Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Перник, 17.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА
При участието на секретар Лили Добрева, като
разгледа гр.дело № 7635 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе
предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на М.Б. Томова срещу “Водоснабдяване и канализации”
ООД – гр. Перник с искане за признаване
за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1001,77 лева
– главница за стойността на доставени ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до
15.01.2015 г., както и сумата от 111,89 лева – лихва за забава за периода от
07.12.2012 г. до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 22,42 лева – разноски, които суми са половината от вземанията в
изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки
районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че процесните суми представляват ½ от стойността на вземанията,
за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на
Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 1134/2015 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, което е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излагат се подробни
доводи касаещи твърденията, че
претендираните вземания са погасени по давност, тъй като не били извършвани
изпълнителни действия.
Ответното дружество не
се е възползвало от възможността да подаде отговор на исковата молба. Постъпила
е молба от 04.12.2018 г., в която се посочва, че искът е недопустим и
неоснователен. Поддържа се становище за липса на правен интерес. В противовес
на становището за неоснователност на исковата претенция се посочва, че
вземанията са погасени по давност.
Съдът, преценявайки доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва между
страните, че по ч. гр. д. № 01297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд,
от които се установява, че “Водоснабдяване и канализация”ООД гр. Перник е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ищцата М. Томова. Въз основа на него
е е издадена заповед № 1139 от
10.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01297 по описа
за 2015 г. на Пернишки районен съд, касаеща следните вземания: 2003,54 лева -
главница за стойността на доставени ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до
15.01.2015 г., сумата 237,77 лева - лихва за забава за периода от 07.12.2012 г.
до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 44,83
лева – разноски.
Цитираната
заповед за изпълнение е връчена на ищцата на 23.04.2015 г. (без да се анализира
редовността на връчването, доколкото това е предмет на друго производство),
поради което същата е влязла в сила на 07.05.2015 г. Въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист от 13.05.2015 г. за сумите, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 23.07.2015
г. на “Топлофикация - Перник” АД е
образувано изпълнително дело № 1134/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение.
От
материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение изх. № 12012 от 18.08.2015 г. до „Билла България“
ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените
искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на
спора.
По основателността:
Съдът
е обявил на страните за служебно известно, че с решение по гр.д. 6041/2018г.
като неоснователен е отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск от ищцата М. Томова срещу „Водоснабдяване и Канализация”
ООД-гр.Перник, за признаване за установено, че М. Томова не дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник сумата от 1001,77 лева – главница за стойността на
доставени В и К услуги за периода от 24.09.2012 г. до 15.01.2015 г., както и
сумата от 111,89 лева – лихва за забава за периода от 07.12.2012 г. до
13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 22,42
лева – разноски, които суми са половината от вземанията в изпълнителния лист,
издаден по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд.
Предявеният от ищцата иск в горецитираното производство е частичен, като основанието на което се
позовава е идентично с основанието на настоящия иск.
Съгласно ТР 3/2016 на ОСГТК
при отхвърляне на частичния иск като
неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата
непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се
отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Силата на пресъдено
нещо обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение
на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите
факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните предели
на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не
е съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на
неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване
на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по
частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от
гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
Предвид
горното и доколкото горецитираното съдебно решение е влязло в сила, настоящият
състав на съда е обвързан от него, поради което и настоящият иск подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При
този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските
претендирани от ответника в размер на 100 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения отрицателен установителен иск от М.Б. Томова ЕГН ********** и
адрес: ***, срещу "Водоснабдяване
и канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11 ” за признаване за установено, че М.Б. Томова не дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник сумата от 1001,77 лева – представляваща главница за
стойността на доставени ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до 15.01.2015
г., както и сумата от 111,88 лева – представляваща лихва за забава за периода
от 07.12.2012 г. до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 22,41 лева – разноски, които суми са половината от вземанията в
изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА М.Б. Томова ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на"Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11 ”сумата от 100лв.
разноски по делото - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: