№ 77
гр. Елхово, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20252310100197 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на предявен осъдителен иск с правно
основание чл.403, ал.1, предл.1-во от ГПК.
Ищецът – ЕТ“И.У.И.В.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.С.К., п.к.****, общ.Б., обл.Ямбол, ул.“С.Д.“, представлявано от И.В.К., действащ чрез
процесуалния си представител – адв.Н. И. от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения в гр.Бургас, е предявил с исковата си молба против
ответника – ЕТ“Н. Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Р.,
обл.Ямбол, ул.“Д.Б.“ №3, представлявано от Н. Д.Д., осъдителен иск за заплащане на сумата
от 16 545.21 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на
допусната обезпечителна мярка - запор на банковата сметка на ЕТ„И.У.И.В.“, в „УниКредит
Булбанк“ АД, с IBAN: *********, като претендираното обезщетение е съизмеримо със
законната лихва върху запорираната сума от 71 564.30 лева, за периода от 07.08.2023 г.
/датата на налагането на запора/ до 11.04.2025 г. /датата на вдигането на запора/, като
допуснатото обезпечение е за иск, който е отхвърлен с влязло в сила решение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Обстоятелствата, въз основа на които ищецът обосновава заявената с исковата си
молба претенция, са следните: Твърди се, че с Определение № 119/02.08.2023 г., постановено
по ч.т.д. № 39/2023г. по опис на Окръжен съд – Ямбол, е допуснато обезпечение на бъдещия
иск на ЕТ „Н. Д.“ против ЕТ „И.У.И.В.“ за заплащане на сумата от 71 564.30 лева, от която
47 770.56 лева - главница, представляваща незаплатена цена по договор за търговска
продажба, обективирана във фактура № 215/11.10.2018г. и мораторна лихва в размер на
23 793.74 лева, начислена върху горепосочената главница за периода от 11.10.2018 г. до
02.08.2023 г., чрез налагането на запор на банковите сметки на ЕТ „И.У.И.В.“ в посочената в
молбата за допускане на обезпечението банка до размера от 71 564.30 лева. На основание на
посоченото Определение е издадена Обезпечителна заповед № 21 от 02.08.2023 г., въз
основа на която е образувано изп.д. № 1056/2023 г. по описа на ЧСИ И. Х. с peг. № 878 на
КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Ямбол, по което изпълнително дело е наложен
запор на банковата сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД - IBAN ********* за
1
периода от 07.08.2023 г. до 11.04.2025 г.
Изложено е, че в рамките на исковото производство – т.д.№51/2023г. по описа на
ОС-Ямбол, имащо за предмет обезпеченото вземане, което е допуснато по горепосоченото
ч.гр.д., с влязло в сила на 31.01.2025 г. Решение № 1/03.01.2025 г., е отхвърлена исковата
претенция на ЕТ „Н. Д.“.
Посочва се, че с влязло в сила на 08.04.2025 г. Определение с peг. № 37 от 12.03.2025
г., постановено по ч.т.д. № 39/2023 г. по описа на ОС- Ямбол е отменено допуснатото с
Определение № 119/02.08.2023 г., постановено по същото дело обезпечение на бъдещия иск
на ЕТ „Н. Д.“ против ЕТ „И.У.И.В.“ за заплащане на сумата от 71 564.30 лева.
Твърди се, че на 11.04.2025 г. след изпращане на съобщение от ЧСИ И. Х. с peг. №
878 на КЧСИ по изп. д. № 1056/2023 г. до „УниКредит Булбанк“ АД, е вдигнат наложеният
запор на банковата сметка на ищеца в посочената банка.
Въз основа на изложеното ищецът счита, че ответникът следва да понесе риска от
незаконосъобразните си действия, както и обективната, безвиновна отговорност по чл.403,
ал.1 от ГПК. Визира, че размерът на вредите следва нормативната уредба за забава на
парично вземане и се съизмерява със законната лихва. Предвид на това в иск.молба са
изложени доводи, че за периода от 07.08.2023 г. - датата на налагането на запора до
11.04.2025 г. - датата на вдигането на запора, ищецът е претърпял вреди в резултат от
наложения запор върху сумата от 71 564.30 лв., за която исковете с горепосоченото Решение
№ 1/03.01.2025г., са били отхвърлени, тъй като не е могъл да разполага и оперира с
посочената сума за посочения период. Поради това ищецът счита, че има право на
обезвреда, която претендира в размер на законната лихва върху запорираната сума от
71 564.30 лева, която за периода от 07.08.2023 г. до 11.04.2025 г. възлиза на сумата от
16 545.21 лева. Според ищеца при материално неоправдано обезпечение, каквото е
процесното, е налице понесена от него имуществена вреда под формата на пропусната полза
и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за
периода на задържането й. Ищецът аргументира изложените в иск.си молба доводи с
въведената с нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично
задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване
вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен
ако действително претърпените вреди са в по-висок размер, който подлежи на пълно
доказване, каквито ЕТ „И.У.И.В.“ изрично заявява, че не претендира в настоящото
производство.
С исковата молба е заявено и искане за присъждане на сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си
молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане –
за изискване и прилагане на изп.д. № 1056/2023 г. по описа на ЧСИ И. Х. с peг. № 878 на
КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Ямбол.
Ответникът – ЕТ“Н. Д.“, с ЕИК *********, представлявано от Н. Д.Д., в
предоставения му 1-месечен срок, не се е възползвал от предоставената му процесуална
възможност и не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковата претенция и
не е посочил и представил каквито и да е доказателства.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се явява процесуалният му
представител – адв.Н. И. от АК-Бургас, който от името на доверителя си заявява поддържане
на исковата претенция по основание и размер. Направено е изрично искане по чл.238, ал.1
от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника и е заявено
поддържане на претенцията за присъждане на направените разноски по настоящото исково
производство, съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание за ответникът – ЕТ“Н. Д.“, редовно призован, не се явява
2
законен или процесуален представител, не се представя становище по исковата претенция и
не е заявено искане делото да се разгледа в отсъствие на представител на ответника.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.403, ал.1, предл.1-во от
ГПК - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 545.21 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на неоснователно допусната
обезпечителна мярка - запор на банковата сметка на ЕТ„И.У.И.В.“, в „УниКредит Булбанк“
АД, с IBAN: *********, като претендираното обезщетение е съизмеримо със законната
лихва върху запорираната сума от 71 564.30 лева, за периода от 07.08.2023 г. /датата на
налагането на запора/ до 11.04.2025 г. /датата на вдигането на запора/, като допуснатото
обезпечение е за иск, който е отхвърлен с влязло в сила решение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 15.04.2025г.
до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
ищеца чрез пълномощника му искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника - ЕТ“Н. Д.“, тъй като са налице кумулативните
предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, а именно: ответникът не е представил в
едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба и не се е явил представител на
негова страна в първото съдебно заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
В същото време са налице и материалноправните предпоставки на чл.239, ал.1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 от ГПК
и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани последствията от неспазването
на сроковете за размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание. Ответникът - ЕТ“Н. Д.“ е получил такова съобщение, връчено му по реда на
чл.50, ал.3 вр.с ал.1 от ГПК /изпратено на обявения му в търговския регистър адрес по
седалище и е получено от представляващия ЕТ – Н. Д./ на 02.05.2025г., както и е получил по
реда на чл.50, ал.3 вр.с ал.1 от ГПК – чрез Н. Д. на 05.07.2025г. призовка за насроченото за
04.09.2025г. съдебно заседание, на което не се е явил както законен, така и процесуален
представител, няма и направено искане делото да се гледа в отсъствие на представител на
ответника-ЕТ.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства – надлежно заверени копия за вярност с оригинала от – молба от ЕТ „Н. Д.“
въз основа на която е образувано ч.т.д. № 39/2023 г. по опис на Окръжен съд - гр. Ямбол;
Определение № 119/02.08.2023 г. постановено по ч. т. д. № 39/2023 г. по опис на Окръжен
съд - гр. Ямбол; Обезпечителна заповед № 21 от 02.08.2023 г. издадена по ч.т.д. № 39/2023 г.
по опис на Окръжен съд - гр. Ямбол; Определение от 12.03.2025 г. с peг. № 37, постановено
по ч.гр.д. № 39/2023 г. по опис на Окръжен съд - гр. Ямбол; Банково удостоверение № 0831-
64-003592/11.04.2025 г. от „Уникредит Булбанк“ АД, Решение № 1/03.01.2025 г., постановено
по т. д. № 51/2023 г. по опис на Окръжен съд - гр. Ямбол и от приложеното надлежно
заверено копие от изпълнително дело № 1056/2023 г. по описа на ЧСИ И. Х. с peг.№ 878 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Ямбол, съдът намира, че искът е вероятно
основателен. Предвидената в чл.403 от ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато
обезпечение, се основава на принципа за общата гражданска отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки дължи обезщетение за вредите,
които виновно и противоправно е причинил другимо. Тази разпоредба представлява общата
клауза за ангажиране на отговорността за вреди, противоправно причинени някому, извън
договорната отговорност. Отговорността по чл.403 от ГПК се основава на общата деликтна
отговорност, но е безвиновна, доколкото е в следствие на правомерно деяние - подаване на
молба, предвидена в закона, за обезпечаване на иск. Вредата в хипотезата на чл.403 от
ГПК е в размер на законната лихва за претендирания период. С нормата на чл.86 от ЗЗД е
3
въведена необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия
произход, гарантираната, подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е
освободен да доказва, е винаги законната лихва. Или с оглед на това предявената от ищеца
искова претенция предпоставя изграждане на убеждение за вероятната й основателност с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства -
наведените фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в исковата
молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с висока степен на
вероятна достоверност на представените писмени документи, чиято истинност не е
оспорена. Наложеният по молба на ответника запор върху сумите по посочената в иск.молба
банкова сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД и по- конкретно за сумата от 71 564.30
лева е причинил имуществена вреда на ищеца, тъй като го е възпрепятствал да ползва тези
си парични средства, да придобие граждански плодове от тяхното ползване, което
представлява имуществена вреда, тъй като ЕТ„И.У.И.В.“ е пропуснало да увеличи
имуществото си до размера на законната лихва върху запорираната сума от 71 564.30 лева.
Предвид на горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявеният иск с правно основание чл.403, ал.1,
предл.1-во от ГПК бъде уважен. Като законна последица от уважаването на иска, следва да
се присъди и лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.04.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на направените разноски в настоящото
исково производство, като е представил по делото и списък на същите по чл.80 от ГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр.с чл. 80 от ГПК, ищецът има
право на разноски в пълен размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в общ размер на
2 661.81 лева, от които 661.81 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване
на настоящото производство и 2 000.00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025г.,
фактура №93 от 02.09.2025г. и платежно нареждане за вътрешнобанков превод от
03.09.2025г.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се
връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от
това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако
е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовката за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че
може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239 вр.с чл.238, ал.1 от ГПК,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ“Н. Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Р.,
обл.Ямбол, ул.“Д.Б.“ №3, представлявано от Н. Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“И.У.И.В.", с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.С.К., п.к.****, общ.Б., обл.Ямбол,
ул.“С.Д.“, представлявано от И.В.К., действащ чрез процесуалния си представител – адв.Н.
И. от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения -
4
гр.Бургас, п.к.8000, ул.“В.Л.“ №16, ет.1, офис 114, на основание чл.403, ал.1, предл.1-во от
ГПК сумата от 16 545.21 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди,
вследствие на неоснователно допусната обезпечителна мярка - запор на банковата сметка на
ЕТ„И. У.И.В.“, в „УниКредит Булбанк“АД с IBAN: ******************, като
претендираното обезщетение е съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от
71 564.30 лева, за периода от 07.08.2023 г. /датата на налагането на запора/ до 11.04.2025 г.
/датата на вдигането на запора/, като допуснатото обезпечение е за иск, който е отхвърлен с
влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаването на исковата молба – 15.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЕТ“Н. Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Р.,
обл.Ямбол, ул.“Д.Б.“ №3, представлявано от Н. Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“И.У.И.В.", с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.С.К., п.к.****, общ.Б., ул.“С.Д.“,
обл.Ямбол, представлявано от И.В.К., действащ чрез процесуалния си представител – адв.Н.
И. от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения -
гр.Бургас, п.к.8000, ул.“В.Л.“ №16, ет.1, офис 114, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по настоящото дело разноски в общ размер на 2 661.81 /две хиляди
шестстотин шестдесет и един лева и 81 стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради
което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от
ОС-Ямбол в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5