№ 883
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513239 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13239/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична
община срещу решение №7361 от 10.05.2023 г постановено по гр.д.№40383/22 г на СРС ,
124 състав ; с което по иск с правно основание чл.439 ГПК на С. М. М. ЕГН ********** от
гр.София срещу въззивника е признато за установено , че М. не дължи сумата от 223,13
лева – неуточнена главница и законна лихва от 2,48 лева за периода 31.03.-10.05.2022 г ;
320,35 лева неуточнена главница и законна лихва от 3,56 лева за периода 31.03.-10.05.2022 г
; 151,88 лева неуточнени неолихвяеми вземания ; както и разноски по изп.дело от 100 лева
и 231,87 лева такси по ТТРЗЧСИ , за събирането на които е образувано изп.дело
№20228630401148 на ЧСИ №863 С.Х. ; поради плащане от 27.01.2021 г чрез „Изипей“ на
сумата от 1237,03 лева . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В случая задълженията
на ищеца за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци са установени с акт за
установяване на задължение/АУЗ/ по чл.107 ал.3 ДОПК №680163-1 от 22.01.2021 г на СО ,
Отдел ОП-Люлин , който не е обжалван и е влязъл в сила . Плащането от 27.01.2021 г чрез
„Изипей“ на сумата от 1237,03 лева е взето предвид от СО в искането за образуване на
изпълнително производство като не са претендирани всички дължими суми по АУЗ , а само
тези които не са били платени . Задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци възникват по закон и не е необходимо издаване на АУЗ , за да бъдат
1
дължими . В случая ищецът не е оспорил задълженията си – включително стари такива - по
реда на ЗМДТ и ДОПК . Задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци са публични общински вземания по чл.162 ал.2 т.1,3,9 ДОПК . Налице е
доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело и за него е приложим чл.169
ал.3а ДОПК , а не чл.76 ЗЗД . Съгласно чл.169 ал.3а ДОПК до заявяването им за
принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се
погасяват по реда на възникването им , а когато се отнасят за една и съща година, лицето
има право да заяви кое от тях погасява. В случая ищецът не е имал право да заяви /определи/
реда за погасяване на задълженията му , тъй като задълженията му са били за различни
години . По тази причина Столична община е погасила с процесното плащане стари
задължения на ищеца . Общата давност по чл.171 ал.1 ДОПК не се прилага служебно , а
абсолютната давност по чл.171 ал.2 ДОПК не е изтекла .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В писмена защита
счита , че жалбата е неоснователна . СРС законосъобразно е приложил чл.76 ЗЗД и всички
процесни задължения са погасени .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2023 г
и е обжалвано в срок на 25.05.2023 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Доколкото изпълнението на процесното публично вземане се извършва от ЧСИ по чл.163
ал.4 ДОПК , то релевирането на погасяване на вземането чрез плащане следва да стане по
реда на чл.439 ГПК и пред граждански съд , а не по реда на ДОПК пред административен
съд . В този смисъл са определение №130 от 24.07.2017 г по ч.гр.д.№756/17 г на ВКС , II ГО
, определение №5 от 04.02.2020 г по адм.д. № 66/2019 г., Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС ,
определение №81 от 21.09.2018 г по адм.дело № 31/2018 г., Смесен 5 чл.състав на ВАС и
ВКС , определение №45 от 08.07.2016 г по адм.д. №21/2016 г, Смесен 5 чл.с-в на ВАС и
ВКС и др. По делото няма данни сумата по АУЗ да е събрана от ищеца към датата на
исковата молба , поради което исковете са допустими .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че процесните задължения са претендирани от
ответника СО по изп.дело №20228630401148 на ЧСИ №863 С.Х. във връзка с издаден акт за
установяване на задължение/АУЗ/ по чл.107 ал.3 ДОПК №680163-1 от 22.01.2021 г на СО ,
Отдел ОП-Люлин . Безспорно с разписка от 27.01.2021 г на „Изипей“ са платени 1237,03
2
лева , като в разписката е посочено , че се плащат задължения за периода 01.01.2016 г –
31.12.2020 г . Приложим е чл.76 ал.1 ЗЗД като ищецът е заявил изрично кои задължения
погасява , а ответникът не може да се позове на чл.76 ал.2 ЗЗД и да прихване от плащането
други задължения .
Решението на СРС е неправилно . Предмет на процесните искове по чл.439 ГПК е
недължимост на претендираните от ответника спрямо ищеца суми по изп.дело
№20228630401148 на ЧСИ №863 С.Х. . Ищецът се позовава на новонастъпил след
издаване на АУЗ факт – плащане с разписка от 27.01.2021 г на „Изипей“ . Безспорно с
разписката са платени 1237,03 лева , като в разписката е посочено , че се плащат задължения
за периода 01.01.2016 г – 31.12.2020 г . Други основания , поради които процесните
вземания са погасени или не се дължат напр. давност /включително абсолютна давност/ не
са предмет на делото . Извън предмета на делото е да се изследва и принципната дължимост
на сумите по АУЗ – компетентен при обжалване по административен ред е съответният
орган на СО , съответно при съдебно обжалване - административният съд . Искът по чл.439
ГПК поначало предполага неоспорено и влязло в сила изпълнително основание.
В случая спорът между страните се състои в това дали ищецът е имал право да заяви ,
съответно да погаси с доброволното си плащане от 27.01.2021 г само задълженията си за
периода 01.01.2016 г – 31.12.2020 г . От приложеното по делото искане за образуване на
принудително неизпълнение и от АУЗ се установява , че сумата от 223,13 лева главница
представлява дължим остатък за данък върху недвижимите имоти по партида
№7212Н55710 за периода 2018 г – 2020 г , а сумата от 320,35 лева представлява дължим
остатък за такса битови отпадъци по партида №7212Н55710 за периода 2017 г – 2020 г .
Сумата от 151,88 лева неуточнени неолихвяеми вземания представляват лихви до 30.03.2022
г върху посочените вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци .
Основателен е доводът на въззивника-ответник , че първоинстанционният съд не е
съобразил особения предмет на вземанията на взискателя – публични общински
вземания съгласно чл.162 ал.2 т.1,3,9 ДОПК , съответно , че относно погасяването им е
приложим ДОПК , а не ЗЗД . Съгласно чл.169 ал.3а ДОПК до заявяването им за
принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се
погасяват по реда на възникването им . Само ако вземанията се отнасят за една година
лицето има право да заяви кое от тях погасява.
В случая ищецът не е имал право да заяви /и сам да определи/ реда за погасяване на
задълженията му , тъй като задълженията му са били за различни години . Това се
установява от АУЗ , а също и от приетата пред СРС ССЕ , според която ищецът е имал
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци още от 2013 г ,
като няма данни тези по-стари задължения да са били погасени, включително преди
процесното плащане да е поискано отписването им поради изтекла давност . По тази
причина Столична община законосъобразно е погасила с процесното плащане по-стари
задължения на ищеца . В този смисъл е и трайната практика на ВАС – решение №7929 от
22.06.2020 г по адм.дело № 1831/2020 г, VІІІ Отделение на ВАС , решение №8968 от
3
07.07.2020 г по адм.дело № 8948/2019 г, І Отделение на ВАС , решение №7827 от 13.07.2023
г по адм.дело №10832/2022 г, І Отделение на ВАС и др. При подаване на искането за
образуване на изпълнително производство ответникът е съобразил плащането на част от
сумите по АУЗ и е претендирал сумите по АУЗ само частично .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят . С
оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските на ответника пред СРС и пред
настоящия съд .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7361 от 10.05.2023 г постановено по гр.д.№40383/22 г на СРС , 124
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. М. М. ЕГН ********** от гр.София срещу Столична община
да се признае за установено на основание чл.439 ГПК , че М. не дължи сумите от 223,13
лева – главница представляваща дължим остатък за данък върху недвижимите имоти по
партида №7212Н55710 за периода 2018 г – 2020 г и законна лихва върху нея от 2,48 лева за
периода 31.03.2022 г-10.05.2022 г ; 320,35 лева главница представляваща дължим остатък за
такса битови отпадъци по партида №7212Н55710 за периода 2017 г – 2020 г и законна
лихва върху нея от 3,56 лева за периода 31.03.2022 г -10.05.2022 г ; 151,88 лева лихви за
забава до 30.03.2022 г върху посочените вземания за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци ; както и разноски по изп.дело от 100 лева и 231,87 лева такси по
ТТРЗЧСИ , за събирането на които е образувано изп.дело №20228630401148 на ЧСИ №863
С.Х. ; поради плащане от 27.01.2021 г чрез „Изипей“ на сумата от 1237,03 лева .
ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Столична община сумата
от 300 лева разноски пред СРС и 125 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4