РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 08.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7009 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалби от М.Д.Б. и И.К.Б. срещу Решение № 76276/24.04.2020,
постановено по гр. д. № 46702/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в.
Направени са оплаквания за неправилни изводи, че е
налице облигационно отношение между страните за продажба на ТЕ поради липса на
доказателства.
Липсвала молба декларация за откриване на партиди и
писмен договор, което следвало да доведе до отхвърляне на исковете.
ОУ били нищожни, защото не били договаряни
индивидуално. Ответниците не били съгласни с ОУ, които нямали и подписи.
Чл. 153 ЗЕ противоречал на конституцията и на
европейските директиви за защита на потребителите.
Направено е оплакване, че ТЕ енергия отдадена от сградна
инсталация се дължи от всички етажни собственици, а не от конкретен такъв. ТЕ
от сградната инсталация била отделна вещ от самата сградна инсталация и това
водело до неоснователност на исковете.
Изложени са оплаквания свързани със СТЕ приета пред
СРС, установила извършване на проверка след срока по нормативна уредба на
общият топломер.
Иска се отмяна на решението и пълно отхвърляне на
исковете.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от
императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните и направените с жалбат
оплаквания с оглед на събраните доказателства СГС намира жалбата на
неоснователна по следните съображения:
От писмените доказателства по делото – нотариален акт
от 2018г. се установява, че ответниците – жалбоподатели са прехвърлили идеални
части от процесния имот на друго лице. В акта е удостоверено и че преди това е
имало съсобственост върху имота.
Съгласно чл. 153 ЗЕ и с оглед на разяснения на
ТР2/2017г. на ОСГК на ВКС следва, че щом са били собственици на имота за
процесния период, то те са и задължените лица за заплащане на ТЕ, потребена в
имота.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за
противоречие на чл. 153 ЗЕ с конституцията и с посочената европейска директива.
В Решение на съда на европейския съюз по съединени дела C-708/17 и C-725/17 г. и решението на КС по к.д. 15/2009г. е
отговорено на това твърдение в обратен смисъл/.
Оплаквания за нищожност на ОУ са неоснователни. На
първо място липсата на индивидуално договаряне дори и по закона за защита на
потребителите не прави ОУ нищожни, а само ако съответните клаузи са
неравноправни, а въззивниците не сочат такива клаузи.
Оплакването, отнасящо се до липса на Договор с
дружеството извършващо дялово разпределение са несъстоятелни. Собствениците в
топлоснабдена сграда са длъжни да изберат такова лице съгласно чл. 139 ЗЕ.
Липсата на такъв избор не може да доведе до отпадане на задължението за плащане
на потребената ТЕ при установяване, че такава е доставена и нейното количество
и цена. Няма оспорване сградата да е присъединена към топлопреносната меража.
По делото е приета СТЕ, която СГС счита, че следва да
се кредитира. вещото лице е дало пълен отговор на поставените му задачи.
Посочило е и че общият топломер е бил годен от техническа гледна точка
независимо от това че е пропуснат срока за проверката му. Вижданията на
жалбоподателите за действието на физичните закони не са подкрепени с научни
доказателства-не са искали допълнителна СТЕ или тройна такава, а в ОСЗ вещото
лице е посочило, че какъв вид са им радиаторите е без значение за изчисленията,
тъй като е разполагало с тяхната проектна мощност. Не е имало оспорване на тази
мощност с доводи, че радиаторите с от друг вид или че са запушени и прочие, а
следва да се има предвид и че както радиаторите , така и сградната инсталация е
собственост на потребителите и те имат грижа за тяхната поддръжка в изправно
състояние. Отделен е въпроса и че не е бил осигурен достъп за отчет до имота,
констатирано от вещото лице, при което възраженията за реалните количества няма
как да са основателни, защото при неосигурен достъп, количествата ТЕ се
определят по изчислителен път по формули, които са нормативно установени и
вещото лице е дало заключение, че са спазени.
Доводите за незаконно ОС на ЕС за избор на дружество
за извършване на дялово разпределение изобщо не подлежат на проверка в
настоящото производство, доколкото за оспорване на решения на ОС на ЕС винаги е
имало специален ред изключващ инцидентното им оспорване след сроковете затова
по ПУРНЕС/отм./, съответно по ЗУЕС.
Изобщо не може да се говори за надплащане на суми. СТЕ
е установила разлика между фактурираното прогнозно количество от
топлопреносното предприятие и реално консумираното, като тази разлика е била
отразена и от дружеството, извършило дялово разпределение и предмет на делото е
остатъка от сумата. Плащане не нито твърдяно, нито доказано, за да има
надплащане. Невярно е и твърдението, че
не били предствени съобщенията към общите фактури. Те са налични на л. 30-33.
С оглед на общо прехвърлените по 2/3 идеални части от
собствеността, следва и че за процесния период ответниците жалбоподатели са
били собственици на по 1/3 ид. част от имота и за толкова от общо ползваната в
него ТЕ отговарят. Ищецът също претендира по 1/3 от общите суми.
Предвид гореизложеното решението като правилно следва
да се потвърди в обжалваните части.
По разноските.
При този изход на делото във въззивна инстанция само
въззиваемото дружество има право на разноски. Същото претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева или по 50,00 лева срещу
всеки жалбоподател.
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76276/24.04.2020, постановено по гр. д. №
46702/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в. в обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Д.Б. и И.К.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ всеки по 50,00 лева
на ‚т.С.“ЕАД за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.