М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия О.А.М., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 07.02.2019г. и на 09.02.2019г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с В.О.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, че ще съдействат при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в общ размер на 4593,45 лв., както следва:

1.На 07.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с В.О.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените по делото лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.М.С. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 495 лв.

2.На 09.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с неустановени по делото лица, с цел.да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Е.А.Т. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 183 лв. и златни накити както следва: дамско портмоне, жълто с цип на стойност 3,50 лв.; пръстен златен 14/585 с рубин 2,86 гр. на стойност 114,40 лв., халка брачна, златна 14/585,         1,93 гр. на стойност 77,20 лв. ; халка брачна златна с надпис „***“ 2,42 гр. на стойност 96,80 лв.; обица руско злато с розов камък 14/585,    2,01 гр. на стойност 80,40 лв., синджир златен гурмет оплетка 18/750 - 3,24 гр. на стойност 129,60 лв. ; синджир сребърен, житен клас - въже 3 гр. на стойност 2,25 лв.; обици сребърни с камък - опал 2,44 лв. на стойност 1,83 лв.; медальон сребърен с камък 1,15 гр. на стойност 0,86 лв. ; медальон сребърен „лъвче“ 1,8 гр. на стойност 1,35 лв.; обици позлатени с розов кристал 4,91 гр. на стойност 2,46 лв., медальон с розов камък, позлатена закопчалка 4,68 гр. на стойност 2,34лв.; медальон с аметист с позлатен закопчалка 2,92 гр. на стойност 1,46 лв. и платнена торбичка с връзка на стойност 1 лв. на стойност 515,4 6 лв. , всичко на обща стойност 698,45лв.

3.На 09.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й.А.В. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 3400лв престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

И против подсъдимия В.О.М., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 07.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с О.А.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.М.С. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 495 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Р.п.– П. редовно призована, изпращат представител –прокурор И.И..

Подсъдимите О.А.М. и В.О.М. редовно призовани, се явяват лично. За тях се явява адв. Л.Ч. ***, с пълномощно от Досъдебното производство.

Пострадалите Д.М.С., Е.А.Т. и Й.А.В., редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание. Преди започване на разпоредителното заседание, същите заявява, че не желаят да участват в настоящото производство.

Съдът даде ход на делото за провеждане на разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитника на подсъдимите – адв. Л.Ч. *** изрази становище напълно анал***чно на прокурора, като единствено по т. 4 заявиха, че желаят делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИТЕ О.А.М. И В.О.М., изразяват съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и след съвещание намери следното:

Делото е подсъдно на настоящия Съд.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно на ощетеното юридическо лице.

Налице е основанието за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно - за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на страните.

Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

Не се налага изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимите.

Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното юридическо лице.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка ”, взета спрямо подсъдимите О.А.М. и В.О.М..

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите и вещите лица.

Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимите намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимите.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимите чрез техния защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимите.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.

Подсъдимите О.А.М. и В.О.М. признават изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заявиха съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изразиха и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимите  О.А.М. и В.О.М. правата им по чл. 371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимите О.А.М. и В.О.М., дали признават изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия О.А.М.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти. “

Отговорът на подсъдимия В.О.М.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимите направиха в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване по реда на чл. 276, ал. 1 от НПК обвинителния акт, съдът запита подсъдимите дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желаят ли да дадат обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимите О.А.М. и В.О.М. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-238/2019г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимите, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимите.

Пледира подсъдимите О.А.М. и В.О.М. да бъдат признати за виновни, като по отношение на подсъдимия О.А.М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, а по отношение на подсъдимия В.О.М. наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което да бъде намалено с 1/3, и така наложените им наказания на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъдат отложени с изпитателен срок, като по отношение на подсъдимия О.А.М. предлага да бъде 5 години, а по отношение на подсъдимия В.М. 4 години.

Защитникът на подсъдимите  О.А.М. и В.О.М. – адв. Л.Ч., при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, което следва да бъде наложено на подзащитните му.

По отношение на подзащитния му О.А.М. моли за наказание около година и половина с 3 години изпитателен срок, а по отношение на подсъдимия В.О.М. предлага 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок, като моли съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при определяне на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимите О.А.М. и В.О.М. поддържат казаното от защитника им, като молят за налагане лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимите самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  следното:

Подсъдимите са баща и син, които съжителстват съвместно в гр. Плевен в жилище под наем.

Подсъдимият В.М. не упражнявал трудова дейност за период от около няколко месеца и изпитвал недостиг на парични средства.

С оглед преодоляване на финансовия си проблем, подсъдимият помолил свидетелят ***да пусне обява от негово име в сайта „Търся/предлагам работа в гр. Плевен". Свидетелят ***публикувал такава обява и посочил като телефон за контакти мобилния телефонен номер на подсъдимия В.М. - ***.

В началото на месец февруари 2019 г., непознато лице се обадило на посочения в обявата телефонен номер и предложило работа на подсъдимия В.М., като му обяснило, че работи във фирма за недвижими имоти. Непознатото лице предложило на подсъдимия да посещава различни адреси в гр. Плевен, откъдето да взима поставени в пликове парични суми, като част от тях ще бъдат за негови лични нужди.

Подсъдимият В.М. се усъмнил, че има нещо нередно в така направеното му предложение и решил да сподели с баща си подсъдимият О.М.. Последният изявил желание да приеме работата и поискал от сина си телефона на непознатото лице, като осъществил телефонен контакт с него и двамата съгласували престъпните си намерения.

На 07.02.2019г., неустановеното лице се свързало по телефона с подсъдимия О.М. и му казал, че трябва да отиде на адрес в ***и да вземе плик, който лице от мъжки пол ще изхвърли през терасата.

Подсъдимият се обадил на сина си – подсъдимият В.М. и двамата отишли на адреса. Уговорката с неустановеното лице била да вземат изхвърления от терасата плик, като задържат за себе си част от паричната сума в него. Лицето ги   информирало, че пликът съдържа сумата от 495 лв. и накити.

Свидетелят ***С. ***.

На 07.02.2019г., свидетелят ***С. получил входящо обаждане на домашния телефон с номер ***и провел разговор с лице, представило се за полицейски инспектор.

Лицето му  казало, че се провежда мащабна полицейска операция за залавяне на „телефонни измамници“. Неустановеното лице казало на свидетеля ***С. да вземе всички парични суми, с които разполага, да ги увие във фолио и да ги сложи в хладилника, тъй като измамниците разполагали с  устройство, което да ги различава и виждали в реално време къде са скрити.

Непознатото лице поискало от свидетеля ***С. да му предостави номера на мобилния си телефон, като малко след това свидетелят ***С. получил позвъняване и на него. „Полицейския инспектор“ казал, че сигурно това    са измамниците и му наредил да проведе разговор с тях, без да затваря линията на домашния телефонен пост.

Свидетелят ***С. вдигнал и чул глас на лице от мъжки пол, което му казало „Давай парите веднага. Сложи парите в плик и го хвърли през терасата“, като непознатото лице се заканило, че в противен случай ще убие него и съпругата му. Силно повлиян от отправените му закани и мотивиран от телефонния разговор с лицето, представило се за полицейски инспектор, свидетелят ***С. добил невярна представа за намеренията на неустановените лица и поставил намиращата се в него парична сума в размер на 495 лв. в плик, заедно с накити без значителна стойност, предназначени за тежест. Той излязъл на терасата на апартамента и видял пред входа две лица – подсъдимият В.М. и подсъдимият О.М., които гледали нагоре към терасата. Свидетелят ***С. хвърлил плика с паричната сума от терасата, а двамата подсъдими го взели и си тръгнали.

В този момент се прибрала свидетелката ***- снаха на свидетеля Д.С.. Непознатото лице, представило се за полицейски инспектор поискало да разговаря с нея, като се опитало да поддържа заблуждението, че е задействана операция по залавяне на „телефонни измамници“.

Свидетелката ***му заявила, че не е сигурна, че говори с полицейски служител и няма да предостави парична сума за целите на операцията, след което прекъснала разговора и сезирала органите на полицията на телефон 112.

На 09.02.2019 г., неустановеното по делото лице отново се свързало по телефона с подсъдимия О.М. и му казал, че трябва да отиде на адрес в ***, и да вземе плик, който лице от женски пол ще изхвърли през терасата.

Свидетелката Е.Т. ***.

На 09.02.2019 г., същата била в дома си заедно със съседката си - свидетелката Й.А.В.. Около 10:20 ч., на същата дата, свидетелката Е.Т. получила входящо обаждане на домашния телефон с номер ***и провела разговор с лице, представило се за полицейски инспектор ***. Лицето й казало, че се провежда мащабна полицейска операция за залавяне на „телефонни измамници“. Непознатото лице й поискало номера на мобилния телефон, като разговора помежду им продължил на мобилното устройство. Докато свидетелката Е.Т. разговаряла с „полицейския инспектор“ отново позвънял стационарния телефон. Обадила се жена, която плачейки й обяснила, че е в ортопедията и че трябва да говори с доктора. След това друго непознато лице, представило се за доктор й казал, че трябва да осигури 50000лв., като отправял заплахи, че ще я убие, запали и залее със сярна киселина.

През цялото време свидетелката Е.Т. слушала и гласа на „инспектор ***“ на мобилното си устройство, който я успокоявал. Казал й да сложи в портмоне колкото пари има, да го увие във фолио и да го сложи във фризера, защото измамниците имали специални устройства и „виждали парите“.

Повлияна от отправените закани и разговора със „инспектор ***“, свидетелката Е.Т. формирала невярна представа за намеренията на неустановените лица и решила да се разпореди с притежаваната от нея парична сума и златни накити. Сложила вещите - портмоне, съдържащо парична сума в размер на 183 лв. и златни накити в найлонова торбичка и ги хвърлила от терасата на обитавания от нея апартамент. През цялото време тя продължавала да говори по телефона с непознатото лице, което й казало, че един полицай ще вземе парите.

Свидетелката Е.Т. погледнала през терасата и видяла пред входа подсъдимия О.М. да взима изхвърления от нея плик. В това време „полицейския инспектор ***“ чул, че свидетелката разговаряла с нейната гостенка. Попитал я кой е с нея в дома й и след като разбрал имената на съседката, поискал да говори с нея. Свидетелката Й.В. на свой ред също била въведена в заблуждение, че участва в полицейската операция по залавяне на „телефонни измамници“. Мотивирана от думите на „полицейския инспектор“ решила да се разпореди с притежавана от нея парична сума, за да съдейства при операцията. Отишла до апартамента си, в който съхранявала 3400лв., сложила ги в рекламна найлонова торбичка на хранителна верига „***“ и се върнала в дома на свидетелката Е.Т.. Последната хвърлила плика, даден й от свидетелката Й.В. от терасата, който също бил взет от подсъдимия О.М..

Телефонната връзка с непознатото лице прекъснала и малко след това двете жени разбрали, че са измамени.

Така придобитите парични суми и вещи от двете деяния подсъдимият О.М., съгласно указанията на непознатото лице, следвало да занесе на адрес в гр. ***. Същият помолил сина си - подсъдимият В.М. да го направи вместо него, но последния отказал. Двамата подсъдими решили да си разделят паричните суми и накити, без да предоставят такива на посоченото от непознатото лице място.

На 10.02.2019г. свидетелката ***получила телефонно обаждане, в което лице от мъжки пол й заявило, че е „ало измамник“ и че парите, хвърлени от терасата от нейния свекър са взети от две лица - баща и син от гр. Плевен с имена В. и ***. Свидетелката ***се обадила на телефонен номер 112, като в резултат на реализирани оперативно издирвателни мероприятия били установени двамата извършители на деянието - подсъдимият В.М. и подсъдимият О.М..

С протокол за доброволно предаване подсъдимите предали вещи и пари, съотносими към извършеното престъпление.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, от която е видно, че стойността на инкриминираните вещи /златни накити/, собственост на свидетелката Е.А.Т., към момента на извършване на деянието е както следва - дамско портмоне, жълто с цип на стойност 3,50 лв.; пръстен златен 14/585 с рубин 2,86 гр. на стойност 114,40 лв., халка брачна, златна 14/585 - 1,93 гр. на стойност 77, 20 лв.; халка брачна златна с надпис „Симо 18.09.68“ - 2,42 гр. на стойност 96,80 лв.; обица руско злато с розов камък 14/585 - 2,01 гр. на стойност 80,40 лв., синджир златен гурмет оплетка 18/750 - 3,24 гр. на стойност 129,60 лв.; синджир сребърен, житен клас - въже 3 гр. на стойност 2,25 лв.; обици сребърни с камък - опал 2,44 лв. на стойност 1,83 лв.; медальон сребърен с камък 1,15 гр. на стойност 0,86 лв.; медальон сребърен „лъвче 1,8 гр. на стойност 1,35 лв.; обици позлатени с розов кристал 4,91 гр. на стойност 2,46 лв. медальон с розов камък, позлатена закопчалка 4,68 гр. на стойност 2,34лв.; медальон с аметист с позлатен закопчалка 2,92 гр. на стойност 1,46 лв. и платнена торбичка с връзка на стойност 1 лв. или всички вещи са на обща стойност 515,46 лв.

С протокол за доброволно предаване двамата подсъдими предали сумата от 1870лв. /за която твърдят, че е останала от деянието, реализирано на 09.02.2019г./ и накитите. Вещите, собственост на свидетелката Е.Т. били върнати срещу разписка.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимите, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, л***чни, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите О.А.М. и В.О.М. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия О.А.М. деяние по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и то страна на подсъдимия В.О.М. деяние по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на посочения престъпен състав.

Доказано е безспорно от обективна страна, че:

Подсъдимият О.А.М., с ЕГН: ********** *** на 07.02.2019г. и на 09.02.2019г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с В.О.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, че ще съдействат при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в общ размер на 4593,45 лв., както следва:

1.На 07.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с В.О.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените по делото лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.М.С. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 495 лв.

2.На 09.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с неустановени по делото лица, с цел.да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Е.А.Т. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 183 лв. и златни накити както следва: дамско портмоне, жълто с цип на стойност 3,50 лв.; пръстен златен 14/585 с рубин 2,86 гр. на стойност 114,40 лв., халка брачна, златна 14/585,         1,93 гр. на стойност 77,20 лв. ; халка брачна златна с надпис „***“ 2,42 гр. на стойност 96,80 лв.; обица руско злато с розов камък 14/585,    2,01 гр. на стойност 80,40 лв., синджир златен гурмет оплетка 18/750 - 3,24 гр. на стойност 129,60 лв. ; синджир сребърен, житен клас - въже 3 гр. на стойност 2,25 лв.; обици сребърни с камък - опал 2,44 лв. на стойност 1,83 лв.; медальон сребърен с камък 1,15 гр. на стойност 0,86 лв. ; медальон сребърен „лъвче“ 1,8 гр. на стойност 1,35 лв.; обици позлатени с розов кристал 4,91 гр. на стойност 2,46 лв., медальон с розов камък, позлатена закопчалка 4,68 гр. на стойност 2,34лв.; медальон с аметист с позлатен закопчалка 2,92 гр. на стойност 1,46 лв. и платнена торбичка с връзка на стойност 1 лв. на стойност 515,4 6 лв. , всичко на обща стойност 698,45лв.

3.На 09.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й.А.В. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 3400лв.

 Подсъдимия В.О.М., с ЕГН: ********** *** на 07.02.2019г. в гр.Плевен, в съучастие с О.А.М. и с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.М.С. ***, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и с това причинил имотна вреда в размер на 495 лв..

От обективна страна престъплението е доказано и в тази насока са налице безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението измама.

Измамата изисква поведение, насочено към формиране или поддържане на погрешна представа у измамения, поради което той прави имуществено разпореждане, с което се причинява имотна вреда. Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на   измамата   - подсъдимите създали невярна представа         у посочените по-горе лица, че участват в провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни измамници и трябва да съдействат. Именно въз основа така формираната невярна представа пострадалите взели своето решение да осъществят акт на имуществено разпореждане със свои парични средства и вещи в полза на обвиняемите.

Относно участието на подсъдимия О.А.М. във всяко едно от престъпните деяния, съставляващи част от продължаваното престъпление, именно като помагач на неизвестен извършител, както му е било предявено обвинението, съдът намира, че същото е доказано по категоричен начин от събраните доказателства. Съучастието в общата престъпна дейност се установява поради обстоятелството, че поведението на неизвестното лице и това на подсъдимия О.М., и при двата случая на престъпни посегателства, обективно е допринесло за осъществяване състава на престъплението. С други думи поведението и на двете лица (неизвестния и подсъдимия О.М.), съвместната им дейност, се намира в причинна връзка с осъществените деяния.

В случая от обективното поведение на подсъдимият О.М. се установява категорично, че същият е участвал в осъществяването на престъпните деяния именно в качеството му на помагач на неизвестен за разследването извършител, като на практика е изпълнявал стриктно дадените му от последния указания по телефона, относно явяване на конкретни адреси за получаване на пари от въведени в заблуждение лица. Установява, че и при двата случая подсъдимият е отишъл точно на местата (на адресите или в близост до тях) където живеят лицата, с които по телефона е разговаряло неизвестното лице, убеждавайки ги да предоставят пари като в първия случай е съдействал на извършителя като е изпълнил ролята на „полицейски инспектор“.

От субективна страна деянията са извършени от страна на подсъдимите при форма на вина пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния му характер и неговите общественоопасни последици. Във волево отношение подсъдимите са целели неговия престъпен резултат.

При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия  В.О. М.съдът прецени, като смекчаващи вината обстоятелства неговата ниска младежка възраст.  

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и влошеното материално състояние на подсъдимите О.А.М. и В.О.М., което се доказва от събраните в хода  на досъдебното производство доказателства, както и факта, че по настоящото дело подсъдимите О.А.М. и В.О.М. се признават за виновни, като правят пълни самопризнания за случилото се, като по този начин оказва съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение към процесното деяние и чистото им съдебно минало към момента на извършване на процесното деяние.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и обстоятелството, че подсъдимите О.А.М. и В.О.М. са безработни и не получават трудови доходи.

Като отегчаващо отговорността обстоятелството по отношение на подсъдимия О.А.М. съдът отчете броя на деянията включени в продължената престъпна дейност.

Като отегчаващо отговорността обстоятелтсво по отношение на подсъдимите О.А.М. и В.О.М. съдът отчете и укоримо обстоятелство, единствено злоупотребата с доверието на пострадалите на подсъдимите и създадените отношения на доверие с пострадалите лице.

При определяне размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимите съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете високата степен на обществена опасност на самото деяние, а от там и на дееца – подсъдимите О.А.м. и на подсъдимия В.О.М. (касае за едно от най-често срещаното в последните години усложнено престъпление – телефонни измами), при което се посяга основно върху имуществената сфера на лица на преклонна възраст, които след разпореждането на практика остават без средства за нормално съществуване събирани години наред) и като съобрази наличието на баланс на смекчаващите и  отегчаващи отговорността обстоятелства прецени, че за постигане целите на наказанието на подсъдимия О.А.М. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца и след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК намали така посоченото по-горе наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1  от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила, а по отношение на подсъдимия В.О.М. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК намали така посоченото по-горе наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и 8 месеца.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложените наказания на подсъдимите О.А.М. и В.О.М., съдът цели да въздействува предупредително върху извършителите на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимите О.А.М. и В.О.М. следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимите О.А.М. и В.О.М., към спазване на законите и добрите нрави.

С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно – подсъдимите О.А.М. и В.О.М. не са осъждани на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимите О.А.М. и В.О.М. и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимите О.А.М. и В.О.М. за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да извършват други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, те ще трябва да изтърпят и наложените им по настоящето производство, наказания, а именно – 1 година лишаване от свобода по отношение на подсъдимия О.А.М. и 8 месеца лишаване от свобода по отношение на подсъдимия В.О.М..

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимите О.А.М. и В.О.М., да започнат нов живот и да заживеят, като спазват законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна ще покаже, че на подсъдимите О.А.М. и В.О.М. са наложени наказания за извършеното от тях престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложените им наказания са съобразени с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия О.А.М. да заплати направените деловодни разноски в полза на ОД на МВР – Плевен в размер на 151,20 лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.О.М. да заплати направените деловодни разноски в полза на ОД на МВР – Плевен в размер на 151,20 лв.

 

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: