РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. гр. Лом, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101040 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ДР. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес в ги съдебен адрес в , е предявил
срещу ответника „КРАСИ“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: представляван от Кр. Мл.
М.– Управител, искова молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца
задълженията си по договори за наем и за аренда на земеделска земя за стопанската
2019/2020г. в общ размер на 25009,49 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 25.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че претенциите произтичат от договори за наем и
договори за аренда на земеделска земя в землищата на: с. Септемврийци, с. Златия, с.
Игнатово, с. Бъзовец, четирите в общ. Вълчедръм, обл. Монтана, в гр. Козлодуй, с.
Крива бара и с. Гложене, трите в община Козлодуй, в с. Михайлово, общ. Хайредин и в
с. Дългоделци, общ. Якимово. Твърди се, че ищецът е собственик на земеделски имоти
и на идеални части от имоти в землищата на: с. Септемврийци, с. Златия, с. Игнатово,
с. Бъзовец, четирите в общ. Вълчедръм, обл. Монтана, в гр. Козлодуй, с. Крива бара и
с. Гложене, трите в община Козлодуй, в с. Михайлово, общ. Хайредин и в с.
Дългоделци, общ. Якимово, описани в табличен вид в исковата молба. За закупуването
от ищеца на описаните в исковата молба имоти ответникът е уведомяван своевременно
с уведомителни писма. Ищецът посочва, че ответникът ползва имотите му на правно
1
основание - вписани договори за наем и аренда на земеделска земя, изброени в
табличен вид за имотите във всяко отделно землище. Ищецът сочи, че до предявяване
на иска не е получил дължимото му се наемно/арендно плащане за описаните имоти за
стопанската 2019/2020г. Длъжникът е уведомен за придобиването на имотите от ищеца
с уведомителни писма. Посочва задължението на ответника по всеки от отделните
договори за аренда, общо по 54 броя договори. Общият размер на задължението към
ищеца по дължимите арендни вноски на посочените имоти за стопанската 2019/2020г.
възлиза на 25 009,49 лева, дължими съгласно описаните в исковата молба договори
за наем и аренда на земеделска земя до 31.12 на съответната календарна година, в
която изтича стопанската. Ищецът твърди, че въпреки многократните му опити да
разреши спора извънсъдебно, ответникът не извършил погасяване на задълженията
към ищеца.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание страните не се представляват. С писмено становище преди
първото открито съдебно заседание ищецът заявява, че цялата искова сума е заплатена,
като представя и преводни нареждания, но въпреки плащането от ответника,
претендира разноски за платената държавна такса по предявяване на иска.
Ответникът преди първото по делото открито с.з. е депозирал писмено
становище, в което заявява, че е платил в срока за отговор на исковата молба
претендираната сума. Моли, предвид заплащане на претенцията, разноските да
остават в тежест на ищеца. Навежда аргументи за неоснователност на иск за разваляне
на арендните договори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени договори за наем и аренда на земеделска земя,
подписани от двете страни, съгласно които са предоставени за временно и възмездно
ползване земеделски имоти, подробно описани в табличен вид в исковата молба, а
ответникът се е задължил да заплаща месечен наем/арендна цена в съответния размер,
дължими съгласно описаните в исковата молба договори за наем и аренда на
земеделска земя до 31.12 на съответната календарна година, в която изтича
стопанската. Така представените договори не са оспорени от ответника, поради което
съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях
обстоятелства.
В хода на съдебното дирене ищецът ангажира доказателства – платежно
нареждане от 09.07.2021г., установяващо факта на погасяване на задължението на
ответника по процесните договори в размер на 25009.49 лв. за платена рента/наем за
2019/2020г. стопанска година, какъвто е и размерът на исковата сума за главница.
При преценката на така събраните писмени доказателства съдът намира, че
2
процесните договори за аренда и наем на земеделска земя са сключени в съответствие
с изискванията на ЗСПЗЗ, същите са действителни и са породили арендни и наемни
правоотношения между страните.
Не се спори и че ответникът е изпълнил задължението си по договорите да
заплати общата арендна/наемна цена, която се претендира с исковата молба в размер
на 25009,49 лв.
Не е спорно също, че не е била заплатена наемната/арендна цена за стопанската
2019/2020г. по договорите в рамките на посочените в тях срокове – до 31.12 на
календарната година, т.е. до 31.12.2020г. Не е спорно, че вземанията са падежирали.
Безспорно е още, че след получаване на препис от исковата молба /на 09.07.2021 г./
ответникът е заплатил на същата дата - 09.07.2021 год., видно от преводното
нареждане, претендираната за главница сума в размер на 25009.49 лв.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК,
т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява
правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така
предявените искове за главница и лихва за забава от датата на предявяване на иска
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
В писменото становище по делото ответникът излага доводи за неоснователност
на иска за разваляне на договор за аренда. Иск от ищеца обаче за разваляне на договори
за аренда не е предявяван и не е приет за разглеждане, а единствено в исковата молба е
посочено в т.нар. „особено искане“, че следва исковата молба да се счита за
уведомление по чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за прекратяване на аренден договор по отношение
на конкретни имоти поради забавяне на арендното плащане, както и че исковата молба
следва да се счита за отправена покана за предаване владението върху имотите. Поради
липсата на предявен иск за разваляне на арендни/наемни договори съдът не дължи
произнасяне, като съображенията на ответника в тази насока са безпредметни и
неотносими към спора.
По отношение на разноските:
Спорно между страните по делото е следва ли да се присъждат разноски в полза
на ищеца, предвид извършеното заплащане на претендираните суми. По принцип
въпреки извършеното в хода на процеса плащане, ответникът не следва да се освободи
от задължението за разноски, доколкото същият е извършил плащането след
получаване на исковата молба и следователно е дал повод за образуване на делото.
Съдът не приема възражението на ответника в писмената му защита, че не е бил
надлежно уведомен за договорите, т.е. за задълженията си към ищеца, което се
опровергава от приложените по делото от л. 166 до л. 207 уведомителни писма и
известия за доставяне към тях, с които ищецът уведомява ответното дружество, че е
придобил имотите, описвайки ги подробно в табличен вид във всяко от писмата. По
3
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, на ищеца се дължат направените по
делото разноски в пълния им размер, доколкото ответникът е дал повод за завеждане
на делото. Разноските надлежно се претендират. Такива са направени за внесената
държавна такса в размер на 1000,38 лв. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДР. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес в , срещу
„КРАСИ“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: представляван от Кр. Мл. М.– Управител,
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца задължения по
договори за наем и за аренда на земеделска земя, находяща се в землищата на с.
Септемврийци, с. Златия, с. Игнатово, с. Бъзовец, четирите в общ. Вълчедръм, обл.
Монтана; в гр. Козлодуй, с. Крива бара и с. Гложене, трите в община Козлодуй, обл.
Враца; в с. Михайлово, общ. Хайредин, обл. Враца и в с. Дългоделци, общ. Якимово,
обл. Монтана, за стопанската 2019/2020г., в общ размер от 25009,49 лева /двадесет и
пет хиляди и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска - 25.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземанията, като ПОГАСЕНИ чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „КРАСИ“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: , представляван от Кр.
Мл. М.– Управител, ДА ЗАПЛАТИ на ДР. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес в
, сумата от 1000.38 лв. /хиляда лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за
настоящата инстанция за платена държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Монтански окръжен съд
в 2-седмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4