Решение по дело №694/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 159
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20212330200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Ямбол, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200694 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ„***.“, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр.Я*, ж.к. „***“, 9-Г-85,
представляван от Р. ХР. ГР., подадена чрез адвокат от АК-Я*, против
Наказателно постановление № 563549- F *** г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Б* в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ***г.
на ИД на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба № *** г. на МФ, вр.чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, като при
издаването му са нарушени материалния и процесуалния закон и същото е
постановено при неизняснена фактическа обстановка, изразяваща се в
следното: в какво качество лицето, записано в протокола за извършена
проверка като Веселка Евлогиева Василева е получило сумата от 1.20 лв. /1
монета от 1 лв. и една монета от 0.20 лв. от извършената контролна покупка
на една подаръчна торбичка; това лице било ли е оторизирано от собственика
на търговеца да извършва продажби в негово отсъствие; имало ли е лицето
1
достъп до монтираното и работещо в обекта фискално устройство; за чия
сметка лицето е получило процесната сума-дали за своя или за сметка на
търговеца при положение, че при извършения опис на паричните средства не
са намерени монети от 1 лв. и 0.20 лв. Сочи се също, че търговецът не е приел
плащането, поради което за същият не е възникнало задължение да издаде
касова бележка от фискалното устройство, тъй като в момента на плащането
не се е намирал в обекта и физически е бил в невъзможност да издаде
фискална касова бележка.
В съдебно заседание търговецът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като се претендират и
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з., чрез упълномощения
си представител оспорва жалбата, като счита наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и моли съда същото да бъде потвърдено, като се
претендират и направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства,
наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на
страните, прие за установено:
На 27.10.2020 г. в 15:33 часа била извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС щанд за цветя, находящ се
гр.Я*, ж.к. „***“ 2, стопанисван от ЕТ„***“ от служители на ТД-НАП, сред
които бил и свид. Т. при която се установило следното: преди легитимацията
на органите по приходите била извършена контролна покупка на 1 бр.
подаръчна торбичка на стойност 1.20 лв. за която покупка не и бил издаден
нито фискален касов бон от наличното в обекта и свързано с НАП фискално
устройство модел *** на ФУ: ***и фискална памет № *** нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата била
заплатена от Д* М*е* - инспектор по приходите, а плащането било прието от
В*Е* В*с ЕГН **********, която при продажбата не е издала фискален касов
бон за полученото плащане. Била издадена разпечатка на КЛЕН от
фискалното устройство за дата 27.10.2020 г. от която се установило, че за
горепосочената продажба не е бил издаден фискален касов бон и бил съставен
2
ПИП серия АА № № *** г., към който бил приложен и опис на паричните
средства в касата на търговския обект към момента на започване на
проверката. В съдържанието на процесния протокол, в раздела за заетите лица
в проверявания обект към момента на проверката било записано името на
представляващия търговеца и „1 лице-неустановено“. В раздела за искания,
бележки и възражения на проверяваното лице било записано от
представляващия търговеца „Имам възражения. Продажбата в магазина е
извършена от колежка в съседен обект, без мое знание и съгласие“.
За констатираното нарушение на 22.12.2020г. на търговеца, в
присъствието на неговият представител бил съставен АУАН в който
актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.25.ал.1,т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.1 от ЗДДС.
В последствие на 21.06.2021 г. при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Същото е било връчено на представляващия ЕТ на 29.06.2021
г., а жалбата, предмет на настоящото производство е била депозирана
директно до ЯРС на 01.07.2021 г.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от
показанията на разпитания по делото свидетел и приложените и приобщени
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима, а по същество – основателна, поради следните съображения:
Атакуваното НП е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Б* в Централно управление на НАП, в рамките на неговата компетентност
съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
изп. директор на НАП.
В разглежданият случай от доказателствата, събрани по настоящата
3
административно-наказателна преписка, не се установява по несъмнен начин,
че търговеца е осъществил състава на визираното административно
нарушение. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/. Според ал. 3 на чл. 118
ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко
плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. По делото се
установи, че при съставяне на акта представителя на ЕТ е направил
възражения, като е посочил, че продажбата в магазина е извършена от
колежка от съседния магазин без нейно знание. В тази насока не е извършена
проверка на това обстоятелство, което е било абсолютно наложително с оглед
установяване на административното нарушение, т. е дали за него не е
възникнало задължение да издаде фискална касова бележка от работещото
фискално устройство. Без да извърши проверка в тази насока, което е
абсолютно задължително за административно-наказващия орган, последният
е наказал нарушителя за описаното административно нарушение. Следва да
се има предвид, че е в тежест на АНО е да докаже по един безспорен и
несъмнен начин описаното административно нарушение. Съгласно
императивната норма на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, наказващия орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В разглеждания случай с възражението си търговеца е въвел
спорни обстоятелства относно фактите по установяване на
административното нарушение и това е довело до задължението на АНО да
ги провери. След като това не е установено по един несъмнен и безспорен
начин, то съда приема, че така отправеното административно обвинение е
недоказано, а и оттам, че ЕТ „***“ не е осъществил състава на визираното
административно нарушение. Още повече, от приложения по делото опис на
4
паричните средства в касата се установява, че не са налице монети от 1 лв и
20 ст., платени при покупката така, както се сочи в обжалваното НП.
Отделно от горното, не е ясен и приложения закон. Както се посочи, с
атакувания ЕФ отговорността на дружеството е ангажирана в хипотезата
чл.638, ал.4 от КЗ. Текстът предвижда, че кПо тези съображения съдът
намира, че жалбата е основателна и обжалваното НП, като
незаконосъобразно, следва да се отмени.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 370 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и
следва да се уважи, като е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По
въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или от ТД-НАП-Б***.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Б* в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ***г.
на ИД на НАП, с което на ЕТ„***.“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.Я***, представляван от Р. ХР. ГР. на основание чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.
118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДАТД-НАП гр. Б* да заплати на ЕТ„***“, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.Я*** представляван от Р. ХР. ГР.
5
направените разноски по делото в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
НЕ УВАЖАВА искането на ТД-НАП-Б* за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС , в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6