№ 21491
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110119756 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществуват вземания към последния за
посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, начислена
за процесния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за лихва, начислена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
1
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
В случая ищцовото дружество не ангажира доказателства при условията на пълно и
главно доказване в подкрепа на твърдението си, че ответникът М. М. Т. е титуляр на правото
на собственик на процесния имот.
По делото са депозирани преписи от завещания, съставени от бабата на ответника - М. И.
Т.а, съответно през 1988 г. и през 1992 г.
С първото по време завещание М. И. Т.а е завещала в полза на ответника М. М. Т. и
на Л. Т. Т. по ½ ид.ч. от притежаваното от нея имущество, а с второто е завещала на М. М. Т.
процесния апартамент № 14, находящ се в гр. С., бул. „Ц. ш.“, бл. 10, вх. А.
Завещанието е едностранен акт и поражда своя транслативен ефект единствено, ако
завещателят е имал права върху имота, предмет на описаната сделка.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че М. И. Т.а е
била носител на правото на собственост върху апартамента, предмет на завещанието от
1992г.
По делото са депозирани доказателства, че е допуснато обезпечение по бъдещ иск,
предявим от законния представител на ответника срещу трето за спора лице – М. Т., като не
са ангажирани доказателства за това предявен ли е искът в законоустановения срок, какъв е
неговият предмет и какво е постановеното по делото решение, ако такова е било образувано.
Представени са и доказателства, че е заведен иск по реда на чл. 26 ЗЗД от Л. П. и
ответника, чрез законния му представител, срещу трето за спора лице – М. Т., като не са
ангажирани доказателства за това какъв е предмет на делото и какъв е изходът по спора.
Видно от депозираните по делото доказателства /л. 21-24 от делото/ трето за спора лице –
М. Т. е подало заявление за откриване негово име на партида, по която да се начислява
количеството топлинна енергия , доставяна до описания в исковата молба топлоснабден
имот.
По делото е представена данъчна декларация, изготвена и подписана от законния
представител на ответника по делото – С. Д., подадена до съответната местно компетентна
общинска администрация .Към декларацията не са представени каквито и да е документи,
установяващи обективираното в декларацията, че М. е титуляр на правото на собственост
върху процесния имот.
Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито
за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от
06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като
2
собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение,
но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване
правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната
администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други
представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като
извънсъдебно признание на факт от страната.
В случая по делото не са депозирини и други доказателства за собственост върху
имота, не са представени и такива, от които е видно, че ответникът е подал заявление до
ищеца за откриване на партида на тяхно име през процесния период, напротив установи се,
че такова заявление е подадено от трето за спора лице, а именно лицето М. Т..
По делото не се установява и ответникът да е бил ползвател на имота, напротив от
представените по делото доказателства, а именно справката, изготвена по реда на Наредба
№ 14 и заявеното в декларацията по реда на чл. 14 ЗМДТ относно адреса, обитаван от
ответника / л. 174 от делото/ се установява, че адресът на който се намира жилището,
обитавано от ответника, а именно – гр. С., ж.к. Д., бл. 409, вх. В, ет. 1, ап. 52, е различен от
адреса, на който се намира процесният топлоснабден имот – гр. С., ул. Ц. ш. № 10, вх. А, ет.
6, ап. 14.
По делото е представена справка от Наредба № 14 /л. 69 от делото/, видно от която
адресът на ответника се намира в гр. С., ж.к. Д., бл. 409, вх. В, ет. 1, ап. 52.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР "адресът" е еднозначното описание на мястото,
където лицето живее или където го получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът,
където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР).
Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт
и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и той служи на гражданите за
упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг
нормативен акт. Анализът на тези норми сочи, че целта на адресната регистрация е да отрази
действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да
живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от
това права и услуги.
В чл. 90, ал. 1 от ЗГР е посочено, че всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес,
който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета
като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА.
Задължение на администрацията обаче е да поддържа и актуализира данните в този
класификатор.
Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по т.д.
№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
3
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие.
По делото не установи ответникът да е имал качеството ползвател на имота.
Ето защо съдът приема, че ищецът не ангажира доказателства при условията на на
пълно и главно доказване, че ответникът е бил потребител на процесната топлинна енергия,
доставяна до описания в исковата молба имот през спорния период..
Следователно не е доказано съществуването на облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия в този имот между страните по делото и съответно,
че М. М. Т. е задължен да заплаща на „Т. С.” ЕАД стойността на доставената топлинна
енергия. Поради това искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, неоснователен се явява и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане.
Доколкото по делото не е доказано, че ответникът е собственик на процесния имот,
съдът намира, че същият не дължи на ищеца и претендираните вземания за възнаграждение
за дялово разпределение на топлинната енергия и обезщетение за забава върху него.
Поради това и тези искове също следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения Софийски районен съд
Р
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” 23Б, срещу М. М. Т., **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл. 409,
вх. В, ап. 52, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в
отношенията между страните, че „Т. С.“ ЕАД има вземания към М. М. Т., ********** за
4
заплащане на сумите 7 671,63 лева (седем хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 63
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 1 277,62 лева (хиляда двеста седемдесет и седем лева и
62 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г.,
23,78лева (двадесет и три лева и 78 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,90 лева
(четири лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до
21.10.2022 г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5