
произшествието се установяват по безспорен начин чрез протокола за оглед
на ПТП и изготвеният към него фотоалбум, чрез приложените по делото
експертизи, както и чрез свидетелски показания, признанията на подсъдимия,
а също и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства.
Приложените по делото писмени заключения по назначените в
досъдебното производство съдебномедицински експертизи и комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза позволяват да се приемат за
безспорно установени както травмите, получени от пострадалото лице,
техният характер и механизмът на получаването им, така и непосредствената
причина за настъпване на смъртта му. Видно от представените писмени
заключения, първото съприкосновение е било между предната дясна част на
автомобила и лявата страна на тялото на пешеходеца, за което свидетелстват
преобладаващите отляво травми на пострадалия (фрактури на ребра вляво от
7

пето до дванадесето, фрактура на лява раменна кост, лява половина на таза и
лява подбедрица), като следствие удара тялото на пострадалия се е възкачило
на капака на автомобила, главата му е достигнала предното обзорно стъкло,
след което тялото било отхвърлено от автомобила и паднало на асфалта.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е развилата се остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, на фона на развилата се тежка
двустранна пневмония. Настъпилият смъртоносен изход е в причинна връзка
с настъпилото ПТП, тъй като заради него са настъпили увреждания на двата
бели дроба под формата на контузия на същите, хемо и пневмомотаркс и
фрактури на ребрата, а самата бронхопневмония е в причинна връзка с
гръдната травма.
Механизмът и конкретната техническа причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, а също и причинно – следствените връзки
между смъртта на пострадалия и настъпилото ПТП се установяват по
безспорен начин чрез неоспореното от страните писмено заключение на
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Анализирайки събраните при разследването доказателства и доказателствени
средства, прилагайки притежаваните от тях специални знания, експертите са
установили, че ПТП е настъпило единствено и само поради неправилните
действия на подсъдимия като водач на превозното средство. Видно от
експертното заключение, произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при сухо и ясно време, при добра видимост, при липса на
интензивно движение на МПС-та и пешеходци, на прав, равен участък със сух
асфалт. Лекият автомобил се е движел със скорост от 50 км/ч, колкото е
допустимата скорост за движение на МПС-та в населено място. Пешеходецът
К. е предприел пресичане на пътното платно по пешеходната пътека,
намираща се в близост до магазин „Кауфланд“, като се е движел със спокоен
ход и скорост от 3,2 км/ч. В момента на възникване на опасността
(навлизането на пешеходеца на пътното платно), автомобилът, управляван от
подсъдимия се е намирал на 91,7 метра от мястото на удара, което разстояние
е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 50
км/ч – 29 метра, следователно и предвид пътната обстановка, подсъдимият е
имал обективната възможност да възприеме пострадалия като опасност на
пътя и техническата възможност да спре преди мястото на удара. Липсата на
спирачен път преди удара, нито след удара, водят до извода, че подсъдимият
въобще не е забелязал пресичащия пострадал, въпреки съществуващата
обективна възможност за това. Видно от експертното заключение, ПТП-то е
било предотвратимо, както ако подсъдимият е бил внимателен и предпазлив
към уязвим участник в движението, така и ако лекият автомобил, управляван
от К. се е движел в дясната лента – тогава пешеходецът и автомобилът ще се
разминат без удар.
Твърдението на прокуратурата, че преди инцидента подсъдимият К. е
допуснал нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и това е станало причина за
8

настъпването на ПТП-то, следва да се приема за безспорно доказано. От двете
страни на пътното платно са били разположени пътни знаци Д17 „Пешеходна
пътека”, а на самото пътно платно била разположена пътна маркировка тип М
8.1, с които подсъдимият, като водач на МПС, е бил длъжен да се съобрази
като повиши вниманието си и бъде в готовност, при подход към пешеходната
пътека, да намали скоростта и да спре, ако възникне необходимост да
пропусне движещите се по нея пешеходци. Пътната обстановка е била
благоприятна за подсъдимия и не му е създавала обективни трудности и
пречки като водач на МПС, и предвид липсата на каквато и да е било реакция
от страна на К. спрямо опасността на пътя, следва да се приеме, че
вниманието му е било отклонено поради субективни причини.
Инкриминираното деяние, е извършено по непредпазливост от
подсъдимия, под формата на престъпна небрежност. К. не е предвиждал и не е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си т.е.
смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и
следователно – да осуети настъпването им.
Подсъдимият С.К. е пълнолетен гражданин, като липсват
обстоятелства, компрометиращи възможността му да разбира свойството и
значението на деянията си, и да контролира действията си. Ето защо и
предвид възрастта му и интелектуалното му състояние, изводимо от
завършената образователна степен, може да се твърди уверено, че у К. е
налице субективна възможност да извършва интелектуална дейност, водеща
до познание за свойствата на деянията си, за престъпни последици и за
възможната причинно-следствена връзка между тях. От друга страна,
съществуващата към момента на деянието фактическа обстановка е
позволявала на подсъдимия да възприеме със съзнанието си всички факти и
обстоятелства, необходими за предвиждане на обусловените от тях
последици. В конкретният случай, К., като водач на МПС е имал познание за
законовото ограничение на скоростта в населено място, но е имал и
обективната възможност да съобрази действията си с пътните знаци и пътната
маркировка, като се съобрази с тях и завиши вниманието си като водач,
подготвяйки се да намали скоростта, респ. да спре при подхода си към
пешеходната пътека, ако на нея има пресичащи пешеходци. Вместо това,
подсъдимия е бил разсеян, вниманието му не е било съсредоточено върху
пътната обстановка, затова не възприел своевременно като опасност на пътя,
пресичащият по пешеходната пътека пострадал и не предприел никакви
действия за предотвратяване на ПТП, макар обективно да е имал тази
възможност.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска
правна култура.
ІІ. По наказанието :
9

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът
прецени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, в това
число трайно утвърдените му трудови навици и семейното му положение.
Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимия за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на
делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК,
но прецени като обстоятелство, смекчаващо отговорността на К.,
демонстрираното от него през цялото наказателно производство искрено
разкаяние за стореното. Съдът не кредитира като отегчаващо отговорността
обстоятелство фактът на административно санкциониране на подсъдимия за
допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата, като съобрази, че
санкциите по тях са били заплатени от подсъдимия и поради изминалия дълъг
период от време следва да се считат за погасени по давност.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Предвид всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия С.К. обстоятелства,
съобразявайки се с неговата ниска степен на обществена опасност (предвид
неговото чисто съдебно минало и много добри характеристични данни), а
също и с обществената опасност на самото деяние, която не е по-висока от
обичайната за този вид престъпления, съдът прецени, че следва да определи
наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, тъй като не
установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на К. обстоятелства, несъобразяването с които би довело до
опасността от налагане на несправедливо наказание. Ето защо, съдът
определи на подсъдимия С.К. наказание при условията на чл. 54 от НК –
лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343,
ал.3 б.“Б“, предложение първо, вр. ал.1, б.„В”, вр. чл. 342 ал.1 от НК. При
конкретизиране на размера му така, както е определен в посочената
приложима правна норма от Особената част на НК – с минимум от три
години и с максимум от петнадесет години лишаване от свобода, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, включително и с конкретните условия, при които
престъплението е било извършено. Възприемайки този подход, съдът
констатира превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което прие, че размера на наказанието следва да бъде в границите под
средния, към минималния, предвиден за това престъпление. Предвид горното,
съдът определи на подсъдимия К. наказание в размер на три години лишаване
от свобода, което съдът намира за справедливо и за отговарящо на степента
на обществена опасност както на самото престъпление, така и на неговия
извършител. Така определеното по размер наказание „лишаване от свобода“,
съдът редуцира с една трета съгласно правилата на чл. 58А ал.1 от НК и
наложи на подсъдимия К. окончателно наказание от две години „лишаване от
свобода“.
10

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и много добрите му
характеристични данни, свидетелстващи, че инкриминираното деяние
представлява изолиран случай, съдът намира, че целите на специалната и
генерална превенция могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на К.. Ето защо и на основание
чл. 66 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от две
години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, считано
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343 Г от НК, съдът наложи на подсъдимия К. и
предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да
управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с
лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК, може да надминава срока
на последното най – много с три години. В настоящият случай, предвид
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия,
както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи, за
конкретния случай, срокът на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС да бъде в размер на четири години. Според настоящия съдебния състав,
този срок е достатъчен за подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено,
че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват и че трябва да
бъде изключително внимателен водач на пътя.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия С.К. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от
2450,80 лева (две хиляди четиристотин и петдесет лева и осемдесет стотинки)
за направените по делото разноски за експертизи.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	16
Дата:	2 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия:	Ангел Димитров Гагашев

Дело:	20212100200509
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2021 г.

Присъда по дело №509/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите