№ 2172
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско
дело № 20211110164312 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – З. В. С. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява
се лично.
ОТВЕТНИКЪТ – ******** – уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адв. Н., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили молби-становища и искания от ищеца
с входящи номера от 23.01.2023 г. общо 43 на брой, както и уведомление от
ищеца с вх. номер 27540 от 01.02.2023 г.
1
СЪДЪТ
ВРЪЧИ препис от докладваните молби и становища на процесуалния
представител на ответника, с изключение на молба от ищеца с входящ на СРС
№ 17825/23.01.2023 г. и приложените към молбата писмени документи, както
и с изключение на уведомлението от ищеца от 01.02.2023 г., доколкото
преписи не са представени за другата страна.
АДВ. Н. – Ще искам срок за становище по тези молби. Водя допуснатия
ни свидетел, отвън е.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел на ответника.
В залата се въведе свидетелят, допуснат до разпит по искане на
ответника.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
Н.Т. К. – 38 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
На въпроси на АДВ. Н.:
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Работя като юрисконсулт в „********“ от 12-13
години. Познавам ищеца, даже ми е преподавал, когато съм учил там.
Участвал съм в съставяне на протоколи на 18.02.2021 г. и на 17.03.2021 г. във
връзка с изпращане на документи на З. С.. Участвал съм, да, влиза ми в
длъжностната характеристика. Понеже изпращахме заповедите и другите
неща – искането за обяснение, първото по процедурата, по куриер и те не се
връщаха, реших да проверя в департамента, оттам казаха, че нямат телефон,
2
нямат имейл, служебен имейл – няма, в личното досие в CV-то се намери
един имейл, на който се опитахме да изпратим нещата, за което съставихме
въпросните протоколи. За единия със сигурност се върна, че адресът е
блокиран, или нещо подобно. CV-то беше в личното трудово досие на З. С.,
служебно CV – никой не прави…
АДВ. Н. – Дали г-жо Съдия, може да предявите на свидетеля двата
протокола, за да потвърди подписа си? Повече въпроси нямам.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол на л. 106 от делото от
17.03.2021 г. и го ЗАПИТА дали има негов положен подпис.
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Да, има мой подпис, там където пише Н.Т. К..
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол на л. 158 от делото от
18.02.2021 г. и го ЗАПИТА дали има негов подпис.
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Да, има мой подпис под номер 3, където пише
НИКОЛАЙ К., подписът е мой.
АДВ. Н. – Нямам повече въпроси.
З. С. – Свидетелят твърди, че повече от 10 години работи в НБУ и
въпросът ми е към него: „Колко пъти за тези 10 години е изпращал и
получавал от ищеца на този електронен адрес съобщения, за да твърди, че
това е електронния адрес на ищеца?“
АДВ. Н. – Възразявам, той не твърди, каза, че са го намерили в CV-то
на ищеца…
З. С. – Но, той казва, че подписът под протокола до който е изпратен, е
3
негов, това означава, че той удостоверява изпращането до този адрес и затова
го питам: „В тези 10 години, колко пъти той е изпращал и получавал отговор
до този адрес, който твърди, че е на ищеца?“ Защото твърдението е, че това
е адрес, който аз ползвам.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Изпращал съм два пъти, съгласно двата протокола.
Преди това не ми се е налагало да изпращам. На мен като цяло не ми се е
налагало за тези 10-11-12 години да комуникирам по този начин с ищеца. Не
твърдя, че това е негов имейл. Казах, че съм го намерил в личното му трудово
досие, в автобиографията.
З. С. – Твърди, че този електронен адрес му бил станал известен от
документи, които са в трудовото досие. Нали така? Той виждал ли го е, или
някой му каза за този електронен адрес? Виждал ли го е или някой му го
каза?
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Лично прегледах трудовото досие и там в
автобиографията беше посочен този имейл.
З. С. – Значи, лично е прегледал трудовото досие, което означава, че
явно неограничен кръг хора имат достъп до трудовото досие и …
АДВ. Н. – Той е юрисконсулт…
З. С. – Той може да е и ректор на университета, но до трудовото досие
няма достъп всеки. Все пак това досие съдържа определени данни…и той
твърди ли, че това което е видял вътре … т.е. аз съм автор, да речем на този
писмен акт?
4
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят отговори на поставения
въпрос.
АДВ. Н. – Може ли да допълните освен юрисконсулт какви други
задължения имате?
СВИДЕТЕЛЯТ К. – От 2018 г. съм и длъжностно лице по защита на
личните данни.
З. С. – Добре, аз казвам, че и други вероятно имат достъп до там и няма
гаранция, че някой не го е поставил. Още повече, че този документ, който той
твърди, че е видял, аз оспорвам, тъй като на него няма нито дата, нито
подпис, как ми се преписва авторство на документ, като няма нито дата, нито
подпис, но бил някъде сложен, където имало и други документи, които ме
касаят. Въпросът ми е: Потвърждава ли свидетелят, че изпращаното не е
получено?
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Каквото се е върнало по имейла е закачено към
протоколите, по спомен.
З. С. – Няма спомен? Благодаря!
СЪДЪТ
ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля и го освободи от залата.
АДВ. Н. – Моля за срок за становище по докладваните в днешно
съдебно заседание и връчени молби-становища и уведомления.
З. С. – Моля за произнасяне във връзка с искането по чл. 237 ГПК,
което е във връзка с изрични писмени изявления на ответната страна, затова
5
съм го направил, а не за друго. Те са подадени при това с електронен подпис.
Няма как да се твърди, че не е вярно съдържанието на изявленията, с които се
признава, както основателността, така и размерът на заявения иск.
СЪДЪТ НАМИРА , че решение при признание на иска по чл. 237 ГПК
не може да бъде постановено, доколкото не са налице предпоставките на
цитираната разпоредба, а това дали се признават определени факти и
обстоятелства ще бъде обсъдено с крайния акт – съдебното решение по
делото.
Ето защо,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 1 ГПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на ответника, в срок до следващо съдебно заседание, да
изрази становище във връзка с докладваните и подадени от ищеца на
23.01.2023 г. и 01.02.2023 г. документи.
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да отложи делото за друга дата, поради
което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.04.2023 г. от 11:15 часа, за
която дата и час страните да се считат за уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:37
часа.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7