Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 890 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 485087 от 11.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 43572/2015 г. на СРС, I ГО, 118 състав, е признато за установено по отношение
на Г.Ц.С. и А.Ц.С., че А.Х.Т. е собственик на площ от 22 кв.м., затворена между
страничната регулационна линия на УПИ XVII-258, граничеща с УПИ VIII-263 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София, и границата на имот с идентификатор 39791.6004.310 по КК и КР, одобрени
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., която площ погрешно в кадастралната карта е
включена в имот с идентификатор 39791.6004.310, вместо правилното – като част
от имот с идентификатор 39791.6004.314 и която площ е показана с червена щриховка на скицата – приложение 5 към СТЕ на л.97 от
делото, която скица е неразделна част от решението.
С решението е признато за установено
по отношение на Г.Ц.С. и А.Ц.С., че А.Х.Т. и В.С.Т. са собственици на площ от
21 кв.м., затворена между страничната регулационна линия на УПИ IX-258, граничеща с УПИ VIII-263 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София, и границата на имот с идентификатор 39791.6004.310 по КК и КР, одобрени
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., която площ погрешно в кадастралната карта е
включена в имот с идентификатор 39791.6004.310, вместо правилното – като част
от имот с идентификатор 39791.6004.315 и която площ е показана с червена щриховка на скицата – приложение 5 към СТЕ на л.97 от
делото, която скица е неразделна част от решението.
Отменен е, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 6, том VI, нот. дело № 874/2014 г. от
14.11.2014 г. в частта относно площ от 43 кв.м., затворена между страничните
регулационни линии на УПИ XVII-258 и УПИ IX-258, граничещи с УПИ VIII-263 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина – София,
и границата на имот с идентификатор 39791.6004.310 по КК и КР, одобрени със
заповед РД-18-74/20.12.2010 г., която площ е
показана с червена щриховка на скицата – приложение 5
към СТЕ на л.97 от делото, която скица е неразделна част от решението.
Ответниците Г.Ц.С. и А.Ц.С. са осъдени, на основание чл.109 ЗС, да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на А.Х.Т. и В.С.Т. да упражняват пълноценно правото си
на собственост върху УПИ IX-258 от
кв.35 по регулационния план на с. Кривина – София, като премахнат навлизащата в
имота на ищците постройка с идентификатор 39791.6004.310.6 по КК и КР, одобрени
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., отразена с плътно червено оцветяване на
скицата - приложение 5 към СТЕ на л.97 от делото, която скица е неразделна част
от решението. Ответниците
са осъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на ищеца А.Х.Т. сумата от
2000, 17 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ответниците Г.Ц.С. и А.Ц.С..
Считат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат съображения, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че извършената в кадастралния план от 1957 г.
корекция на границите между имоти с пл. № 258 и пл. № 263 от кв.35 в южна
посока, въз основа на която са изработени кадастралният план от 1983 г. и
действащият такъв, одобрен със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., е извършена без
правно основание. В тази връзка развиват доводи, че след като в кадастралния
план от 1957 г. за процесните имоти пл. № 263 и пл. № 258 границата между двата
имота е коригирана с кафяв цвят в южна посока, то значи така е приет този
кадастрален план, като е недопустимо след повече от 60 години съдът да
постановява, че направените корекции са без правно основание. За нанасянето на
корекции в кадастралния план не се изисква посочване на правно основание, а наличието
на фактическо такова, каквото в случая е било налице с оглед ангажираните
гласни доказателства – показанията на свидетелката П., от които се установява,
че след 1960 г. – 61-62 г., когато имотите са разделени с регулационния план,
одобрен със заповед 157/11.04.1960 г., между имотите на праводателите на
страните е съществувала ограда, която е била непроменена до м.04.2012 г., като
именно тази ограда съответства на границата между двата имота, коригирана с
кафяв цвят по кадастралния план от 1957 г. В тази връзка считат за неправилен
извода на съда, че според вещото лице регулационните граници по регулационния
план от 1960 г. следват имотните граници на имотите. Развиват доводи, че от
заключението на вещото лице се установява точно обратното, а именно – че при
изработване на регулационния план от 1960 г. не са съобразени нанесените с
кафяв цвят корекции, като регулационните граници са по имотната граница преди
нанасянето на корекциите. Въз основа на изложеното считат за неправилно
позоваването на законовата забрана на чл.40 ЗПИНМ (отм.), чл.59, ал.1 ЗТСУ (отм.) и чл.200, ал.1 ЗУТ, тъй като процесните
реални части са част от имот с пл. № 263 по кадастралния план от 1957 г.,
собственост на ответниците, съгласно нанесените корекции с кафяв цвят и извършеното
изменение на регулационния план през 1974 г. не съвпада с имотната граница след
нанесените корекции. Доказателство, че извършената корекция по кадастралния
план от 1957 г. е била основателна, е и кадастралният план от 1983 г., в който
границите между имотите са нанесени в съответствие с коригираните в кафяв цвят
граници на имотите от плана от 1957 г. Излагат съображения, че с решение №
354/22.06.2017 г. на СОС, обн. ДВ бр.67/18.08.2017 г.
е изменен регулационният план от 1960 г., като са променени вътрешните
регулационни граници между имотите с пл. № 258 и пл. № 263 и са нанесени по
имотна граница от 1957 г. съгласно корекции в кафяв цвят, имотна граница по
кадастрален план от 1983 г. и имотна граница по кадастрална карта от 2010 г.
Ето защо, считат за неправилни изводите на съда, че процесните реални части е
нямало как да бъдат придобити по давност от ответниците и техния наследодател,
което обуславя неправилност и на изводите на съда за отмяна на процесния
нотариален акт и иска по чл.109 ЗС. Молят съда да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозира отговор на въззивната жалба от ищците А.Х.Т. и В.С.Т.. Излагат
съображения, че правилно от страна на първоинстанционния съд е изследвана
забраната за придобиване на реални части по давност. Поддържат, че са
собственици на процесните реални части, като от страна на ответниците не е
доказано възражението им, че са придобили същите по давност. Поддържат, че
регулационният план от 1960 г. не е изменян по предвидения в закона ред, т.е.
по регулация части от имот с пл. № 258 не са придавани към имот с пл. № 263
съгласно кадастралния план. Тази реална част от имот с пл. № 258 не е могла да
бъде придобита по давност поради съществуващата забрана съгласно разпоредбите
на чл.40, ал.2 ЗПИНМ (отм.), чл.59 ЗТСУ (отм.) и чл.200 ЗУТ. Нова регулация на
имотите не е правена, а процесната част не съответства на изискванията за
минимални размери за площ и лице на УПИ. Излагат доводи в подкрепа на изводите
на съда относно претенцията на чл.109 ЗС. Молят съда да остави въззивната жалба
без уважение. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.537, ал.2 ГПК и чл.109 ЗС.
Ищците твърдят, че по силата на
договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 82, том XXII, нот. дело № 3503/1977 г.
на А.Х.Т. е бил дарен недвижим имот - празно дворно място, находящо се в с.
Кривина - София и съставляващо парцел XVII-258 от кв. 35 по плана на с. Кривина - София, целият
с площ 500 кв. м., при съседи С.Г.И., улица, Й. В. Т. и Н. Г., представляващо
съгласно скица № 15-233775-14.05.2016 г. поземлен имот с идентификатор
39371.6004.314 с адрес на имота: с. Кривина, община Столична, обл. София, район „Панчарево“, ул. *******, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./ целият с площ 429 кв. м., стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 314, кв. 35, парцел XVII-258 при съседи: ПИ с идентификатор 39791.6004.843, ПИ
с идентификатор 39791.6004.315, ПИ с идентификатор 39791.6004.310, ПИ с
идентификатор 39791.6004.313. Ищците твърдят, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 48, том ХХХХХХХIII,
нот. дело № 14160/1991 г., А.Х.Т., който към
посочения момент се е намирал в брак с В.С.Т., е придобил в режим на СИО със
съпругата си масивна едноетажна жилищна сграда, застроена на 86 кв. м.,
състояща се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с дворно
място, в което е построената къщата, цялото с площ от 568 кв. м., съставляващо
парцел IX-258 от кв. 35 по плана на гр. София, местност с. Кривина, при съседи
от две страни: улици, Й. Т. и Г. П., представляващ съгласно скица №
15-233777-14.05.2016 г. поземлен имот с идентификатор 39791.6004.315, с адрес:
с. Кривина, община Столична, обл. София, район
„Панчарево“, ул. „********, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, целият с площ от 570 кв. м. при съседи ПИ с
идентификатор 39791.6004.516, ПИ с идентификатор 39791.6004.310, ПИ с
идентификатор 39791.6004.314, ПИ с идентификатор 39791.6004.843. Твърди се, че
по силата на давностно владение, удостоверено с
нотариален акт № 166, нот. дело 198/1984 г. Ц. Г. С.
е бил признат за собственик на дворно място от 1250 кв. м., съставляващо парцел
VII-263 от кв. 35 по плана на гр. София, с. Кривина, при съседи: улица, Л. А.И.,
Х.А., Б. П. и Д.К., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда на
80 кв. м., лятна кухня и гараж. Ищците твърдят, че с разрешение за строеж №
323/09.09.2011 г. и разрешение за строеж № 324/09.09.2011 са започнали строеж на масивна плътна ограда от
север по вътрешната регулационна линия на УПИ ХVII-258, представляващ поземлен имот с идентификатор
39791.6004.314, и УПИ
IX-258, представляващ поземлен имот с идентификатор 39791.6004.315. След
подадена жалба от ответниците срещу започнатия строеж е било издадено
предписание от органите по строителен контрол за спиране на стоежа.
Производството по жалбата на Г.С. и А.С.
е прекратено със заповед от 16.05.2013 г. на Началника на РДНСК,
потвърдена с определение на АССГ. Твърди се, че междувременно ответниците на
основание установено давностно владение с нотариален
акт № 6, том VI, нот дело № 874/2014 г. са били
признати за собственици при равни квоти на 362/1625 идеални части от ПИ с
идентификатор 39791.6004.310, с адрес на имота с. Кривина, община Столична, обл. София, район „Панчарево“, ул. „********. Ищците
твърдят, че са собственици на площ, затворена между северната странична
регулационна линия на УПИ XVII-258 и УПИ
IX-258, съдържаща по графични данни около 45 кв. м. площ като към момента
упражняват фактическата власт върху нея и оспорват осъществяването на давностно владение от страна на ответниците. Посочват, че
ответниците не са манифестирали намерение да своят процесните реални части,
както и отсъствие на факти, доказващи упражняването на фактическа власт за себе
си. Ищците навеждат твърдения, че повече от тридесет години живеят и
стопанисват процесната част от имотите. Посочват, че на 18.04.2012 г. органите на
СО, район
„Панчарево“ са констатирали, че оградата между имотите е разположена върху
регулационна линия, което изключва давностното
владение от страна на ответниците.
Ответниците в законоустановения срок
са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорват иска с правно основание чл. 124 ГПК като
недопустим, като сочат твърдения за липса на правен интерес у ищците поради
необоснованост и отсъствие на необходимост от защита на правото им на собственост
върху процесния имот. Ответниците оспорват иска като неоснователен и твърдят,
че са собственици на ПИ с идентификатор 39791.6004.310 с трайно изградена от
наследодателя им Ц.С. граница-ограда към съседните имоти с идентификатори
39791.6004.314 и 39791.6004.315. Правят възражение за изтекла придобивна
давност върху имот с идентификатор 39791.6004.310 в продължение на повече от 10
години, присъединявайки към своето владение и владението на праводателя си,
общо упражнявани в периода 1950 г. до настоящия момент. По отношение на
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците отричат да
са изграждали постройка в процесния имот и по този начин да са ограничавали или
смущавали упражняването на правото на собственост на ищците. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 82, том XXII, дело №
3503/77 г. от 13.10.1977 г. Л. А.И. и С.Г. И. даряват на А.Х.Т. следния
недвижим имот, придобит през време на брака им, а именно: едно празно дворно
място, находящо се в с. Кривина – София и съставляващо парцел XVII-258 от кв. 35 по плана на с. Кривина – София, целият с
пространство от около 500 кв.м., при съседи: С.Г. И., улица. Й. В. Т. и Н. Г..
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 48, том ХХХХХХХIII, нот. дело №
14160/1991 г. Л. А.И. продава на А.Х.Т. собствения си недвижим имот, а именно:
масивна едноетажна жилищна сграда, застроена на 86 кв.м., състояща се от: две
стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с дворно място, цялото от 568
кв.м., съставляващо парцел IX-258 от кв. 35 по
плана на гр. София, местност с. Кривина, при съседи: от две страни – улици, Й. Т.
и Г. П.. Към момента на сключване на договора за покупко-продажна,
обективиран в посочения нотариален акт, купувачът А.Х.Т. е бил в брак с В.С.Т.,
сключен на 26.05.1985 г., видно от представено удостоверение за граждански брак
№ 086487, изд. от Искърски районен съвет.
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, № 166, том II, дело № 198/1984 г. от 06.04.1984 г., Ц.Г. С. е
признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот, а именно: дворно място от 1 250 кв.м., съставляващо
парцел VIII-263 от кв. 35 по
плана на гр. София – с. Кривина, при съседи: улица, Л. А.И., Х.А., Б. П. и Д.К.,
заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда на 80 кв. м., състояща
се от: три стаи и кухня, заедно с лятна кухня и гараж.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 108, том XVI, дело №
2500/84 г. от 21.06.1984 г. Ц.Г. С. дарява на сина си А.Ц.С. 1/2 ид.ч. от следния свой недвижим имот: дворно място, без
построените в него сгради, цялото от 1 250 кв.м., съставляващо парцел VIII-263 от кв. 35 по плана на гр. София – с. Кривина, при
съседи: улица, Л. А.И., Х.А., Б. П. и Д.К..
Видно от удостоверение за наследници
от 16.01.2012 г., Ц.Г. С. е починал на 26.03.2010 г., като е оставил наследници
по закон: А.Ц.С. – син и Г.Ц.С. – син.
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, № 6, том VI, рег. № 36138, дело № 874/2014 г. от 14.11.2014 г., Г.Ц.С.
и А.Ц.С. са признати за собственици при равни квоти на основание давностно владение на 362/1625 ид.ч.
от следния техен собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 39791.6004.310 с адрес на имота: с. Кривина, общ. Столична, обл. София, район „Панчарево“, ул. „********, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, целият с площ съгласно скица № 15-262675/30.07.2014
г. на СГКК-гр. София от 1625 кв.м., стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 310, кв. 35, парцел: 8-263, при съседи: ПИ с идентификатор
39791.6004.313, ПИ с идентификатор 39791.6004.314, ПИ с идентификатор
39791.6004.315, ПИ с идентификатор 39791.6004.516, ПИ с идентификатор
39791.6004.309, ПИ с идентификатор 39791.6004.311, а съгласно документ за
собственост, представляващ УПИ VIII-263 от кв.
35 по плана на гр. София – село Кривина, целият с площ от 1250 кв.м., при
съседи: улица, Л. А.И., Х.А., Б. Н., Д.К..
Представено е разрешение за строеж №
324 от 09.09.2011 г., изд. от Столична община, Район
„Панчарево“ на А.Х.Т. за строеж на плътна ограда по вътрешната регулационна
линия с УПИ VIII-263 и ажурна
ограда с плътна част по уличната регулационна линия.
Представена е жалба от А.Ц.С. до СРП
с вх. № 23456/22.05.2014 г., във връзка с предприето през 2012 г. от страна на А.Х.Т.
разрушаване на изградената от бащата на жалбоподателя през 1956 г. ограда, във
връзка с което на последния било издадено предписание, след като половината
ограда била съборена и навътре в собствеността
в собствеността на жалбоподателя била положена телена ограда.
На А.Х.Т. е издадено предписание № 1
от 18.04.2012 г. от Столична община, Район „Панчарево“ за преустановяване на
строителните работи в УПИ IX-258 и УПИ XVII-258.
С определение № 6558 от 23.10.2013
г., постановено по адм.д. № 6708/2013 г. на АССГ, е
отхвърлена жалбата на А.Ц.С. и Г.Ц.С. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-75/16.05.2013
г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която, съгласно мотивите на
определението, се прекратява производството по жалбата на А.Ц.С. и Г.Ц.С. срещу
разрешение за строеж № 324/09.09.2011 г. на главния
архитект на Район „Панчарево“.
Пред СРС са разпитани свидетелите В.Б.П.
и В. Й.Б..
Свидетелката П. заявява, че е
роднина на Г.С. и живеят в един двор в с. Кривна; че преди 1960 г. между
имотите е имало временни огради, а след 1960 г. – 61-62 г. между имотите е
изграждана масивна ограда с общи средства от чичото на свидетелката и лялата на
ищците – Л.. Заявява, че от две-три години А. довел жена, която да мери и да
слага нови колчета на ограда, която съществува от много време; че жената си
отишла, когато установила, че нещо не е наред, но на следващия ден той разбил
тази част от оградата, която била от телена мрежа.
Свидетелката Б. депозира показания,
че познава ответниците и има имот от
западната страна на имота на А.Т. и от северната страна на А.С.; че знае за
споровете за граници между имотите; че между имотите има ограда от мрежа, като
през 2012 г. е била свидетел на случилото се; че А. е имал намерение да прави
масивна ограда, но строежът е бил спрян, дошъл е геодезист и е набил колчета, А.
си е сложил мрежа-ограда и оттогава до момента на депозиране на показанията
оградата е там, като преди той да сложи мрежата и колчетата е имало стара
ограда, за която свидетелката не може да каже точно къде е била и дали е
минавала плътно по линията на гаража и на постройката или е била по-навътре.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К., се
установява, че първият регулационен план, в обхвата на който попадат процесните
имоти, е одобреният с Указ № 69 от 12.03.1929 г. (за уличната регулация) и със
заповед № 506 от 21.03.1929 г. (за дворищната регулация) – приложение 1 към
СТЕ. Съгласно този план имотът на ответниците попада изцяло в обхвата на парцел
V-205 от кв.
26, а имотите на ищците попадат частично в същия парцел и частично в улица. В
кадастралната основа на регулационния план са показани имотните граници, като
имотите на ищеца и на ответниците са образувани върху имот пл. № 205 по този
план. Следващият план е кадастрален план, изработен 1957 г. – Приложение 2 към
СТЕ, на който имотът на ответниците е част от имот пл. № 263 от този план, а
имотът на ищеца е част от имот пл. № 258. Впоследствие върху този кадастрален
план са нанасяни корекции с кафяв цвят,
при което границите между имотите на ищеца и ответниците е изместена в южна
посока. С корекциите са нанесени нови номера 583, 584, 585, 586. Вещото
лице е констатирало, че върху плана няма обозначение кой и въз основа на какво
е нанесъл тези корекции. Следващият регулационен план е този, одобрен със
заповед № 157/11.04.1960 г. – Приложение 3 към СТЕ, при изработването на който
не са съобразени нанесените с кафяв цвят корекции, като регулационните граници са по имотната граница преди нанасянето на
корекциите. В кадастралната основа на регулационния план за кв. 35, в който
попадат процесните имоти, е нанесен имот
с пл. № 258, за който са били отредени два парцела – IX-258 и X-258 от кв. 35.
Имотите на ищеца попадат в парцел IX-258. Със заповед № 365/20.08.1976 г. е одобрено изменение
на регулационния план, като парцел IX-258 се разделя на
парцели IX-258 и XVII-258 от кв. 35, идентични с УПИ IX-258 и XVII-258. От парцел X-258 са образувани парцели (УПИ) X-258 и XVI-258, които
според заключението на СТЕ са и
действащите към момента УПИ. Върху кадастралния план, изработен 1983 г. –
Приложение 4 към СТЕ, границите на имотите са нанесени в съответствие с
коригираните с кафяв цвят граници на имоти от кадастралния план от 1957 г. По
отношение на процесните имоти кадастралната карта повтаря границите на
кадастралния план от 1983 г.
Според заключението на СТЕ, за
района, в който попадат имотите, има влязла в сила кадастрална карта, одобрена
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., като границите на имотите на ищците и
ответниците са показани като масивна и полумасивна
огради. В кадастралната карта е отразена и постройка с идентификатор
39791.6004.310.6, нанесена като друг вид сграда за обитаване с площ от 29
кв.м., която постройка е на границата между ПИ 39791.6004.310 и ПИ
39791.6004.315.
Вещото лице е констатирало при
извършения на 27.06.2017 г. оглед на място, че ПИ 39791.6004.314 и ПИ
39791.6004.315 са без ограда помежду им. По източната граница на ПИ
39791.6004.315 има масивна ограда с височина от около 2 метра, а по южната и
западната – с бетонова основа, метални колове и телена мрежа. По границата
между имота на ищеца и ответниците има поставена ограда от арматурно желязо и
телена мрежа (не масивна), за която вещото лице след измервания на място е
констатирало, че е поставена в съответствие с издадено разрешение за строеж на
ограда № 324 от 09.09.2011 г., което е в съответствие
с границите на УПИ. На границата между двата имота по кадастрална карта с имот
с идентификатор 39791.6004.310 е налична постройка с площ около 30 кв.м., съответстваща
на отразената в кадастралната карта сграда. Част от тази постройка с площ около
7 кв.м. попада в УПИ IX-258 от кв. 35.
Площ от 21 кв.м., представляваща част от ПИ 39791.6004.310, попада в УПИ XVII-258 от кв. 35.
Вещото лице е дало заключение, че затворената
част между страничната регулационна линия на УПИ XVII-258 и УПИ IX-258, граничеща
с УПИ VIII-263 от кв. 35
по регулационния план, и границата на поземлени имоти с идентификатори
39791.6004.314 и 39791.6004.315, граничеща с ПИ с идентификатор 39791.6004.310,
представлява част от УПИ IX-258 с площ от 21
кв.м. и част от УПИ XVII-258 с площ от 22
кв.м. Според заключението на вещото лице част от постройка с идентификатор
39791.6004.310.6 с площ на частта от 7 кв.м., собственост на ответниците,
попада в северната част на УПИ IX-258,
собственост на ищеца, като за тази постройка не са спазени нормите на ЗУТ за
отстояние от страничната регулационна линия.
В проведеното на 07.07.2017 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е
пояснило, по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че последният
действащ регулационен план е този от 1960 г., като границата по кадастралната карта сега не съвпада с регулационната
граница по плана от 1960 г., както и че процесната реална част и сградата
попадат в имот № 310 по кадастрална карта, а по регулационния план – в имот УПИ
XVII-258 и УПИ IX-258, като в последния попада само южната част от
сградата.
С представеното през въззивната
инстанция решение № 354/22.06.2017 г. на СОС, придружено с копие-извадка от
действащия план за регулация на с. Кривина, е одобрено изменение на
регулационния план на с. Кривина.
От заключението на СТЕ, изготвено от
вещото лице Л.М., се установява, че в кадастралния план от 1983 г. границите са
нанесени в съответствие с коригираните в кафяв цвят граници по кадастралния
план от 1957 г., а кадастралната карта, одобрена със заповед
РД-18-74/20.12.2010 г., отразява границите по кадастралния план от 1983 г. С
изменението на регулационния план от 2017 г. границите на УПИ VIII-310, УПИ IX-315 и УПИ XII-314 от кв. 35 се привеждат в съответствие с одобрената
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г. кадастрална карта, които граници
съответстват на корекциите с кафяв цвят на копието-извадка от кадастралния план
от 1957 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо, като твърденията в исковата молба обуславят правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо на правото на правото на собственост на
ищците.
Установи се от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 82, том XXII, дело № 3503/77 г. от 13.10.1977 г. и заключението на
СТЕ, изслушана пред първата инстанция, че ищецът А.Х.Т. е придобил правото на
собственост на недвижим имот – УПИ XVII-258 от кв. 35
по плана на с. Кривина – София с площ от 500 кв.м., представляващ съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-74/20.12.2010 г. поземлен имот с идентификатор 39371.6004.314, с адрес: с. Кривина, общ. Столична, обл. София, район „Панчарево“, ул. „******* с площ от 429
кв.м., реална част от който е предмет на предявените срещу ответниците
положителни установителни искове за собственост.
Установи се от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 48, том ХХХХХХХIII, нот.
дело № 14160/1991 г. и заключението на СТЕ, изслушана пред първата инстанция,
че ищецът А.Х.Т. през време на брака му с ищцата В.С.Т. е придобил в режим на
СИО правото на собственост върху масивна едноетажна жилищна сграда, застроена
на 86 кв.м., състояща се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно
с дворно място, цялото от 568 кв.м., съставляващо парцел IX-258 от кв. 35 по плана на гр. София, местност с. Кривина, представляващо
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-74/20.12.2010 г. поземлен имот с идентификатор 39371.6004.315, с адрес: с. Кривина, ул. „********, с площ от 570
кв.м., реална част от който е предмет на предявените срещу ответниците
положителни установителни искове за собственост.
Ответниците се легитимират като
съсобственици на съседния на горепосочените недвижим имот, както следва: А.Ц.С.
– по силата на дарение от Ц.Г. С., извършено с нотариален акт № 108, том XVI, дело № 2500/84 г. – на 1/2 ид.ч.
от дворно място, цялото от 1 250 кв.м., съставляващо парцел VIII-263 от кв. 35 по плана на гр. София, и на 1/4 ид.ч.
от същото – по наследяване от Ц.Г. С., починал на 26.03.2010 г., а Г.Ц.С. – на
1/4 ид.ч. от дворното място по наследяване от Ц.Г. С..
Ответниците са се снабдили с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 6,
том VI, рег. №
36138, дело № 874/2014 г. от 14.11.2014 г., с който са признати за собственици
при равни квоти на основание давностно владение на 362/1625 ид.ч.
от следния техен собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 39791.6004.310 с адрес
на имота: с. Кривина, общ. Столична, обл. София,
район „Панчарево“, ул. „********, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, целият
с площ съгласно скица № 15-262675/30.07.2014 г. на СГКК-гр. София от 1625
кв.м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 310, кв. 35, парцел:
8-263, при съседи: ПИ с идентификатор 39791.6004.313, ПИ с идентификатор
39791.6004.314, ПИ с идентификатор 39791.6004.315, ПИ с идентификатор
39791.6004.516, ПИ с идентификатор 39791.6004.309, ПИ с идентификатор
39791.6004.311, а съгласно документ за собственост, представляващ УПИ VIII-263 от кв. 35 по плана на гр. София –
село Кривина, целият с площ от 1250 кв.м., при съседи: улица, Л. А.И., Х.А., Б.
Н., Д.К..
По отношение на спорната реална част
– с площ от 22 кв.м., затворена между страничната регулационна линия на УПИ XVII-258, граничеща с УПИ VIII-263 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София, и границата на имот с идентификатор 39791.6004.310 по КК и КР, одобрени
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., ищецът А.Х.Т. се легитимира като собственик
по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том XXII, дело № 3503/77 г. от 13.10.1977 г.
По отношение на спорната реална част
– с площ от 21 кв.м., затворена между страничната регулационна линия на УПИ IX-258, граничеща с УПИ VIII-263 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София, и границата на имот с идентификатор 39791.6004.310 по КК и КР, одобрени
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., ищците А.Х.Т. и В.С.Т. се легитимират като
съсобственици в режим на СИО по силата на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 48, том ХХХХХХХIII, нот. дело №
14160/1991 г.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите-ответници във връзка с регулационния статут на процесните
имоти. Същият подробно е проследен в заключението на изслушаната и приета пред
СРС съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че последният
действащ регулационен план е този от 1960 г. Същият се предхожда от
дворищно-регулационния план от 1929 г., по който имотът на праводателя на
ответниците попада изцяло в обхвата на парцел V-205 от кв. 26, а имотите на праводателите на ищците – частично в същия
имот и частично в улица. С регулационния план от 1960 г. се извършва разделяне
на имотите и по него регулационните граници следват имотните. Този план е приет
при действието на ЗПИНМ (отм. - в сила до 01.06.1973 г.). При действието
на ЗПИНМ (отм.) дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на
частите от имоти, придадени към съседни парцели, като собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация,
но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен, при което новият
план зачита парцелните граници по стария план като имотни. С плана от 1960 г.
обаче не са придавани части по регулация между имотите на праводателите на
ищеца и на ответниците. Това не се е случило и с изменението на регулационния
план 1976 г., което касае разделяне на парцел IX-258 на два парцела – IX-258 и XVII-258 от кв. 35,
идентични с УПИ IX-258 и XVII-258, и образуването от парцел X-258 на два парцела – X-258 и XVI-258, които
според заключението на СТЕ са и действащите към момента УПИ. Пи тази причина не
е налице хипотеза на придаване на части от имоти към съседни парцели, за да се
изследва въпросът приложена ли е регулацията.
Регулационният план от 1960 г. не
отразява констатираните от вещото лице корекции, нанесени с кафяв цвят, върху
кадастралния план от 1957 г., възпроизведени впоследствие в кадастралния план
от 1983 г. Правилно и в съответствие със заключението на СТЕ от страна на
първоинстанционния съд е прието, че не се установява да е било налице основание
за извършването на въпросните корекции. Този извод се подкрепя и от дадените по
реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения от страна на вещото лице в проведеното на
07.07.2017 г. открито съдебно заседание, че
първоначално границата между имотите е била там, където сега е регулационната
граница, като последният действащ регулационен план е този от 1960 г., както и
че регулационната граница не съвпада с границата по плана от 1983 г.
/възпроизвеждащ нанесените с кафяв цвят корекции на кадастралния план от 1957
г./ и по кадастралната карта. Последният извод се подкрепя и от заключението на
изслушаната пред възвиваната инстанция СТЕ, според която кадастралната карта,
одобрена със заповед РД-18-74/20.12.2010 г., отразява границите на имотите
така, както са по кадастралния план от 1983 г. и следователно – с нанесените в
кафяв цвят корекции на кадастралния план от 1957 г. Едва през 2017 г. е
одобрено изменение на регулационния план в обхвата на УПИ VIII-310 от кв. 35, с което изменение границите на УПИ VIII-310, УПИ IX-315 и УПИ XII-314 от кв. 35 се привеждат в съответствие с одобрената
със заповед РД-18-74/20.12.2010 г. кадастрална карта, отразяваща границите на
имотите по кадастралния план от 1983 г., нанесени от своя страна в съответствие
с коригираните в кафяв цвят граници на имотите по кадастралния план от 1957 г.
Това изменение обаче е извършено при
действието на ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.). Доколкото в случая се касае за
урегулирани поземлени имоти, следва да бъдат съобразени предпоставките на
чл.15, ал.3 ЗУТ, според която границите
на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само
със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, каквото съгласие
не се твърди и установява да е било дадено в случая. По изложените съображения
извършеното през 2017 г. изменение в регулационния план не променя изводите на
съда относно правото на собственост на процесните реални части.
Ответниците са се позовали на
придобивна давност по отношение на спорните реални части с довода, че са
владели имот с идентификатор 39791.6004.310, а следователно – и спорните реални
части, повече от десет години, присъединявайки към своето владение и това на праводателя им Ц.С., считано от 1950 г.
От заключението на СТЕ и поясненията
на вещото лице, дадени в проведеното на 07.07.2017 г.
открито съдебно заседание пред СРС, се установи, че към момента на извършване
на огледа на място от вещото лице през 2017 г. по границата между имотите на
ответниците и ищците има поставена ограда от арматурно желязо и телена мрежа;
че тази ограда е обозначена от вещото лице на приложение № 5 към СТЕ между т.А
и т.Б със синя линия, върви по регулационната линия и е поставена в съответствие
с издаденото разрешение за строеж № 324 от 09.09.2011
г., която е в съответствие с границите на УПИ. Най-ранният момент, от който би
могло да се приеме, че оградата е с това местоположение, е 2012 г., когато
според събраните гласни доказателства ищецът А.Х.Т. е предприел действия по
поставяне на масивна ограда. Не се установява обаче местоположението на
оградата преди 2012 г., за което не биха могли да се формират изводи от
показанията на свидетелката Б., която заявява, че не може да каже точно къде е
била старата ограда, нито от показанията на свидетелката П., в които не се
съдържат сведения за местоположението на старата ограда, а единствено – че
масивна такава е била построена още след 1960 г. – 60-61 г., след което от
страна на ищеца били предприето действия по събарянето й и поставянето на нова
ограда. Доколкото предметът на спора е очертан от ищците с обозначаване на
спорните реални части, в тежест на ответниците е докажат, че те, респ.
праводателят им са упражнявали фактическа власт именно върху тях, което
обстоятелство не може да се приеме за доказано от ангажираните по делото
доказателства.
Независимо от посоченото, дори да
бяха ангажирани доказателства, че ответниците владеят спорните реални части,
доводите, че праводателят им е започнал да ги владее още през 1950 г., налагат
изследване на предвидената в благоустройствените закони правна уредба относно
възможността за придобиване на реални части по давност, поради което
оплакването на жалбоподателите, че същата е неприложима, се явяват
неоснователно.
Съгласно чл.40 ЗПИНМ (отм.), в ред.
до изм. ДВ бр. 68 от 1959 г., парцелите по дворищно-регулационния план не могат
да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба, на части с размери,
по-малки от предвидените по действуващите разпоредби. Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни
сделки, на завети и на придобивна
давност. Такива части от парцели
могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки и на завети, ако се включват в
съседен парцел, при спазване на действуващите разпоредби.
Съгласно чл.40 ЗПИНМ (отм.), в ред.
след изм. ДВ бр. 68 от 1959 г., парцелите по дворищно-регулационния план не
могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с
размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди
съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от
парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се
включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.
Съгласно чл.59 ЗТСУ (отм.), в ред.,
действала в периода 01.06.1973 г. – 01.01.2001 г.,
реално определени части от дворищнорегулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.
Следователно, при действието на
чл.40 ЗПИНМ (отм.) и чл.59 ЗТСУ (отм.), в ред., действала до 01.01.2001 г., е въведена забрана за придобиване реални части
по давност.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗТСУ (отм.), в
ред., действала в периода 01.01.2001 г. – 31.03.2001
г., реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определени с правилника за прилагане на закона. По силата на ал.2 това
правило не се прилага в случаите, когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.
28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и
лице или също се присъединява към съседен имот.
По силата на чл.200, ал.1 ЗУТ (в
сила от 01.03.2001 г.) реално определени части от поземлени имоти в границите
на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни
сделки или по давност само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Съгласно ал.2 това
правило не се прилага в случаите, когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.
17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява
към съседен имот.
Доколкото в случая реално
определените части не отговарят на изискванията за минимални размери за площ и
лице съгласно ППЗТСУ, съответно – на чл.19 ЗУТ, и не се касае за първоначално
урегулиране на неурегулирани поземлени имоти, по отношение на които да намерят
приложение нормата на чл.28 ЗТСУ /отм./ и чл.200, ал.2 ЗУТ, не са налице
предвидените изключения от забраната за придобиване на реални части по давност.
По изложените съображения неоснователни
се явява доводите на жалбоподателите-ответници за неправилност на изводите на
съда по предявените положителни установителни искове за собственост.
С оглед изложеното, неоснователно се
явява и оплакването относно постановената отмяна на нотариалния акт от 2014 г.
в посочената от съда част, касаеща реалните части от процесните имоти.
По отношение на иска по чл.109 ЗС
съдът намира следното:
С т.3 на ТР № 4/2015 г. по тълк.дело
№ 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения във връзка с приложението
на чл.109 ЗС. Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Според ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС такъв е случаят,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него.
От заключението на СТЕ по делото се
установява, че по кадастрална карта в имот с идентификатор 39791.6004.310 е
налична постройка с площ около 30 кв.м., представляваща масивен гараж, чието
съществуване е констатирано при огледа на място от вещото лице. Част от тази
постройка с площ 7 кв.м. попада в северната част на УПИ IX-258, собственост на ищците, от страна на които се твърди,
че постройката навлиза с около метър в собствения им имот с идентификатор
39791.6004.315. Вещото лице е дало заключение, че за тази постройка не са
спазени нормите на ЗУТ за отстояние от страничната регулационна линия.
Констатираното навлизане на постройката в имота на ищците с площ от 7 кв.м. е достатъчно
основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване правото на
собственост на ищците в пълен обем. Решението по чл.109 ЗС обаче
следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в
правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца. Съдът
не може да постанови премахване на
цялата постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е
разположена на по-малко отстояние от
регулационната линия от допустимото /решение
№ 122 от 6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., I ГО на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК/.
По
изложените съображения искът за премахване на навлизащата в имота на ищците
постройка с идентификатор 39791.6004.310.6 се явява основателен по отношение на
навлизащата в имота на ищците част от постройката, отразена с плътно червено
оцветяване на скицата - приложение 5 към СТЕ на л.97 от делото. По отношение на
частта от постройката, която не попада в имота на ищците, искът по чл.109 ЗС е
неоснователен.
Тъй като изводите на двете инстанции
съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на постройка с идентификатор 39791.6004.310.6 –
по отношение на частта от постройката, която не навлиза в имота на ищците, като
искът се отхвърли в посочената част. В частта, с която искът по чл.109 ЗС е
уважен по отношение на навлизащата в имота на ищците част от постройката с площ
от 7 кв.м. съгласно заключението на СТЕ, отразена с плътно червено оцветяване
на скицата - приложение 5 към СТЕ на л.97 от делото, решението следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението
следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 1333, 45 лв. до 2000, 17 лв.
На ответниците следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 266, 67 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
На жалбоподателите следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 108, 33 лв. разноски за
въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
На ответниците по жалбата следва да
се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв. разноски за
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
485087 от 11.09.2018 г., постановено по гр.д. № 43572/2015 г. на СРС, I ГО, 118 състав, в ЧАСТТА,
с която Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН ********** са осъдени, на основание чл.109 ЗС, да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН ********** да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София преди изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на Столичен
общински съвет, като премахнат навлизащата в имота на ищците постройка с
идентификатор 39791.6004.310.6 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-74/20.12.2010 г. – за частта от
постройката, която не попада в собствения на ищците УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина
– София преди изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на
Столичен общински съвет, както и в ЧАСТТА,
с която Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на А.Х.Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 1333, 45 лв. до 2000, 17 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН **********
срещу Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН ********** да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София преди изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на Столичен
общински съвет, като премахнат навлизащата в имота на ищците постройка с
идентификатор 39791.6004.310.6 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-74/20.12.2010 г. – за частта от
постройката, която не попада в собствения на ищците УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина
– София преди изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на
Столичен общински съвет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
485087 от 11.09.2018 г., постановено по гр.д. № 43572/2015 г. на СРС, I ГО, 118 състав, в ЧАСТТА,
с която Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН ********** са осъдени, на основание чл.109 ЗС, да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН ********** да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София преди изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на Столичен
общински съвет, като премахнат част от
постройка с идентификатор 39791.6004.310.6 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-74/20.12.2010 г., попадаща в собствения на ищците УПИ IX-258 от кв.35 по регулационния план на с. Кривина –
София преди
изменението, одобрено с решение № 354 от 22.06.2017 г. на Столичен общински
съвет, с площ от 7 кв.м., отразена с
плътно червено оцветяване на скицата - приложение 5 към СТЕ на л.97 от делото,
която скица е неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
485087 от 11.09.2018 г., постановено по гр.д. № 43572/2015 г. на СРС, I ГО, 118 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН ********** да
заплатят на А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Х.Т., ЕГН ********** и В.С.Т., ЕГН ********** да
заплатят на Г.Ц.С., ЕГН ********** и А.Ц.С., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 266, 67
лв. разноски пред първата инстанция и сумата от 108, 33 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.