№ 5908
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110143575 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано
съвместно от изпълнителния директор ......... И. и изпълнителния директор ......., чрез
процесуален представител юрисконсулт Н. Д.а К. против Столична община, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Московска” № 33, чрез
процесуален представител юрисконсулт .........
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и
размер.
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Столична община, ЕИК *********, за сума в размер на 350.61 лв. -
главница за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС и злополуки“ на увреден от ПТП лек автомобил “БМВ 530“ с ДК№ ........,
както и сума в размер на 106.85 лв. - мораторна лихва за забава, Сочи, че с разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № 20221110112601/2022 г., 143-ти състав на Софийски районен съд е
уважил искането на ищеца и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. Сочи се, че
длъжникът - ответник е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че с полица № 0306X0229606 от 05.08.2016 г., ЗАД “Армеец” е
сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка “БМВ 530“ с
ДК№ ........, собственост на Н. И. К., със срок на действие от 08.08.2016 до 07.08.2017 г.
Твърди се, че на 05.04.2017 г., в 10:00 ч., на територията на Столична община, при
движение по бул. „Самоковско шосе“ в посока от Околовръстен път към с. Кокаляне,
непосредствено след автобусната спирка „Гребна база“ - Панчарево, лек автомобил марка
1
“БМВ 530“ с ДК№ ........ е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно - дупка. Твърди, че реализираното ПТП е нанесло материални вреди на лек
автомобил марка “БМВ 530“ с ДК№ ........, като се твърди, че е повредило двете десни гуми и
джанти. Твърди, че е съставен Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. от органите на
МВР.
Твърди, че Столична община, като юридическо лице, е собственик на пътното платно и
носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на вредите,
причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им работа, чрез бездействие, а именно незапълване на дупка на уличното
платно с асфалт, необезопасяване на дупката до извършването на ремонт чрез пътни
предупредителни табели - пътни знаци. Твърди, че вследствие попадане в дупка на уличното
платно е увреден л.а. “БМВ 530“ с ДК№ ........, застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС” в ЗАД „Армеец”.
Твърди, че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 2, ал, 1, т. 2
от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици.
Твърди, че съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди се, че собственикът на
процесния пътен участък, Столична община, е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно.
Твърди, че легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ е дадена в
Параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното
покритие. Ищецът твърди, че за да е предвидимо това препятствие, съответно за да се
породи задължение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил
задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл, твърди, че
липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на
автомобила не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя,
или презюмиране за наличие на такива. Твърди, че необозначената и несигнализирана дупка
не представлява видимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Твърди, че дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на
общинските пътища, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП се осъществява от кмета на
съответната община и съгласно чл. 19, ал. 2 и Параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП включват
действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение“. Твърди, че пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с Параграф I, чл. 14 от ДР на ЗП е и дейността по поддържане на пътя
в изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване в най-кратък срок - арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че
посочените дейности ответникът, като юридическо лице изпълнява чрез служителите си, или
други лица, на които е възложил извършването им. Твърди, че на основание чл.49 от ЗЗД,
ответникът носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност за причинените от
тези лица вреди при, или по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на
техни виновни действия, или бездействия. Твърди, че установената дупка по пътното платно
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на Параграф 1 т. 19 от ППЗДвП, тъй като,
както ищецът твърди, нарушава целостта на пътното платно и създава опасност за
движението.
Твърди се, че причинените имуществени вреди на собственика на л.а. “БМВ 530“ с
2
ДК№ ........ са описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Твърди се, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил
“БМВ 530“ с ДК№ ........ възлизат на 340.61 лева. Твърди, че ЗАД „Армеец“ АД е изплатило
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, за което твърди, че е видно от
Платежно нареждане № П 9671116/11.05.2017 г. Ищецът твърди, че общият размер на
заплатеното от застрахователя обезщетение е 350.61 лева, включително 10.00 лева за
извършени ликвидационни разноски но претенцията.
Твърди се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на
МПС да покрие щетите, причинени на процесното МПС. Твърди, че на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи
обезщетение до размера на изплатената сума.
Твърди се, че с писмо с изх. № Л - 4554/30.05.2017 г. на дружеството - ищец,
придружено с цялата ликвидационна преписка по образуваната в дружеството
ликвидационна преписка - щета № 10017030110023, получено на 31.05.2017 г., е поканил
ответника доброволно да заплати на ищеца сумата от 350.61 лева, но твърди, че същата не е
заплатена.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор ......... И. и
изпълнителния директор ....... и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, бул. „Московска” № 33, че съществува вземане на „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ......... И. и изпълнителния директор
......., и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, бул. „Московска” № 33, дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор
......... И. и изпълнителния директор ......., сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 15135/31.05.2022 година, издадена
по ч.гр.дело № 12601/20222 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
350.61 лв. (триста и петдесет лева и шестдесет и една стотинки) - главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 09.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 106.85 лева за периода
08.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
С отговора на исковата молба се оспорва основателността на заявения иск.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че участъкът от пътя, на който е настъпило
ПТП, е част от общинската пътна мрежа, поради което се стопанисва от Столична община.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП и фактическата обстановка,
посочена в протокола за ПТП и в подадената искова молба. Ответникът твърди, че
Протоколът за ПТП е доказателство само за осъществените от или в присъствието на
длъжностното лице факти, пряко възприети от него. В случая ответникът твърди, че
Протокол за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. е съставен от служител на ОПП - СДВР, без
3
същият да е бил свидетел на въпросното ПТП. Твърди се, че в схемата за ПТП липсват
данни и характеристики на твърдяната от ищеца неравност, както и че протоколът за ПТП е
съставен след твърдяното ПТП и не отразява релевантно фактическата обстановка относно
настъпилото ПТП. Ответникът твърди, че Протоколът за ПТП може да бъде годно
доказателство само за осъществените от или в присъствието на длъжностното лице факти,
пряко възприети от него. Твърди, че съставеният протокол е оформен формално, без
присъствие на свидетели и без изготвяне на снимков материал, изискуем съобразно чл. 2, ал.
2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисия за финансов
надзор и Информационния център към гаранционния фонд. Твърди, че протоколът е
съставен не въз основа на непосредствени сетивни възприятия на актосъставителя, а на база
изявления на участник в произшествието, адресирани до длъжностното лице и че същият не
се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на ПТП.
Ответникът оспорва представеното Уведомление - Декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ на водача на застрахованото МПС, като твърди, че същото е изпратено в
изключително нечетлив вид и не се съдържат доказателства и данни за твърдяната неравност
на пътното платно.
Ответникът твърди, че липсват доказателства за скоростта на движение на автомобила
към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя и
на превозното средство, с интензивността на движението, метеорологичните условия и др.
Ответникът твърди, че уведомлението за щета и декларация не се ползват с обвързваща
доказателствена сила относно отразения в него механизъм на твърдяно ПТП.
Ответникът твърди, че размерът на платеното обезщетение е недоказан. Твърди, че не е
ясно дали е отчетена амортизацията на процесните части, както и дали са изпълнени
поставените от застрахователя условия. Ответникът твърди, че липсват данни увредените
части да са били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП. Ответникът оспорва
възникването на регресно право на застрахователя срещу Столична община, като твърди
липса на валидно правно основание за изплащане на застрахователното обезщетение по
процесния договор.
Ответникът възразява в условията на евентуалност за намаляване на размера на
претендираното обезщетение, поради съпричиняване на вредите от страна на водача.
Ответникът твърди, че възприемайки пътната настилката водачът е следвало да се движи не
само с предвидената разрешена скорост, но и да подбере така съобразена скорост с пътните
условия, че да може евентуално да спре или да избегне препятствието на пътя.
Ответникът твърди, че в т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът спори, че липсва бездействие от негова страна, а вместо това твърди, че е
изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната
уредба.
Ответникът твърди, че Столична община, като стопанин на пътя, е положила всички
дължими усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в
процесния пътен участък, като твърди, че няма данни за наличие на дупки, неравности и
пропадания на пътното платно за процесния период. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че причина за настъпилите увреждания е несигнализирана, неподсигурена и
4
необезопасена дупка/неравност на процесния път.
Ответникът твърди, че не са доказани всички предпоставки за възникване на деликтна
отговорност по отношение на него според чл. 410 КЗ. Ответникът твърди, че са налице
единствено данни за изплащане на част от обезщетението от страна на застрахователя, като
твърди, че липсва потвърждение на годно основание и размер за изплащането.
Същевременно твърди, че липсват и безспорни данни за възникване на деликтната
отговорност по отношение на настоящия ответник - Столична община.
Ответникът прави възражение в условията на евентуалност за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане.
Ответникът прави възражение в условията на евентуалност за намаляване на
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за проведеното заповедно и
исково производство до минимални размери.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, а на ответника се присъдят разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, допуснато и
прието е заключението по назначената съдебно – автотехническа и оценителна експертиза,
въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации:
От анализа на писмените и гласни доказателства, както и съдебната автотехническа
експертиза се доказа, че на 05.04.2017г. около 10:00 часа в град София водачът на МПС БВМ
530d, рег. № ........ – кв.К., се е движел по Самоковско шосе с посока на движението от
Околовръстен път към село Кокаляне и по време на движение преминава през
несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно в района след
спирка на масовия градски транспорт, Гребна база Панчарево, вследствие на което
автомобилът получава увреждане на предна и задна десни гуми и джантите към тях.
Установи се, че от техническа гледна точка и при представените по делото
доказателства, че уврежданията по МПС БМВ 530d, рег. № ........, се намират в причинно-
следствена връзка с възможния механизъм на осъществяване на застрахователното събитие,
настъпило на 05.04.2017г.
Установи се от представеното становище на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, че към датата на настъпилото застрахователно събитие - 05.04.2017г. размерът
на щетите, нанесени на процесното МПС - БМВ 530d, рег. № ........, възлиза на 354,22лв.
/триста петдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, а с включени 10,00лв.
ликвидационни разноски - 364,22лв. /триста шестдесет и четири лева и двадесет и две
стотинки/.
От експертизата става ясно, че обичайните разноски на застрахователя се определят от
вида и степента на застрахователното обезщетение, като това могат да бъдат разноски,
направени за пътна помощ, изготвяне на снимков материал по щетата, заплащане хонорар за
труда на вещото лице, допълнителни огледи в сервизни условия, ангажиране на определени
експерти и др. В конкретния случай, вещото лице е констатирало, че по делото са посочени
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. /десет/.
5
От разпита на св. К. съдът приема за доказано, че същият е управлявал МПС БМВ
530d, рег. № ........, през 2017г. и уцелил една дупка, като ударил джантите с гумите. Карал
зад кола и не видял дупката, била е много близо, нямало много разстояние и не се е виждала.
Дупката не е била обезопасена, нямало е маркировка за нея, веднага спукал 2 броя гуми,
изкривил джантите. Там нямало възможност да се вдигнат повече от 45 км/ч., максимум,
веднага спрял, колата не можела да се помести. Дупката е била много дълбока, джантите
така се били изкривили, че колата не можела да се движи. Свидетелят К. веднага се обадил
на полиция и на “Армеец”,като от “Армеец” дошли на място, направили оглед на всичко,
снимали и си тръгнали. След това отишъл за обезщетение, платили му, като не знае колко
пари са му платили.
Показанията на св.К. съдът приема за верни, доколкото кореспондират с останалия
доказателствен материал, в това число с писмените доказателства, фотоалбум и
заключението по съдено – автотехническата и оценителна експертиза.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на фактическите констатации съдът е мотивиран до стори следните правни
изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е с правна квалификация чл.51,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите относно твърдяното съпричиняване.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
В казуса в тежест на ищеца беше да установи основанията на които основава иска си.
Същият в условията на пълно главно доказване следваше да установи, с оглед заявените от
ответника: възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя по застраховка "Каско" на причинителя на имуществени вреди
(делинквента). В този смисъл ищецът следваше да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната
община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е
съществувало действително правоотношение.
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
6
установено, че на пътното платно е имало необезопасена и необозначена дупка –
препятствие на пътя, в която е попаднала при движението си предна и задна дясна гума с
джантите на същите.
Пак от анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че именно с това препятствие на пътното платно и вредите нанесени на лекия
автомобил е налице причинно – следствена връзка, като св.К., като водач на увреденото
МПС не е бил в състояние да предотврати настъпването му. Не се установява от фактическа
страна, в неговото поведение да са налице обективни действия или бездействия, с които
същият да е допринесъл за настъпването на вредите по увредения лек автомобил, заради и
което заявеното от ответника възражение по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите е неоснователно и не води до намаляване на претенцията на
това основание. Вярно е, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата,
водачите на МВПС са длъжни да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори
и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Относно понятието "препятствие на пътя" легална дефиниция е дадена в § 1, т.
19 от ДР на ППЗДвП, а именно следва да се има предвид - всяко нарушаване целостта на
пътното покритие.
Настоящия съдебен състав, приема, че на задължението на водача да се съобразява с
пътната обстановка противостои задължението на ответника да поддържа пътното платно и
не създава предпоставки за настъпване на ПТП. Не се установи дупката на пътя да е била
обозначена или сигнализирана по някакъв начин, за да се приеме за основателно твърдяното
съпричиняване, а именно водачът да е знаел и да е следвало да предприеме действия по
избягване на дупката. При това съдът приема, че поради липсата на сигнализация за
неравностите по пътното плътно е било практически невъзможно водачът на автомобила в
конкретната ситуация да изпълни предписаното в чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
Несъмнено е, че според чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно, задължение да
осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по общинската пътна мрежа и да
поддържа изправността на пътното платно принадлежи на Столична община. В казуса не се
доказа от ответника, чиято беше доказателствената тежест, че осъществил грижата на добър
стопанин и е изпълнил законоустановените си задължения. В резултат на бездействието на
ответника, на собственика на МПС са причинени имуществени вреди, които са били
обезщетени от ищеца и на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за него се е породил правен интерес
да претендира платената сума от виновния за настъпилото ПТП. Ответникът и не спори, че
именно негово е задължението да поддържа в изправност пътната настилка в град София в
процесния участък. Съдът и прави извода, че това не е път от републиканската пътна мрежа,
поради и което именно отговорността на ответника се следва да бъде ангажирана в казуса.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, така и по
размер, доколкото прие от фактическа страна, че действителната стойност на увредените
части и техния ремонт е на стойност от 354,22 лева с ДДС, от които се претендират 350,61
лева, като с оглед диспозитивното начало следва да я уважи в цялост в размера, в който е
заявена пред съда.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка „Каско“. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от категорията на
застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на разходите за
ремонт на застрахования автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
7
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като Рим
II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
деликвентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде и
договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят - ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което
длъжник е третото лице – ответникът в настоящето производство. Преди суброгацията и
удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования и
неговото задължение не може да се модифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на застрахованото лице се
налага и правния извод, че застрахователят - ищец има и е носител на суброгационно право,
до размера на сумата, която се доказа, че е платил на застрахования, която сума ответникът
дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния
съд – така по аргумент от чл.422, ал.11 от ГПК – 9.3.2022 година до окончателното
изплащане на сумата и ведно с лихвата за забава, в който ответникът е изпаднал след
получаване на регресната покана.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника.
С оглед на горното, доколкото е налице завършен фактически състав за ангажиране на
отговорността на ответника, като собственик на вещта от която са произлезли вредите, но не
поради характеристиките на вещта, а поради неполагането на дължимата грижа на добър
стопанин, се следва, че исковата претенция за сумата от 350,61, представляващи изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на гореописаното
ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 9.3.2022 година до
окончателното изплащане на сумата е основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По претенцията за мораторна лихва с правно основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите
8
Наличието на акцесорно вземане, каквото е обезщетението за забава по смисъла на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите е обусловено от наличието на главен дълг.
Доколкото претендираната лихва за забава, като акцесорно вземане следва
основателността на главния иск, съдът следва да я уважи в претендирания размер, който
счита за доказан по правилата на чл.162 от ГПК, по преценка на съда. Следва да се посочи,
че несъмнено се установи, че ответникът е бил уведомен за претенцията, като срокът по
чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането е изтекъл на 30.6.2017 година, т.е. преди
депозиране на заявлението пред заповедния съд на 9.3.2022 година. Категорично в този
смисъл ответникът е изпаднал в забава за сочения от ищеца период – от 8.3.2019 година до
8.3.2022 година и за този именно период дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
106,85 лева, представляващи мораторна лихва за забава.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца се дължат
разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. При
доказани разноски на стойност 750,00 лева, съобразно уважения размер на исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ размер на
750,00 лева, от които съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК такива за
юрисконсултско възнаграждение за пред заповедния съд – 50,00 лева и за пред исковия съд –
150,00 лева. В този размер и с оглед заявеното възражение за прекомерност съдът счита, че
определеното юрисконсултско възнаграждение отговаря на положения труд, фактическата и
правна сложност на делото, процесуалната активност на юрисконсулта и защитимия
материален интерес.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ......... И. и изпълнителния директор
....... и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, бул. „Московска” № 33, представлявано от Кмета ...., че съществува вземане на „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор ......... И. и
изпълнителния директор ....... и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, бул. „Московска” № 33, представлявана от Кмета .... дължи на
„ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 31.05.2022г. по ч.гр.дело №
12601/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: 350,61 (триста и петдесет
лева и 61 стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 05.04.2017 г., в 10:00 ч., на територията
на Столична община, при което при движение по бул. „Самоковско шосе“ в посока от
Околовръстен път към с. Кокаляне, непосредствено след автобусната спирка „Гребна база“ -
Панчарево, лек автомобил марка “БМВ 530“ с ДК№ ........ е попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, за което е бил съставен Протокол
за ПТП № 1677649/05.04.2017 г. от органите на МВР, ведно със законната лихва върху
9
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд 09.03.2022
година до окончателното изплащане на вземането и дължи сумата от 106,85лв (сто и шест
лева и 85 стотинки), представляваща лихва за забава, дължима за периода 08.03.2019 година
до 08.03.2022 година.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, бул. „Московска” № 33, представлявана от Кмета .... да заплати на ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор ......... И. и
изпълнителния директор ....... сторените пред заповедния съд по ч.гр.дело № 12601/2022
година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по гр.дело № 43575/2023
година разноски в общ размер на 750,00 лева, съобразно уважения размер на исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10